Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
23.ОКТОМВРИ.2020година
Номер 260117
гр. Перник
Пернишки районен съд 01-
Н. състав
На 15.ІХ.
година 2020г.
В открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Валери Ненков
ЧЛЕНОВЕ :
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :
Секретар: Биляна Миткова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
Председателя АНД № 01065 по описа
на съда за 2020година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 1920а-689/21.ІV.2020г. на Директор–ОД на МВР–Перник на А.С.И.-ЕГН **********/***/ е наложено административно наказание:“Глоба” в размер 300/триста/лева на
основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.209а ал.1 от „Закона за здравето“ за нарушение на чл.63 ал.1 от „Закона за здравето“, за това, че на 11.ІV.2020г. около 13.20часа
в гр.Перник /между ул.“Радомир“ е
ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ в парк“Кракра Пернишки“/ е нарушил въведените със Заповед № РД-01-143/20.ІІІ.2020г. на министъра
на здравоопазването, противоепидемични мерки, а именно да НЕ се
посещават паркове на открити обществени места.
Против
издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от А.С.И.-ЕГН **********
в която същия моли издаденото наказателно постановление
да бъде отменено, поради наличие на процесуални нарушения,както и, че не е
посещавала въпросния парк, а поради бременностна снаха и/нейна спътничка/ е
ходила до аптеката пред парка и на тръгване от същата е преминала през
парковата част,като е спряла да и даде вода тъй като и е прилошало/на снаха и/.
В съдебно заседание А.С.И.-ЕГН ********** се явява лично.
Въззиваемата страна за съдебно заседание–редовно призована НЕ е
изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН от
надлежно процесуално легитимирано
лице с правен интерес,като по същество същата е основателна.
С Акт № 1920а-618/13.ІV.2020г.
съставен от Ч.В.Б.
е посочено, че А.С.И.-ЕГН ********** на 11.ІV.2020г. около 13.20часа в
гр.Перник в парк находящ се между ул.“Радомир“ е ул.“Св.Св.Кирил и
Методий“,И. е нарушила въведената със Заповед № РД-01-143/20.ІІІ.2020г. на министъра
на здравоопазването,противоепидемична мярка, а именно „посетила е парка на
открито обществено място“–нарушение на чл.63 ал.1 от „Закона за
здравето“/чл.63.(1)При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът
на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната
или на отделен регион. (2) Мерки по ал.1 на територията на отделна
област или община могат да се въвеждат и от директора на съответната регионална
здравна инспекция.(3) Лечебните и здравните заведения независимо от
собствеността им са длъжни да изпълняват въведените мерки по ал. 1 и 2.(4)
Държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на
мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния
бюджет, съответно от общинските бюджети.(5) При опасност от възникване и
епидемично разпространение на заразни болести държавните органи, общините,
физическите и юридическите лица са длъжни да оказват пълно съдействие на органите
за държавен здравен контрол.(6) Мерките по ал. 1 могат да включват и забрана за
влизане на територията на страната на граждани на други държави, в случай на
обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България,
с изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително
пребиваване на територията на Република България, както и членовете на техните
семейства.(7)Мерките по ал. 1 може да включват и временно ограничаване
придвижването на територията на страната, както и временно спиране или
ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено
предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите, в
случаи на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България.(8)
При въведени противоепидемични мерки по ал. 1 или 2 контактните лица на болните
от заразни болести не може да откажат извършването на изследване с цел
установяване на носителство на заразна болест./, актуална към момента на деянието, нова разпоредба/чл.63.(Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от
1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от
2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.,
изм., бр. 44 от 2020 г.,
в
сила от 14.05.2020 г.) (1) При непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка. (2) Извънредна епидемична
обстановка по ал. 1 се обявява за определен период от време с решение на
Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването въз основа
на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия
епидемичен риск. (3) Непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите
по ал. 1 е налице, когато при извършване на оценката по ал. 2 се констатира, че
заразната болест по чл. 61, ал. 1:1. е причинена от патоген с
висок епидемичен потенциал (инфекциозност на причинителя, висока смъртност,
множествен път на предаване или здраво носителство) и/или източникът,
механизмът и пътят на предаване са необичайни или непознати, или2. представлява
сериозна опасност за общественото здраве, дори когато броят на установените
случаи при човека е малък, или3. може да затрудни или да забави мерките за
контрол на общественото здраве, включително поради липса на лечение и/или
ваксина и/или наличие на многобройни огнища и други, или4. е с ниско
имунизационно покритие на населението, или5. е необичайна за региона, сезона
или населението, или6. протича по-тежко от очакваното, има по-висока
заболеваемост и/или смъртност или е с необичайни симптоми, или7. поставя в риск
уязвими или рискови групи от населението (деца, възрастни хора, бежанци, лица с
имунен дефицит и/или с хронични заболявания и други), или 8. има регистрирани
случаи сред медицински специалисти.(4) При обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област.(5) Мерките по ал. 4 може да
включват и забрана за влизане на територията на страната на граждани на други
държави, с изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително
пребиваване на територията на Република България, както и членовете на техните
семейства.(6) Мерките по ал. 4 може да включват и временно ограничаване
придвижването на територията на страната, както и временно спиране или
ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено
предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите.(7)
Временни противоепидемични мерки по ал. 4 може да се въвеждат и със заповед на
директора на съответната регионална здравна инспекция съгласувано с главния
държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или
населено място.(8) Лечебните и здравните заведения, независимо от собствеността
им, са длъжни да изпълняват въведените мерки по ал. 4 и 7.(9) Държавните и
общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал.
4 и 7, като средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет,
съответно от общинските бюджети.(10) Заповедите по ал. 4 и 7 подлежат на
обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. (11) Заповедите по ал. 4 и 7 са общи административни актове,
които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс,
публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването,
съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат
на предварително изпълнение./
Въз основа на
горепосоченият Акт е издадено Наказателно
постановление № 1920а-689/21.ІV.2020г. на Директор–ОД на МВР–Перник на А.С.И.-ЕГН **********/***/ е наложено административно
наказание:“Глоба” в размер 300/триста/лева на
основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.209а ал.1 от
„Закона за здравето“/чл. 209а. Който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от
1000 до 2000 лв. (2) Когато нарушението
по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение от
2000 до 5000 лв. (3) Нарушенията
по ал.1 и 2 се установяват с актове, съставени от държавни
здравни инспектори или от длъжностни лица, определени
от директора на регионалната здравна инспекция, длъжностни лица, определени от
директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, или
длъжностни лица, определени от кметовете на общини. (4) Наказателните
постановления се издават съответно от директора на съответната регионална
здравна инспекция, директора на съответната областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи и кмета на съответната община./ за
нарушение на чл.63 ал.1 от „Закона за здравето“.
В съдебно заседание актосъставителят Ч.В.Б. и
свидетеля по акта Г. П.Г. заявяват,
че отразената фактическа обстановка в
АУАН по отношение на жалбоподателя отговаря на обективната истина.Допълнително
по искане на жалбоподателката е допусната свидетелката- И.О.Б..
Впоследствие въз основа на събраните по
преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН
наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл.53 ал.1 от ЗАНН и
издал наказателно постановление, с което на основание чл.209а ал.1 от „Закона за
здравето“ и ангажирал административно наказателна
отговорност на А.С.И.-ЕГН ********** за нарушение по нарушение
на чл.63 ал.1 от „Закона за здравето“.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за
установена, като взе предвид: съставения Акт
№ 1920а-618/13.ІV.2020г.,Заповед
относно компетентност, както и
показанията на свидетелите:актосъставител Ч.В.Б. и свидетеля по акта Г. П.Г. заявяват и допусната свидетелката- И.О.Б..
Събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, са непротиворечиви и релевантни по делото обстоятелства.
Съобразно установената фактическа обстановка,
от правна страна, съдът намира следното:
При извършване на служебна проверка за
законосъобразност, съдът намери, че съставеният Акт № 1920а-618/13.ІV.2020г. и
издаденото въз основа на него Наказателно
постановление № 1920а-689/21.ІV.2020г. на Директор–ОД на МВР–Перник, НЕ отговарят на процесуалните изискванията на чл.42/”чл.
42. Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:1.
собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;2. датата
на съставяне на акта;3. датата и
мястото на извършване на нарушението; 4. описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено;5.
законните разпоредби, които са нарушени;
6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя,
точния му адрес и местоработата, единен граждански номер;7. имената и точните
адреси на свидетелите, единен граждански номер;8. обясненията или възраженията
на нарушителя, ако е направил такива;9имената и точните адреси на лицата, които
са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;10.
опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са
поверени за пазене.”/ и
чл.57 от ЗАНН/”чл.57.(1) Наказателното постановление
трябва да съдържа:1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на
лицето, което го е издало;2. датата на издаването и номерата на постановлението;3.
датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и
местослуженето на актосъставителя;4. собственото, бащиното и фамилното име на
нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер; 5.описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно;7. вида
и размера на наказанието;8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;9.
размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;10. дали наказателното
постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.(2)
Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е
издало.”/, както и че са допуснати съществени процесуални
нарушения в производството по установяване на административните нарушения и
налагане на административните наказания по ЗАНН предвид следното:
Видно от изложената фактическа обстановка в НП /на 11.ІV.2020г.
около 13.20часа в гр.Перник /между ул.“Радомир“ е
ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ в парк
“Кракра Пернишки“/ е нарушил въведените със Заповед № РД-01-143/20.ІІІ.2020г. на министъра на
здравоопазването, противоепидемични мерки, а именно да НЕ се посещават паркове на открити
обществени места/ се наблюдава неадекватност с посочената такава в процесното АУАН/ на 11.ІV.2020г.
около 13.20часа в гр.Перник в парк находящ се между
ул.“Радомир“ е ул.“Св.Св.Кирил и Методий“,И. е нарушила въведената със Заповед
№ РД-01-143/20.ІІІ.2020г.
на министъра на здравоопазването,противоепидемична мярка, а именно „посетила е
парка на открито обществено място“/,както следва:
ПЪРВО-Налице е РАЗЛИКА в
посочената фактологията с оглед, че в АУАН изобщо липства посочване на наименованието
на процесния парк /предвид,че в града има няколко такива/, като в НП е
конкретизиран такъв, което по същество е разширяване на обвинение от към
фактология, което засяга правото на защита на жалбоподателката и възможносттите
по чл.44 ЗАН за възражения.
ВТОРО- Жалбоподателката е привлечена към административно наказателна отговорност с
АУАН за нарушение нормата на чл.63 ал.1 от „Закона за здравето“ “/чл.63.(1)При
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен
регион.
……..//актуална
към момента на деянието/.
Видно е, че сочената, като накърнена норма,същата не установява
задължение за определено поведение с
което нарушителят е следвало да се съобрази/неконкретизирана абстракция/. В
този смисъл вмененото на жалбоподателката поведение „посетила паркове
на открити обществени места“ не нарушава правило за поведение, регламентирано
в сочената по горе, като нарушена
законова норма.
Точното правно квалифициране на нарушението е изисквало обвързването на разпоредбата на
чл.63 ал.1 от „Закона за здравето“ с административно наказателната разпоредба
на чл.209а
ал.1 от „Закона за здравето“ /чл.209а. Който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от
1000 до 2000 лв. (2) Когато нарушението
по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена
санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение от 2000 до 5000
лв. (3) Нарушенията по ал.1
и 2 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или
от длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция,
длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи, или длъжностни лица, определени от
кметовете на общини. (4) Наказателните
постановления се издават съответно от директора на съответната регионална
здравна инспекция, директора на съответната областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи и кмета на съответната община./, тъй като именно в нея е предвидено наказване на този
„който наруши или не изпълни въведени с
акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63 ал.1 или 2, освен ако деянието
съставлява престъпление…“/ред. ДВ, бр.34 от 2020г., в сила
от 9.04.2020 г./, а предвид препращането и към
други нормативни актове–в случая заповедите на министъра на здравеопазването,
необходимо е било посочване на съответния акт на МЗ с конкретизиране на тази
част от нея, установяваща въведена противоепидемична мярка, за чието
неизпълнение е ангажирана отговорността на жалбоподателката.
В случая
заповедта на министъра на здравеопазването е посочена при излагане на обстоятелствата, при
които се твърди, че е извършено нарушението, не и като част от правното квалифициране на
същото, при това без да е конкретизирана относимата към случая точка от нея/във
фактологията на визираното нарушение/ в която е обективирана въведената
противоепидемична мярка и без да е възпроизведено съдържанието и.
Правната квалификация на нарушението,
както и пълното му описание с излагане на всички релевантни фактически
обстоятелства са въведени, като императивни изисквания към съдържанието на
акта, тъй като са пряко свързани с
гарантиране правото на привлеченото към административно наказателна отговорност
лице да узнае за какво точно нарушение е
образувано производството въз основа на какви факти и каква е правната му
квалификация, за да упражни ефективно и
в пълен обем гарантираните му от закона процесуални права за осъществяване на защита.
При издаване
на наказателното постановление тези нарушения частично са санирани по реда на
чл.53 ал.2 от ЗАНН, тъй като визираната заповед на министъра на
здравеопазването и конкретната точка, съдържаща въведената противоепидемична
мярка, чието нарушаване е констатирано са означени коректно
и във връзка с разпоредбата на чл.63 ал.1 и чл.209а
ал.1 от „Закона за здравето“.
При издаването на наказателното постановление
обаче е допуснато друго съществено нарушение – с оглед изискването за описание
на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, в съдържанието му
частично е възпроизведен част от текста на въведената със заповед №
РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването
мярка по т.I.1 от заповедта, като е посочено и
конкретно поведение на лицето, мотивирало извода, че с него се
нарушава въведената мярка/посочено е, че
жалбоподателката е посетила е парк „Кракра Пернишки“/. Това
фактическо твърдение е въведено за първи път в наказателното постановление,
констатация в същия смисъл липсва в съдържанието на акта, което съществено
нарушава правото на защита на привлеченото към административно наказателна
отговорност лице, както и процесуалните правила, доколкото изводът за
осъществено административно нарушение АНО може да формира само въз
основа на фактите, изложени в акта, като
е недопустимо да ги разширява и допълва, както е сторено в случая.
Горното е достатъчно основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
Извън
изложеното, основавайки се на събраните доказателства по делото, настоящият
съдебен състав намира, че вмененото нарушение не е и доказано по несъмнен начин.
Съгласно чл.53 от ЗАНН
наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В административно наказателното
производство тежестта на доказването лежи върху АНО, като жалбоподателят не е
длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, че не е действал виновно, нито
е допустимо да се правят изводи в негова
вреда ако не е доказал възраженията си.
Регламентираната в чл.189 ал.2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт
за нарушение не обвързва съда. Отразените
в него обстоятелства, послужили като
фактическо основание за ангажиране административно наказателната отговорност на
жалбоподателя подлежат на доказване в съдебното производство със
средствата и способите по НПК, в съответствие с правилата и принципите в
кодекса, като доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена
сила и доказателствената тежест остава за административно наказващия орган,
съобразно презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, приложима и в
административно наказателното производство, съгласно чл.84 от ЗАНН.
В този
контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства не установяват обстоятелствата по чл.53 от ЗАНН.
Разпитаните
в съдебното следствие свидетели– актосъставителят Ч.В.Б. и свидетеля по акта Г. П.Г. не
допринасят в тази посока, тъй като двамата заявяват, че изобщо не помнят
случая, включително и след предявяване на съдържанието на съставения АУАН.
След, като никой от двамата свидетели по АУАН не
предоставя реална фактология, относно възприетите факти, то наличието на
съставен акт, записите в който формално потвърждават, не е достатъчно, за да се
приеме еднозначно, че обстоятелствата в съдържанието му са отразени обективно и
точно и съответстват на действителността, особено предвид констатираните
по-горе нарушения, свързани с описанието на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, както и от гледна точка възраженията на жалбоподателката, относно причината да се
намира на същото място и събраните в тази насока по нейно искане гласни доказателства.
Други доказателства АНО не е ангажирал в
процеса. Поради това възражението на жалбоподателката- че не е извършила
нарушението виновно, предвид напреднала бременност на снаха и, и прилошаване на
същата в района в близост до аптека, както се изтъква от жалбоподателката, подкрепени
от свидетелката И.О.Б., не могат да бъдат игнорирани като недостоверни и
защитни.
Изложеното
мотивира съдебния състав да приеме, че вмененото нарушение не е доказано, тъй
като събраните доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че
фактическата обстановка е установена точно, че нарушението е извършено и то
виновно, и че законосъобразно жалбоподателката е била привлечена към
административно наказателна отговорност за него, което допълнително мотивира отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
Разноски
по делото страните не са направили и не се претендира присъждане на такива.
По
изложените съображения и констатираните съществени процесуални нарушения и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът намира,че процесния акт НП, следва да бъде отменен изцяло
на процесуално основание без изобщо да се разглежда по същество,поради което
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
1920а-689/21.ІV.2020г. на
Директор–ОД на МВР–Перник с което на жалбоподателката А.С.И.-ЕГН ********** е наложено административно
наказание: “Глоба” в размер 300/триста/лева на
основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.209а ал.1 от „Закона за
здравето“ за
нарушение на чл.63 ал.1 от „Закона за здравето“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Административно процесуалния кодекс-Глава
ХІІ пред
Пернишки Административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:……………….
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС