О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .02.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в,
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
частно гражданско дело № 306 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, образувано по подадена частна жалба от В.С.К.,***, чрез адв. Ц.Д., срещу Определение № 16180 от 09.12.2019 г. по
гр.д. № 9602/2019 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е ДОПЪЛНИЛ Oпределение № 10719/19.08.2019 г. по гр.д. № 9602/2019 г. по
описа на ВРС, като е ОСЪДИЛ В.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна сумата от 650,95 лв., представляваща сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.
Жалбоподателят В.С.К. счита, че определението е
нищожно, евентуално неправилно, незаконосъобразно и необосновано, защото е
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че правото на изменение на
съдебния акт е преклудирано, защото ответникът е следвало да представи
доказателства за извършените от него разноски в производството преди
произнасянето на съда, с което е прекратено същото. Сочи, че
първоинстанционният съд не е обсъдил всичките му възражения по отношение
прекомерността на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Излага
още, че обжалваното определение е нищожно, защото е постановено от друг съдия и
съдебен състав, който не е участвал в предишни заседания. Моли за прогласяване
за нищожно, евентуално за отмяна на определението.
В срока за отговор на частната жалба „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД е изразил подробно становище, че жалбата е неоснователна. Моли за
потвърждаване на определението и присъждане на разноски.
Частната жалба е подадена в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което
производството по нея е процесуално допустимо.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид
следното:
С Определение № 10719 от 19.08.2019 г. по гр.д.
№ 9602/2019 г. на ВРС е прекратено производството по делото, поради
неподведомственост на спора, на основание чл. 15, ал. 1 ГПК, вр. чл. 8, ал. 1 ЗМТА.
С молба от 02.09.2019 г. ответникът „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД е поискал допълване на основание чл. 248 ГПК на постановеното
определение за прекратяване в частта му за разноските, като в негова полза се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 296 лв. с ДДС, на основание чл.
78, ал. 4 ГПК.
Препис от молбата е връчен на ищеца, който е
изразил становище в срок за нейната неоснователност. Релевирал
е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
С обжалваното Определение № 16180 от 09.12.2019
г. ВРС е допълнил Определение № 10719 от 19.08.2019 г., като е присъдил в полза
на ответника сумата в размер на 650,95 лв., след частично уважаване на
възражението за прекомерност на ищеца, и е оставил без уважение искането за
присъждане на разноски за разликата над присъдения размер до претендираните 1
296 лв.
На първо място неоснователно е възражението на
жалбоподателя за нищожност на постановения съдебен акт, защото не е постановен
от съдията-докладчик по делото.
В гражданския процес правилото за
непосредственост не значи непременно и неизменност в персоналния състав на съда
по делото, с изключение на изискването съдебното решение да се постанови от
съдебния състав участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на
делото – чл. 235, ал. 1 ГПК. /Така например Решение № 309/13 от 04.06.2014 г.
по гр.д. № 1354/2012 г., IV г.о. на ВКС и Решение
№ 73 от 30.03.2017 г. по т.д. № 53570/2015 г., IV г.о. на ВКС/ Per argumentum a contrario, при постановяване на останалите съдебни актове няма
изискване за неизменност на състава, поради което и няма пречка определение за
допълване на определение за прекратяване на производството да бъде постановено
от друг състав на съда, съобразно графика за заместване при отпуск и вътрешните
правила на съответния съд. В този смисъл не са налице основание за нищожност на
обжалвания съдебния акт.
Настоящият състав намира за неоснователно и
възражението на жалбоподателя за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК за
допълване на определението за прекратяване на производството, поради липса на
представен списък за разноски с отговора на исковата молба.
В т. 8 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС е прието,
че липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не
се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване
на решението в частта му за разноските.
Следва да се съобрази още, че изискването на чл.
80 ГПК, за представяне на списък на разноските най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция, не може да се приложи по аналогия
и по отношение на приключване на делото с определение за прекратяване на един
по-ранен етап от производството. Това е така, защото целта на списъка е да
подпомогне съда при извършване преценка за дължимост на всички извършени от
страната разходи и да се изясни размера на претенцията за разноски.
Списъкът за разноски се представя именно най-късно в последното заседание,
защото до този момент страната прави разноски в хода на цялото производство във
връзка с делото, които следва да бъдат взети предвид при постановяване на
решението. Страната няма задължение да представя списък с всяко извършено от
нея процесуално действие, под страх от прекратяване на производството и
незачитане на извършените разходи. Именно, за да не се постави същата в
по-неблагоприятно положение при прекратяване на делото, отколкото при
произнасяне по същество, в съдебната практика се допуска да се иска допълване
или изменение на определението за прекратяване по реда на чл. 248 ГПК с
допълнителна молба след постановяването му. Препис от тази молба се връчва на
другата страна, която има възможност да изрази становище по отношение на
дължимостта на разноските, както и да релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, поради което не се нарушават нейните процесуални
права. С оглед изложеното настоящият състав споделя цитираната от първоинстанционния
съд практика на ВКС в този смисъл.
По отношение на отправеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение първоинстанционният съд се е
произнесъл, като го е приел за основателно до сумата от 650,95 лв. с ДДС, която
се явява минимално предвидения размер в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за МРАВ. Възражението на жалбоподателя, за допълнително
редуциране на този размер на възнаграждението до минималния размер по чл. 9, вр. чл. 7 от Наредбата, защото е подаден само отговор на
искова молба, е неоснователно.
Видно от представения с молбата за допълване
Договор за правна защита и съдействие /л. 67 ВРС/ срещу възнаграждението от 1
296 лв. с ДДС ответникът е договорил с адвокатското дружество оказване на
правна защита, съдействие и процесуално представителство по гражданското дело,
включващо и извършване на всички съдопроизводствени действия до приключването
му пред съответната инстанция.
Разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е неприложима
в настоящия случай, защото тя касае хипотеза, при която адвокат и клиент са
договорили първият да изготви отговор на искова молба, без да извършва
процесуално представителство по делото. Не е такъв настоящия случай, поради
което и така определеното от ВРС адвокатско възнаграждение не следва да се
редуцира допълнително.
По изложените съображения и предвид съвпадащите
изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, жалбата следва
да се остави без уважение.
В полза на ответната страна по жалбата следва да
се присъдят извършените в това производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне на отговор на частна жалба в размер на 240 лв. с
ДДС, за които са представени списък и доказателства за заплащането им.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от В.С.К.,***, чрез адв. Ц.Д., срещу
Определение № 16180 от 09.12.2019 г. по гр.д. № 9602/2019 г. по описа на ВРС, В
ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд
е ДОПЪЛНИЛ Oпределение № 10719/19.08.2019 г. по гр.д.
№ 9602/2019 г. по описа на ВРС, като е ОСЪДИЛ В.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна сумата от 650,95 лв., представляваща сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.
78, ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща дължими разноски
за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.