Решение по дело №230/2024 на Административен съд - Перник

Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Кюстендил, чрез главен юрисконсулт С. А., срещу Решение № 7/19.02.2024 г., постановено по АНД № 185/2023 г. по описа на Районен съд – Брезник, с което е отменено Наказателно постановление № 325/31.10.2023 г. на директора на РДГ – Кюстендил, с което на Л. Н. Л. с [ЕГН] и адрес: [населено място], общ. Перник, ул. И. Ц., № 2, на основание чл.275, ал.1, т.2, от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лв. за извършено административно нарушение по чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите /ЗГ/.

Касаторът моли да бъде отменен обжалвания акт и да бъде потвърдено наказателното постановление, като сочи, че при издаването му не са извършени нарушения на процесуалните правила и материалният закон е приложен правилно. Счита, че като е стигнал до обратния извод, районният съд е постановил неправилен съдебен акт.

Ответникът - Л. Н. Л. с [ЕГН] и адрес: [населено място], общ. Перник, ул. И. Ц., № 2, е представил отговор на касационната жалба чрез адв. А. Д., в който е изразил становище за неоснователност на същата и моли тя да бъде оставена без уважение, а решението на РС – Брезник да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. О. Д., преупълномощен от адв. А. Д.. Поддържа отговора на касационната жалба и заявените в него искания, в т.ч. претенцията за присъждане на разноски за оказана безплатна правна помощ.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор М. Л., предлага решението на Районен съд - Брезник да бъде оставено в сила.

А. съд - Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и изложените от тях съображения, обсъди събраните по делото доказателства и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл.218 от АПК и чл.220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Наказателно постановление № 325/31.10.2023 г., издадено от директора на РДГ – Кюстендил, на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лв. /триста лева/ на Л. Н. Л. с [ЕГН] и адрес: [населено място], общ. Перник, ул. И. Ц., № 2, за извършено административно нарушение по чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.53, ал.2, т.2 от Наредба за сечите в горите.

За да издаде наказателното постановление АНО е приел, за установено, че в периода от 04.10.2023 г. до 07.06.2023 г., в Т. Д. Брезник, [населено място], ул. А. М., № 108, в землището на [населено място], отдел 17, подотдел „и“, като лице упражняващо лесовъдска практика с Удостоверение № 14082/17.02.2020 г., ответникът по касационната жалба Л. Н. Л. от [населено място], е изготвил Технологичен план № 1 на 09.12.2020 г., регистриран в системата на Изпълнителна агенция по горите на 25.01.2023 г. в 14:24 ч., към Позволително за сеч № 0708971/24.01.2023 г., като в схемата на технологичния план лесовъдът не е посочил местоположението на временния склад, с което е изготвил – издал, документ в нарушение на Закона за горите. Прието е, че с това си деяние Л. е осъществил състав на административно нарушение по чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите, вр. чл.53, ал.2, т.2 от Наредба за сечите в горите, за което срещу него е образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № 000828/21.06.2023 г.

С Решение № 7/19.02.2024 г., постановено по АНД № 185/2023 г., Районен съд – Брезник е отменил горепосоченото наказателно постановление.

За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счел е, че с оглед датата на извършване на нарушението – 25.01.2023 г., когато технологичният план е регистриран в системата на Изпълнителна агенция по горите, е бил установен и неговият автор. С оглед на това, съставянето на АУАН № 000828/21.06.2023 г. и образуването на административнонаказателно производство е станало в нарушение на императивната разпоредба на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Посочил е, че това становище за преклудиране на тримесечния срок следва и от разпоредбите на задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 48/28.12.1981 г. по н.д. № 48/1981 г. на ОСНК - т.3, където се посочва, че срокът започва да тече от откриване на нарушителя, с което възниква и съответното административно наказателно правоотношение, независимо кой контролен орган е установил това. Въззивният съд е приел, че тъй като съгласно чл.156, ал.1, т.7 от Закона за горите ИАГ създава и поддържа информационна система за горските територии и дейностите в тях, то на датата, на която Технологичен план № 1/09.12.2020 г. е регистриран в системата на същата /а именно: на 25.01.2023 г./, на административния орган е станало известно, че лесовъдът, който го е изготвил, не е посочил в схемата местоположението на временния склад. Т.е. станало му е известно, че с това деяние е осъществен състав на нарушение по чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите, вр. чл.53, ал.2, т.2 от Наредба за сечите в горите, както и че то е извършено от Л. Н. Л., в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика с Удостоверение № 14082/17.02.2020 г. Тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН е започнал да тече на 25.01.2023 г. и към датата на съставяне на АУАН /21.06.2023 г./ е било погасено правото да се образува административнонаказателно производство за посоченото нарушение срещу Л. Л.. Това е прието от съда за съществено процесуално нарушение и на това основание е отменено наказателното постановление.

Настоящият касационен състав, намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Същото е и правилно. Фактическата обстановка по делото е установена при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са писмени и гласни доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност.

От настоящата съдебна инстанция се споделят напълно решаващите изводи на въззивния съд по съображенията, изложени от него в постановения акт.

При правилно установена фактическа обстановка районният съд е формирал правни изводи, които настоящият състав споделя.

Решението е правилно. Постановено е при напълно изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът по касационната жалба е изпълнил състава на вмененото му нарушение, но административнонаказателното производство срещу него е образувано незаконосъбразно, тъй като не е спазена задължителната разпоредба на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Посочените в процесното съдебното решение аргументи в тази насока са подробни и се споделят и от настоящия касационен състав, а възраженията на касатора в тази връзка се приемат от настоящия съдебен състав за неоснователни.

Напълно се споделят и останалите съображения, изложени в оспорения съдебен акт, поради което същите не следва да се преповтарят.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на А. съд - Перник намира, че не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му. Затова на основание чл.221, ал.2 от АПК то следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски за безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В този случай възнаграждението се определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 и се дължи от насрещната страна по правилата на чл.78, ал.1-3 от ГПК. Ето защо и на основание чл.63д от ЗАНН, чл.38, ал.2 от ЗА и чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, РДГ – Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати на адв. О. Д. сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд - Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. срещу Решение № 7/19.02.2024 г., постановено по АНД № 185/2023 г. по описа на Районен съд – Брезник.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Кюстендил, Д. З. на адв. О. Д. от САК – [населено място], ул. Денкоглу, № 11, ет.1, ап.5, сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/ - адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.