№ 190
гр. Благоевград , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500135 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* против решение №7855/23.09.2020г. по
гр.д. №615/2018г. по описа на РС гр. Гоце Делчев в частта на последното, с
която е отхвърлен искът за главница над сумата от 199, 77лв. до
претендирания размер от 1 199, 73лв., както и в частта за договорното
възнаграждение в размер на 283, 95лв. В нея се изтъква, че съдебният акт е
неправилен, тъй като необосновано са приспаднати от задължението за
главница внесените вноски за допълнителните услуги до изпадането на
длъжника в забава. Въз основа на изложените в тази насока оплаквания,
въззивникът иска от настоящата инстанция да уважи горните му претенции.
Ответницата по исковете и по жалбата Д.К. не е депозирала отговор на
същата и не е изразила становище по исковете и оплакванията.
Във въззивното производство не са приети нови доказателства по реда
на чл. 266, ал.2 от ГПК.
Въз основа на анализа на доказателствения материал, събран от
първоинстанционния съд, решаващият състав прие за установено от
1
фактическа страна следното :
Ответницата Д.К. е подала на 27.01.2016г. до "Профи Кредит България“
ЕООД, гр.София искане за отпускане на потребителски кредит, а на
28.01.2016 г. е получила и подписала и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити и допълнителна
преддоговорна информация.
В резултат на горното на 28.01.2016 г. между "Профи Кредит България“
ЕООД- като кредитодател, и Д. Ш. К.- като кредитополучател, бил сключен
договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № **********. С
него ищцовото дружество се задължило да предостави на кредитополучателя
сумата от 2000 лева, от които 168.01 лева за рефинансиране на друг кредит
при кредитора, а кредитополучателя се задължила да върне сумата, ведно с
възнаградителна лихва, в срок от 24 месеца, на месечни вноски в размер на
123.64лв., платими на 5-то число от месеца, с общо дължима сума по кредита
от 2967.36лв.
Същите страни са сключили и споразумение по пакет за предоставяне
на допълнителни услуги от 28.01.2016г., въз основа на който ответницата е
можела да се възползва от приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, от възможността да се разсрочи плащане на вноски
или да се намали размера на месечните вноски, да бъде променена датата на
падеж и от улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Дължимото на кредитодателя възнаграждение по пакета за
предоставяне на допълнителни услуги, е уговорено в размер на 1999.92 лева и
с размер на погасителната вноска от 83.33 лева. Видно е от съдържанието на
договора за потребителски кредит, че правата и задълженията на
кредитополучателя по споразумението са инкорпорирани като клаузи и в
него.
От изложеното се установява, че общото задължение по договора,
включително задължението по пакета за допълнителни услуги е било в
размер на 4967.28 лева, с общ размер на вноската от 206.97 лева. Общо
формираното възнаграждение по договора и включеното в него споразумение
за допълнителни услуги следвало да се заплати на 24 равни месечни вноски,
всяка с падежна дата на 5-то число на месеца и краен срок за плащане
2
05.02.2018 г., съгласно погасителен план, връчен на К. на 28.01.2016 г. На
ответницата били връчени и Общи условия на „Профи Кредит България”
ЕООД към договор за потребителски кредит, които са неразделна част от
последния.
Видно е от платежно нареждане от 29.01.2016г. , че ищцовото
дружество е превело по сметка на Д. Ш. К. в "Алианц банк България" АД
сумата от 1831.99 лева, представляваща договорната сума без сумата за
рефинансиране от 168.01 лева.
Удостоверено е с извлечението от сметката на ответницата при ищеца,
че е извършила плащане на 12 погасителни вноски по процесния договор и
частично плащане в размер на 0.51 лв. по 13-та вноска, за което ищцовото
дружество представя извлечение от сметка.
Поради забавата в плащанията ищцовото дружество е съставило
уведомително писмо на 29.05.2017г. за едностранно прекратяване на
процесния договор, а вземанията по него - за автоматично предсрочно
изискуеми, с адресат Д.К., но в делото няма да е изпратено и/или получено от
нея.
Тъй като дължимите суми по договора не са били платени изцяло, от
страна на ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 251/2018 г. по
описа на PC Гоце Делчев. Заявлението било уважено и била издадена заповед
за изпълнение за исканите суми. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е предявен настоящият иск.
Съдът констатира, че исковете са предявени в законовия едномесечен
срок от получаване на указанията на съда за предявяването им, от
правоимащо лице, срещу длъжника по заповедното производство и пред
надлежен съд, поради което са допустими.
От изложените факти, според Благоевградския окръжен съд, се налагат
следните правни изводи :
По установителния иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл. 240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД:
3
От писмените доказателства в делото се установи, че между страните е
бил сключен договор за заем с предмет парична сума от 2 000лв., която
ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е приел да предостави, срещу
реципрочното задължение на кредитополучателя Д.К. да върне тази сума за
срок от 24 месеца.
Видно е от преводно нареждане за кредитен превод от 29.01.2016г., че
на следващия ден след сключване на договора за потребителски кредит,
кредиторът е превел по сметка на кредитополучателя в „Юробанк и Еф Джи
България“ ЕООД сумата от 1 831, 99лв., остатък след рефинансиране на стар
кредит в „Алианц Банк“ АД на същия длъжник. По този начин ищецът е
изпълнил своето задължение по договора към кредитополучателя Д.К..
Последната е започнала изпълнение на своите задължения като е
внасяла по приетия от страните погасителен план месечни вноски и е
погасила първите 12 броя от тях. От погасителна вноски с падеж 05.03.2017г.
тя е спряла плащанията. Предвид това ищецът поддържа, че е осъществено
условието по т.12 от Договора за обявяване на кредита за изцяло предросчо
изискуем. Независимо от настъпването на горното условие, въззивният състав
приема, че задълженията по кредита не са обявени за изцяло предсрочно
изискуеми, защото до длъжника не е достигнало изявлението на кредитора, че
обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. Това обаче не е от значение
в спора, защото заповедното производство е инициирано след изтичане на
срока на договора, т.е.задълженията вече са били с настъпил падеж на това
основание.
За да се отсъди дали ответницата дължи суми за задълженията си по
процесния договор, следва да се съобрази, че първоинстанционното решение
е влязло в сила в частта, в която е отхвърлена претенцията за главница,
формирана от вноските за закупен пакет допълнителни услуги. До този
резултат съдът е достигнал, като е приел за неравноправни, респ. нищожни
клаузите за заплащане на възнаграждението за такива услуги по
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и по т. 15 от
договора за потребителски кредит. След като е платена сума по нищожни
клаузи, плащането следва да се отнесе към покриването на задълженията по
действителните уговорки от договора, а именно към главницата по договора
4
за кредит от 2 000лв.
Установява се от аритметичния сбор на непогасените вноски от №13 с
падеж 05.03.2017.г до №24 с падеж 05.02.2018г., че относно частта за
главницата е останала непогасена такава в размер на 1 199, 73лв. Заедно с
това сборът на внесените 12 бр. вноски за закупен пакет от допълнителни
услуги е 999, 96лв. Тази сума, която е прието с влязло в сила решение, че не е
била дължима от кредитополучателката, като се приспадне от размера на
задължението й за главница по договора, води до извод за останал непогасен
размер от главницата от 199, 77лв. Ето защо искът за главницата е
основателен именно за тази сума и правилно районният съд е присъдил нея и
го е отхвърлил над нея до претендирания размер от 1 199, 73лв.
По установителния иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл. 240, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД:
Този иск е за възнаградителната лихва включена в погасителните
вноски от №13 до №24 и е в общ размер от 283, 95лв.
Договореният между страните по процесния договор за потребителски
кредит годишен лихвен процент, представляващ възнаградителна такава за
кредитора, е 41, 17%, а ГПР е 49, 89%.
Настоящият състав прима, че клаузата, с която е определен годишният
процент на разходите е нищожна. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
императивно урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
процесния договор за потребителски кредит е посочено само цифровото
изражение на годишния процент на разходите, но не са посочени отделните
показатели и параметрите им, които участват във формулата по приложение
№1 към закона за определяне на ГПР за конкретния договор за кредит.
Изложеното прави съдържанието на договора непълно и неясно по смисъл на
цитираната разпоредба. Последиците от тази неяснота са уредени в чл. 22 от
ЗПК, според който, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 от
закона договорът е недействителен. Ето защо и на основание чл. 23 от ЗПК,
5
когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Внесената сума за възнаградителната лихва,
представляваща част от платените вноски от ответницата, следва да бъде
отнесена изцяло към погасяването на задължението за главница, но тъй като
няма въззивна жалба в тази посока от нея и поради правилото да не се
влошава положението на жалбоподателя, такова приспадане от задължението
за главница не може да бъде направено от въззивния съд.
Поради изложеното решението и в частта, с която е отхвърлена
претенцията за възнаградителна лихва, следва да бъде потвърдено, въпреки
липсата на мотиви в съдебния акт за този иск.
С оглед изхода от въззивната проверка, първоинстанционното решение
е правилно и в частта му за присъдените разноски за заповедното и за
първоинстанционното производство, а претенцията на въззивника за разноски
за настоящата инстанция е неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7855/23.09.2020г. по гр.д. №615/2018г. по
описа на РС гр. Гоце Делчев в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6