№ 47
гр. Русе , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500088 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
К. Б. С. – главно встъпила страна по делото, е обжалвал Решение №
260044/30.10.2020 г., постановено по гр. д. № 700/2018 г. на Беленския
районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск за признаване за
установено по отношение на ответниците, че е собственик на недвижим имот
– жилище от 122 кв. м, находящо се на първи подземен етаж от пететажна
сграда с идентификатор 07603.501.2551.1, с предназначение жилищна,
находяща се в ******* и състоящо се от хол, две спални, кухня, баня,
тоалетна, перално помещение и килер, и е допусната делба на целия
недвижим имот между първоначалните страни по делото.
Развива оплаквания за неправилност на съдебното решение и иска
отмяната му, по подробно развити в жалбата съображения. Претендира
разноски по делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Ответниците по жалбата Б.С. и М. С. не оспорват жалбата с
твърдението, че посоченото в нея отговаря на действителното положение.
Считат, че решението на БРС следва да се отмени и първият приземен етаж от
сградата, заедно с претендираното мазе, да се изключи от делбата, тъй като е
собственост на жалбоподателя.
Ответниците по жалбата С.С. и И.С. вземат становище за
неоснователността , искат потвърждаване на първоинстанционния съдебен
1
акт и претендират разноски за въззивната инстанция.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено следното :
Ищците по иска за делба С. К. С. и И. Г. С., и ответниците Б. К. С. и М.
С. С. са придобили при равни права правото на собственост върху празно
дворно място в гр. Бяла, с площ 580 кв. м., представляващо парцел XVII-1631
в кв. 56 по плана на града, а по КПКР на гр. Бяла – ПИ с идентификатор
07603.501.2551, с площ 473 кв. м., за което е съставен нотариален акт № 117,
т. I, н. д. № 265/21.06.1979 г. от нотариуса при Беленския районен съд.
Страните са изградили двуфамилна жилищна сграда с площ 110 кв. м в
собственото си дворно място, съгласно дадено строително разрешение от
30.07.1980 г. от ОНС – Бяла и протокол за дадена строителна линия от
Служба „Кадастър и регулация”. На 29.06.1983 г. с нотариално заверен
договор за групов строеж е извършено разпределение на обособените в
сградата самостоятелни обекти, съгласно което ищците С. и И. С.и получават
апартамент № 1 на първия жилищен етаж, състоящ се от две стаи, кухня
(столова и кухненски бокс) и сервизни помещения, със застроена площ 110
кв. м., заедно с избено помещение № 1 и ½ ид. ч. от общите части на сградата
и дворното място, а ответниците Б. и М. С.и – апартамент № 2 на втория
жилищен етаж, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс и
сервизни помещения, заедно с избено помещение № 2 и ½ ид. ч. от общите
части на сградата и от дворното място.
Видно от Удостоверение № ФС 01-28-916/03.12.2018г., двуфамилната
жилищна сграда с идентификатор 07603.501.2251.1 и застроена площ 122 кв.
м, построената преди 1982г., отговаря на условията на § 16 от ПЗР на ЗУТ за
търпими строежи.
По делото са допуснати и изслушани две СТЕ, от заключението на
които се установява, че за съществуващата жилищна сграда е издадено
строително разрешение от 30.07.1980г. за 110 кв. м, но поради липсата на
одобрени строителни книжа, не може да се установи, дали е построена в
съответствие с тях. Поради съществуващата денивелация на терена, която не
може да бъде пренебрегната и изисква техническо решение за преодоляването
до котата на прилежащия тротоар към улицата, това е станало с
изграждането на два подземни етажа, като така е построена сграда на пет
етажа. На първия подземен етаж под гаражите, както и на всеки от първия и
втория надземни етажи, е обособено по едно жилище със самостоятелен вход
от стълбищната площадка, които са изпълнени в съответствие с изискванията
на чл. 40 от ЗУТ за самостоятелно жилище. По делото не са приложени
2
документи, удостоверяващи начина на разпределение между съсобствениците
на прилежащите към отделните жилищни обекти складови помещения и
гаражи.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
жалбоподателят / син на ответниците Б. и И. С.и /, конституиран по негово
искане като главно встъпила страна в производството, живее на първия
подземен етаж заедно със семейството си от 2002г., като е извършил
необходимите ремонтни дейности и обзавеждане на жилището със средства,
предоставени от ищците, които трайно пребивават в Австралия.
При тези установени факти районният съд е отхвърлил претенцията на
К. Б. С. с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС за
признаване за установено по отношение на ответниците по иска му, че е
собственик на недвижим имот – жилище от 122 кв. м, находящо се на първи
подземен етаж от пететажна жилищна сграда, с идентификатор
07603.501.2551.1, с предназначение жилищна, находящо се в *******,
състоящо се от хол, две спални, кухня, баня, тоалетна, перално помещение и
килер, като неоснователен и недоказан, като е допуснал делба на целия
процесен имот между ответниците и ищците, при равни права.
Този извод е правилен и законосъобразен, почива на закона и
принципите на правото, поради което изцяло се споделя от въззивната
инстанция.
От настоящия състав не се констатират твърдените в жалбата
нарушения при разглеждане на делото от районния съд, конкретно –
неправилно приложение на материалния закон, както и непопълване на
делото с доказателства, поради процесуални нарушения. В мотивите към
атакуваното решение първоинстанционният съд, въз основа на установената
от доказателствата по делото фактическа обстановка, е извел правилния и
законосъобразен извод за основателност на претенцията за делба и не е приел
за основателни и доказани доводите, че първият подземен етаж от имота е
придобит по давност от трето лице-жалбоподател. За последното следва да са
налице демонстрирани намерения да се свои процесното жилище,
противопоставяне на правата на всички съсобственици – ищци и ответници по
иска за делба. Обстоятелството, че третото лице живее в имота от години и
съответно поддържа същия, включително чрез извършване на ремонти и
подобрения, за да бъде пригоден за живеене, не представлява доказателство
за демонстрирани собственически намерения за този имот. Нещо повече, за
да се признае правото на изключителна собственост върху чужд недвижим
имот, разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗС предвижда претендиращият
собствеността на имота да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години
фактическата власт върху него без противопоставяне и без прекъсване за
време по-дълго от 6 месеца, както и да е демонстрирал по отношение на
собственика поведение на собственик, т. е. упражняване на собственически
правомощия единствено за себе си. Липсата на която и да е от законовите
материалноправни предпоставки на цитираната норма изключва
3
придобиването на собствеността и вещната претенция, основана на този
придобивен способ следва да бъде отхвърлена.
Съдът счита, че в случая районният съд е достигнал до правилния
извод, въз основа на събраните по делото доказателства, че фактическото
ползване на процесното жилище от страна на жалбоподателя и неговото
семейство не може да бъде определено като владение, а е само държане.
Промяната в намерението, с която се държи имота, трябва да бъде
манифестирана и противопоставена на собствениците – в случая това са
всички ответници по иска на главно встъпилата страна. По делото не са
ангажирани доказателства двамата ответници С. и И. С.и да са давали
изрично съгласието си за предоставяне на първия подземен етаж от сградата
на ищеца. Затова по отношение на тях е следвало при условията на пълно и
главно доказване да се установи наличието на такива действия от страна на
жалбоподателя, с които да е променено и демонстрирано явно собственическо
намерение, което да доведе до придобиване собствеността върху този етаж от
сградата.
Що се касае до възраженията на жалбоподателя относно законността на
подземния етаж, по делото няма спор, а и от заключенията на вещите лица се
установява, че за същия липсват одобрени строителни книжа, но е налице
издадено от Община Бяла Удостоверение за търпимост № ФС 01-28-916 от
03.12.2018г. на цялата двуфамилна жилищна сграда и едва от този момент
процесният етаж е могъл да бъде годен обект за придобиване право на
собственост по давност, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика. До
издаване на удостоверението за търпимост първият подземен етаж е
представлявал обща част по предназначение и същият е могъл да бъде
предмет на разпоредителна сделка или на придобиване по давност само в
отношенията между съсобствениците на сградата, но не и по отношение на
жалбоподателя, който е само негов държател.
По тези съображения и изложените в мотивите на обжалваното
решение, към които въззивната инстанция препраща на основание чл. 272 от
ГПК, жалбата се явява неоснователна, а решението като валидно, допустимо
и правилно, следва да бъде потвърдено.
В тежест на жалбоподателя следва да се възложат разноските на
ответниците С. и И. С.и във въззивното производство в размер на 1 500 лв. От
процесуалния представител на жалбоподателя е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно,
предвид разпоредбата на чл. 7 ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба,
възнаграждението да се определя съобразно интереса на представляваната
страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза, а в
случая ответниците са двама.
Така мотивиран и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260044 от 30.10.2020 г., постановено по
гр. д. № 700/2018 г. по описа на Беленския районен съд.
ОСЪЖДА К. Б. С. с ЕГН ********** да заплати на И. Г. С. с ЕГН
********** и С. К. С. с ЕГН **********, сумата от 1 500 лв., представляваща
направени пред въззивната инсатнция разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5