РЕШЕНИЕ
№ 1535
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря Г.ХР.ХР.
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110127110 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от [фирма] против Е. П. С. и Е. Т. Г. с искане да бъде
признато за установено, че ответниците дължат на топлофикационното дружество в
условията на разделност при квоти по ½ всеки сумата в размер общо на 882,85 лева,
представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент 26, находящ се в [адрес], за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законна лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
16.12.2020 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 189,53 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 09.07.2020 г., сумата в размер общо на 22,31
лева, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.03.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 16.12.2020 г. до окончателно погасяване на
вземането, както и сумата в размер общо на 5,25 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017г. до 09.07.2020 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 08.01.2021 г. по ч. гр. д. № 63202/2020 г.
по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжниците са подали
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Претендираните от ответниците суми се
разпределят както следва: по 441,43 лева главница за топлинна енергия, по 94,77 лева
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, по 11,16 лева главница за топлинна
енергия и по 2,63 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
1
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок след публикуване на обща фактура за задълженията на интернет страницата на
доставчика. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок
задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Т. Г. оспорва предявените искове по основание
и размер. В подадения отговор са изложени твърдения, че процесният имот е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност от Т.А.Т. ( наследодател на страната) и Е.А. Т. (
наследодател на ответника Е. П. С.). В контекста на изложеното ответникът поддържа, че
притежава ¼ ид.ч. от имота, а не претендираната ½ такава. В подадено в срока по чл. 131
ГПК допълнение към депозирания отговор страната поддържа, че никога не е живяла в
процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. П. С. оспорва предявените искове по
основание и размер. В подадения отговор са изложени доводи, че в процесния имот за
исковия период е живяла само Е.А. Т., като единственият монтиран в имота отоплителен
уред е радиатор в кухнята, които обстоятелства следва да бъдат взети предвид при
определяне на количеството действително потребена енергия. Ответникът прави възражение
за изтекла погасителна давност за вземанията, чиято изискуемост е настъпила в периода от
01.05.2016 г. до 15.12.2017 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
2
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен препис от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
Закона за общинската собственост, от 04.09.1998 г., по силата на който Т.А.Т. и Е.А. Т. са
придобили право на собственост върху процесния недвижим имот, като по делото не е
спорно, че приобретателите към момента на сключване на сделката са били в брак и имотът
е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Като писмено доказателство по
делото е представено удостоверение за наследници с изх. № [№]/01.03.2021 г., от което се
установява, че Т.А.Т. е починал на 17.09.2016 г., като след смъртта си е оставил за законни
наследници Е.А. Т. ( съпруга) и ответника Е. Т. Г. ( дъщеря). От изложеното следва, че след
смъртта на приобретателя Т. право на собственост върху процесния имот на основание чл.
5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, и чл. 28 СК са притежавали Е.А. Т. ( ¾ ид.ч.) и ответника Е. Т. Г. ( ¼
ид.ч.) От приетото удостоверение за наследници се установява, че Е.А. Т. е починала на
01.06.2019 г., като след смъртта си е оставила за законен наследник единствено ответника Е.
П. С., който е придобил право на собственост върху притежаваните от наследодателя ¾
ид.ч. от процесния недвижим имот. От изложеното следва, че Е. Т. Г. е легитимирана да
отговаря по претенцията на ищцовото дружество до размер на притежаваната от нея
идеална част от процесния имот. В разглеждания случай ищцовото дружество е предявило
иск за признаване за установено, че ответниците в условията на разделна отговорност при
равни квоти дължат процесните суми. Доколкото предметът на търсената от ищеца съдебна
защита се очертава посредством петитума на исковата молба с оглед диспозитивното начало
съдът следва да разгледа претенцията по отношение на ответника Е. П. С. в рамките на
посочените от ищеца предели, а именно за ½ от вземанията.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия и
законосъобразното отчитане е прието заключение по допусната от съда съдебно-техническа
експертиза, която съдът цени като обективно и компетентно дадена. Експертът разяснява, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ
топломер, монтиран в абонатната станция, като същият е преминал метрологична проверка.
Вещото лице сочи, че показанията на общия топломер се отчитат ежемесечно по електронен
път. Вещото лице посочва, че за исковия период в имота е имало един радиатор с монтиран
индивидуален разпределител за разход на отопление, щранг-лира в банята без техническа
възможност за монтаж на измервателен уред и един водомер за топла вода, като отчет на
измервателните средства е снет на 11.05.2017 г. и 14.05.2018 г. Вещото лице разяснява, че
топлинната енергия е изчислена съобразно разпоредбите на Наредба № [№]/6.04.2007 г.,
като за процесния период е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
От приетата експертиза се установява, че стойността на действително потребената топлинна
енергия за процесния имот и период възлиза на сумата в размер на 1144,35 лева.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че след извършени
3
извънсъдебни плащания, непогасената цена на потребена топлинна енергия за процесния
период възлиза на сумата в размер на 882,85 лева. Вещото лице разяснява, че размерът на
начислената такса за дялово разпределение на топлинна енергия възлиза на сумата в размер
на 22,31 лева.
Съдът намира, че при доказаност на предявения иск за главница по основание и
размер, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника С. възражение за
погасяване на задължението по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът е прекъснат с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 17.12.2020 г., поради което вземанията
на ищеца станали изискуеми преди 17.12.2017 г. са погасени по давност. От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че вземането за незаплатена цена на
топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 17.12.2017 г. възлиза на сумата в
размер на 614,57 лева, като непогасената по давност част от главницата възлиза общо на
268,28 лева, като в тежест на ответника следва да бъде възложена ½ част от вземането, а
именно сумата в размер на 134,14 лева. Вещото лице разяснява, че размерът на начислената
такса за дялово разпределение преди 17.12.2017 г. възлиза на сумата в размер на 14,31 лева,
поради което в тежест на ответника С. следва да бъде възложена половината от вземането
начислено след 17.12.2017 г., а именно сумата в размер на 4 лева.
Направеното от ответника Е. Т. Г. възражение за погасяване по давност на
процесните вземания не подлежи на разглеждане като преклудирано, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК с изтичане на срока за отговор на исковата
молба ответникът губи възможността да направи своите правопогасяващи възражения срещу
исковата претенция. С Решение № 177/26.11.2010 г. по т.д. № 46/2010 г. по описа на ВКС, II
ТО и Решение № 111/08.10.2010 г. по т.д. № 1068/2009 г. по описа на ВКС, I ТО, Решение №
119 от 18.07.2022 г. по гр. д. № 4566/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, Решение № 50144 от
25.10.2022 г. по гр. д. № 4280/2021 г. по описа на ВКС, III ГО и др. е прието, че правото на
ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземането – предмет на иска
се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК,
поради което не може да бъде заявено в по – късен момент. В разглеждания случай препис
от исковата молба е връчен на ответника Г. е връчен на 17.02.2022 г., като в подадените в
срока по чл. 131 ГПК отговор и молба липса наведено възражение за изтекла погасителна
давност. В подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК също липсва наведено
възражение за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното заявеното от
процесуалния представител с нарочна молба от 28.10.2022 г. възражение се явява
преклудирано и не подлежи на разглеждане от съда по същество. Единствено за пълнота на
изложението следва да бъде отбелязано, че направеното от ответника С. възражение за
изтекла давност съгласно чл. 216, ал. 1 ГПК не ползва ответника Г., тъй като ответниците в
настоящото производство са обикновени другари. Предвид изложеното ответникът е
материалноправно легитимиран по предявения иск за главница в рамките на притежаваната
от него ¼ ид.ч. от процесния топлоснабден имот, а именно за сумата в размер на 220,17 лева
незаплатена цена на доставена топлинна енергия и 5,57 лева незаплатена цена на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
4
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В исковата молба
са изложени твърдения, че лихвите върху процесните задължения се начисляват само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение,
като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка
от общите фактури на интернет страницата на [фирма]. Съобразно диспозитивното
начало съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в
забава, съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/, доставчикът на топлинна
енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет страница. Ищецът
не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че общите фактури за
процесния период са публикувани на интернет страницата на дружеството, за което
обстоятелство е съставен констативен протокол, съставляващо своеобразно уведомление до
длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед маркирането на началото на
течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът
приема, че без доказателства с изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на
установената главница до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, не е налице, в подкрепа на което виждане е и практиката
на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. № 9445/2019 г. по описа на
СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид изложеното
предявеният установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е неоснователен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от
дружеството разноски възлизат на сумата общо в размер на 75 лева, от които сумата в
размер на 25 лева внесена държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По съразмерност ответникът Е. П. С. следва да заплати
сумата в размер на 9,45 лева, а ответникът Е. Т. Г.-.М. дължи 15,44 лева.
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата в размер общо на 625 лева, от които сумата в размер на 25 лева довнесена държавна
такса за разглеждане на спора, 500 лева депозити по допуснати съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по
съразмерност на уважената част от предявените искове в тежест на ответника Е. П. С.
следва да бъде възложено да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 78,77 лева,
а ответникът Е. Т. Г.-.М. сумата в размер на 128,73 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
направените от ответника Е. Т. Г.-.М. съдебни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната съразмерно на отхвърлената
част от исковите претенции – 189,48 лева.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от [фирма], ЕИК [№], със седалище и
адрес на управление в [адрес], срещу Е. П. С., ЕГН **********, с настоящ адрес в [адрес],
по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 134,14 лева, представляваща
незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 26,
находящ се в [адрес], за периода от 17.12.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва за
забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 16.12.2020 г. до
окончателно погасяване на вземането и сумата в размер на 4 лева, представляваща цена за
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 17.12.2017 г.
до 30.04.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 08.01.2021 г. по ч. гр. д.
№ 63202/2020г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав , КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за незаплатена цена на топлинна енергия за разликата над уважената част
до пълния заявен размер от 441,43 лева и за периода от 01.05.2016 г. до 16.12.2017 г.,
предявеният иск за незаплатена цена на услуга дялово разпределение за разликата над
уважената част до пълния заявен размер от 11,16 лева и за периода от 01.03.2017 г. до
16.12.2017 г., както и предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в
размер на 94,77 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 09.07.2020 г., и за
сумата в размер на 2,63 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.05.2017г. до 09.07.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от [фирма], ЕИК [№], със седалище и
адрес на управление в [адрес], срещу Е. Т. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в [адрес], по
реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 220,17 лева,
представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент 26, находящ се в [адрес] за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законна лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
16.12.2020 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер 5,57 лева,
представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2017
г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на 16.12.2020 г. до окончателно погасяване на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение от 08.01.2021 г. по ч. гр. д. № 63202/2020г. по описа
на Софийски районен съд, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за незаплатена
цена на топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния заявен размер от
441,43 лева, предявеният иск за незаплатена цена на услуга дялово разпределение за
разликата над уважената част до пълния заявен размер от 11,16 лева, както и предявените
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 94,77 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 09.07.2020 г., и за сумата в размер на 2,63
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.05.2017г. до 09.07.2020 г.
ОСЪЖДА Е. П. С., ЕГН **********, с настоящ адрес в [адрес], да заплати на
[фирма], ЕИК [№], със седалище и адрес на управление в [адрес], на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 9,45 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Е. П. С., ЕГН **********, с настоящ адрес в [адрес], да заплати на
6
[фирма], ЕИК [№], със седалище и адрес на управление в [адрес], на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 78,77 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА Е. Т. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в [адрес], да заплати на
[фирма], ЕИК [№], със седалище и адрес на управление в [адрес], на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 15,44 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Е. Т. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в [адрес], да заплати на
[фирма], ЕИК [№], със седалище и адрес на управление в [адрес], на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 128,73 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [№], със седалище и адрес на управление в [адрес], да
заплати на Е. Т. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в [адрес], на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 189,48 лева, представляващи сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление в [адрес], в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението заверен препис от съдебния акт да се
приложи по ч. гр. д. № 63203/2020 г. по описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7