№ 8190
гр. София, 05.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110145732 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от Т. И. Я. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която
е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът Т. И. Я. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че въз основа на изпълнителен лист от 08.03.2016 г., издаден в полза на „Юробанк
България“ АД по ч. гр. д. № 1483/2016 г. по описа на Районен съд- Плевен срещу него
са образувани изпълнително дело № 30034 по описа за 2016 г. на ДСИ при Районен съд
– Плевен и изпълнително дело № 433 по описа за 2023 г. по описа на ЧСИ Цветозар
Найденов, като вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на настоящия
ответник и същият е конституиран като взискател по делото. Изложени са подробни
доводи, че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност, като
съобразно изложеното е направено искане съдът да признае за установено, че ищеца не
дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителния лист от 08.03.2016 г. в
полза на „Юробанк България“ АД по ч. гр. д. № 1483/2016 г. по описа на Районен съд-
Плевен, както следва: 15 571,86 лв. – главница; 1 748,10 лв. – договорна лихва за
периода от 11.10.2014 г. до 17.02.2016 г.; 273,62 лв. – наказателна лихва за периода от
11.10.2014 г. до 17.02.2016 г.; 37,50 лв. – такси за периода от 11.10.2014 г. до 17.02.2016
г.; 61.,20 лв. – нотариални такси за периода от 01.01.2016 г. до 17.02.2016 г.; 353,85 лв.
– деловодни разноски; 926,77 лв. – адвокатско възнаграждение, и законна лихва от
07.03.2016 г. до. окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Представя и писмена защита, в която излага доводи за основателност на предявени иск
и цитира съдебна практика, която намира за относима.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран от
ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в който е изложено становище за неоснователност
на предявения иск. Изложени са доводи, че е налице процесуална активност на
кредитора, с която е поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни
1
искания за прилагане на нови изпълнителни способни. Предвид изложените доводи, че
вземанията не са погасени по давност, е направено искане предявената иска претенция
да бъде отхвърлена, като неоснователна. Направено е при условията на евентуалност
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно,
релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с
установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния
акт юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В конкретната
хипотеза ищецът се позовава на изтекла погасителна давност.
С определението за насрочване на делото от 01.02.2024 г. /л. 37 и сл./ съдът е
указал на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи пълно и главно,
че разполага с правото на принудително изпълнение за вземанията, за които е издаден
процесния изпълнителен лист, включително настъпването на факти, които имат за
последица прекъсване и/или спиране на погасителната давност. Със същото
определение, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, и предвид изложеното от
страните, съдът е обявявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че въз основа на изпълнителен лист от от 08.03.2016 г. ч. гр. д. №
1483/2016 г. по описа на Районен съд- Плевен, издаден в полза на първоначалния
кредитор „Юробанк България” АД, срещу ищеца за образувани изпълнителните дела,
посочени в исковата молба, за събиране на вземанията по процесния изпълнителен
лист, които вземания са прехвърлени от първоначалния кредитор на ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, като за извършената цесия ищецът е надлежно уведомен.
За установяване на твърденията, че разполага с право на принудително
изпълнение за процесните вземания, по искане на ответника към доказателствата по
делото е приобщен заверен препис от изпълнително дело № 30034/2016 г. по описа на
ДСИ Таня Пенчева при Районен съд – Плевен /л. 65 и сл./, от материалите, по което се
установява следното:
На 30.06.2016 г. по молба на първоначалния взискател „Юробанк България“ АД
е образувано изпълнително дело, въз основа на процесния изпълнителен лист и за
събиране на сумите, за които е издаден, като с допълнителна молба към нея е поискано
налагане на запор на вземане на длъжника. Поканата за доброволно изпълнение е
връчена на Т. Я. на 14.07.2016 г. чрез неговата майка.
На 07.08.2016 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на опис,
оценка и публична продан на движими вещи на длъжника, като дължимите такси са
внесени от взискателя.
На 09.09.2016 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в
„Уникредит Булбанк“ АД.
На 01.12.2016 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, който е
отложен по молба на взискателя от 01.12.2016 г.
На 06.10.2017 г. е депозирана молба /л. 49/ от взискателя за налагане на запор
2
върху банкови сметки на длъжника в „ОББ“ АД, „Банка Пиреос“ АД и „Уникредит
Булбанк“ АД.
С постановление от същата дата са наложени, като запорните съобщения са
връчени на 18.10.2017 г. /л. 52/, 10.10.2017 г. /л. 54/ и на 23.10.2017 г. /л. 55/.
На 16.10.2017 г. е депозирана молба от взискателя за насрочване на нова дата за
опис, оценка и публична продан на движими вещи, намиращи са в дома на длъжника.
На 17.10.2017 г. и на 14.11.2017 г. /л. 58/ е насрочен опис на движими вещи в
дома на длъжника. Длъжникът е уведомен лично, но видно от съставения Протокол от
14.11.2017 г. /л. 59/ описът не е осъществен, тъй като длъжникът не е открит на адреса
и не е осигурен достъп до имота.
На 24.01.2019 г. /л. 75/ е депозирана молба от взискателя да бъде извършена
справка за банкови сметки на длъжника в „Регистър на банковите сметки и сейфове“
към БНБ. В молбата не е посочен изпълнителен способ.
На 20.03.2019 г. ДСИ е разпоредил копие от изисканата справка да се изпрати на
взискателя с указания да посочи изпъллнителен способ /л. 81/.
На 19.09.2019 г. /л. 84/ е депозирана молба от взискателя за извършване на опис,
оценка и публична продан на движими вещи на длъжника.
С разпореждане от 19.09.2019 г. /л. 85/ ДСИ е насрочил описа на движими вещи
в дома на длъжника на 29.10.2019 г. от 10:30 часа и е дал указания на взискателя да
внесе държавна такса в размер на 60 лв.
Съобщението е връчено на взискателя на 11.10.2019 г. л.87/, но дължимите такси
не са внесени. Видно от протокол от 29.10.2019 г. описа не е извършен, тъй като не е
осигурен представител на взискателя и дължимата държавна такса не е внесена /л. 88/.
На 29.10.2019 г. взискателят е депозирал нова молба за извършване на описа на
движими вещи на длъжника /л. 89/. С разпореждане от 01.11.2019 г. ДСИ е насрочил
такъв за 27.11.2019 г. от 10:30 часа, като е указал взискателя да внесе такса в размер на
60 лв. /л. 90/ и да осигури представител за датата на описа. Съобщението с указанията
му е връчено на 18.11.2019 г. /л. 91-гръб/, но същите не са изпълнени.
Видно от протокол от 27.11.2019 г. насроченият описа на движими вещи не е
извършен поради неявяване на представител на взискателя и невнасяне на дължимата
такса.
На 28.11.2019 г. взискателят е депозирал нова молба за извършване на описа на
движими вещи на длъжника.
С разпореждане от 29.11.2019 г. ДСИ е насрочил описа за 11.02.2020 г. и е дал
повторно указания за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 60 лв. с ДДС и
осигуряване на представител за датата на описа.
Съобщение с указанията е връчено на взискателя на 16.12.2019 г., но с молба от
11.02.2020 г. същият е направил искане описа да бъде отложен. Видно от изготвен
протокол от ДСИ от 11.02.2016 г. описът не е извършен, тъй като не се е явил
представител на взискателя и не е внесена дължимата държавна такса /л.100/.
С постановление от 03.11.2021 г. изпълнителното производство е прекратено от
ДСИ, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
На същата дата е депозира молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в която е направено
искане да бъде конституиран като взискател, в качеството на кредитор във връзка с
извършено прехвърляне на вземания по процесния изпълнителен лист.
На 07.01.2022 г. изпълнителния лист е получен от взискателя и въз основа на
него е депозирана молба на 22.03.2023 г. до ЧСИ Цветозар Найденов, във връзка с
3
която е образувано на изпълнително дело № 20237560400422 по негов опис. В молбата
са посочени изпълнителни способи /л. 48 от делото/.
При така установните факти, съдът намира, че правото на принудително
изпълнение за вземания по процесния изпълнителен лист е погасено по давност, тъй
като в периода след 14.11.2017 г. /л. 58 от и.д. на ДСИ/ - датата, за която е насрочен
опис на движими вещи в дома на длъжника, който видно от съставения Протокол от
14.11.2017 г. /л. 59/ не е осъществен, тъй като длъжникът не е открит на адреса и не е
осигурен достъп до имота, по делото не са извършвани валидни изпълнителни
действия.
Депозираните молби от взискателя за извършване на опис на движими вещи
през 2019 г. не са прекъснали давността, тъй като поисканите изпълнителни способи не
са осъществени по вина на взискателя – поради невнасяне на указана дължима такса
и неосигуряване на представител. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че в чл.
116, б. „в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител /или
друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността/ и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Съгласно константната
съдебна практитика на ВКС, двугодишният срок за перемпция, съответно срока за
погасителна давност, започва да тече от първия момент, в който не се осъществява
изпълнение /включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между
страните/, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно
или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане, каквато е
процесната хипотеза.
В този смисъл е и постановеното решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д.
№ 1747/2020 г., 4 ГО на ГК, в което е прието, че нито искането за опис на движими
вещи в дома на длъжника, нито насрочването на искания опис прекъсват
давността, в случай че не са осъществени поради невнасянето на дължимата
авансова такса от взискателя. В процесния случай поисканите през 2019 г. описи не
са осъществени именно поради процесуалното поведение на взискателя, поради което
не са прекъснали давността. Както сам сочи ответника на лист 3 от депозирания
писмен отговор, давността се прекъсва с всяка редовна молба от взискателя за
осъществяване на изпълнителен способ, но процесните молби от 2019 г. не са такива,
във връзка с което на взискателя са давани указания, но същият не е отстранил
констатираните нередовности, за които е бил редовно уведомен. Не кореспондират с
установените факти по делото и твърденията на ответника, че на 24.01.2019 г. е
депозирана молба за налагане на запор върху вземания на длъжника. Действително е
депозирана молба от взискателя на посочената дата /л. 75 от и.д. по описа на ДСИ/, но
в нея е обективирано единствено искане за извършване на справки.
С оглед датата, на която се установи да е извършено последното валидно
изпълнително действие по делото – 14.11.2017 г., съдът намира, че към датата на
образуване на изпълнителното дело от 2023 г. вземанията по процесния изпълнителен
лист са погасени по давност, поради което извършени по дело действия не следва да
бъдат обсъждани.
В обобщение, по изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че предявения от Т. Я. отрицателен установителен иск е основателен.
По разноските:
4
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на
разноски, като по делото не се установява да е сторил такива. От неговия процесуален
представител е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство и е представен договор за
правна защита и съдействие, с който е уговорено. С оглед данните по делото, съдът
намира искането за основателно и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, определя
възнаграждение в полза на адв. А. Т. Б. - САК в размер на 1 200 лв.
С определение № 30068/28.08.2023 г. ищецът е освободен от внасянето на
държавна такса в размер на 758,92 лв., като с оглед изхода на спора и на основание 78,
ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да я плати по сметка на Софийски
районен съд.
С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 439 ГПК, че Т. И. Я., ЕГН
**********, със съдебен адрес: град София, бул. „България“ № 81, ет. 8 , ап. 22, не
дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище в град София и адрес
на управление: ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4-6, сумите,
за които е издаден изпълнителен лист от от 08.03.2016 г. по ч.гр.д. № 1483/2016 г. по
описа на Районен съд – град Плевен в полза на „Юробанк България“ АД, както следва:
15 571,86 лв. – главница; 1 748,10 лв. – договорна лихва за периода от 11.10.2014 г. до
17.02.2016 г.; 273,62 лв. – наказателна лихва за периода от 11.10.2014 г. до 17.02.2016
г.; 37,50 лв. – такси за периода от 11.10.2014 г. до 17.02.2016 г.; 61.,20 лв. – нотариални
такси за периода от 01.01.2016 г. до 17.02.2016 г.; 353,85 лв. – деловодни разноски;
926,77 лв. – адвокатско възнаграждение, и законна лихва от 07.03.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 32, ал. 2 ЗАдв., „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище в град София и адрес на управление: ж.к. „Малинова долина”,
ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4-6, да заплати на адвокат А. Т. Б.-САК, със съдебен
адрес: град София, бул. „България“ № 81, ет. 8 , ап. 22, сума в размер на още 1 200 лв.,
представляваща възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство
по делото на ищеца Т. И. Я..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище в град София и адрес на управление: ж.к. „Малинова долина”,
ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4-6, да плати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски районен съд сума в размер на 758,92 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6