Решение по адм. дело №905/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на С. К. П., [ЕГН], с адрес: гр. Пазарджик, [улица], чрез адвокат Ч. Ч., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 13/06/1/0/02141/04/01 от 23.05.2025 г. на директора на Областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив, с който е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Административен договор № BG06RDNP001-6.013-0462-C01 от 22.02.2024 г., а на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лева, представляващо първо плащане по административния договор, съгласно таблица 1, заедно със законната лихва върху сумата.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Сочи се, че е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Моли се за отмяната му.

Ответникът – директорът на Областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив, чрез процесуалните си представители главен юрисконсулт Н. и юрисконсулт К., излагат становище за неоснователност на жалбата и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

В чл. 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013 г. се съдържа легална дефиниция на понятието „бенефициер“ – правен субект, който получава средства. Така е и в българската правна теория. В ЗПЗП обаче, за такова лице се използва терминът „бенефициент“. С оглед на това противоречие, съдът следва да поясни, че в настоящото решение получателят на средствата ще се нарича „бенефициер“, поради по-високия ранг на регламента като вид нормативен акт.

На 22.02.2024 г. С. К. П. е сключил Административен договор № BG06RDNP001-6.013-0462-C01 с ДФ „Земеделие“ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ за изпълнение на подадения проект с наименование: „Развитие на стопанството на Стойчо Красимиров Папазов“, със срок за изпълнение до 28.06.2024 г., но не по-късно от пет години, считано от датата на подписване на договора. Съгласно административния договор, началния икономически размер на стопанството, измерен в Стандартен производствен обем (СПО) е в размер на 8 194,47 евро. С така подписания договор и анекса към него (BG06RDNP001-6.013-0462-C02), съобразно одобрения бизнес план, поетите от жалбоподателя ангажименти са както следва:

1) Увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 4 000 евро, измерен в СПО, а именно до 12 399,62 евро СПО, чрез отглеждане на 1,00 дка оранжерийни домати и 1,1 дка оранжерийни краставици. Или общо декларирано нарастване с 4 145,15 СПО.

2) Достигане на съответствие със съществуващи и нововъведени стандарти на ЕС - чрез водене на дневници Регистрация в БАБХ.

3) Завършване на курс, включващ обучение по основни проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор или участие информационна дейност относно тези проблеми.

4) Увеличаване обработваемата земеделска площ на земеделското стопанство.

5) Принос за постигане целта на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване: Насърчаване на икономическото и социалното развитие в селските райони и устойчиво, и цифрово икономическо възстановяване в съответствие, с целите на агроекологията и климата и по-специално: ефективно използване на ресурсите, включително прецизно и интелигентно земеделие, иновации, цифровизация и модернизация на производствените машини и оборудване, условия за безопасност при работа, възобновяема енергия, кръгова и биоикономика.

6) Придобиване на професионални умения и компетентности (отбелязва се, когато кандидатът не притежава такива и поема ангажимент да изпълни изискванията в срок до 36 месеца от сключването на административния договор, но не по-късно от избрания период за проверка), чрез курс от 150 часа.

7) Подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство - чрез сглобяване и монтаж на полиетиленова оранжерия.

На 27.03.2024 г. на бенефициера е извършено първо плащане в размер на 24 447,50 лева, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от договора.

На 25.06.2024 г. бенефициерът е подал искане за второ плащане и по този повод е извършено посещение на място на 25.07.2024 г., при което е установено, че всички проверявани имоти нямат реално обособени граници и са затревени и не може да бъде определена площта им и схемата на засаждането на растенията. По отношения на поетото задължение за закупуване и монтаж на полиетиленова оранжерия с площ 0,600 дка е констатирано, че не може да се установи какво количество материал по ППП от 06.04.2024 г. са вложени, както и да се твърди, че те са новоизградени, тъй като са част от оранжериен комплекс.

По време на посещението на място е присъствал бащата на бенефициера - К. С. П., който е представил нотариално заверено пълномощно, което обаче не е прието, че е съдържа правомощия за присъствие и подписване от упълномощеното лице на конкретното посещение на място или по повод посещения или проверки на място от ДФЗ на поетия ангажимент по договора с ДФЗ. Поради това и контролният лист от извършеното посещение не е подписан от присъствалото на посещението лице.

С оглед на описаните установявания, със заповед №497507 от 23.08.2024 г. е назначена нова проверка на място, извършена на 26.08.2024 г. При направения опит за връзка с бенефициера на посочения в от него телефонен номер е установено, че на същия отговаря баща му К. С. П., който твърди, че разполага с пълномощно по подмярка 6.1. Поискан е телефонен номер за връзка със С. К. П., за да бъде осъществен разговор с него. Проведен е телефонен разговор с проверяващите, в който жалбоподателят е съобщил, че е в Германия и ще се върне в България след поне 30 дни. От този разговор проверяващите са направили извод, че С. К. П. не е запознат с поетите ангажименти по договора с ДФЗ, че баща му има пълномощно и той се занимава с всичко. Бенефициерът не е наясно коя част от имот № 78570.122.3 обработва, че е наел нов имот в съседство, къде ще бъдат изградени новите оранжерии и къде се съхранява закупения за изграждането им материал.

Направен е оглед на двата имота в стопанството, като е установено, че на имот № 78570.122.3 има седем оранжерии със скъсан найлон и в тях не е видно да са отглеждани домати или краставици – площите са окосени. На съседния имот № 78570.122.2, който е също включен в стопанството на бенефициера са открити осем оранжерии, на част от които найлонът липсва, а на останалите е разкъсан. Площите им също са окосени, но няма видими следи, които да сочат, че в тях са отглеждани домати или краставици.

При оглед на конструкциите на оранжериите е констатирано, че те са стари. Тръбите, от които са изградени са корозирали, налична е и стара отоплителна инсталация.

Поради факта, че бенефициерът не е присъствал, съгласно изискванията по подмярка 6.1, не е изготвен доклад от ПнМ.

До С. К. П. чрез ИСУН е изпратено Уведомително писмо за отстраняване на нередовности с изх. № 07-160-6500/690 от 01.10.2024 г. С писмото е изискано представяне на писмени обяснения, придружени с доказателства за причините, поради които бенефициентът не е присъствал както на посещение на място, извършено от РРА Пловдив на 25.07.2024 г., за което е информиран на 23.07.2024 г. в 11.00 часа по телефона, така и на проверка на място, извършена от РТИ Пловдив на 26.08.2024 г.; обяснения за неспазване на задълженията, по договора с ДФЗ и анекса към него с поети ангажименти за отглеждане на оранжерийни домати - 1 дка., оранжерийни краставици - 1,1 дка и сглобяване и монтаж на полиетиленова оранжерия - 0,6 дка.

В отговор на уведомителното писмо от 01.10.2024г. С. К. П. е заявил следното: „Тъй като имам фирма, се осигурявам в нея, задълженията ще бъдат погасени. Посещението на място от служители на РРА на 25.07.2024 г. съвпадна с мое пътуване извън града. За проверката от РТИ бях уведомен в деня на проверката и нямаше как да се явя, поради отсъствието ми от града отново. В писмото от РТИ за искане за предоставяне на документи пишеше, че не се изисква отговор и за това не е предоставен, като съм разбрал, че документите трябва да се представят на колегите ви при проверка. Насажденията с домати и насажденията с краставици се разболяха и за кратко време бяха унищожени (Предоставям дневниците за РЗ, в които е отразено), след което не успях да намеря посадъчен материал, за да възстановя насажденията. Тръбите, които съм закупил като инвестиция, са използвани за подмяна на стари такива в оранжерията, които не са били годни за употреба.“

С писмо с изх. № 07-163-6500/819 от 22.11.2024 г. ДФ „Земеделие” е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 24, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК.

В отговор на писмото от 22.11.2024 г. от страна на бенефициера е представено писмо с вх. № 07-165-6500/819-1 от 04.12.2024 г., в което се оспорват констатациите на административния орган, като се твърди изпълнението на задълженията по договора с молба да бъде преразгледана преписката и прекрати започналото производство АУПДВ. Документи не са представени.

 

На база констатираните несъответствия, директорът на Областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив е издал АУПДВ № 13/06/1/0/02141/04/01 от 23.05.2025 год., с който е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Административен договор № BG06RDNP001-6.013-0462-C01 от 22.02.2024 г., а на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лева, представляващо първо плащане по административния договор, съгласно таблица 1, заедно със законната лихва върху сумата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване по реда на АПК административен акт, пред компетентен да я разгледа съд, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

При извършена, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган.

Оспореният акт е издаден от директора на Областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив, действащ при спазване на материалните предели на правомощията си, в рамките на предоставените му от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ със Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. правомощия. Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП и чл. 11 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, е делегирал правомощието за издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на директорите на областните дирекции на фонда, сред които е и Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ - Пловдив. Административният акт е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма.

Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и по силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки.

Съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Текстът на чл. 27, ал. 1, т. 1 и 2 Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП предвижда, че Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, отказва изцяло или частично изплащането на финансовата помощ, когато: въз основа на резултатите от извършени проверки по чл. 17 и констатациите в докладите за проверка установи нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти, както и когато бенефициентът не ги отстрани и не представи изисканите му документи в срока по чл. 16, ал. 2, съответно – по чл. 18, ал. 2; одобреният проект е изпълнен неточно, включително когато бенефициентът е придобил активи и/или изпълнил дейности – предмет на подпомагането, с технически параметри, различни от одобрените от ДФЗ – РА, или от Управляващия орган на ПРСР 2014 – 2020 г. или в отклонение от количествено-стойностна сметка, когато констатираните различия/отклонения водят до недопустимост или необоснованост на заявените за подпомагане дейности или разходи, или засягат основната цел на проекта, или променят предназначението на инвестицията, съгласно одобрения проект, или водят до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка, определени в документите по чл. 26 от ЗУСЕФСУ (преди ЗУСЕСИФ) и/или в административния договор, съответно заповедта за предоставяне на финансова помощ;

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му. В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорения акт, административният орган е изложил подробни мотиви досежно отказаното пълно изплащане на финансова помощ на С. К. П. и определеният размер за възстановяването й. Процесният АУПДВ съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му. Административният орган е уведомил писмено адресата на акта за започването на административно производство по издаването на АУПДВ и му е предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение и представяне на доказателства. Следователно при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да водят до неговата отмяна.

В чл. 11 от административния договор са посочени условията при които фондът изисква от бенефициера връщане на полученото първо плащане, като бенефициерът няма право да получи второ плащане. В случая в АУПДВ са посочени: т. 1 – не е подадено искане за второ плащане, окомплектовано с всички изискуеми документи съгласно условията за изпълнение и срок; т. 2 – не е изпълнил точно бизнес плана, включително в частта на заложените специфични цели и резултати, съгласно Приложение № 3 и инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи, съгласно Приложение № 2, както и когато бизнес плана не е изпълнен в срока на договора; т. 4 – не е поддържал икономически размер на стопанството, измерен в СПО, за което е одобрен за периода от дата на сключване на административния договор до осъществяване на планираното увеличение; и т. 5 – не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4 000 евро измерен в СПО.

Според установеното от проверяващите, първоначалния икономически размер на стопанството на С. К. П., измерен в СПО, е бил 8 194,47 евро, а при последната извършена проверка, той е бил 0,00 евро. Следователно икономически размер на стопанството нито е поддържан, нито увеличен, съгласно клаузите в административния договор.

Всъщност по време на самото административно производство по издаване на оспорения акт, от страна на жалбоподателя е представен единствено Дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Други писмени доказателства, които да сочат, че погиването на насажденията е резултат от непреодолима сила/извънредни обстоятелства, което не зависи от волята му не са представени.

В хода на съдебното производство се наблюдава пълна процесуална пасивност от страна на жалбоподателя. Не се представят никакви доказателства, нито се правят доказателствени искания, предвид разпределената от съда доказателствена тежест. По този начин констатациите на административния орган не са оборени и съдът ги приема за доказани.

Предвид изложеното, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалните представители на ответника искане за присъждане на разноски, следва С. К. П. да бъде осъден да заплати сумата от 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание, чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат присъдени в полза на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. К. П., [ЕГН], с адрес: гр. Пазарджик, [улица], срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0/02141/04/01 от 23.05.2025 г. на директора на Областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив.

ОСЪЖДА С. К. П., [ЕГН], с адрес: гр. Пазарджик, [улица], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, сумата от 200,00 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.