МОТИВИ по НОХД № 915/12г.:
Обвинението против подс. Д.А.М.,*** е за престъпление по чл.195, ал.1,т.7 въ вр. с чл.194,ал.1 от НК във вр. с чл.28,ал.1 от НК за това, че на 17.02.21012 г. в гр.
Белово, е отнел чужда движима вещ- ограда от метално пале на стойност 35 лева,
от владението на Й.Г. ***, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да
я присвои, като кражбата е извършена повторно и случаят е немаловажен .
Подсъдимият
се признава за виновен по така предявеното му обвинение и дава обяснения по
същото.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа
страна следното :
На
17.02.2012 г. подс. Д.М. ***. Вечерта към 21,00 ч. той минал покрай дома на
постр. Й.П.,***. Подсъдимият видял, че в градината на двора имало срязано на
две метално пале, което служело за ограда, подпряно до едно от дърветата. М.
преценил, че най-вероятно това пале не се използва и тъй като бил безработен и
нямал доходи, решил да влезе и да го вземе. Подсъдимият влязъл в двора през
незаключената входна врата и взел двете части на металното пале. По-късно на
20.02.2012 г. той предал същите за вторични суровини в изкупвателния пункт,
намиращ се на ж.п. гарата в гр. Белово- собственост на „МЕТАЛ ЛЕНД" ООД,
на св. Б.Б.- служител в пункта. Т.к. св. Б. знаела, че подс. М. извършвал
кражби, го попитала от къде има металното пале. Той й обяснил, че преди време
си е купувал тухли и това пале било останало от тогава и сега решил да го
продаде за отпадъчно желязо. Св. Б. премерила двете части от палето и заплатила
сумата от 22,50 лева на М.. Последният й предоставил личната си карта, данните
от която свидетелката отразила в изготвената Покупко-изплащателната сметка.
След като взел парите подс. М. си тръгнал. Същият ден докато била на двора,
постр. П. забелязала липсата на палето и веднага решила да провери в пункта за
вторични суровини дали не е продадено там.
Пострадалата отишла в
пункта на „МЕТАЛ ЛЕНД" на ж.п.гарата в гр. Белово и видяла палето си там.
Попитала св. Б. кой го е предал и тя й казала, че е подс. М.. Постр. П.
сигнализирала за извършената й кражба в полицията, като обяснила какво знае по
случая. Св. А.Л.-***, извършила проверка по случая, като пред нея в дадените
обяснения подс. М. признал за извършената от него кражба. С Протокол за
доброволно предаване от 24.02.2012 г. св. Б. предала доброволно двете части от
металното пале на св. Л.. Последната с Разписка от 26.02.2012 г. върнала палето
на постр. П..
От приетата Съдебна
оценъчната експертиза се установява, че стойността на отнетата ограда от метално
пале възлиза на 35 лева, по пазарни цени към датата на деянието, като е било
приспаднато овехтяване.
Приетата за установена
описана по-горе фактическа обстановка се възприе въз основа на обясненията на подсъдимия,
свидетелските показания, събраните писмени доказателства и извършената
експертиза.По безспорен и категоричен начин се установи, че подс.Миторов е
отнел металното пале.Неговите обяснения се потвърждават от показанията на св.Б.
дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане по съответният
ред, както и от показанията на св.П..Същата в нарочна молба заявява, че палето
и е възстановено и няма други искания спрямо подсъдимият.Установи се, че
металното пале е било разрязано и не е могло да служи по
предназначение.Последното е служело като ограда.
При така установената и
възприета фактическа обстановка обв. Д.А.М. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.194 ал.3 от НК, т.к. на
инкриминираната дата е отнел от владението на постр. П. движима вещ- ограда от
метално пале на стойност 35 лева, без нейното съгласие и с намерението да го
присвои, като настоящето му престъпление се явява извършено при условията на
повторност, т.к. подсъдимият е извършил
същото, след което е бил осъден с влязла в сила на 30.03.2011 г. присъда по
НОХД № 2379/10 г. по описа на ПРС за извършено престъпление по чл.194 ал.1 във
вр. с чл.26 ал.1 от НК на „пет месеца лишаване от свобода", като
изтърпяването на наказанието е било отложено за изпитателен срок от три години.
Случаят обаче се явява маловажен, т.к стойността на отнетата вещ е изключително
ниска – 35 лв., освен това палето не е могло да се използва по предназначение а
е било използвано като ограда.Подсъдимият е личност с не до там висока
обществена опасност- осъждан е само веднъж.
Поради гореизложеното съдът
оправда подсъдимият за престъпление по чл.195,ал-1,т.7 във вр. с чл.28 от НК.
От субективна страна подсъдимият
е действал с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Причините за извършване на
престъплението следва да се търсят в ниската правна култура на подсъдимия,
незачитането на установения в страната правов ред, и в частност на чуждото
право на собственост и желание да се облагодетелства неправомерно.
При определяне и
индивидуализация на наказанието на подсъдимия като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства следва да се отчетат направените самопризнания,
оказаното съдействие на органите на реда, изразеното съжаление , което е довело
и до възстановяването на щетата, а като отегчаващи- обремененото му съдебно
минало, като настоящето престъпление е извършено в изпитателния срок на влязла
в сила присъда за извършено тежко умишлено престъпление / кражба/ и лошите характеристични
данни.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.57 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е сравнително висока, с оглед зачестилите престъпления от
този вид .
Подсъдимият е личност с ниска степен на обществена
опасност – осъждан е веднъж ,с неутрални характеристични данни. Подбудите за извършване
на престъплението се коренят в незачитане чуждото право на собственост.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени , направените самопризнания, съжаление за стореното,
възрастта, тежкото материално състояние.
С
оглед данните за личността на подсъдимия съдът прецени, че за неговото
поправяне следва да се наложи наказание пробация, при следните
пробационните мерки:Задължителна регистрация по настоящия адрес за срок от шест
месеца при честота на подписване два пъти в седмицата и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца.
На основание чл.59, ал.1 от НК приспадна
времето през което осъденият е бил с мярка за неотклонение “Задържане под
стража“ считано от 05.10.2012г. до 07.11.2012г..
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.2 от НПК в тежест на подсъдимия бяха присъдени направените по
делото разноски от 77.37 лв., като 30 лв. по сметката
на ОД на МВР –Пазарджик и 47.37 сметката на РС Пазарджик.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: