ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /13.12.2023 г.
Административен съд - Русе, четвърти
състав, в закрито
заседание на тринадесети две хиляди
двадесет и трета година, в състав
СЪДИЯ: Диана Калоянова
като провери докладваното адм. дело № 772 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе,
прецени следното:
Производството е по реда
на чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 15 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на Е.Г.Д., ЕГН **********;***; с
настоящ адрес *** и със съдебен адрес ***, офис 7 против Заповед № 1979/30.11.2023
г. на директора на Агенция „Митници“. С обжалваната заповед е разпоредено
преместването на Г. на длъжност началник сектор в Агенция „Митници“ с
определено място на работа в сектор „Пътни такси и разрешителен режим“, отдел
„Митническо разузнаване и разследване“, Териториална дирекция Митница Варна да
изпълнява служебните си задължения на длъжност главен инспектор в териториална
дирекция на Агенция „Митници“, с определено място на работа в Звено І,
Митнически пункт Капитан Андреево, Териториална дирекция Митница Бургас, при
условията на командироване за периода 01.12.2023 г. – 31.05.2024 г. Иска се от
съда да отмени заповедта като незаконосъобразна, да върне преписката на
административния орган „за издаване а индивидуален административен акт по отношение
на жалбоподателя Е. Д. съобразно мотивите в решението“ и се претендират
разноски.
В жалбата е обективирано искане с характер на такова по чл.
166 от АПК: „моля да постановите прекратяване на предварителното
изпълнение на заповедта като незаконосъобразно такова, без отчитане на фактите“ – фактите са неудобства
от ежедневно пътуване между настоящия адрес на Д. и новото работно място, както
и липсата на необходимите познания за изпълнение на новата длъжност.
Искането за спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение на административния акт е процесуално допустимо, а разгледано по
същество е неоснователно.
Предвид
факта, че в заповедта е фиксирана начална дата за изпълнението й 01.12.2023 г., то изпълнението на същата не спира с
подаване на жалба от страна на Д..
Разпоредбата
на чл. 166, ал. 4 от АПК предвижда, че Допуснатото предварително
изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се
предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да
бъде спряно от съда при условията на ал. 2 - ако то би могло да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
В
жалбата като причини се сочат два фактора, както следва:
Първият
от тях е създаването на „редица
мои неудобства, свързани с ежедневното ми пътуване от настоящия ми адрес в гр.
Варна до новото работно място в Капитан Андреево“. Съдът посочва, че
административният орган изрично е предвидил при издаването на заповедта, че Д.
ще изпълнява служебните си задължения при условията на командироване. Предвид
разстоянието в километри между населеното място по настоящ адрес (гр. Варна) и
населеното място на изпълнение на служебните задължения (Капитан Андреево),
въобще не се касае за ежедневно пътуване и такова условие не е поставено в
обжалвания административен акт.
Вторият
фактор е относно заеманата длъжност – Д. е заемала длъжност началник сектор
„Акцизен контрол“ в отдел „Последващ контрол“ и твърди, че не притежава
необходимата подготовка за извършване на новоопределената длъжност – главен
инспектор с място на работа в сектор „Пътни такси и разрешителен режим“. Дейността
по събиране на пътните такси и осъществяването на разрешителен режим върху
преминаването на транспортни средства през границите на страната е нормативно
възложена като функция на Агенция „Митници“ съгласно чл. 15, ал. 1, т. 15 от ЗМ.
Митническите служители прилагат при ежедневното изпълнение на служебните си
задължения най-разнообразни по вид и по съдържание нормативни актове, а не само
Закона за митниците. Така например, Д. провежда акцизен контрол на база Закона
за акцизите и данъчните складове, а не на база ЗМ. В този смисъл за провеждане
на текущата й работа до настоящия момент също са й били необходими специални
познания извън ЗМ.
В конкретния казус не са ангажирани никакви доказателства относно
наличието на значителни или трудно поправими вреди, които биха настъпили в
патримониума на Д. от изпълнението на заповедта.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 166, ал. 4 във
връзка с ал. 2 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на оспорената Заповед № 1979/30.11.2023 г. на
директора на Агенция „Митници“.
Определението може да се
обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: