РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Ямбол, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232300600326 по описа за 2023 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на чл.313 и сл.
от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на подс.Д. В. А.,
депозирана чрез упълномощения защитник – адвокат от АК *****, срещу
Присъда № 112/08.08.2023 г., постановена по НОХД № 56/2022 г. по описа на
Районен съд Ямбол.
С присъдата, подс.А. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от
неустановена дата в началото на месец август **** г. до **.**.**** г. в с.
*********, общ. ****, обл. ****, в гр. ***** и в землището на с. *****, общ.
****, обл. ****, при условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Й.
М. Б. от гр. ***** и с това му е причинил имотна вреда в общ размер на 22
800 лв., поради което и на основание чл.54 от НК е осъден на лишаване от
свобода за срок от две години, което на основание чл.66, ал.1 от НК е
1
отложено от изтърпяване за изпитателен срок от четири години.
В подадената бланкетна жалба се сочи неправилност на присъдата на
районният съд, като постановена в нарушение на материалния и
процесуалния наказателен закон, както и явна несправедливост на
наложеното наказание. Претендира се отмяна на присъдата и постановяване
на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1
вр.чл.26, ал.1 от НК. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на районният съд или изменение
на присъдата чрез намаляване размера на наказанието лишаване от свобода и
размера на определения по реда на чл.66 от НК изпитателен срок.
Представителят на Окръжна прокуратура Ямбол оспорва
основателността на въззивната жалба и моли съда да потвърди изцяло
осъдителната присъда на Районен съд Ямбол като правилна, обоснована и
справедлива. Алтернативно предлага, в случай, че съдът приеме наличие на
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия / с
оглед представените от защитата в съдебното заседание пред въззивният съд
писмени доказателства/, присъдата на Районен съд Ямбол да бъде изменена
чрез приложение на разпоредбата на чл.55 от НК като бъде определено
наказание под законовия минимум и в размер на 11 месеца лишаване от
свобода.
В съдебно заседание въззивникът – подс.А., редовно призован се
явява лично и с упълномощения от него защитник – адвокат от АК *****.
Поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи. Защитникът сочи, че
във фазата на досъдебното производство разследващите органи не са
изпълнили задължението си по чл.107, ал.3 НПК - наред с доказателствата,
разобличаващи обвиняемия, да съберат и проверяват доказателствата, които
оправдават обвиняемия или смекчаващите отговорността обстоятелства, като
това нарушение на закона е продължило и в съдебната фаза на процеса, като е
довело до постановяване на присъда в нарушение на чл.303, ал.2 НПК. Счита,
че по делото се установява единствено това, че подсъдимият и пострадалия са
били в продължителни гражданско-правни отношения с подчертан
неформален характер, свързан с отглеждане, изкупуване и продажба на
животни и с оглед разликата във възрастта на всеки от двамата е имало
2
различни роли в тази дейност и то в повечето случаи на доверие. Споделя
виждане, че мотивите на районният съд в частта им в която се коментират и
анализират събраните по делото доказателства, показват пристрастие и
изградени правни изводи за виновност на подсъдимия, преди доказателствата
по делото да бъдат събрани. Намира, че неправилно съдът не е кредитирал
показанията на живеещата с подсъдимия свидетелка В. П. само по причина,
че същата била заинтересована от изхода на делото и изтъква съмнение за
това защо при това положение са били кредитирани показанията на съпругата
и другите наследници на пострадалия Б.. Във връзка с всичко това моли на
основание чл.334, т.2 НПК въззивният съд да отмени присъдата на ЯРС като
неправилна, незаконосъобразна и необоснована и на основание чл.336, ал.1,
т.3 НПК да оправдае подсъдимия Д. А.. Алтернативно моли проверяващият
съд да приеме, че наложеното с присъдата наказание е явно несправедливо и
на основание чл.337, ал.1, т.1 НПК да го намали под минимума като приложи
разпоредбата на чл.55 от НК, за да може подсъдимият като грижовен баща да
продължи успешно да помага на болната си дъщеря.
Подсъдимият, при дадената му от въззивния съд последна дума
заявява, че желае да бъде оправдан.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба,
доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице,
имащо право и интерес от обжалване и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а
разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните
съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие гласни и писмени доказателства, поради
което проверяващия съд съгласно нормата на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК
намира за ненужно да я преповтаря /арг.Решение №60207 от 15.02.2022 г. по
н.д. № 683/2021 г., III н.о. на ВКС, и др./. Мотивите към проверявания
съдебен акт са аналитични и убедителни, като за установяването на
3
фактическите положения районният съд в съответствие с изискването по
чл.107, ал.3 от НПК /посочен от защитата като нарушен/ всички допустими и
необходими за това доказателства и обсъдил подробно и обективно кои от тях
кредитира и кои не, като е изложил и аргументи в тази посока. Правилно и
обосновано първата инстанция е приела и кредитирала като ясни, логични и
непротиворечиви помежду си показанията на свидетелите П. П., К. К., В. В.,
М. М., А. В., И. П., А. П., Ж. П., Д. Д., Н. Р., А. И. и Д. П., дадени от тях в
хода на проведеното по делото съдебно следствие, показанията на
свидетелката И. Б., приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК, както и
писмените доказателства - справка за животни в обект по категории №
******/**.**.**** г., протокол за предупреждение от **.**.**** г.,
операционни бележки от **.**.**** г., **.*.**** г. от Банка ДСК-клон
Сливен, от **.**.**** г. от Банка ДСК-клон Ямбол и справка за теглене на
суми и извършени транзакции от сметката на Й. Б., справки за съдимост на
подсъдимия, приложени по делото и приобщени към доказателствената маса
чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Районният съд е обсъдил с професионална прецизност показанията
на свидетелката И. Б. и правилно и обосновано им е дал доверие, т.к. макар да
е съпруга на пострадалия Й. Б., същата свидетелства обективно и нейните
показания са логични и не противоречат на останалите събрани и
кредитирани с доверие писмени и гласни доказателства и като такива
спомагат за изясняване на обективната истина.
Районният съд правилно не е кредитирал с доверие обясненията на
подс.А., дадени в хода на проведеното съдебно следствие, т.к. същите се
намират в противоречие с кредитираните показания на посочените по-горе
свидетели, а и защото се опровергават от установеното по делото цялостно
поведение на подсъдимия в инкриминирания период и спрямо пострадалия.
Аргументите, с които районният съд е обосновал некредитирането на
посочените гласни доказателства се приемат изцяло и от въззивния съд, като
последният се солидаризира и с извода, че обясненията са изцяло проява на
защитната позиция на подс.А..
Отделно, районният съд правилно и обосновано и след направен
подробен анализ на показанията на св.В. П., живееща на съпружески начала с
4
подсъдимия, не е дал кредит на доверие на същите, т.к. на първо място
противоречат на останалите кредитирани по делото доказателства, а и защото
свидетелката е заинтересована от изхода на делото. По тази причина
контролиращият съд намери за неоснователен довода на защитника за
неправилна преценка на районният съд да не кредитира показанията на
живеещата с подсъдимия свидетелка В. П..
Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло доводите на
решаващия такъв в посока кредитиране на приложените по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането
им по реда на чл.283 от НПК, а именно - справка за животни в обект по
категории № ******/**.**.**** г., протокол за предупреждение от **.**.****
г., операционни бележки от **.**.**** г., **.*.**** г. от Банка ДСК-клон
Сливен, от **.**.**** г. от Банка ДСК-клон Ямбол и справка за теглене на
суми и извършени транзакции от сметката на Й. Б., справки за съдимост на
подсъдимия, като изготвени по съответния ред и неизолирани от останалия
доказателствен материал.
След точна и пълна преценка на данните от всички доказателствени
средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса,
законосъобразно е било прието от първата инстанция, че може да се направи
еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираните деяния, т. е.
да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е
изискването на чл.303, ал.2 от НПК. В тази насока, инстанцията не може да
търпи упрек /какъвто отправя защитата/, защото при условията на чл.305, ал.3
от НПК от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства,
е мотивирал правните си изводи за взетото решение.
Въззивният съд не намери основания да отмени обжалваната присъда
и да постанови оправдателна такава, каквото е искането по жалбата на
защитника, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява, че
подсъдимият Д. В. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК.
Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал
еднозначно и непротиворечиво води до извод, за това, че подс.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, т.к. в периода от неустановена дата в
5
началото на месец август **** г. до **.**.**** г. в с. *********, общ. ****,
обл. ****, в гр. ***** и в землището на с. *****, общ. ****, обл. ****, при
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Й. М. Б. от гр. ***** и с това
му е причинил имотна вреда в общ размер на 22 800 лв., както следва:
1. На неустановена дата в началото на месец август **** г. в
с.*********, общ. ****, обл. ****, с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудил и поддържал заблуждение у Й. М. Б. от гр. ***** да му даде 1 бр.
кобила и че след продажбата й щял да му заплати 1 000 лв., което не сторил и
с това е причинил на Б. имотна вреда в размер на 1 000 лв.
2. На неустановена дата в началото на месец август **** г. в
с.*********, общ. ****, обл. ****, с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудил и поддържал заблуждение у Й. М. Б. от гр. ***** да му даде 8 бр.
ярета и че след продажбата им щял да му заплати 800 лв., което не сторил и с
това е причинил на Б. имотна вреда в размер на 800 лв.
3. На **.**.**** г. в гр. *****, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Й. М. Б. от гр. ***** да му
даде сумата от 10 000 лв., която след покупко-продажба на животни щял да
му върне, което не сторил и с това е причинил на Б. имотна вреда в размер на
10 000 лв.
4. На 28.08.2018 г. в гр. *****, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Й. М. Б. от гр. ***** да му
даде сумата от 5 000 лв., която след покупко-продажба на животни щял да му
върне, което не сторил и с това е причинил на Б. имотна вреда в размер на 5
000 лв.
5. На **.**.**** г. в землището на с. *****, общ. ****, обл. ****, с
цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение
у Й. М. Б. от гр. ***** да му даде сумата от 6 000 лв., която след покупко-
продажба на животни щял да му върне, което не сторил и с това е причинил
на Б. имотна вреда в размер на 6 000 лв.
Правилно и обосновано районният съд е приел, че е извършено
съставомерно деяние по посочения текст от материалния наказателен закон на
РБ. Авторството на престъпното деяние се установява безспорно от
анализираните по-горе и кредитирани гласни и писмени доказателства,
6
събрани по делото.
Правилен е извода на решаващият съд, че от обективна страна, чрез
своите действия подсъдимият Д. В. А. е възбудил и поддържал заблуждение у
измаменото лице Й. Б., който под въздействието върху съзнанието му добил
погрешна представа за това, че подсъдимия чрез извършване на покупко-
продажби на животни ще му даде паричната стойност на дадените от него
вече животни, както и че ще му върне дадените му от него парични суми,
като мотивиран от погрешната си представа е извършил акт на имуществено
разпореждане – предал му е животни и пари в брой, със знанието, че същият
ще му ги върне. От данните по делото се установява по безспорен начин
липсата на намерение от страна на подс.А. да изпълни обещаното пред
пострадалия Б., а именно – да му заплати дадените му животни и да върне
дадените му от пострадалия суми още към момента на провежданите между
тях разговори. Липсата на такова намерение у подс.А. към този
правнорелевантен момент се установява от категорично констатираното от
събраните и кредитирани по делото гласни доказателства. Освен това,
причината за невръщането на сумите от страна на подсъдимия не се изразява
във финансова невъзможност да ги върне. Причината за
невръщането/неплащането на сумите се изразява във користната цел на
подсъдимият да набави за себе си имотна облага в размер на 22 800лв., която
цел се установява по категоричен начин от доказателствата по делото в
посока, че подсъдимия е получил животните и паричните суми, обещавайки
да плати цената им и да върне дадените му от пострадалия суми в определен
срок. Същият обаче, както се установява от кредитираните по делото
доказателства, не е изплатил/върнал на пострадалия сумите, за които е
обещавал, че ще му плати/върне. Както беше посочено вече, подсъдимият не е
върнал и животните на пострадалия, което е още една индиция за това, че не е
имал намерение да плаща каквито и да е суми на Б..
Всичко това, свидетелства в посока, че подсъдимият е действал с
намерението и с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 22 800лв.
- предмет на престъплението, като чрез действията си не само е възбудил, но и
поддържал у св.Й. Б. заблуждение, че след извършване на покупко-продажби
на животни ще заплати на пострадалия обещаните суми. Всички думи и
действия на подсъдимия са били насочени към формирането на неправилна
представа у Б., че тези суми ще бъдат платени и то изцяло. Така създадената
7
неправилна представа подс.А. е и поддържал, като е извършвал нови
действия по убеждаване на подсъдимия, че ще му заплати/върне сумите,
използвайки преклонната възраст на пострадалия и отношение към него като
към свой баща, създаващо у Б. усещане за близост и открити и честни
отношения. Следователно, именно създадената у Б. неправилна представа в
резултат на действията на подсъдимия, го е мотивирала и е била решаваща за
самото разпореждане със своите животни и пари. В резултат на извършеното
разпореждане, за пострадалия е настъпила имотна вреда в размер на 22 800
лв. Тази имотна вреда е пряко следствие от имущественото разпореждане,
осъществено от измаменото лице, а самото разпореждане с животните и
паричните суми от своя страна е следствие от неправилно формираната
представа на това лице относно основанието и условията на това
разпореждане.
Правилен и обоснован е изводът на първият съд, че престъплението в
случая е довършено, тъй като престъпния резултат е настъпил – причинена е
имотна вреда.
Въззивната инстанция напълно споделя изводите, направени от
първоинстанционния съд в посока, че престъплението е извършено в
условията на продължавано такова по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, по
изложените в мотивите на присъдата аргументи.
Настоящият състав се съгласи с изводите на районния съд и досежно
субективната страна на деянието, а именно, че то е извършено от
подсъдимият А. при форма на вина – пряк умисъл и с користна цел. Той е
предвиждал, че в резултат на упражненото от него въздействие върху
измаменото лице, у последното ще възникнат неправилни представи за
намеренията му, както и че чрез последващите си действия ще поддържа вече
създадените неправилни представи. Освен това, подс. А. е предвиждал, че
измаменото лице ще извърши желания от него акт на имуществено
разпореждане, както и че в резултат на това едно чуждо имущество ще бъде
увредено. Наред с това, Д. А. е целял набавянето за себе си на имотна облага,
съзнавайки от друга страна неизбежността на имотната вреда.
Предвид всичко изложено дотук, правилно подс.А. е бил признат за
виновен по предявеното му и поддържано от РП Ямбол обвинение за
извършено престъпление по чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК.
8
С оглед изложеното дотук, искането на защитника на подс.А. за
отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която да бъде признат
за невиновен в осъществяване на продължаваното престъпление - предмет на
обвинението, следва да бъде оставено без уважение.
Съдът намира за неоснователен доводът на защитата за допуснато от
първоинстанционният съд съществено нарушение на процесуалните правила
по смисъла на чл.107, ал.3 НПК, както и на порочност на мотивите на
обжалваната присъда. Въззивният съд не съзира неяснота и противоречие в
мотивите на присъдата до степен да не може да бъде установена
действителната воля на съда. В рамките на аналитичната си дейност,
районният съд не е допуснал превратна интерпретация на доказателствената
съвкупност, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на
други, а ги е ценил според действителното им съдържание и значение. Не са
игнорирани доказателства или доказателствени средства, обсъждането на
които би довело до фактически изводи, различни от установените от
въззивната инстанция. Правилен е възприетият от първата инстанция подход
на интерпретация на доказателствената съвкупност, а именно проследявайки
логическата вътрешна последователност на данните, установявани със
съответното доказателствено средство, както и тяхната кореспонденция -
подкрепяща или опровергаващи ги с останалите доказателствени източници.
В резултат, не се констатира по делото да е допуснато съществено
нарушение, изразяващо се в пристрастност на съда /незаконен негов състав/
или пък такова, което да е довело да нарушаване правото на защита на
подсъдимия, свързано с невъзможността му да се защити по повдигнатото му
обвинение.
Доводът на защитата за наличие в конкретния случай на т.н.
гражданска измама, е неоснователен, като аргументите на първият съд в тази
посока са изчерпателни, правилни и обосновани, поради което въззивният съд
се солидаризира напълно с тях и намира за ненужно да ги преповтаря.
След като подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и
в санкционната му част, въззивният съд намери следното:
Доводите за явна несправедливост на отмерената на подс.А. санкция,
развити в контекста на обстоятелството, че подсъдимият е баща на тежко
боледуващо дете, са неоснователни.
9
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.209, ал.1 вр.чл.26,
ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една
до шест години. Постановявайки своя акт, РС Ямбол, като е обсъдил
наличните по делото данни, влияещи на индивидуализацията на наказанието,
е определил същото при условията на чл.54 от НК в размер на две години
лишаване от свобода, което при условията на чл.66, ал.1 от НК е отложено от
изпълнение за изпитателен срок от четири години. Определяйки размера на
наказанието лишаване от свобода малко над най-ниския предел, предвиден за
съответното престъпление, както и отлагайки изпълнението му,
първоинстанционният съд се е позовал на следните приети за налични по
делото смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства: чистото съдебно
минало на подсъдимия /настъпилата реабилитация/, доброто му процесуално
поведение, както и изминалият продължителен период от време от
извършване на деянието.
Въззивната инстанция се дистанцира от горната позиция на съда, като
счита, че сред така изброените от последния обстоятелства, като такива,
смекчаващи вината на подсъдимия А. следва да бъдат отчетени единствено
чистото му съдебно минало /реабилитиран/ и доброто му процесуално
поведение. Първоинстанционният съд не е подходил обективно към
изтеклият период от време от извършване на продължаваното престъпление
до настоящият момент, оценявайки го като продължителен период и
приемайки го като смекчаващо отговорността обстоятелство. Принципно,
съгласно трайната съдебна практика на ВКС бавното правосъдие съставлява
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, наличието на което
предпоставя приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Така се
компенсира нарушеното право на справедлив процес, когато предпоставките
за това са били налице и съдебната преценка позволява да се направи извод,
че и най-лекото наказание, предвидено за съответния състав на престъпление,
се оказва прекомерно тежко спрямо обществената опасност на деянието и на
дееца съобразно останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността му
обстоятелства. Доколко продължителността на едно производство е разумна,
следва да се преценява в светлината на конкретните обстоятелства по делото,
като се прилагат критериите, изведени в практиката на Европейския съд по
правата на човека, а именно сложността на делото, поведението на
подсъдимия/те и това на компетентните органи. По настоящото дело от
10
значение е да се посочи, че престъплението по чл.209 от НК е извършено от
подсъдимия в периода месец август – **.**.**** г.; подсъдимият Д. А. е
привлечен в качеството на обвиняем на **.**.**** г.; делото е внесено в
районен съд с обвинителен акт на **.**.**** г. Съдебните производства пред
първата и въззивната инстанция са разгледани бързо. Продължително е било
само досъдебното производство, образувано през 20** г., но сложната
фактическа обстановка и необходимостта от изясняване на многобройните
оспорени факти и обстоятелства е наложило събиране на множество
доказателства, именно с цел пълно и всестранно изясняване на фактите по
делото. Конкретиката на случая касае измама в условията на продължавано
престъпление с осъществени пет отделни деяния, което води до усложняване
на доказателствената дейност. Поради всичко това, неоснователно първият
съд е извел извод за наличие на изминал продължителен период от време от
извършване на деянието/наличие на бавно правосъдие/, респ. за допуснато
нарушение на чл.6, т.1 от ЕКПЧ и го е ценил като смекчаващо отговорността
на подсъдимия обстоятелство.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства правилно са посочени
от първоинстанционния съд високата обществена опасност на конкретната
престъпна дейност с оглед на характера и механизма на извършването му,
както и обстоятелството, че се касае за продължавано престъпление с пет
включени в него самостоятелни деяния с висока стойност на причинената
имуществена вреда. Въззивният съд намира за необходимо към
констатираните от районният съд отегчаващи отговорността обстоятелства да
бъде отчетен и фактът, че подсъдимият макар и към момента реабилитиран, е
бил осъждан два пъти с влезли в сила присъди за извършени престъпления
отново против собствеността, а именно такива по чл.206, ал.1 от НК. Тези
предходни осъждания на подсъдимия, свидетелстват за системност при
нарушаването на закона и изградени престъпни навици /спр. л.145-146 от
ДП/. Наличието на предходно, противоречащо на закона поведение
несъмнено е сред обстоятелствата, завишаващи степента на обществена
опасност на личността на подсъдимия и поради това не допуска
благосклонност при определяне размера на наказанието, което следва да
изтърпи.
На основата на горното и при съобразяване с всички релевантни и
11
доказани по делото обстоятелства, очертаващи степента на обществена
опасност на деянието и дееца, и необходимостта от постигане на целите по
чл. 36 НК, съдебният състав прие, че отмерената санкция - лишаване от
свобода за срок от две години при отлагане на изтърпяването й, се явява
прекомерно занижена. В случая обаче за въззивния съд не съществува правна
възможност да увеличи размера на наложеното на подс.А. наказание
лишаване от свобода или да промени неговото отложено изпълнение, поради
липса на съответен протест, който да изключи забраната за влошаване
положението на подсъдимия /reformatio in pejus/. Ето защо, въпреки
констатираното несъответствие на тежестта на санкцията със степента на
обществената опасност на извършеното и личната обществена опасност на
дееца, съдът намери, че присъдата на РС Ямбол и в нейната санкционна част
следва да се потвърди. В случая, констатацията, че съдът е проявил
необоснован толеранс към подсъдимия само дава основание на въззивната
инстанция да приеме, че с още по-голяма сила е недопустимо премирането на
последния, чрез допълнително намаляване на наложеното му наказание
лишаване от свобода. Представените от защитата в съдебното заседание пред
въззивния съд писмени доказателства, свидетелстващи за това, че
подсъдимият има тежко болна дъщеря, за която се грижи и на която е личен
асистент, не водят до обратен на направеният вече извод във връзка с
несъответността на наложеното наказание с тежестта на обществената
опасност на извършеното и на личността на дееца. Освен това, така
приложената от районният съд разпоредба на чл.66, ал.1 от НК не би
попречила на задълженията и грижите на подсъдимия към неговата дъщеря.
След извършена на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на
правилността на проверявания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон,
които да налагат изменяне на присъдата или нейната отмяна.
Ето защо и на осн.чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 112/08.08.2023 г., постановена по
12
НОХД № 56/2022 г. по описа на Районен съд Ямбол.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13