№ 688
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20221100901306 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М. И. П. ЕГН
********** и П. Г. П. ЕГН ********** в качеството им на съдружници в „К.Н.“ ООД ЕИК
******* чрез адв.Г. Х. от САК против „К.Н.“ ООД, ЕИК******* , с правно основание
чл.155 т.1 от ТЗ, с която се иска прекратяване на дружеството поради важни причини,
налагащи това. Ищецът прави искане за откриване производство по ликвидация и
назначаване на управителя М. И. П. за ликвидатор, който да проведе процедурата.
Ищците твърдят, че са съдружници в „К.Н.“ ООД с размер на дялово участие
съответно 600лв. на М. П. и 1100лв. на П. П.. Капиталът на дружеството-ответник възлиза
на 5000лв., от където следва, че те притежават 34% от същия. Сочат, че съгласно
разпоредбата на чл.155 т.1 от ТЗ дружеството може да бъде прекратено по иск на
съдружниците с дялове повече от 1/5 от капитала на дружеството, което в случая е 20%, ако
важни причини налагат това. Твърдят, че дружеството не може да работи и да постига
икономическите си цели доколкото съдружниците Т.Б. и Р.В.Б. не участват в дейността му,
не присъстват на общи събрания е не могат да бъдат открити въпреки полаганите усилия в
тази насока. Предполагат, че последните двама не живеят в РБългария. Същевременно те
притежават 76% от капитала на дружеството и на практика то не може да взема решения
без присъствие на тези съдружници на ОС. Твърдят, че през последните 10 години
дружеството не е обявявало по партидата си в ТР при АВп годишни финансови отчети, тъй
като не е налице мнозинство за приемането им.
На осн.чл.29 ал.2 от ГПК съдът е назначил особен представител на ответното
дружество адв.С. Я. от САК.
В законов срок е депозирала писмен отговор на исковата молба. Изразила е
становище за допустимост на същата, но за неоснователност по същество. Сочи, че ищците
не са представили никакви доказателства във връзка с твърденията им.
С допълнителната искова молба ищците са развили подробни доводи относно
невъзможността на дружеството да развива търговска дейност и липса на печалба от 2010г.
Представили са ел.съобщения от 25.02.2015г. и от 18.02.2016г., с които съдружниците са
1
били канени за провеждане на ОС за приемане на ГФО.
В срока по чл.373 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представител е депозирал
допълнителен писмен отговор, с който заявява, че с оглед представените доказателства не
оспорва предявения иск, като пълната липса на търговска дейност и невъзможността да се
свика надлежно общо събрание на съдружниците водят до извод, че са налице
предпоставките на закона за уважаване на исковата претенция.
Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ за
прекратяване на „К.Н.“ ООД, поради наличие на важни причини.
Съгласно чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ по решение на окръжния съд по седалището на
дружеството то може да бъде прекратено по искане на съдружник ако важни причини
налагат това. В случая делът на ищеца е над 1/5 от капитала на ЮЛ, поради което и искът е
допустим.
С Решение № 159 от 15.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 389/2009 г., I т. о., ТК, е прието,
че понятието "важни причини" по смисъла на чл.155 т.1 ТЗ няма легална дефиниция и това
априорно е невъзможно поради разнообразието на проявните му форми, което налага при
преценката за наличието им да се отчита факта, че всяко търговско дружество е със своя
специфика - предмет на дейност, пазарни условия, права и задължения на съдружниците
(предвидени в учредителния акт) и пр., но при обсъждането налице ли са важни причини за
прекратяване на дружеството водещи според решението следва да са интересите на
дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. При всяко отделно дружество,
наличието на "важни причини" би следвало да се преценява при различни факти и
обстоятелства като при обсъждането дали са налице важни причини за прекратяване на
дружеството, следва да се изхожда от интересите на дружеството като цяло, а не на
отделния съдружник. Причините би следвало да са такива, че да създават непреодолима
пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството или пък да е налице
продължителен период от време, през което дружеството да не е осъществявало търговската
дейност, за която е регистрирано. Във втория случай, бездействието би могло да се дължи на
липсата на воля у съдружниците за продължаване дейността му. Неосъществяването на
търговска дейност, освен на бездействие, би могло да се основава и на такова поведение на
мнозинството (или блокиращата квота) на съдружниците, което да е в ущърб на
дружествените цели - нелоялно поведение, подронване на престижа на дружеството и на
интересите на останалите съдружници. Външните белези на разстройство в дейността на
дружеството биха могли да бъдат - трайна липса на рентабилност, тенденция към
натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за
функциониране на дружеството и опасност за интересите на кредиторите и пр.
Влошените отношения не са посочени в цитираното решение, но те не могат да бъдат
игнорирани, когато са довели до фактическа невъзможност за функциониране на органите
му на управление. В Решение № 30 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 320/2009 г., II т. о.,
ТК, изрично е посочена възможност влошените отношения между съдружниците, въпреки че
поставянето на интересите на отделните съдружници над тези на дружеството да не
съответства на възприетия с цитираната задължителна практика принцип, да се приемат за
важни причини.
Съвкупния анализ на събраните по делото доказателства води на извода, че в случая
фактическият състав на чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ е налице. Несъмнено се установява, че
съдружниците при ответника – Т.Б. и Р.Б. притежават по-големия дял участие в капитала на
ЮЛ.
На следващо място от приложените по делото извлечения от ТР, а и от служебна
справка, се установява, че ответното дружество през последните десет години не е
обявявало своите ГФО, не се установява извършване на търговска дейност. В посочената по
- горе практика е установено, че бездействието би могло да се дължи на липсата на воля у
съдружниците за продължаване дейността на дружеството. Неосъществяването на търговска
дейност, освен на бездействие, би могло да се основава и на такова поведение на
2
мнозинството (или блокиращата квота) на съдружниците, което да е в ущърб на
дружествените цели - нелоялно поведение, подронване на престижа на дружеството и на
интересите на останалите съдружници. Външните белези на разстройство в дейността на
дружеството биха могли да бъдат - трайна липса на рентабилност, тенденция към
натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за
функциониране на дружеството и опасност за интересите на кредиторите и пр. В случая са
налице очевидни външни белези на разстройство на дейността на търговеца – пълно
дезинтерересиране от дейността на дружеството което създава сериозни затруднения за
функциониране на ЮЛ, липса на търговска дейност, липса на печалба от 2010г.
В случая са налични причини, които създават непреодолима пречка за осъществяване
на предмета на дейност на дружеството, като е налице продължителен период от време, през
което дружеството не е осъществявало търговската дейност, за която е регистрирано, които
факти са "важни причини" по смисъла на чл. 155 от ТЗ.
Съдът намира, че предявеният конститутивен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед на искането направено от процесуалния представител на ищеца за
назначаване на ликвидатор на дружеството съдът счита, че в настоящото производство той
няма подобни правомощия. Производството по назначаване на ликвидатор не е спорно
исково производство, а охранително такова и то започва едва след влизане на решението за
прекратяване в сила. В ТЗ – глава седемнадесета изрично е уредено производството по
ликвидация. Чл.266, ал.2 от ТЗ казва, че това са управляващите дружеството, освен ако не е
налице хипотеза, при която такъв следва да се назначи от Агенцията по вписването. В
подобен смисъл e Решение №721/02.05.2011 г. по в. гр. д. №103/2010 г. на САС и др.
Доколкото в производството има изрично искане за обявяване на дружеството в ликвидация
и назначаване на ликвидатор, то с оглед на изложеното, производството в тази му част
следва да бъде прекратено, като недопустимо, а след влизане на решението да се изпрати
препис от него на Агенция по вписванията по партидата на дружеството за вписване на
прекратяването и извършване на действията по чл.156 от Търговския закон, с оглед на
назначаване на ликвидатор и извършване на ликвидацията на дружеството.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.155 т.1 от ТЗ по иск, предявен от М. И. П. ЕГН
********** и П. Г. П. ЕГН ********** в качеството им на съдружници в „К.Н.“ ООД ЕИК
******* чрез адв.Г. Х. от САК търговско дружество „К.Н.“ ООД, ЕИК******* със
седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“*******.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, с която е поискано от съдът да
бъде открито производство по ликвидация и да бъде назначен ликвидатор по смисъла на
чл.156 от ТЗ, като недопустимо.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, а в частта на прекратяване в едноседмичен срок.
След влизане в сила на решението, да се изпрати препис на Агенцията по
вписванията – Търговски регистър за вписването му по партидата на дружеството и
провеждане на процедура по ликвидация.
3
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4