№ 43792
гр. София, 21.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110119438 по описа за 2024 година
С определение № 19647/14.10.2025г. на СГС по въззивно дело № 4012/2025г.делото е
върнато на СРС за произнасяне по молба по чл.248 ГПК.
Ответникът по нея получил препис от нея, не взема становище.
СРС при произнасянето си, съобрази следното.
СГС е констатирала, че във въззивната жалба се съдържа довод по разноските, дал е
указание на въззивника, който е посочил в нарочна молба, че действително е направено
искане по чл.248 ГПК, след което е постановено соченото определение.
Молбата е допустима- подадена е от легитимирано лице, като преди открито съдебно
заседание по съществото на спора, молителят е представил списък с разноски.
С крайния си съдебен акт, СРС е приел, че искът е основателен за сумата от 10850
лева, от общо предявения размер на претенцията от 19500 лева.
В оспорената с молбата част на решението, съдът е посочил, че ответникът
претендира разноски от 200 лева депозит за експертиза, 5 лева за удостоверение, като е
определил юрисконсултско възнаграждение от 150,00 лева. Със следващо изречение
епосочено „ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер 162,41 лева“. В диспозитива е посочено, че ищцата е осъдена да плати на ответника
сумата 162,41 лева разноски.
Доводите, първо отправени във въззивната жалба, са в следната насока/ съдът
неправилно е присъдил само 150 лева разноски за юрисконсулт, а би следвало да присъди и
200 лева – внесени за допуснатата СМЕ, по която вещото лице не е отговорило на нито един
въпрос.
И двата довода са неоснователни. Налице е техническа грешка, но в мотивите на
решението – в цитираното по – горе изречение ясно се вижда, че СРС счита, че следва да
присъди разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, но погрешно, в мотивите е
посочено, че се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Тази грешка не е намерила израз
в диспозитива на решението, ето защо, същата не подлежи на поправяне. Голословното
сочене, че съдът е присъдил „само“ 150 лева не може да се приеме,ч е съставлява
възражение, че юрисконсултското възнаграждение е определено в по – нисък от полагаемия
размер – това не е посочено нито във въззивната жалба, нито в нарочната молба пред
въззивния съд. Относно довода, касателно експертизата, приемането му означава разноски
за специални знания да се възлагат само когато страната е доволна от нея. На собствено
основание, не е налице такова оспорване при изслушване на експертизата в о.с.з.
1
Съдът констатира, че аритметично, правилно е изчислил разноските, присъдени на
ответника – искът е предявен за общо 20000лева, разноските възлизат на 355 лева / 200 лева
депозит, 5 лева СУ, 150 лева юрисконсултско възнаграждение/, уважен е за 10850 лева общо,
отхвърлен за 9150 лева, върху 9150 лева, от 20000лева, разноските възлизат на 162,41 лева,
колкото е присъдил СРС.
Така мотивиран, на основание чл.248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля молба, съдържаща се във въззивна жалба № 17681/20.1.2025г. на
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ , уточнена пред въззивния съд с
молба вх.№ на СГС 99666/25.8.2025г.
Определението може да се обжалва от Национална компания „Железопътна
инфраструктура“ в едноседмичен срок от връчването му, пред СГС.
Препис да се връчи и на ищцата К. С..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2