№ 792
гр. Русе, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520100173 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ от Д. ИЛ. Д.
срещу ЗК „Лев Инс“ АД.
Ищецът твърди, че на 03.08.2020г. в с. *** обл. Русе, пътувал като
пътник на предната седалка в л.а. марка „***", модел „***" с рег. №***,
управляван от ***. При движение по ул. „***“ при № 32, поради
несъобразена скорост с пътните условия, автомобилът се отклонил вляво и
самокатастрофирал в крайпътно дърво. Ищецът счита, че вина за настъпилото
произшествие има водачът на лекия автомобил, който не е съобразил
поведението си на пътя и по този начин грубо е нарушил чл. 20, ал.1 и ал.2
ЗЗДвП. Местопроизшествието било посетено от дежурен полицейски
служител, който съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
където били описани причините и обстоятелствата за настъпване на
горепосочения инцидент, в резултат на който ищецът претърпял
неимуществени вреди.
С цел да получи своевременна медицинска помощ след инцидента и
1
поради силни болки в гърдите, ищецът бил прегледан от ортопед-
травматолог. След направена рентгенография на дясна гръдна половина му
била поставена диагноза: контузия на гръден кош и изписана терапия с Оклис
сашета 600 мг., която да провежда в домашни условия. Болките от получената
при инцидента травма били особено интензивни през първите две седмици от
възстановителния период и продължили повече от месец. Травмата в гръдния
кош довела до интензивни болки при вдишване и издишване, при преглъщане
на храна и пиене на течности. Ищецът изпитвал силен дискомфорт в областта
на гърдите, което причинило безсъние и аналогично умора. За справяне с
ежедневните си нужди той разчитал на близките си. Претърпял и психически
травми от инцидента, като изпитвал страх и уплаха от случилото се, а за
момент отказвал да бъде и в близост до превозни средства.
По повод пътният инцидент била сезирана и ответната застрахователна
компания за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди. В предвидения 3-месечен срок по чл. 496, ал. 1
КЗ такава не била изплатена.
С оглед тежестта на претърпените увреждания и времето за
възстановяване, ищецът счита, че дължимото му обезщетение е в размер на
7000лв. Претендира да бъде постановено съдебно решение, с което
„Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД бъде осъдена да му заплати сумата
от 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 09.12.2020г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Оспорва го по
основание и размер. Оспорва се описаният в исковата молба механизъм за
получаване на уврежданията, както и твърденето, че вина за произшествието
има водачът на автомобила ***. Прави се и възражение за съпричиняване на
вредите, тъй като ищецът не бил с поставен обезопасителен колан, с което
нарушил разпоредбата на чл. 137а ЗДвП и допринесъл в значителна степен за
настъпване на вредите. Също така се твърди, че процесното МПС било
технически неизправно и това обстоятелство било известно на ищеца.
Автомобилът не бил преминал технически преглед и не му било издадено
удостоверение за техническо състояние, като по този начин ищецът сам се е
2
поставил в опасност поемайки риска да се вози в технически неизправно
средство, с което също е допринесъл за причиняване на вредите. Оспорва се и
твърдението за причинно-следствена връзка между описаните вреди и
посочения инцидент. Твърди се, че изписаният на ищеца медикамент след
инцидента е изключително лек и се закупува без лекарско предписание и
служи за краткосрочно симптоматично лечение, като същото може да бъде
прилагано и на деца. Оспорва се да са претърпени в резултат на инцидента
твърдяните интензивни болки и страдания, както и причиненият стрес и
уплаха от инцидента. В условията на евентуалност се оспорва размерът на
претендираните неимуществени вреди, който се счита, че е прекомерен.
Оспорва се и дължимостта на обезщетение за забава преди образуване на
настоящото производство, освен поради съображения за неоснователност на
главния иск, а и поради това, че ищецът не бил предоставил необходимите
документи за определяне размера на дължимото му обезщетение.
С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което искът да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност да бъде
преценена исковата претенция като прекомерна.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 03.08.2020г. в с. *** обл. Русе лек автомобил марка
„***", модел „***" с рег. №***, управляван от *** е претърпял ПТП, като е
напуснал пътното платно отклонявайки се в ляво и се блъска в крайпътно
дърво. По време на инцидента ищецът Д. ИЛ. Д. (син на водача) е пътувал в
автомобила като пътник на предната седалка. Към датата на ПТП, лекият
автомобил е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ЗК „Лев Инс“ АД.
За извършените нарушения, довели до процесното ПТП, на водача е
съставено Наказателно постановление, с което му е наложена глоба в размер
на 200лв. за извършено нарушение на 179, ал.2 пр1 ЗДвП.
В съставения от полицейски служител при Сектор „Пътна полиция“ за
3
инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали с №**** от
03.08.2020г. е отбелязано, че в резултат на произшествието са пострадали
водача на автомобила, който е получил фрактура на лакътна кост и Д.Д. с
натъртване на гърдите.
Според представения амбулаторен лист от 04.08.2020г., съставен от д-
р Р.Б., Д.Д. имал оплакване, че след претърпяно ПТП изпитва болки в
гърдите, по-силни от дясно. Като обективно състояние в документа е
записано, че пациентът изпитва силна болезненост при натиск върху
стернума, няма патологични промени в дишането. Извършена е
рентгенография на дясна гръдна половина, като не е констатирано счупване.
Изписана е терапия с Оклис сашета 600мг.
На 09.09.2020г. в ответното дружество е входирана молба от ищеца,
чрез адв. ЯВ. Д., с която е претендирано изплащане на обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП, които е
оценил на 10 000лв. Няма спор по делото, че ответното дружество не е
изплащало на ищеца обезщетение.
Свидетелят Г.Н.П. установява, че е съсед на семейството на ищеца в с.
***. След станалия с него и баща му инцидент, той ги видял и придобил
пряко впечатление за състоянието им. Бащата бил с имобилизирана ръка, а
ищецът стоял на един стол и бил „в много тежко състояние, трудно дишал“.
По–късно през нощта им услужил с две ампули течен аналгин. Също така
свидетелят видял, че психическото състояние на ищеца не било добро, бил
много стресиран, доста време не искал да се вози в автомобил. Минало около
месец докато се възстановил от травмата и болките, които изпитвал. В
началото, първите дни след инцидента ищецът не можел да си вдигне ръцете,
съответно и да се облича, имал нужда да бъде подпомаган от близките си.
Той живеел заедно с баща си, майка си и сестра си ИВ. ИЛ. Д..
Свидетелката ИВ. ИЛ. Д., сестра на ищеца, установява, че е собственик
на автомобила, с който претърпели ПТП ищеца и баща му. Твърди, че
автомобилът бил изправен, поддържал го баща й, имал минат технически
преглед и сключена застраховка. Свидетелката твърди, че след инцидента
състоянието на брат й било „критично“, не можел сам да се оправя, да се
облича, да се къпи и трябвало да му се помага. Първите две седмици трудно
4
се придвижвал и го болели много гърдите. Възстановил се след около месец,
като започнал да извършва нормално дейностите си.
Според заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза, по делото няма представени документи, удостоверяващи
обективно установени травматични увреждания по ищеца. Съобщените от
ищеца болки в гръдния кош според вещото лице добре отговарят да са
резултат от травма в предната част на гръдната кост, получена при
процесното ПТП и конкретно от поставен предпазен колан. Тъй като в
представената медицинска документация на името на ищеца няма данни за
обективно установени травматични увреждания, не би могло да се направи
обосновано заключение за интензитета и продължителността на болките,
които е изпитвал. В заключението е посочено, че обикновено пострадалите от
ПТП, които нямат счупвания или рани, се оплакват от болки в опорно-
двигателната система от часове до седмица.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. Няма спор по делото, че ищецът е претърпял
ПТП като пътник в лек автомобил, за който има валидно сключена
застраховка гражданска отговорност с ответното застрахователно дружество.
Установява се от представената административно-наказателна преписка
образувана по случая, че виновен за ПТП е водачът на автомобила.
Безспорно е и обстоятелството, че са изпълнени и изискванията на чл. 380 КЗ
- ищецът е предявил застрахователна претенция към ответника и същият в
тримесечен срок не е изплатил застрахователно обезщетение. Поради това
следва да се приеме, че са налице предпоставките за предявяване на пряк иск
срещу застрахователя за обезвреждане на причинените на пострадалия от
произшествието вреди.
За основателността на така предявения иск следва да бъдат установени
претърпените от ищеца вреди. В конкретния случай са налице доказателства
за получено травматично увреждане при ищеца, в гръдната област, като
5
резултата от процесното ПТП. Това установяват както представените по
делото писмени доказателства, така и разпитаните двама свидетели.
Непосредствено след инцидента ищецът е имал оплаквания от болки в
гърдите, което е възприето от служителя съставил констативния протокол за
ПТП и прегледалия го лекар – ортопед. Свидетелите сочат, че в продължение
на месец след произшествието ищецът е имал болки в гърдите, бил уплашен и
отказвал да бъде в близост до превозни средства. Съвкупната преценка на
тези доказателства, както и заключението на вещото лице по изготвената
СМЕ дават основание да се приеме, че въпреки липсата на обективни данни
(видими наранявания, фрактури, охлузвания и пр.), ищецът е получил
нараняване в областта на гърдите си. Липсват каквито и да е други
доказателства, които да установяват противното или да разколебават
направеното предположение от вещото лице за вероятния механизъм на
получаване на травмата, поради което следва да се приеме, че предявеният
иск е доказан по основание.
Относно размера на исковата претенция съдът съобразява следното:
На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Обезщетението за претърпени неимуществени
вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и
страданията, възникнали от непозволеното увреждане и съгласно чл. 52 ЗЗД
се определя от съда по справедливост въз основа на конкретните
обстоятелства по случая. Доказателствата въз основа на които съдът би могъл
да направи извод за размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди
са свидетелските показания и заключението на вещото лице. Показанията на
двамата свидетели не биха могли да бъдат изцяло кредитирани както поради
тяхната заинтересованост от изхода на спора (единият от тях е сестра на
ищеца, а другият близък познат и негов съсед), така и поради противоречието
им по някой обстоятелства със заключението на СМЕ. (единият от тях е
сестра на ищеца, а другият близък познат и негов съсед). Видно от
заключението на вещото лице и представената медицинска документация,
естеството на претърпяното увреждане не предполага наличието на обективни
данни въз основа на които да се направят обосновани изводи каквито правят
двамата свидетели – че състоянието на ищеца било „много тежко, трудно
дишал“ (свид. П.), че било „критично“ (свид. Д.). Двамата свидетели по-скоро
6
биха могли да възприемат реакции на ищеца на субективни негови усещания,
които с оглед по-близките си отношения биха могли да тълкуват по
посочения от тях начин. Поради това при преценка на интензитета и времето
в което са изпитвани болките съдът кредитира преди всичко заключението на
вещото лице, според което обичайно лицата получили травми от ПТП сходни
на тази получена от ищеца, без получени счупвания и рани, изпитват болки
до седмица. Съобразявайки това, възрастта на ищеца и липсата на данни за
поначало негови здравословни проблеми (извън процесното ПТП), следва да
се приеме, че същият е изпитвал болки и дискомфорт в по-къс период от
претендирания. Дори и да е изпитвал болки в продължение на един месец, те
не са били със значителен интензитет и не са налагали чужда помощ, за да
извършва обичайните си ежедневни дейности, а са от естеството да му
причинят известен дискомфорт, в началото по-силно изразен.
По отношение на претърпените неимуществени вреди под формата на
негативни изживявания – стрес, уплаха и страх от превозни средства, съдът
също не кредитира изцяло по изложените вече съображения свидетелските
показания. За тези вреди следва на ищеца да се присъди обезщетение
съответно на това което би могло да се приеме като обичайно претърпени
негативни емоции от млад човек като ищеца.
Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че справедливото
обезщетение, което ще компенсира неимуществените вреди претърпени от
ищеца - болки вследствие увреждането и негативни изживявания е в размер
на 1 500лв. До тази сума следва да бъде уважена исковата претенция и
отхвърлена до пълния предявен размер от 7000лв.
Неоснователно е и направеното възражение от ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат. Липсват доказателства за
неизправността на автомобила, още повече това обстоятелство да е било
известно на ищеца. Също така неоснователно е и възражението за
съпричиняване основано на непоставен предпазен колан. Естеството на
установеното травматично увреждане изключва основателността на това
възражение. Видно от заключението на СМЕ, а и съобразявайки общите
физични закони, следва да се приеме, че получената травма от ищеца е
именно от поставения от него предпазен колан. В противен случай логично
7
би следвало той да има наранявания и по други части на тялото си (глава,
лице).
Върху присъдената сума ответникът дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва и то от датата на деликта. Доколкото обаче е
претендирано такова обезщетение за периода след изтичане на тримесечния
срок за произнасяне на застрахователя по претенцията, до момента на
предявяване на настоящия иск, то за този период следва да се уважи
субсидиарния иск за обезщетение - считано от 10.12.2020г. до изплащане на
задължението. Отговорността на застрахователя е в същия обем като тази на
деликвента и няма основание лицето имащо право да получи застрахователно
обезщетение да бъде с по-малко права при предявен иск по чл. 432 КЗ спрямо
иска по чл. 45 ЗЗД срещу деликвентът. При определяне на обезщетението,
застрахователят би следвало в същото да включи и изтеклите законни лихви
от датата на деликта до изплащането му.
Не би могло да бъде уважено направеното от ответника възражение
основано на обстоятелството, че не са му били представени необходимите
документи, въз основа а които да определи обезщетение, тъй като по делото
липсват твърдения и доказателства, че такива документи са изискани от
ищеца и произнасянето по претенцията му предполага тяхното представяне.
Очевидно е, че ответното дружество след като е получило застрахователната
претенция е предприело пасивно поведение, а не стремеж към изясняването й.
Също така за пълнота следва да се отбележи, че няма пречка, застрахователят
да определи обезщетение за неимуществени вреди без да са налице
доказателства за обективно установени увреждания, тъй като не всички
неимуществени вреди за които той отговаря по застраховка гражданска
отговорност са свързани задължително със сериозни увреждания на здравето,
обективно установими. Очевидно становището на ответника е, че въобще
вреди като тези претендирани в настоящото производство не подлежат на
обезщетяване, което не кореспондира с вменените му от закона и
застрахователния договор задължения.
При този изход на спора, ответникът следва да заплати направените от
ищеца разноски за настоящото производство. Представени са доказателства
за направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса в размер на
8
280лв. и депозит за вещо лице в размер на 100лв. Съобразно уважената част
от иска следва да му се присъдят 81,43лв. Липсват доказателства за платено
от ищеца адвокатско възнаграждение (представено е само пълномощно),
поради което съдът не би могъл да му присъди разноски за процесуално
представителство.
Ответникът е представил доказателства за направени разноски по
делото в размер на 180 за вещо лице и 30лв. депозит за свидетел. Липсват
доказателства за направени разноски за процесуално представителство.
Съобразно отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата
от 165лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД ,
ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
“Симеоновско шосе” №67А, представлявано от изп. Директори Мария
Масларова – Гъркова и Павел Д., да заплати на Д. ИЛ. Д., ЕГН**********, с
адрес с. ***, обл. Русенска, ул. „*** сумата от 1 500лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болка и негативни
изживявания, в резултат от ПТП от 03.08.2020г. в с. *** обл. Русе с лек
автомобил марка „***", модел „***" с рег. №***, ведно със законната лихва за
забава считано от 10.12.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД ,
ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
“Симеоновско шосе” №67А, да заплати на Д. ИЛ. Д. ЕГН**********, с
адрес с. ***, обл. Русенска, ул. „*** сумата от 81,43 лв. разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА Д. ИЛ. Д. ЕГН**********, с адрес с. ***, обл. Русенска, ул.
„*** да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс” АД ,
ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
“Симеоновско шосе” №67А, сумата от 165 лв. разноски за настоящото
производство.
9
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10