Р Е Ш Е Н И Е
№1370
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХХ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
с участието на секретаря
ХРИСТИНА НИКОЛОВА и прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа
докладваното от съдия БАБАКОВ адм. д. № 564 за 2023 г. по описа на Административен
съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда
на Глава Единадесета от
АПК,
във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по
искова молба от Е.А.А., ЕГН **********,
депозирана чрез пълномощника му адв. В.С., срещу
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София. С исковата
молба се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лева, причинени му по време на задържането му в
Затвора Пловдив в периода 01.01.2012 до 28.02.2023 г.,
настъпили като резултат от нарушения по чл. 3 от ЕКЗПЧОС,
извършени от затворническата администрация.
Периодът, за който с претендират
неимуществени вреди е допълнително уточнен с молба вх. № 6297/20.03.23 г. Неимуществените
вреди са определени от ищеца като такива, съставляващи болки и страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за
малоценност, безпомощност и др.
Нарушенията
по чл. 3 от КЗПЧОС, допуснати от
администрацията на Затвора Пловдив, в резултат на които се твърди да са
настъпили неимуществените вреди, според ищеца са се изразили в следното: в
пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - под 3 кв. метра нетна
жилищна площ; без постоянен достъп до санитарен
възел и постоянно течаща топла и студена вода. Твръди се наличие на гризачи и
дървеници в килиите, мухъл, лошо осветление, липса на достъп до свеж въздух,
липса на топла вода, от самото начало на наказанието му, затворниците си сушат
дрехите в килията и това прави въздуха влажен, спарен и причинява мухъл,
покривът е от ламарина и това причинява силна топлина и задух през лятото и
студ през зимата
Обезщетението,
което се претендира, се иска да бъде присъдено ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на
исковата молба до пълното изплащане на сумата.
Претендира
се и присъждане на адвокатско възнаграждение.
Искът
е поддържан в съдебно
заседание от пълномощника на ищеца адв. С..
Ответникът
ГДИН - София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор частична недопустимост на
исковата молба, частична
неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се излага
становище за неоснователност и недоказаност на иска и се моли за отхвърлянето
му.
Задължително
участващият по реда на чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС
прокурор изразява становище за частична основателност на иска, като моли за
присъждане на справедливо обезщетение при съобразяване разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
С
оглед на съдържанието на исковата молба се касае до иск за неимуществени вреди
с правна квалификация по чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС доколкото
се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Ищецът претендира вреди
от посочените нарушения за конкретен период на задържането му в Затвора
Пловдив. Искът е предявен и от надлежна страна, предвидена сред лицата, които
могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил
задържан в места за лишаване от свобода. Същият е предявен и против надлежен
ответник, доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК,
а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на
наказанията. Според правилото на чл. 205 АПК,
искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", със седалище
в гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира
обезщетение за извършени нарушения на специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в конкретно място за
лишаване от свобода, каквото е Затвора – Пловдив, като съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС,
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са
териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора
следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация
да отговаря по предявения иск.
Исковата молба е недопустима в едната част, а разгледана по същество- частично
основателна в другата си част.
От
събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че за
времето от 01.01.2012-09.01.2012 г., вкл. което се явява част от посочения
исков период, ищецът А.
не е бил задържан в Затвора Пловдив, като видно от справка за правното
положение на лишения от свобода, същият е постъпил
в пенитециарното заведение на 16.06.2014 г.
За периода 10.01.2012- 13.01.2021 г. е било водено друго
дело между същите страни и на същото основание/претенция за неимуществени
вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията
на Затвора Пловдив/-адм. д. 120/21 г. по описа на АС- Пловдив, което е
приключило със съдебно решение 1268/22.06.21 г., частично отменено с решение №
2502/16.12.2021 г. по ках.д. 2209/21г. по описа на АС Пловдив.
За периода 14.01.2021 г.- 01.03.2021 г., ищецът е
пребивавал в помещение № 37 с чиста площ без санитарния възел от 46,55 кв. м.,
като броя на лишените от свобода за този период е възлизал на 9-10 лосв. Тази
информация ответникът не е представил по настоящото дело, но съдът я установи
от материалите по адм. д. 120/21 г. по описа на АС Пловдив, приложено по
настоящото дело и надлежно приобщено с протоколно определение /л.54, становище
рег. № 1141/01.03.2021 г./
За периода 02.03.2021- 21.02.2022 г.,- 356 дни ответникът
не е предствил справка, от която да е видно в кои помещения, с каква площ и с
какъкв брой лишени от свобода лица е пребивавал ищецът.
От справка на ИСДВР Т. Ц. се установява следното:
В периода 22.02.2022-22.03.2022 г., ищецът е бил настанен
в помещение № РЦ 3-ти пост, стая 37 с
чиста площ 46,55 кв. м., като в помещението в този период са пребивавали 12-13
лица. В същото помещение от 23-24.03.22 г. са пребивавали 11 лица, а от 25.03.2022-29.03.2022-
12 лица.
В периода 29.03.2022-17.05.2022 г., ищецът е бил настанен
в помещение РЦ 3-та затворна група, 39 стая с чиста площ от 47,80 кв. м., като
в помещението са пребивавали между 9-11 лица. В същото помещение за периода 18.05.2022-07.06.2022
г., пребивавали 12 лица, за периода 08.06.2022-14.06.2022-11 лица, за периода 15.06.2022-04.07.2022-
12-13 лица; в периода 05.07.2022-19.07.2022-10-11 лица, в периода 20.07.2022-22.07.2022-
12 лица; в периода 23.07.2022-09.08.2022 между 9-лица, в периода 10.08.2022-19.08.2022-12
лица; 20.08.2022-28.02.2023 между 5-11 лица.
От представените по делото становища на ИФЗНС „ФЛКР“ Е. К.,/л.50/,
ИСДВР Вл. И./л.49/ и ИСДВР К.П./л.63/ се установява още следното:
Във
всяко от спалните помещения по задържането на ищеца в Затвора Пловдив било
осигурено наличието на постоянно течаща студена вода (във всеки санитарен
възел), а топла вода лишените от свобода можели да ползват в банята при затвора
по график минимум два пъти седмично, като за работещите била осигурена възможност
да използват баня и всеки ден след приключване на работа. Спалните помещения
били добре осветени и с отваряеми прозорци, осигуряващи проникване на
естествена светлина и вентилация. Проветряването на стаите се осъществявало по
желание на лишените от свобода чрез отваряне на прозорците. Отоплението се
осъществявало чрез изграденото парно. Хигиената се поддържала от настанените в
помещенията, като за целта същите получавали съответните материали и
консумативи, както и можели да закупуват допълнителни такива от лавката на
затвора, или да им бъдат донасяни от техни близки, съгласно списък на
разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода
могат да получават, ползват и държат при себе си. В периода на престой на ищеца
били извършвани текущи ремонти, като своевременно се сменяли повредени кранчета,
отстранявали се течове, подменяли се осветителни тела, както и своевременно се
подменяли счупените прозорци. В рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив
действали договори между ГДИН и съответно дружество за осъществяване на
периодични дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на затвора,
включително и спалните такива, за изпълнението на които следвало да се съставят
и съответни протоколи, които са приложени по
делото- 5 протокола за 2021 г., 4 протокола зоа 2022 и 2 протокола за 2023. Представен
е и договор между ГДИН София и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ от 20.01.2021 г.
Относно прането и сушенето на дрехите- в Затвора Пловдив
има пералня, която лишените от свобода могат да използват, могат също така да
си перат дрехитена ръка и да ги изнасят за пране чрез своите близки. Когато
използат пералня, сушенето на дрехите става в сушилнята на затвора, а когато ги
перат на ръка- на специално пригодени простори в общото помещение на поста и
отвън на карето.
По делото в качеството на свидетел е разпитан св. Б.М.,
съгласно чиито показания е пребивавал 3-4 години в една килия с ищеца. В
килията винаги е било тясно, влажно, таванът е от ламарина, има хлебарки и
дървеници, къпят се с хладка вода. Дрехите си ги перат сами, сушат ги по стаите
и става мухъл. Няма чист мъздух, едвам дишат.
Съдът кредитира представените по делото писмени
доказателства, доколкото същите са изготвени от компетентни длъжностни лица, по
повод изпълнение на служебните им задължения и удостоверят факти и
обстоятелства от значение за делото.
При оценката на доказателствената стойност на показанията
на свидетеля М., съдът отчита тяхната възможна тенденциозност, предвид факта,
че имат дългогодишно познанство с ищеца и са живели в една килия. Показанията
му се кредитират само дотолкова, доколкото не противоречат на представените по
делото писмени доказателства.
На
базата на установените факти, от правна страна, съдът намери следното:
На
първо място, ще следва да се отхвърли, без да се разглеждат по същество изобщо
оплакванията на ищеца, като недоказана претенцията му за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, касателно частта от исковия период, за
която не се установява изобщо същият да е бил настанен в Затвора Пловдив по
мярка за неотклонение, или по изтърпяване на наказание, а именно за времето от 01.01.2012-09.01.2012
г. Поради това и искът е недоказан за посочената част от
исковия период и ще следва да се отхвърли частично по отношение на посочения период
само на това основание.
За периода 10.01.2012- 13.01.2021 г. както вече се посочи
е било водено друго дело между същите страни и на същото основание/претенция за
неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на Затвора Пловдив/-адм. д. 120/21 г. по описа на АС- Пловдив,
което е приключило със съдебно решение 1268/22.06.21 г., частично отменено с
решение № 2502/16.12.2021 г. по ках.д. 2209/21г. по описа на АС Пловдив. Ето защо,
следва да се приеме,че за посочения период е налице сила на пресъдено нещо,
което обуславя недопустимост на исковата молба в таза част. Ищецът е следвало
да релевира всичките си основания на иска за неимуществени вреди за периода
10.01.2012- 13.01.2021 г. в предходно воденото исково производство и след като
не е сторил това, претенцията му е преклудирана, но дори само за пълнота ще се
отбележи, че съдът не констатира различни основания, които не са били наведени
в исковата молба по адм. д. 120/21 г.по описа на АС Пловдив.
При това положение, исковата претенция за неимуществени вреди, причинени на ищеца от специализираните органи
по изпълнение на наказанията в Затвора Пловдив за периода от 10.01.2012- 13.01.2021 г. ще следва да
бъда оставена без разглеждане, а делото в тази част- прекратено.
Според
нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода
трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в
съответствие и доразвива нормата на чл. 3 от ЗИНЗС,
съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък норма
възпроизвежда дословно така визираното в чл. 3 от КПЧОС основно човешко право. Според
нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗСЗ, в редакцията в сила от 07.02.2017 г.,
конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, респективно задържането под стража, причинени от действия, бездействия
и свързани с тях обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото
приложение на чл. 3 от КПЧОС по силата на чл. 5 от КРБ,
държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането
в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с
опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на
лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи
неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от
факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни изисквания и
дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при
изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези
основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за
търсене отговорност от държавата. Така, по отношение на оплакването относно
пренаселеност в Затвор Пловдив, претенцията на А. е отчасти доказана, по следните съображения:
За периода 02.03.2021- 21.02.2022 г.,- 356 дни ответникът
не е предствил справка, от която да е видно в кои помещения, с каква площ и с
какъкв брой лишени от свобода лица е пребивавал ищецът. Съдът с разпореждането
си за насрочване на делото е указал на ответника че следва да представи
доказателства за посочените обстоятелства за целия исков период, разяснил е
съдържанието на разпоредбата на чл. 284 ал3 от ЗИНЗС и въпреки това
доказателства не са представени. При това положение следва да се приеме, че за
периода от 02.03.2021- 22.02.2022 г. ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив при
условията на пренаселеност. Единствено са представени доказателства за периода
14.09.21г.-19.09.21г., когато ищецът е бил настанен в наказателна килия- карцер
1, заедно с още един лишен от свобода,
но помещението е с площ 7,56 кв. м./справка на ИСДВР Т. Ц., л.67 гръб/.
Видно от представената справка на ИСДВР Т. Ц. в
периодите:22.02.2022-22.03.2022 г., 25.03.2022-29.03.2022,
18.05.2022-07.06.2022 г., 15.06.2022-04.07.2022, 20.07.2022-22.07.2022,
10.08.2022-19.08.2022- общо 85 дни, ищецът е живял в условията на Затвора
Пловдив на по- малко от 4 кв. м. чиста площ.
Разпоредбата
на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС сочи, че минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м.,
като в конкретния случай се установява, че този законово въведен стандарт не е
бил спазен изцяло за посочените периоди
на престой на ищеца в описаните по- горе помещения на Затвора Пловдив, като за държавата
в лицето на специализираната администрация в местата за лишаване от свобода,
съществува задължение за изпълнение на стандартите, касаещи минималната жилищна
площ и в тази насока, както се каза, пряко приложима по силата на Конституцията
е и самата КЗПЧОС. Затова и по отношение на оплакването относно пренаселеност
на местата, в които е бил настаняван, претенцията на А., както се каза, е отчасти
доказана, доколкото става ясно от приложените справки за помещенията по
настаняване на ищеца и техния капацитет, както и броя настанените в тях лица,
извлечен от посочените от свидетеля данни, че е била налице действителна
пренаселеност за част от времето на престоя на А., за който са налице данни за общо 43 дена, през които
разполагаемата площ на едно лице е била под 4 кв. метра. Според основните
принципи, възведени в практиката на ЕСПЧ по приложение разпоредбата на чл. 3 от
ЕКПЧОС /конкр. пилотното Решение Нешков и др. срещу България/, при оценката на
наличното пространство в местата за лишаване от свобода трябва да се вземе
предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията, като следва
да се има предвид, че жизнената площ за всяко от лицата е площта, която следва
да осигурява възможност те да сменят позата си и да извършват свободно движения
за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. Следва да се има
предвид и че разполагаемото свободно жилищно пространство в помещенията, в
които е бил настаняван ищецът, съдът преценява,
без да приспада конкретно заетото от мебели пространство, предвид липсата на
пълни данни относно разположението им и точният им брой. Поради това и според
съда се установява твърдяното бездействие по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС от страна на
специализираната администрация по отношение на това конкретно оплакване на
ищеца за общо посочените 441
дни в рамките на целия разглеждан период, част от исковия такъв.
Останалите оплаквания за нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС,
съдът намира за недоказани. Не се установи, ищецът да е нямал постоянен достъп
до санитарен възел с течаща вода- напротив, всички помещения в които е бил
настаняван са разполагали с такива. Достъп до топла вода ищецът е имал, докато
е ползвал банята по график.
По делото са приложени договори и протоколи за ДДД за
всяка една от годините, предмет на исковата претенция, т.е. в Затвора Пловдив
редовно са се провеждали мероприятия по обезпаразитяване и администрацията на
ответника е положила дължимата грижа в тази насока. Следва да се отбележи, че
хигиената в килиите е задължение на самите лишени от свобода и липсата на
качествено или редовно почистване допринася за развъждането на инсекти и
гризачи. За целта, видно от представените по делото справки, на лишените от
свобода са раздавани съответните препарати, а такива е могло да бъдат закупени
и от лавката на затвора.
И двете стаи, в които е пребивавал ищеца са били снабдени
с отваряеми прозорци от ПВЦ дограма, от които са имали достъп до естествена
светлина, както и възможност за провертряване, с оглед твърденията за мухъл.
Вечер, осветлението е осъществявано с осветителни тела.
Администрацията на Затвора Пловдив не би могла да бъде
държана отговорна за това, че лишените от свобода са простирали дрехите си
вътре в килиите, още повече, че същите са можели да ползват и сушилнята на
затвора, както и специално пригодени извън килиите простори. Както се каза,
помещенията са снабдени с отваряеми прозорци и дори и при наличие на проснати
дрехи, при редовно проветряване, не би трябвало да са завъжда мухъл.
Напълно недоказани са твърденията, че през зимата е било
много студено, доколктото покрива е от ламарина, при положение, че в Затвора
Пловдив, отоплението се осъществява с централно парно, а помещенията са
изолирани от поставената ПВЦ дограма. Освен това, противно на заявеното в
исковата молба, от показанията на св. М. се установява, че покривът не е от
ламарина. Никъде в доказателствата по делото, включително и свидетелските
показания, не се установява, че през лятото са причинени силна топлина и задух,
поради материалите, от които е изградена покривната конструкция на Затвора
Пловдив
С
оглед изложеното по-горе по отношение на всяко едно от оплакванията на ищеца,
то съдът счита, че отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде
ангажирана само по отношение на установеното незаконосъобразно бездействие,
свързано с поставяне на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване
от свобода в Затвора Пловдив, които не са отговаряли на възведените стандарти
относно разполагаема площ на един лишен от свобода за установения конкретен
брой дни и то за част от исковия период, в който ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив.
Конкретно, периодите, за които е установено незаконосъобразно бездействие на
администрацията на Затвора Пловдив да осигури достатъчно жилищна площ са от 02.03.2021-
21.02.2022 г., както и от 22.02.2022-22.03.2022 г., 25.03.2022-29.03.2022,
18.05.2022-07.06.2022 г., 15.06.2022-04.07.2022, 20.07.2022-22.07.2022,
10.08.2022-19.08.2022, както и по отношение на
останалите оплаквания, съдът счете, че не следва да уважава исковата претенция,
предвид нейната неоснователност и недоказаност.
Отговорността
на държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията
във връзка с нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС
е обективна. При наличието на така установените неблагоприятни условия, при
които ищецът А. е
следвало да търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив, при
прилагане на подхода на оценка на въздействието им върху психическото и
физическото състояние на задържаното лице, съобразно с тежестта на това
нарушение, неговият интензитет, конкретния брой дни в рамките на времето, за
което се установява по категоричен начин пренаселеност в килията, както и с
оглед разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, съдът намери, че в случая
действително е налице доказано причиняване на неимуществени вреди в резултат от
незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора Пловдив по
осигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, което осъществява нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС,
като е налице поставяне в неблагоприятни условия на ищеца над нормално
присъщите на лишаването от свобода, което пък, само по себе си, дори да не е
доказано да е в кумулативна съвкупност с другите твърдени нарушения по исковата
молба, както се посочи, е от естество да причини описаните от ищеца чувства на
обида и възмущение, като и цялостен психологичен дискомфорт и чувство за
малоценност. Пренаселеността в помещенията по престояване на ищеца е
действително такова обстоятелство, което и обективно води до извод за
унизително към човека отношение, доколкото неминуемо се отразява върху
човешкото достойнство, което категорично води до описаните от ищеца
неблагоприятни психологични изживявания. В тази връзка и описаният от ищеца
психологически дискомфорт според съда е реална последица от посочените
неблагоприятни условия. Съдът взема предвид и факта, че съгласно пилотното
решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков и др. срещу България, не е
необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на нечовешки и/или
унизителни условия на живот в арест, като съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди
се предполага до доказване на противното. В тази насока от страна на ответника
не са ангажирани доказателства, които да водят до противен извод. Що се касае
до интензитета на търпените неимуществени вреди, то съдът го определя като
сравнително нисък,
като взема предвид, че в периода, в който
се приема, че е живял при условията на пренаселеност, същият е пребивавал на
площ с минимално отклонение от нормативно изискуемите стандарти от 4 кв. м.
площ. При това положение и съдът намира, че
справедливо и отговарящо на действителния интензитет на търпените от страна на
ищеца А. неимуществени вреди, като
резултат от незаконосъобразното бездействие, осъществило нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от специализираната
администрация в местата за лишаване от свобода, ще бъде обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 2646 лева, като тук се взема предвид, че се касае до доказано
само едно оплакване на ищеца и липсва кумулативно въздействие на други
неблагоприятни условия по изтърпяване на наказание "лишаване от
свобода" заедно с него. Затова и съдът счете, че следва да уважи формулираната
като такава за сумата от 10 000 лева искова претенция за обезщетение само до
посочения размер от 2646
лева, като я отхвърли до пълния предявен размер от 10 000 лева, като
недоказана. В тази насока и съдът се съобразява и с практиката на ЕСПЧ касателно размерите на
присъжданото обезщетение, посочени например в решенията на съда Йорданов и
Джелебов срещу България, Илиев срещу България и др. а също така съобразява
обстоятелството, че по отношение на лицата, за които са присъдени обезщетения
от ЕСПЧ по тези дела, са установени и значително по-голям брой и по-сериозни
оплаквания по условията в местата за лишаване от свобода, отколкото по
настоящото дело. Затова и както взе предвид като ориентир и размера на
минималната пенсия и минималната работна заплата за страната, както и размера
на месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за
определяне на социалните помощи в страната за въпросния период, за който е
доказано оплакването, предвид посоченото и от ЕСПЧ по дела с установено
нарушение по чл. 3 от ЕКПЧОС, че определянето на адекватен размер на
обезщетение се извършва като се съобразят и съответната правна система и
традиции и като се вземе предвид и жизненият стандарт в държавата, дори ако
това би довело до присъждане на суми, които са по-ниски от определяните от ЕСПЧ
в сходни случаи /Решение по дело Domjan v. Hungary/, съдът намери, че размерът
на обезщетението от 2646
лева, което ще присъди, ще съответства на установения принцип за обезщетяване
на неимуществените вреди по справедливост. В тази връзка и се взе предвид и че
в редица решения ЕСПЧ вече е имал възможност последователно да затвърди
становището си, че с оглед различията в жизнения стандарт в различните държави,
то присъждане на обезщетение, съставляващо 30 процента от това, което този съд
е определил, би било достатъчно и справедливо / Решение Bizjak v. Slovenia;
Решение Stella and others v. Italy и др. /.
Предвид претендирането на законна лихва от ищеца, понеже това е акцесорна
претенция, която следва съдбата на главната, такава следва да се присъди върху
размера на присъжданото обезщетение, така, както е поискано, считано от датата
на предявяване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
При
този изход на производството и е приложима разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС,
съобразно с която съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и
възнаграждение за един адвокат, когато ищецът е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. В случая от представения
по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че е договорено
възнаграждение за един адвокат в размер 400 лв. на инстанция/общо 800 лева/, но
липсват каквито и да било доказателства за реалното плащане на тази сума,
включително и в самия договор, където отбелязано плащане може да се приеме за
разписка. Ето защо следва да бъде присъдена единствено заплатената ДТ в размер
на 10 лв. Що се касае до искането на ответника за
присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да бъде уважено,
доколкото, независимо от това, че е налице частично отхвърляне на исковата
претенция за част от периода и част от оплакванията, то нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС
са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от
него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само
частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като
законът не предвижда такава възможност.
С
оглед така изложените мотиви,
Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата претенция на Е.А.А., ЕГН ********** против ГДИН София за обезщетение за
неимуществени вреди от 10 000 лв., в
частта й за периода 10.01.2012- 13.01.2021 г., като
ПРЕКРАТЯВА частично производството, образувано по исковия
период касателно посочения период.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, да заплати на
ищеца Е.А.А., ЕГН **********, сумата от 2646 лв. /две хиляди
шестотин четиридесет и шест
лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периодите
от 02.03.2021- 21.02.2022 г., 22.02.2022-22.03.2022 г., 25.03.2022-29.03.2022,
18.05.2022-07.06.2022 г., 15.06.2022-04.07.2022, 20.07.2022-22.07.2022,
10.08.2022-19.08.2022, в резултат от нарушение
по чл. 3 от ЗИНЗС,
ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 28.02.2023 г. до окончателното
й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция на Е.А.А., ЕГН ********** за периода 01.01.2012-09.01.2012 г., от 14.01.2021-01.03.2021 г., 23.03.2022- 24.03.2022
г.от 30.03.2022-17.05.2022 г., от 08.06.2022-14.06.2022 г.; от
05.07.2022-19.07.2022 г.; от 23.07.2022-09.08.2022; от 20.08.2022- 28.02.2023 г.,
а така също и за разликата над присъдения
размер обезщетение от 2646 лв. до пълния предявен размер
на търсеното обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лева, като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на Е.А.А., ЕГН ********** сумата от 10 лв. държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд - Пловдив в 7-дневен
срок в частта, в която производството е прекратено и в 14-дневен
срок в останалата му част.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: