РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Бургас, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Търговско дело №
20232100900177 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.625 и сл. от Търговския закон ТЗ/.
Постъпила е молба от „Лили 2016“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Несебър, ул. „Отец Паисий“ № 37, представлявано от управителя Костадин
Маринов Чакъров, с искане за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност. Твърди се, че дружеството е в неплатежоспособност от 12.08.2022г.,
понеже не е в състояние да изпълни изискуеми и безспорни публични задължения. Налице е
пълна невъзможност за разплащания към кредитори, поради липса на средства, като
последно задължения са погасявани към началото на 2020г. Дружеството няма активи, които
да генерират приходи или да бъдат осребрени за погасяване на задълженията. Молителят
има непогасени задължения към НАП в размер на 651155.96 лева, за които е образувано
изпълнително дело. Липсва реализирана печалба на дружеството, а финансовият резултат
към 31.03.2023г. е минус 13000 лева, т.е. е отрицателна величина. Моли се молбата да бъде
уважена.
С протоколно определение от 20.06.2023г. на основание чл.629б от ТЗ съдът е
определил първоначални разноски за производството по несъстоятелността в размер на
12000 лева и е указал на кредитора НАП в едномесечен срок да заяви дали ще предплати
сумата.
С протоколно определение от 12.10.2023г. съдът отново е определил 12000 лева за
начални разноски и е указал на всяко заинтересовано лице, че може да заплати тези разноски
в двуседмичен срок от обявяването в ТР. Обявяването е станало на 13.10.2023г. До
изтичането на дадения срок на 27.10.2023г. и до настоящия момент определените начални
1
разноски не са предплатени, нито е поискано продължаване на срока, за да се стори това.
След съвкупна преценка на доводите на молителя, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено
следното:
Видно от вписванията в Търговския регистър по партидата на „Лили 2016“ ЕООД,
ЕИК *********, дружеството има капитал в размер на 500 лева, с едноличен собственик
Костадин Маринов Чакъров, който е и управител на дружеството. Ежегодно са публикувани
годишните финансови отчети на дружеството – последният за 2020г. Приетото заключение
на вещото лице по допуснатата съдебна икономическа експертиза, установява следните
факти относно финансовото състяние на "Лили 2016“ ЕООД: дружеството не притежава
никакви активи, поради което няма как да покрие разходите по несъстоятелността.
Плащанията към кредиторите са спрени изцяло на 29.10.2019г. Краткотрайните активи от
67000 лева към 31.12.2021г. представляват стоки-тютюневи изделия, които са бракувани
през 2022г. Краткотрайните активи, представляващи други вземания в размер на 4000 лева
към 31.12.2021г. и 12000 лева към 31.12.2022г. са надвнесени суми към бюджета, които
обаче в последствие са прихванати по установено с ревизионен акт задължение към НАП.
Към 31.12.2021г. дружеството е имало парични средства в брой в размер на 9000 лева.
Експертизата е изчислила следните коефициенти във връзка с финансовите резултати на
дружеството: коефициент на обща ликвидност – 0.923 към 31.12.2022г. и 0.000 към
31.03.2023г., коефициент на бърза ликвидност – 0.923 към 31.12.2022г. и 0.000 към
31.03.2023г. коефициент на незабавна ликвидност – 0.000 към 31.12.2022г. и 0.000 към
31.03.2023г. , коефициент на абсолютна ликвидност – 0.000 към 31.12.2022г. и 0.0857 към
31.03.2023г., коефициент на финансова автономност - -0.0769 към 31.12.2022г. и -0.9812 към
31.03.2023г., задлъжнялост – 1.000 към 31.12.2021г., -12000 към 31.12.2022г., 0.000 към
31.03.2023г. Според експертизата, понеже по последния баланс към 31.03.2023г.
дружеството не разполага с никакви активи, то няма как да покрива краткосрочните си
задължения, които са в размер на 639000 лева. Вещото лице е установило, че последното
отразено плащане към търговец е извършено на 13.11.2018г., като е платена сума от 250
лева. Последното плащане на публични задължения е извършено на 25.10.2019г., като са
платени 186.02 лева на НАП. Задълженията на дружеството са коректно осчетоводени.
При така установените по делото факти съдът прави следните изводи:
Установява се безспорно, че дружеството-молител има непогасени изискуеми
парични задължения, свързани с търговската му дейност –публичноправни задължения към
държавата. Задълженията към НАП са падежирали на 29.08.2018г., на 14.11.2018г. и на
14.08.2022г. Това е видно от представения от молителя списък на кредиторите, както и от
удостоверението за наличие или липса на задължения, издадено от НАП. В удостоверението
е записано, че е бил издаден ревизионен акт за периода от 01.01.2016г. до 31.10.2018г.
Падежът на най-старото търговско задължение е на 29.08.2018г., като задължението не е
платено. Според експертизата, последното плащане на публични задължения е извършено на
25.10.2019г. и то е за 186.02 лева в полза на НАП. Ревизионният акт е бил оспорен от
2
длъжника по съдебен ред, като с решение на ВАС от 07.07.2022г. по адм. дело №
9446/2021г. той окончателно е бил потвърден. След влизане на решението в сила, плащания
също не са извършвани. Налице е спиране на плащанията по смисъла на чл.608, ал.3 вр.
ал.1, т.2 ТЗ. Следователно, длъжникът е спрял плащанията, понеже не е плащал на
падежите. Според чл.608, ал.3 ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е
спрял плащанията. Тази законова презумпция не е оборена от длъжника, като в
производството не е установено обективното му икономическо съС.ие да позволява
погасяване на задълженията. Поради това при приложение на законовата презумпция на
чл.608, ал.3 ТЗ съдът приема, че търговското дружество не е в състояние да изпълни
изискуемите си парични задължения, поради което е налице неплатежоспособност на
търговеца. Спирането на плащанията, липсата на активи и на очаквани обороти от търговска
дейност, които да могат своевременно да бъдат преобразувани в парични средства,
необходими за погасяване на текущите задължения на търговеца, сочат на трайна обективна
невъзможност дружеството да поеме задълженията си, респективно на трайно съС.ие на
неплатежоспособност на търговеца. Затрудненията на длъжника да заплаща задълженията
си очевидно не са временни и той не разполага с имущество, достатъчно да покрие
плащанията. По тези съображения съдът приема, че е налице хипотезата на чл.607а, ал.1 вр.
чл.625, предл.1 от ТЗ и по отношение на дружеството-молител следва да бъде открито
производство по несъстоятелност.
Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда,
трябва да са налице общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и
съС.ие на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка,
публичноправно задължение към държавата и общините или такова по частно държавно
вземане. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се покрива непременно с
датата на извършване на определени правни действия. В конкретния случай падежът на едно
от плащанията към НАП е бил на 29.08.2018г., като е следвало да се плати сумата от
638529.21 лева. Плащане на падежа не е извършено. Според вещото лице, последното
плащане към НАП е на 25.10.2019г., като е платена сумата от 186.02 лева. След това други
плащания към кредитори няма направени. Съдът обаче съобразява, че за задълженията на
молителя към НАП е бил издаден ревизионен акт от 02.06.2020г. Този акт е бил обжалван по
административен и съдебен ред, като жалбата е била отхвърлена от съда. Решението на
касационната инстанция е от 07.07.2022г. и оттогава е влязло в сила. Следователно и
ревизионният акт, с който са начислени задълженията за данъци, е влязъл в сила също на
07.07.2022г. Влизането в сила на ревизионния акт е сложило край на спора между страните
относно това дължи ли дружеството и какво по размер. Ето защо това обстоятелство
мотивира съда да приеме, че момента на влизане в сила на данъчния ревизионен акт е
началната дата на неплатежоспособността. След влизане в сила на ревизионния акт е
безспорно, че сумите се дължат от молителя в полза на НАП и трябва да бъдат заплатени.
Няма данни обаче длъжникът да ги е заплатил, поради което следва несъмнен извод, че е
неплатежоспособен и това съС.ие е с начална дата 07.07.2022г., когато окончателно е бил
потвърден ревизионният акт. Ето защо трябва с решението да се определи
3
неплатежоспособност от 07.07.2022г.
Тъй като дружеството-молител не разполага с налично имущество за покриване на
началните разноски по откритото производство по несъстоятелност и тези разноски не са
предплатени по реда на чл.629б от ТЗ, съдът приема, че производството по несъстоятелност
на дружеството следва да се открие при условията на чл.632, ал.1 ТЗ.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособност на “Лили 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул. „Отец Паисий“ № 37, представлявано от
управителя Костадин Маринов Чакъров.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 07.07.2022г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на “Лили 2016“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул. „Отец Паисий“ № 37, представлявано от
управителя Костадин Маринов Чакъров.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор на цялото движимо имущество и на
сметките на “Лили 2016“ ЕООД, ЕИК *********, както и възбрана на недвижимите имоти,
собственост на длъжника.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на “Лили 2016“
ЕООД, ЕИК *********.
ОБЯВЯВА “Лили 2016“ ЕООД, ЕИК *********, в несъстоятелност.
ДОПЪЛВА фирмата на длъжника с добавката „в несъстоятелност“.
СПИРА производството по несъстоятелност на “Лили 2016“ ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА “Лили 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Несебър, ул. „Отец Паисий“ № 37, представлявано от управителя Костадин Маринов
Чакъров да заплати по сметка на Окръжен съд - Бургас държавна такса за образуване на
настоящото производство в размер на 250 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в 7-
дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ДА СЕ ВПИШЕ в Търговския регистър по партидата на дружеството.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенцията по вписванията заверен препис от решението.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4