№ 4
гр. Бургас, 10.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Ив. Анг. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600239 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдимият С.Р., се явява лично и с упълномощения
защитник адв. М.М..
Не се явяват жалбоподателите частни обвинители Цветанка С., В.С.,
С.С. и Д.С., редовно призовани. Явява се повереникът на всички – адв. А.Б..
Не се явяват частните обвинители М.Б., Н.Х., С.Б. и А.М., както и
упълномощеният им повереник адв. А.С., всички редовно призовани.
Явяват се жалбоподателите частни обвинители Щ., К. и М. К., както и
упълномощеният им повереник адв. В.Н..
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор К..
Съдът докладва постъпила на 06.01.2022 г. по ел.поща молба от адв.
А.С. – повереник на неявилите се частни обвинители Б., Х., Б. и М., с която
моли ход на делото да бъде даден в тяхно отсъствие. Заявява, че са надлежно
и в срок уведомени за насроченото съдебно заседание, нямат претенции по
доказателствата и изтъкват съображения по същество на подадените въззивни
жалби.
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки, да се даде ход на
делото.
1
АДВ. Б.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото.
Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази подадената
молба от адв. С., както и обстоятелството, че неявяването на редовно
призованите частни обвинители и техният повереник не е препятствие за
разглеждане на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните заявиха, че няма да правят отводи към съдебния състав.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Б.: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Н.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. М.: Нямам доказателствени искания.
Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост от събиране на нови доказателства за изясняване на
фактическата обстановка,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, производството е
образувано по жалба на адв.М., в качеството й на защитник на подсъдимия С.
АС. Р. с доводи за явна несправедливост на наложените му наказания
лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, както и с
доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се претендира
за намаляване на наказанията и за оправдаването му по правната
квалификация „особено тежък случай“, по която е признат за виновен.
2
Постановената присъда се оспорва като неправилна и от процесуалните
представители на наследниците на пострадалите лица С. С. и В. К.,
конституирани като частни обвинители в процеса, с доводи също за явна
несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване
от право да управлява МПС, но с противоположна насоченост, като исканията
са за увеличаване на техния размер.
Подадените жалби са процесуално допустими, но по съществото си са
неоснователни.
Доколкото настоящият съд следва да направи цялостна проверка на
обжалвания пред него съдебен акт ще посоча накратко, че хода на
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правата на страните, както и
нарушения в процесуалната дейност на съда по преценка и анализ на
доказателствената съвкупност и такива доводи не са изложени в подадените
жалби. Съдебното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие, като подсъдимият С. АС. Р. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти, а съдът е изпълнил задължението си за
разясняване на правата му в това производство, както и задължението си по
чл. 372, ал.4 от НПК-да установи, че самопризнанието му по фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от
събраните в хода на разследването доказателства.
С жалбите не се претендира и за необоснованост на съдебния акт, който
отговаря на изискванията на чл. 305 ал. 3 от НПК. Приетите за установени от
решаващия съд фактически положения са резултат на обстоен анализ на
надлежно приобщените по делото доказателствени източници и напълно се
подкрепят от тях.
С подадената жалба защитата претендира за оправдаване на
подсъдимия по повдигнатото му обвинение за това, че деянието съставлява
„особено тежък случай“ по смисъла на чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. второ от
НК. Считам, че при така установената фактическа обстановка възражението е
неоснователно, като материалния закон е приложен правилно и са установени
всички елементи от обективна и субективна страна на горепосочения
престъпен състав, като безспорно констатираните нарушения на разпоредбите
3
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са в пряка причинна
връзка с настъпилия тежък съставомерен резултат.
В тази насока съдът, макар и накратко, е изложил съображения си,
конкретизирайки по съдържание квалифициращия признак "особено тежък
случай" в съответствие със закона и тълкуването, дадено в т. 4 от
Постановление № 1/1983 г. на Пленума на Върховния съд. В конкретния
случай извършеното деяние, с оглед обективните си свойства и елементи,
далеч надхвърля обикновения случай на престъпление с такава правна
квалификация, т.е. налице е изключително висока степен на неговата
обществена опасност, съответно - извършено е от деец с такава степен на
обществена опасност, като при преценката са взети предвид всички
обстоятелства, които следва да се анализират съвкупно и в тяхната взаимна
връзка и значение, а не изолирано и поотделно.
Посоченият извод е обоснован въз основа на установените и
релевантни по делото обстоятелства, които са в необходимия и достатъчен
обем, за да покрият условията по чл. 93, т. 8 НК. Начинът на извършване на
деянието е резултат от безпричинно, драстично, грубо и поредно за
извършителя нарушение на разпоредби на ЗДвП, както и на правилата
относно скоростта, довело до загубата на контрол върху моторното превозно
средство при управление с неразрешената от закона скорост от 101 км/ч.
Факт е, че деецът не е предприел действия по намаляване на тази скорост,
независимо от наличието на обективна възможност за това. Поведението му е
довело до причиняване на тежки обществено опасни последици, свързани не
просто със смъртта на три лица, а с бавното им и мъчително умъртвяване чрез
изгаряне, довело до изпадане в състояние на термичен шок. Съпоставени и с
отрицателните данни за личността на извършителя като водач на МПС, тези
данни обосновават много по-тежки последици и много по-висока степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с други деяния по
квалифицирания състав на правната норма.
Фактите по делото установяват безспорно изключителната лична
обществена опасност на подсъдимия в именно качеството му на водач на
МПС. Достатъчно е да се посочи предходното поведение на подсъдимия Р.
като участник в движението, което го характеризира не само като
недисциплиниран водач на МПС и системен нарушител на правилата за
4
движение, но и като изключително опасен водач на превозно средство на
пътя. В тази насока показателен е изключително големият брои и
разнообразието на допуснати административни нарушения на правилата за
движение по ЗДвП, за които е бил санкциониран по административен ред,
като част от тях са за управление на моторно превозно средство с превишена
скорост, неправилно престрояване и паркиране, създало непосредствена
опасност за движението и др. Факт е, че наложените санкции не са довели до
неговото поправяне, а напротив-безотговорното му поведение на пътя е
ескалирало и причинило смъртта на три лица, които с нищо не са
предизвикали настъпването на обществено опасния резултат. В контекста на
обществената опасност на личността му следва да се преценят и данните за
предходните му осъждания, които красноречиво го характеризират като лице
с противоправно поведение.
От доказателствата по делото - показанията на св. Х. е видно, че
подсъдимия още преди произшествието се е движел без никаква причина в
лентата за насрещно движение, с което е поставил в опасност и живота на
други, участващи в движението лица, което също завишава тежестта на
извършеното от него деяние.
С оглед приложението на материалния закон, несъстоятелно е
възражението на повереника на частните обвинители-наследници на
пострадалия К., че от субективна страна деянието е извършено при форма на
вината „самонадеяност“ по второто предложение на чл. 11, ал. 3 от НК. В
случая не са налице доказателства за това, че подсъдимият Р. е осъзнавал и
предвиждал настъпването на обществено опасните последици от
неправомерното си поведение, но е имал увереност, че разполага с реални
възможности за избягване на престъпния резултат т.е., че е разчитал на
действието на някакви неутрализиращи фактори за да ги избегне.
Всичко гореизложено следва да се вземе предвид и във връзка с
основната претенция и на подсъдимия и на частните обвинители в процеса,
свързана със справедливостта на наложените наказания.
В процедура по гл. 27 от НПК във вр. с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от
НПК съдът е индивидуализирал наказанието лишаване от свобода по реда на
чл. 54 от НК в размер на 10 година, което след редукцията по чл. 58а от НК е
намалил на 6 години и 8 месеца, като на основание чл. 54 от НК е наложил и
5
задължителното кумулативно наказание лишаване от право да управлява
МПС в размер на 7 години, което не подлежи на редукция.
По отношение на размера на наказанията, съдът е приел в мотивите си,
че наказанието следва да се индивидуализира при „лек“ превес на отегчаващи
отговорността обстоятелства и да се определи в размер около средния,
предвиден за това престъпление. На практика обаче конкретният размер на
наказанието 10 години лишаване от свобода е определено значително под
средния размер, предвиден за конкретното деяние, който в случая е 12 години
и 6 месеца, т.е. реално наказанието е определено при ясно изразен превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, което прави изводите на
решаващия съд противоречиви. При тази индивидуализация същият е
акцентирал основно върху отделни аспекти от личностната характеристика на
подсъдимия Р., отчитайки факта, че се грижи за дете със лека умствена
изостаналост и епилепсия, както и отчитайки здравословното му състояние в
резултат на произшествието. Посочените обстоятелства са приети
декларативно, без да изложи мотиви, в които да се конкретизира в какво се
изразяват грижите за детето и дали единствен той полага тези грижи,
съответно-без да се конкретизира какво е здравословното състояние на
подсъдимия и защо същото следва да смекчи в значителна степен
наказателната му отговорност пред вид факта, че той е виновен за това
състояние. Не са изложени изводи за цялостна положителна характеристика
на личността на дееца, поради което считам, че посочените обстоятелства,
както и фактът, че подсъдимият е осъждан, но реабилитиран,
неаргументирано са надценени.
В мотивите към съдебния акт липсва в пълнота обсъждане на степента
на обществена опасност на деянието и дееца, както и мотивиран извод, че
определеното наказание в размер, по-нисък от средния, е достатъчно за
неговото поправяне и превъзпитаване. Посочените смекчаващи отговорността
обстоятелства не са съпоставени с отегчаващите такива, както и с направения
от съда напълно противоположен извод, че подсъдимия е лице с висока
степен на обществена опасност. Не е взета предвид висока степен на
обществена опасност на деянието, свързано с криминогенната обстановка и
разпространеност на този вид престъпления в страната. Следва да се посочи,
че обстоятелствата относно причинения тежък съставомерен резултат-
6
отнемане на три човешки живота в резултат на ПТП, допуснатите нарушения
на ЗДвП, както и механизма на причиняване на ПТП, поставили реално в
опасност живота и здравето на останалите участници в движението, са
отчетени при определяне на деянието като „особено тежък случай“ и да не се
допуска двойното им отчитане.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства правилно са преценени и
фактите, които характеризират личността на подсъдимия и поведението му
като водач на МПС, а именно-неговото многократно санкциониране за
допуснати нарушения на правилата за движение по ЗДвП, цифровите данни за
което сами по себе си са впечатляващи. На същия са наложени наказания с 42
бр. наказателни постановления и 13 бр. електронни фиша за допуснати от
него като водач на МПС различни системни нарушения на правилата за
движение по ЗДвП, които санкции не са обсъдени подробно при определяне
на наказанията. Същите категорично установяват, че поведението му не е
инцидентно, а е резултат от трайно и постоянно несъобразяване със
законовите разпоредби, ескалирало в извършването на престъпно деяние с
тежък съставомерен резултат. Реалната оценка за личността на дееца не може
да се ограничи единствено в рамките на неговото здравословно състояние и
положителни прояви в семейството, като се игнорират негативните му
качества, изводими от спецификата на извършеното деяние. Съгласно
съдебната практика, водачът трябва да бъде преценяван преди всичко от
гледна точка на прякото изпълнение на задълженията му при осъществяване
на дейността по управление на МПС, като горепосочените данни безспорно
следва да се преценят като негативни за неговата личност, защото
демонстрират не само пренебрежително отношение към правилата за
движение по пътищата, но и липса на всякакъв поправителен или дори
превантивен ефект от предходното му санкциониране като нарушител по
административен ред.
Предходните осъждания на дееца, за които е реабилитиран, правилно не
са ценени като отегчаващи отговорността обстоятелства т.е. не водят до
отрицателни наказателно-правни последици, поради което възраженията на
защитата са неоснователни, но няма как да бъдат игнорирани при преценката
на личността и поведението на подсъдимия, когото отново характеризират в
негативна насока. Поради това не са налице основания за проява на
7
снизхождение и намаляване на размера на наложените наказания.
Неоснователни са и жалбите на частните обвинители. В съдебната
практика е утвърдено становището, че определянето на наказанието не е
резултат от механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, а е комплексна логическа дейност по
цялостната им оценка, поради което следва да се наложи наказание, което с
оглед личността на дееца следва да доведе до постигане на визираните в чл.
36 от НК цели.
Предвид гореизложеното считам, че в конкретният случай като размер
наложените наказания са определени правилно и не се налага тяхното
изменение.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, много внимателно слушах
пледоарията на представителя на държавното обвинение, но не ми стана ясно,
поради каква причина, предвид много подробното излагане и анализ на
самата присъда и мотивите към нея, както и колегата прокурор се спря
абсолютно коректно на всички релевантни за делото и за правилния съдебен
акт, който следва да бъде подплатен с факти, но в края на краищата
изявлението беше, че видите ли случаят е особено тежък, деецът е
изключително виновен, с изключително лоши характеристични данни, с
изключително поведение, което е абсолютно неадекватно на нормалното
такова, но в края на краищата тази присъда би постигнала целите на
наказанието. Разликата между основния състав на чл. 343, ал. 3 от НК и
случая като особено тежък, е именно това – в размера, който се налага
наказанието. В тази насока също представителят на държавното обвинение
доста мотивирано се изрази, защо счита, че неправилно съдът е слязъл под
минимума, с оглед обстоятелствата за наличието или неналичието на баланс
между отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства и в същото време
обаче, заключаваме, че присъдата е адекватна. Няма как да бъде адекватна.
Именно поради тази причина законодателят е въвел особено тежкият случай
като такъв именно с оглед налагане на по-тежко наказание и аз виждам един
прекрасен пример, в който този подсъдим следва да му бъде наложено
максимално предвиденото в закона наказание. Имаме от една страна
изключително висока степен на обществена опасност на деянието, от друга
страна имаме изключително висока степен на обществена опасност на дееца.
8
Това нещо е коментирано както от съда, така и от колегата прокурор, така и
от нас, като представители на частните обвинители. В същото време налагаме
едно наказание, което е адекватно не като особено тежък случай, а по чл. 343,
ал. 3 от НК – основният състав.
Нещо което беше пропуснато от представителя на държавното
обвинение. Този подсъдим, наред с това дълго досие, което е не само един
огледален образ на това, какъв е този човек като водач, но това дава и
характеристични данни за същия, където още повече завишава неговата
степен на обществена опасност. Не беше отбелязано от колегата прокурор
другото обстоятелство, което е прието като трайна практика на ВКС – този
подсъдим е осъждан за престъпление по транспорта за причиняване на
телесна повреда и това е безспорно отегчаващо вината обстоятелство.
Въпреки, че той е реабилитиран за другите престъпления, които е извършил,
все пак то не е едно или две. Отделно той е реабилитиран - да, но те отново
дават насока за характеристичните данни на този подсъдим. Именно поради
тази причина е въведена тази фигура на особено тежък случай точно тогава,
когато наред със съставомерните признаци на едно престъпление, като се
изследва в пълнота както степента на деянието, така и дееца и в тази връзка
законодателят е дал тази възможност, когато тези факти надвишават
нормалното поведение при този вид конкретно извършени престъпления, да
бъде наложено по-голямо наказание. Именно в тази насока е оплакването на
частните обвинители.
Това, което чух аз от колегата прокурор, просто очаквах накрая да
каже точно това, че трябва да бъде наложено максимално наказание. В същия
момент обаче каза, видите ли това ще постигне целите. Считам, че следва да
бъде наложено максимално наказание. Считам, че ненапразно законодателят
е въвел и нормата на чл. 49, ал. 2 от НК именно поради тези случаи. И той е
казал „може да бъде завишено наред с основното наказание кумулативно
налаганото наказание с до 3 години“. Той не е казал 3 месеца. Законът е точно
за това, да се изпълнява и правилно да се прилага.
В тази насока моля да бъде Вашият съдебен акт.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, няма да се спирам подробно,
колегите бяха изчерпателни в аргументите. Действително, настоящият случай
предполага единствено налагането на наказание в максимален размер. Това
9
ще бъде и моето искане. В настоящия случай характеристиките на дееца
единствено предполагат за налагане на максимален размер на наказанието.
Резултатът също е изключително тежък и предполага налагането на
максимално наказание. Необяснимо е, защо първоинстанционният съд
наложи наказание под средния размер предвиден от закона. Считам, че
следва да се вземат всички факти и обстоятелства намиращи се в кориците на
делото и да се приложи законът такъв, какъвто е действащ и следва да се
наложи наказание, което да надвишава в сериозна степен максималният
размер предвиденото от закона.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ К.К.: В дадения участък където е станало
ПТП, той живее в този район и знае, че в него район, има даже табела, където
пише с повишено внимание да се кара, защото трасето е осеяно с паметници.
Той е преценил, че е над закона и може да си кара както прецени. Желая
максимална присъда.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната
жалба на подзащитния ми, да измените първоинстанционната присъда, като
намалите наложеното му наказание лишаване от свобода. Във въззивната
жалба съм посочила две групи аргументи, защо считам обжалваната присъда
за неправилна, а определеното на подзащитния ми наказание за неправилно
индивидуализирано. Поддържам изложените съображения, но продължавам
да съм на мнение, след анализа на всички събрани доказателства по делото, че
фактите по делото сочат на друга правна квалификация, и тя е по чл. 343, ал.
3, б.“б“, но предл.1 от НК, тъй като извършеното от подзащитния ми деяние
няма характеристиките на особено тежък случай, тези, които са
характеризирани в разпоредбата на чл. 93 т. 8 от НК и които предпоставки
изискват единствено изключително висока степен на обществена опасност
както на деянието, така и на дееца.
Безспорно е, че общественоопасните последици в процесния случай са
тежки и случаят е особено тежък, що касае самото деяние. Загинали са трима
души нелепо, определено това е тежко деяние, но деецът не би могъл да се
определи като такъв с висока степен на обществена опасност, което е видно
от събраните доказателствата по делото и тези доказателства не могат да
обосноват извода на съда за особено тежък случай.
Какви аргументи чуваме от държавното и частно обвинение за това, че
10
подзащитният ми е деец с висока степен на обществена опасност. На първо
място се изтъква съдебно минало и на второ място– административните
нарушения по ЗДвП. И двата аргумента считам за неправилни. Считам, че
превратно се тълкуват доказателствата по делото и на база на превратното
тълкуване се извеждат неправилните изводи на държавното и частно
обвинение. Осъжданията на подзащитния ми са с голяма давност. Той е
реабилитиран. Изложила съм аргументи в тази връзка и трябва да се зачете
последиците от реабилитацията на едно лице, а именно заличават се всички
неблагоприятни последици от осъждането. Няма как едни толкова
отдавнашни осъждания в този случай да се навеждат като основания за
определяне личността на дееца, като личност с висока обществена опасност,
след като е изтекъл такъв дълъг период от време. Административните
нарушения – множество на брой – безспорно, но нито държавното, нито
частното обвинение се спират, както и съда на база анализа на тези
административни нарушения, не се спират на това какви по вид са те и дали
са толкова тежки административни нарушения- неслагане на колан, или
неизправни светлини. Дали това е основание да се извлича извод за степента
на обществена опасност на дееца-водач на МПС. Освен това,
административните нарушения по ЗДвП също са допуснати преди един
значителен период от време, повече от 5 г.Това е видно от справката му на
нарушител, но не се коментира и от обвинението и от съда при анализа на
доказателствата и при определяне на обществената опасност на дееца.
Извършеното деяние от подзащитния ми е по непредпазливост. Считам, че по
този факт няма спор и въпреки, че е тежък вредоносният резултат, за никаква
самонадеяност не може да се говори така, както са изтъкнали част от
поверениците на частните обвинители. По делото не е намерил отговор
въпросът, коя е реалната причина подзащитният ми да изгуби управлението
на автомобила – да навлезе в десния банкет, после да се върне в собствената
лента, да навлезе в насрещната лента за движение. Може да са били налице и
обективни причини за това нелогично поведение на подсъдимия, но предвид
развитието на производството по реда на съкратено съдебно следствие и
признанието на подсъдимия, считам, че този въпрос ще остане без
категоричен отговор, както без категоричен отговор е и съда в мотивите си,
защо е приел извършеното деяние за особено тежък случай и кои са
обстоятелствата, които сочат на тежка укоримост на поведението на
11
подсъдимия, което отличава същия от останалите извършители на ПТП. В
разпоредбата на чл. 323, ал. 3, б.“б“, предл.1 от НК е взет предвид тежкия
резултат причиняване на смърт на повече от едно лице. Считам, че това е
достатъчна степен адекватна правна квалификация, която държи сметка за
всички събрани доказателства по делото. Моля съдът да приеме, че този е
правилният състав на деянието, което е осъществено от подсъдимия и да
наложи наказание в рамките на санкционната част на разпоредбата на този
състав.
Моля съдът да наложи наказание към минималния размер от 3 години
лишаване от свобода, визирани в тази разпоредба, вземайки предвид чистото
съдебно минало, трудовата ангажираност до преди деянието на подзащитния
ми, семейното му положение, нуждата за полагане на грижи за членовете на
семейството си – съпруга и дете. Считам, че балансът при защитата на
обществения и личния интерес в случая би се постигнал и с определяне на
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства и моля съда да
наложи наказание точно приемайки превес на смекчаващи вината
обстоятелства, т.к. отегчаващи такива, които не са обхванати от разпоредбата
на закона, по която би следвало да се преведе извършеното деяние, не са
налице.
Моля за съдебен акт в горния смисъл.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ Р.: Съгласен съм с това, което
каза моят защитник. Съжалявам много за случая. Не исках такова нещо да
стане. Имам болно дете, зависимо от мен, жена ми е болна.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля, ако може да се
намали наказанието и да бъда съден за по-леко престъпление.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.15
часа.
12
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13