О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №  643

 

гр.Пловдив,16.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:РАДОСТИНА СТЕФАНОВА                                                                                                         ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя ч.гр.д.№ 333/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производство по реда на чл.423 от ГПК.

Постъпило е възражение от В.Х.В.,ЕГН-********** чрез пълномощника му адв.Ив.В. срещу Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 6032/02.07.19г.,постановена по ч.гр.д.№ 10303/19г.по описа на РС-Пловдив.Твърди се,че не са налице предпоставките на чл.423,ал.1,т.1 от ГПК и заповедта за изпълнение не е надлежно връчена.Иска се спиране на изпълнението и връщане на делото на първостепенният съд с указание да продължи съдопроизводствените действия,като се укаже на заявителя да предяви иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок.Представят се доказателства.Претендират се разноски в настоящото производство.

В депозиран писмен отговор ответната по възражението страна- Н.Т.Т.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.Г.К. изразява становище за недопустимост на възражението като подадено след изтичане на предвидения срок и иска същото да се остави без разглеждане.Излагат се и доводи,касаещи основателността на възражението,а именно-че заповедта по чл.410 от ГПК е била редовно връчена на длъжника чрез работодателя му и правото му на защита не е нарушено.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

По допустимостта на възражението:

Молителят твърди,че е узнал за заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК на 28.11.19г.от брат си във връзка с образувано срещу него изп.дело № 980/19г.,като  веднага упълномощен от него адвокат  се запознал с делото и чрез него установил,че против него е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.Това се потвърждава от представеното заверено копие от молба  на адв.В. като пълномощник на В.В. от 28.11.19г.до ЧСИ Петя Николова,рег.№ 911 по КЧСИ да му се предостави изп.д.№ 980/19г.по описа на същия ЧСИ.Видно е,че действително молителят е узнал за заповедта по чл.410 от ГПК на  28.11.19г.чрез пълномощника си адв.К. и тъй като възражението е подадено на 23.12.19г.и е спазен законоустановения едномесечен срок по чл.423,ал.1 от ГПК,то същото е допустимо.

Разгледано по същество същото е основателно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.423,ал.1 от ГПК длъжникът,който е бил лишен от възможността да оспори вземането,може да подаде възражение до въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение.

В случая е издадена заповед за изпълнение № 6032/02.07.19г.,постановена по ч.гр.д.№ 10303/19г.по описа на РС-Пловдив по заявление на Н.Т.Т. *** на осн.чл.410 от ГПК.

Молителят твърди,че не са налице условията на чл.423,ал.1,т.1 от ГПК,като заповедта за изпълнение не му била надлежно връчена.Между страните било висящо друго изп.дело при същия ЧСИ за принудително изпълнение на главницата по договор за паричен заем,по което дело молителят направил пълно плащане на 02.07.19г.С разпореждане от  24.07.19г.ЧСИ приключил изп.производство по  изп.дело  поради плащане на дълга в цялостния му размер.

Междувременно заявителят Т. подал на 20.06.19г.пред ПдРС заявление по чл.410 от ГПК за  неустойка по същия договор за заем,за който вече знаел,че предстои скорошно погасяване на главницата.Снабдил се с изп.лист по издадената заповед за изпълнение обаче чак на 08.11.19г.,след приключване на изпълнителното дело за събиране на главницата по  договора за заем,поради което било образувано друго изп.дело № 980/19г.За това дело молителят разбрал едва на 28.11.19г.след телефонен разговор с брат си,който го уведомил за получено съобщение за възбрана на недв.имот,съсобствен с молителя,по изп.д.№ 980/19г.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 10303/19г.,заповедният  съд не е могъл да уведоми надлежно молителя за издадената  срещу него заповед по чл.410 от ГПК на посочения в служебно изисканата справка постоянен и настоящ адрес,поради което е връчил заповедта по реда на чл.45,ал.3,изр.последно от ГПК-чрез неговия работодател,след като е установил със служебна справка,че молителят има сключен тр.договор с „Алимар Клима“ЕООД,гр.София.Връчването е извършено на 17.10.19г.наадреса за кореспонденция на дружеството в гр.С.,като в графа „получател“ е записано –П. Л.,служител.

Твърденията на молителя са,че съобщението с приложената заповед за изпълнение не му е било връчено,докато същият не се свързал с работодателя си на 28.11.19г.и не поискал от него писмен отговор дали са му предали връченото им съобщение.По делото е приложено заверено копие от  писмения отговор на работодателя „Алимар КлимаЕООД,подписано от управителя Г. Х.,без дата и изх.№,в което се посочва,че в отговор на  запитване на молителя от 28.11.19г.го уведомява,че на дата 17.10.19г.на адреса на седалището на дружеството е получено съобщение до В.,получено от служителката П. Л.Посочва се,че до този момент В. нито е уведомен за съобщението,нито му е предавано същото,ведно с приложенията,тъй като поради служебната си ангажираност В. отсъствал от гр.София и полагал работна сила в Пловдив,а също и поради невъзможността да се свържат с него по други начини.

За връчването за заповедта за изпълнение на парично задължение са приложими общите правила на връчване на книжа и съобщения.Съгласно чл.49 от ГПК мястото на връчване е жилището,вилата,местоработата,местослуженето, седалището,мястото на осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място,на което адресатът може да бъде намерен.От свързаното тълкуване на чл.38 и чл.49 от ГПК следва да се приеме,че заявителят може да посочи адрес на едно от изброените в чл.49 места за връчване.В случая Н.Т.Т. е посочил в заявлението постоянния и настоящ адрес *** и тъй като той не е открит на този адрес,съдът е разпоредил да се изготви служ.справка за местоработата му.Съобщението до длъжника е връчено по адреса за кореспонденция с НАП на работодателя,посочен в извадката от ТР за  акт.състояние на дружеството-работодател,като връчването е извършено чрез лице от администрацията-П. Л.,служител.Това лице,с оглед осъществяваната от него функция има задължението да приема книжа и същото се е подписало със задължение да предаде призовката на адресата.

С получаване на съобщението от посоченото лице се смята,че връчването е извършено на адресата (чл.46,ал.4 от ГПК).В случая обаче се твърди,че работодателят не е изпълнил задължението си да предаде съобщението на  молителя и в подкрепа на тези твърдения е представения писмен отговор от  работодателя.Макар същият да е без отбелязана дата на получаване,от самото му съдържание е видно,че запитването до дружеството от страна на В. е станало на 28.11.19г.,както и че работодателят не е предал съобщението,ведно с приложенията към него,вкл.заповедта по чл.410 от ГПК,най-рано към 28.11.19г.Следователно основателно се явява оплакването на молителя,че не  е узнал  за направеното връчване преди тази дата,тъй като получилото книжата лице не е изпълнило по обективни причини задължението си да му ги предаде.

При това положение не може да се приеме,че молителят В. е бил надлежно уведомен за издадената против него заповед № 6032/02.07.19г.за изпълнение по чл.410 от ГПК. Ето защо възражението се явява основателно,поради което следва да се спре изпълнението на заповедта за изпълнение и делото да се върне на ПдРС за даване на указания по чл.415,ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на делото разноски се дължат на молителя В.,който ги претендира,но тъй като са представени доказателства само за внесена ДТ в размер на 25лв.,то и в този размер следва да му се присъдят.

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПРИЕМА възражение вх.№ 4648/11.02.20г.на В.Х.В.,ЕГН-**********,длъжник по ч.гр.д.№ 10303/19г.по описа на ПдРС по чл.423,ал.1,т.1 от ГПК против Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 6032/02.07.19г.,постановена по ч.гр.д.№ 10303/19г.по описа на РС-Пловдив

СПИРА изпълнението на Заповед № 6032/02.07.19г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 10303/19г.по описа на РС-Пловдив

ВРЪЩА делото на ПдРС за даване указания на заявителя по чл.415,ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Н.Т.Т.,ЕГН-********** *** да заплати на В.Х.В.,ЕГН-********** сумата от 25 (двадесет и пет)лв.разноски за ДТ в настоящото производство.

Определението е окончателно.

 

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: