Решение по дело №8857/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и осми юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             

Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Г. гр. д. № 8 857 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗК „О.“ АД да заплати чрез ЗК „О.-К.Б.“ следните суми:

1. на П.В.М. – 100 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Г. И. М. вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 24.08.2014 г., плюс законната лихва от 24.08.2014 г. до окончателното изплащане;

2. на И.Г.М. – 110 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Г. И. М. вследствие на ПТП от 24.08.2014 г., плюс законната лихва от 24.08.2014 г. до окончателното изплащане;

3. на П.Г.М. – 110 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Г. И. М. вследствие на ПТП от 24.08.2014 г., плюс законната лихва от 24.08.2014 г. до окончателното изплащане;

4. на адвокат С.М. – 7 655,39 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

5. на СГС – 12 800,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. Ищците са със съдебен адрес – адвокат С.М.,***. Ответникът е с адрес в гр. София, ул. „*********

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) срещу ЗК „О.“ АД:

1. иска на П.М. за разликата над 100 000,00 лева до пълния предявен размер от 150 000,00 лева;

2. исковете на И. и П. М. за разликите над 110 000,00 лева до предявените размери от 120 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА П.В.М., И.Г.М. и П.Г.М. да заплатят на ЗК „О.“ АД 72,69 лева разноски по делото и 35,90 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 6 400,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците са освободени от внасянето на държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[6] В искова молба от 12.07.2017 г. П., И. и П. М. заявяват, че са наследници по закон на Г.М. – първата негова съпруга, а останалите две негови деца. Г.М. е починал вследствие на ПТП от 23.08.2014 г., което е било предизвикано от Д.Й.. От смъртта на Г.М. ищците са претърпели болки и страдания, които те оценяват на 150 000,00 лева за П.М. и по 120 000,00 лева за всеки от останалите двама ищци.

 

[7] Гражданската отговорност (ГО) на причинителя на ПТП Д.Й. е била застрахована при ответника ЗК „О.“ АД (О.). О. не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на ищците. Затова те молят съда да осъди О. да им изплати обезщетения от 150 000,00 лева за П.М. и по 120 000,00 лева за всеки от останалите ищци (исковата молба, л. 2-5 от делото).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] Ответникът О. е подал писмен отговор, като е оспорил предявените искове. О. заявява, че:

1. размерът на търсените обезщетения е завишен;

2. Г.М. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото не се е съобразил с отстоянието и скоростта на приближаващия автомобил. Затова О. моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 53-54).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

                       

 

[9] Г.М. е бил роден на ***, неговата съпруга П.М. е била родена на *** г., а децата им И. и П. М. са били родени съответно на *** г. и *** г.  Те са били здраво, задружно и сплотено семейство, в което е имало обич и доброта. Първоначално и И. и П. М. са живеели с родителите си в гр. Хисар. По-късно И.М. се е преместил да живее в София, а П.М. е останала да живее с родителите си.

 

[10] И.М. е посещавал родителите си поне веднъж в месеца и е прекарвал с тях голяма част от отпуските си. Той е живеел на съпружески начала със своята приятелка, с която са нямали деца.

 

[11] П.М. е била бременна с първото си дете. Г.М. е очаквал с обич и загриженост първото си внуче (показанията на свидетелката Д., л. 133-134).

 

[12] На 23.08.2014 г., около 21:00 часа Г.М. *** по пешеходната пътека. В същото време Д.Й. е управлявал товарен автомобил „Пежо“ по бул. „Христо Ботев“ с посока от гр. Пловдив към гр. Хисар с около 47 км/ч, като се е намирал на около 70,00 метра от Г.М.. При тази скорост на движение опасната зона на товарния автомобил „Пежо“ е била 37,60 метра.

 

[13] Въпреки че е имал видимост към Г.М., Д.Й. не е предприел спиране и е ударил Г.М.. Ако Д.Й. е предприел спиране, не би настъпил удар между автомобила “Пежо” и Г.М.. От удара Г.М. е получил увреждания, вследствие на които е починал (присъдата, л. 81-91; заключението и разпита на вещите лица доц. Д. и д-р Ш., л. 126-131 и л. 133).  Не се спори, че към този момент ГО на Д.Й. е била застрахована при О..

 

[14] Съпругата и децата на Г.М. са преживели тежко смъртта му. П.М. се е стопила от мъка; станала е сянка на това, което е била. Тя винаги плаче, когато говори за покойния си съпруг; не иска да излиза и контактува с хора.

 

[15] П.М. е отказвала да приеме, че баща ú е починал; често го е сънувала; ограничила е контактите си. И.М. е започнал да пуши повече цигари; станал е умислен, мълчалив и понякога изнервен (показанията на свидетелката Д., л. 133-134).

 

[16] Ищците не дължат държавна такса и разноски. Те са били представлявани безплатно от адвокат (л. 68). О. е заплатил: 400,00 лева за вещи лица (л. 101); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 102).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

       

[17] Ищците са предявили искове по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса са застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г.М..

 

1. По исковете по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)

 

[18] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[19] Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1. наследодателят на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на наследодателя на ищеца; 3. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице; 4. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 5. вследствие на смъртта на своя наследодател ищецът да е претърпял неимуществени вреди/имуществени вреди; 6. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[20] Съдът установи, че:

1. Г.М. е бил съпруг на П.М. и баща на И. и П. М., като Г.М. е участвал в ПТП, покрито от застраховка ГО;

2. ПТП е причинило смъртта на Г.М.;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил Д.Й., а неговата ГО е била застрахована при О.;

4. ищците са преживели тежко смъртта на Г.М.;

5. О. не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на ищците. Съдът приема, че Д.Й. е причинил ПТП, защото това се установява от присъдата на наказателния съд, която е задължителна в тази си част за настоящия съд.

 

[21] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

[22] Преди да определи размера на обезщетението обаче, съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 23.08.2014 г.

 

[23] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.^[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[24] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.^[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[25] Съдът установи, че към 23.08.2014 г. Г.М. е бил на 71 години, съпругата му П.М. е била на 63 години, синът му И.М. е бил на 42 години, а дъщеря му П.М. е била на 39 години. Те са били здраво, задружно и сплотено семейство, в което е имало обич и доброта. Първоначално и И. и П. М. са живеели с родителите си в гр. Хисар. По-късно И.М. се е преместил да живее в София, а П.М. е останала да живее с родителите си.

 

[26] И.М. е посещавал родителите си поне веднъж в месеца и е прекарвал с тях голяма част от отпуските си. Той е живеел на съпружески начала със своята приятелка, с която са нямали деца. П.М. е била бременна с първото си дете. Г.М. е очаквал с обич и загриженост първото си внуче.

 

[27] Съпругата и децата на Г.М. са преживели тежко смъртта му. П.М. се е стопила от мъка; станала е сянка на това, което е била. Тя винаги плаче, когато говори за покойния си съпруг; не иска да излиза и контактува с хора.

 

[28] П.М. е отказвала да приеме, че баща ú е починал; често го е сънувала; ограничила е контактите си. И.М. е започнал да пуши повече цигари; станал е умислен, мълчалив и понякога изнервен.

 

[29] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[30] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[4];

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. ^[5];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[6]. Увеличението на МРЗ от 23.08.2014 г. до 12.10.2015 г. е 11,76%.

 

[31] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри едно решение, с което САС се е произнасял по иск за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от съпруг на починалия в резултат на събитие от 2014 г., като възрастта на съпрузите е била близка до тази по настоящия случай. С него САС е присъдил обезщетение от 100 000,00 лева – решение на САС 2022-2017-12-ти с-в по гр. д. 1353/2017 г.[7].

 

[32] В правно-информационната програма „Сиела“, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри две решения на САС, чиито предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от смърт на родител вследствие на ПТП през 2014 и 2015 г., като възрастта на починалия родител и на децата му е била близка до тази по настоящото дело. С тях САС е определил следните обезщетения за неимуществени вреди:

- 110 000,00 лева за случай от 2014 г. - решение на САС 2022-2017-12-ти с-в по гр. д. 1353/2017 г.[8]

- 130 000 лева за случай от 12.10.2015 г. - решение на САС 168-2018-12-ти с-в по гр. д. 5 099/2017 г. ^[9].

[33] Съдът отчита всички установени обстоятелства и всички фактори за определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Така съдът приема, че обезщетение от 100 000,00 лева за П.М. и обезщетения от по 110 000,00 лева за И. и П. М. са справедливи. Затова съдът осъжда О. да заплати на ищците тези суми, като отхвърля исковете за разликите до пълните им предявени размери.

 

[34] О. е възразил, че Г.М. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото не се е съобразил с отстоянието и скоростта на приближаващия автомобил. Съдът приема, че възражението е неоснователно. Това е така, защото към момента, когато Г.М. е стъпил на пътното платно, автомобилът, управляван от Д.Й., е бил на 70 метра от мястото на удара и Г.М. нито е могъл, нито е бил длъжен да предположи, че Д.Й. няма да спре, въпреки че е могъл да спре.

 

2.     По разноските

 

[35] Ищците търсят разноски. Те не са направили такива, но са били представлявани безплатно от адвокат.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на ищците за 320 000,00 лева при предявен размер от 390 000,00 лева. Затова съдът осъжда О. да заплати на адвокат С.М. 7 655,39 лева разноски по делото (390 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х320 000,00/390 000,00). Съдът осъжда О. да заплати по сметка на СГС 12 800,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК (320 000,00х0,04).

 

[37] Ответникът също търси разноски. Той е направил такива за 405,00 лева.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.  Съдът отхвърля исковете на ищците за 70 000,00 лева при предявен размер от 390 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на ответника 72,69 лева разноски по делото (405,00х70 000,00/390 000,00) и 35,90 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х320 000,00/390 000,00).

Съдия: