ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
В закрито заседание на 24.04.2019
г. - в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. н. дело № 116/2019г. по описа на ВРС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.244 ал.5 от НПК.
Районна прокуратура Велинград с
постановление от 12.03.2019г. е прекратила наказателното производство образувано
с Постановление от 03.01.2019г. на основание чл.243 ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1
т.1 от НПК по досъдебно производство вх.№ 1612/17г. по
описа на РП Велинград и № ЗМ 15/19г. по описа на РУ-Велинград, за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК водено срещу Ф.Р.О. от гр.Сърница - за това, че от есента на 2017г. в землището на
гр.Сърница, не по установения от закона е осъществил едно оспорвано от И.Г. свое
право предполагаемо право на собственост и на владение върху недвижим имот –
дворно място съставляващо УПИ III-292
в кв.21 по плана на гр.Сърница, като навлязъл в имота, стопанисвал го, поставял
свои вещи –дърва в имота и го ползвал като собствен.
В срока за обжалване е постъпила жалба
от И.Л.Г., ЕГН ********** ***, в която обжалва Постановление на прокуратурата
за прекратяване на наказателното производство по ДП 1612/17г. по описа на РП
Велинград и № ЗМ 15/19г. по описа на РУ-Велинград, като необосновано и
незаконосъобразно.
Излага следните съображения: Собственик е на
недвижим имот /празно дворно място/ съставляващ УПИ III---292 в квартал 21 по
плана на гр. Сърница , целия с площ от 623 кв.метра , при граници и съседи на
имота: от север УПИ II- 292; УПИ - IV -292 и УПИ X - спортен терен на община
Сърница. Този недвижимият имот бил предмет на договор за покупко - продажба,
сключен между него и Ф.и С.О., като продавачи, оформена с НА за покупко
-продажба на недвижим имот № 57, том III , рег. № 4983 нот.дело № 449 от 2016г.
на нотариус с рег. № 541 на Нотариалната камара.
Ф.Р.О., ЕГН ********** бил негов съсед
от север /имот УПИ II- 292/, който без негово знание и разрешение през
м.октомври - ноември на 2017г. наредил дърва за огрев около 10 куб.метра в собствения
му имот. Нееднократно жалбоподателя и съпругата ми, А.О. го били предупреждавали,
да премести от имота им наредените кубици дърва, тъй като желаел да загради
имота си, но Ф.О. не предприел никакви действия да ми освободи имота. Още
повече, че на 09.11.2018г., след подадена ИМ на 13.09.2018г. в РС Велинград ,
същият завзел самоволно части от имота му, като наредил върху него още от около
10 куб. м дърва и демонстративно показал, че не зачита правата му на собственик
върху имота.
Поради това и подал жалба в РП
Велинград за описаната по -горе от мен фактическа обстановка, в която поискал
си да се извърши проверка и
ако прокурорът счете, че е налице законен повод да образува предварително
производство по чл. 323 , ал.1 от НК срещу Ф.Р.О., ЕГН **********,***, за това
че през м.октомври - ноември на 2017г. и на 09.11.2018г., след наличието на
висящ спор за собственост, е наредил около 20 куб.метра дърва в чужд имот ,
като самоволно упражнява правото на собственост върху чуждия имот и отказва да
го освободи.
В обжалваното постановление за
прекратяване на наказателното производство, районния прокурор приел, че Ф.О.,
след като е предявил иск за собственост , с правно основание чл. 124 от ГПК /
предмет на гр.д. № 1218/2018г. по описа на РС Пазарджик е манифестирал , че
имотът е и негова собственост, като разпитаните в хода на прокурската проверка,
свидетели били „установили”, т.е „доказали” пред РП Велинград, че Ф.О. „никога
не е прекъсвал своето владение върху имота”, тъй като не бил съдебно отстранен
от собственика, т.е извършеното деяние било несъставомерно, от обективна и
субективна страна, тъй като липсвал субективния елемент от състава на
престъплението. А от обективна страна несъставомерността се изразявала в
неотстраняването на О. от собственика от имота / чл. 323, ал.2 от НК/;
Намира тези правни изводи на районния
прокурор за неправилни и необосновани , тъй като не били съобразени с
константата практика на ВКС.
Счита, че с поведението и действията
си Ф.Р.О., ЕГН **********, самоволно и не по надлежния ред упражнява чуждо
право на собственост върху неговия имот
описан по -горе, като по този начин осъществява престъпния състав на чл. 323 ,
ал.1 от НК - самоуправство.
Настоява се на това, че самоуправството
е престъпление против законовия ред, който регулира взаимоотношенията между
отделни граждани. Затова субект на престъплението може да бъде само страна по
някакво имуществено правоотношение, а изпълнителното деяние на самоуправството
не може да се осъществи чрез бездействие, като престъпния състав на
престъплението се осъществява с пряк умисъл. За неговото наличие било
достатъчно деецът да знае предварително, че правото му се оспорва. В случая
това знание не подлежало на съмнение при наличието на гражданско правен спор за
материално право. Същевременно жалбоподателя И.Г., се легитимирал като
собственик на имота по силата на сделка оформената в НА за покупко -продажба на
имота извършена на 28.10.2016г. НА бил вписан в служба по вписвания при Районен
съд гр. Велинград, което вписване се ползвало от оповестително - защитен ефект
, а именно да даде гласност и да осигури противопоставимост на правата на
собственика срещу всички права, придобити от трети лица, след вписването. По висящия
правен спор за собственост за недвижимия имот иницииран от Ф.О., като ищец по
гр.д. № 1218/2018г. на РС Велинград, той се позовавал на изтекла в негова полза
придобивна давност, по което дело жалбоподателя Г. бил ответни На лице бил субективния
елемент на престъплението по чл. 323 , ал. 1 от НК, тъй като Ф.О. след
оспорване на правата му по съдебен ред, по което производство той е страна, т.е
знае, че имотът е чужд и към настоящия момент, не е разрешен със влязло в
законна сила съдебно решение /СПН /, същият след завеждане на исковата молба
/13.09.2018г./ , осъществил описаните по горе фактически действия, които
представлявали самоволно упражняване на правото на собственост върху чуждия
имот
Неоснователен бил изводът на Районния
прокурор, че не е осъществен посочения по- горе престъпен състав, тъй като Ф.О.
не бил отстранен от недвижимия имот / чл. 323, ал.2 от НК/.
Счита, че РП гр.Велинград не е
разграничила двата престъпни състава по ал. 1 и ал.2 на чл. 323 от НК. Разграничителният
критерии между съставите по чл. 323 ал. 1 НК /каквото е поддържано в жалбата
ми/ и по чл. 323 ал. 2 НК били следните:
по алинея първа, самоуправните действия на дееца са свързани със самоволно
осъществяване на едно свое право, оспорвано от други лица, страни по едно
имуществено правоотношение, което още не е разрешено от компетентните органи, а
по алинея втора, обратното, спорът с недвижимия имот вече окончателно е решен
от съд, но деецът въпреки че е отстранен от имота по надлежния ред отново го
завземе.
РП Велинград неправилно приел в мотивите
на обжалваното постановление , че когато самоуправството засята недвижим имот,
следва да се квалифицира само по ал.2-ра на чл. 323 от НК.
В конкретния случай действително нямало
място за прилагане на специалния състава по чл. 323 ал. 2 от НК , защото О. не
е бил отстраняван принудително от неправомерно заетите от него части от имота,
но това не означавало, че за него не е възникнала отговорността по чл. 323, ал.
1 от НК, след като е пренебрегнал законовия ред, по който тези части евентуално
да бъдат заети.
На следващо място счита за недопустимо
наблюдаващия прокурорът на база събраните по досъдебното производство и извън
материално-правната си компетентност, да „иззема” функциите на съда по
разрешаване на гражданско правни спорове за собственост на недвижими имоти.
Единственото надлежно доказателства за прокуратурата следва да бъде необорения
и обвързващ с материалната си доказателствена сила на официален документ, вкл и
за РП Велинград, към настоящи момент, документът за собственост на недвижимия
имот / НА за покупко -продажба на недвижим имот № 57 от 2016г. на
жалбоподателя, а не събраните гласни доказателства, в това число показанията на
свидетелите и на О., относно фактите кой осъществява фактическа власт върху
имота, респективно дали е било прекъсвано владението и т.н, и да прави извода
кой е собственик на имота, тъй като тези обстоятелства са предмет на доказване
по висящото гражданско дело и съдът, като единствен компетентен орган, следва
да обоснове правните си изводи на база събраните от него доказателства в
гражданското производство дали е изтекла в полза на О. придобивна давност ,
респективно дали е налице оригинерно придобивен способ за същия.
С оглед на гореизложеното се иска да бъде
отмените Постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП №
1612/2017г. по описа на РП Велинград и ЗМ № 15/2019г по описа на РУ Велинград
като незаконосъобразно и да върнете делото за продължаване на
съдопризводстевните действия.
Съдът като се запозна с наведените в
жалбата доводи и съображения, и прецени
събраните в хода на предварителното производство, по приложеното дело, гласни и писмени доказателства, счита
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, право на обжалване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора имат
обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо
лице, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд
в седемдневен срок от получаването на преписа от постановлението и кръга на
тези лица не може да бъде разширяван.
В разглеждания случай жалбата пред РС –
Велинград срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство
от прокурор при РП – Велинград е подадена от И.Л.Г. ***, имащ качеството на
пострадало лице, като постановлението му е връчено на 15.03.2019г. Срокът от
една седмица по чл.243, ал.4 от НПК изтича на 22.03.2019г. – ден петък и
присъствен ден, тоест. Жалбата е подадена 22.03.2019г. При което и жалбата е
подадена от лице имащи право на жалба и в срока по чл.243, ал.4 от НПК и като
такава е процесуално допустима.
По същество съдът намира жалбата и за
основателна поради следното:По делото са извършени множество действия по
разследването, концентрирани предимно в изследване наличието на документи за
собственост на Г. и произхода на собствеността върху имота, установява наличие
на струпани дърва в имота, както и разпит на свидетели. Разпитани като
свидетели И.Г., съпругата му Алие Омбашиева и нейния баща Сюлеймян Омбашиев са са
твърдели, че след като през 2016г. имота УПИ III---292 е бил продаден на
Гьокови Алие Омбашиева, през 2017г. Ф.О. е бил уведомен за това и помолен да
премести неговите дървата за огрев наредени в този имот, но той отказал. Тоест едва в този момент през 2017г. е
възникнал спор за собственост между Г. и Ф.О. относно собствеността на
въпросния имот. Наличието на такъв спор се установява и от заведеното по-късно
и на 13.09.2018г. от Ф.О. гр.дело № 1218/2018г. с предмет – положителен
установителен иск за собственост. В сигнала си обаче Г. е посочил, че на 19.11.2018г., при наличие на висящ спор за
собственост Ф.О. отново е поставил в
същия имот свои дърва за огрев. Доказателства за извършването на това деяние
извършено на 19.11.2018г. не са събрани изобщо. Дори в образуваната преписката
това деяние изобщо не фигурира. . На следващо място в обжалваното Постановление
на РП-Велинград наблюдаващия прокурор е изложил мотиви, че от събраните
доказателства се установявало, че Ф.О. никога не бил прекъсвал своето владение
върху въпросния имот. Въз основа но кои събрани доказателства е достигнато до
този извод е напълно неясно, тъй като в доказателствения материал изобщо
липсват такива данни, като не могат да бъдат изведени нито писмените
доказателства нито от показанията на свидетелите. Поставените дърва за огрев
през 2017г. и поставянето на нови такива през 2018г. не означава, че владението
върху един имот не е било прекъсвано. Но дори и това да е така то като не
изследван въпроса дали и кога са поставени още дърва в имота, за който вече има
възникнал спор за собственост, необосновано е да се направи извод, че
извършеното не представлява престъпление, тъй като не са събрани данни за това
извършено ли е деянието- поставяне на дърва в спорен имот през 2018г. и неговото авторство. На следващо място по делото не изследван и
въпроса, в случай че деяния са извършени дали представляват маловажен случай
или не.
На следващо място съдът намира, че в действително
в обжалваното Постановление на РП-Велинград наблюдаващия прокурор е изложил
мотиви свързани с липсата на отстраняване на Ф.О. от спорния имот, поради
което липсвал субективния елемент на
престъплението. Този въпрос има отношение единствено към престъпния състав
визиран в нормата на чл.323, ал.2 НК, но няма отношение към престъпление по
чл.323, ал.1 от НК.
Не на последно място следва да се
отбележи, че са разпитвани единствено свидетели, имащи близка връзка и пряко
отношение към спора за собственост – жалбоподателя, неговата съпруга и баща й,
но не и такива имали наблюдение върху извършваните действия по складиране на
дърва в имота на жалбоподателя, легитимиращ се като собственик с НА за
покупко-продажба.
Съдът намира, че по делото следва да
бъде извършен разпит на същите свидетели, както и на други извън семейния кръг
на спорещите за собственост, като им бъдат зададени конкретни въпроси по
отношение на това изразходвани ли са били дървата за огрев поставени през
2017г. и имали поставени нови такива , от кой и кога. Както и повторен разпит на обвиняемия, като му
бъдат зададени същите въпроси. Да се извърши и проверка за това в случай на
положителен отговор на тези въпроси дали деянието е маловажен случай.
След събиране на всички писмени и
гласни доказателства, РП Велинград следва да упражни правомощията си по чл. 242
и сл. от НПК, като в случай, че прекрати наказателното производство следва да
обсъди и направените възражения в жалбата по отношение на данните за извършено
престъпление по чл.323, ал.1 от НК, както и според анализа на същите да
обоснове тезата си извършено ли е такова или извършеното не съставлява
престъпление .
Само за пълнота на изложението следва
да се отбележи, че прокурорската преписка по която е постановено обжалваното
Постановление всъщност е № 1612/18г. по описа на РП Велинград и № ЗМ 15/19г. по
описа на РУ-Велинград, тъй като е започнала с Постановление за възлагане на
предварителна проверка от 2018г. по
повод постъпила жалба с вх.№ 1612/2018г., а не както е посочено в него ДП №
1612/17г. Не отговаря на данните по делото и изложеното в мотивната част, че Г.
е станал собственик на спорния имот през 2017г., тъй като това е станало през
2016г.
Предвид изложеното, съдът счита, че
подадената жалба е основателна и като такава следва да се уважи, а постановление
от 12.03.2019г. за прекратяване на преписка
вх.№ 1612/18г. по описа на РП Велинград и ДП № ЗМ 15/19г. по описа на
РУ-Велинград, да се отмени.
Ето защо следва делото да се върне на
прокуратурата за отстраняване на констатираните фактически грешки, събиране
допълнителни доказателства по надлежния ред, като след нова и достатъчно
задълбочена оценка на доказателствения материал ще следва да се направи и нов
извод относно наличието или липсата на осъществено престъпление.
По изложените съображения и на осн.
чл. 243, ал.5, т.3 от НПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура –
Велинград от 13.07.2018 г., с което на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по пр.преписка вх.№ 1612/2018г. по описа на РП
Велинград и ДП № ЗМ 15/19г. по описа на РУ-Велинград, за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК, със задължителни
указания за събиране на допълнителни доказателства, дадени в мотивите на
настоящето Определение.
Определението подлежи на обжалване и
протестиране, с частна жалба, в седемдневен срок от съобщаването му на страните
пред Окръжен съд –Пазарджик.
След влизане в сила, заверен препис от
определението, ведно с досъдебното производство и оригинала на обжалваното
постановление, да се върнат на РП -Велинград, а оригиналите на определението и
жалбата, както и препис от обжалваното постановление да се приложат към делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………
/Валентина Иванова/