Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 18.01.2022
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното
заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при
секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д.
№ 503/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 вр. чл.
384, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът „Х.А.Г.“ ЕООД твърди, че бил лизингополучател по договор за лизинг от 10.05.2019 г. с
предмет МПС марка и модел „Can – Am MAVERICK X mr TURBO R“ с ДК № *****Лизинговата вещ била застрахована по договор за имуществено
застраховане, сключен с ответника на 10.05.2019 г. На 29.02.2020 г. МПС било
откраднато, за което ответникът-застраховател бил своевременно уведомен. Той обаче
оспорил настъпването на събитието и отказал плащане на обезщетение. На
23.11.2020 г. лизингодателят прехвърлил на ищеца вземането си по застрахователния
договор и упълномощил цесионера да уведоми застрахователя за прехвърлянето.
Уведомяване било извършено на 19.03.2021 г., но въпреки това отново не
последвало плащане. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
дължимото застрахователно обезщетение в размер от 63 140 лв., както и
лихва за забава за периода от 19.09.2020 г. (деня, следващ отказа) до
23.03.2021 г. в размер от 3 262,23 лв. (вж. уточнителна молба от
12.04.2021 г., л. 56), ведно с лихва до погасяването. Претендира разноски.
Ответникът „ДЗИ-О.З.“ АД оспорва действителността на застрахователния договор, като твърди, че
същият бил нищожен – обектът на застраховане бил идентичен с по-рано
регистрирано превозно средство с рег. № СО ****, което принадлежало другиму.
Оспорва настъпването на застрахователното събитие. Като основание за отказ за
плащане на обезщетение ответникът сочи и разпоредбите на чл. 9.1.9 и чл. 9.3.1
от общите условия на договора, тъй като обстоятелствата, заявени при
предявяване на претенцията, били различни от действително случилото се. Поддържа
също, че не било установено дали са спазени изискванията МПС да е оставено заключено
и с активирана алармена система. Наред с това твърди, че ползването на вещта
било предоставено на трето лице в противоречие с лизинговия договор и без да
бъде уведомен за това застрахователят, което давало основание за отказ от
плащане съгласно чл. 10.7 от общите условия. Предоставяйки вещта на трето
неоправомощено лице, лизингополучателят проявил небрежност и лишил ответника от
възможността да извърши преценка на реалния риск, съответно да иска изменение
или прекратяване на застрахователния договор. Ответникът оспорва и размера на
претендираното обезщетение, като счита, че същото следва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието, а също така и да бъде
намалено наполовина поради неизпълнение на задължението за уведомяване относно
предназначението на МПС. С оглед неоснователността на главния иск ответникът
оспорва и иска за лихви. Въз основа на всичко изложено моли съда да отхвърли
исковете и да му присъди разноски.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 405, ал. 1 вр. чл.
384, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на
ищеца е да докаже 1). възникване на валидно застрахователно правоотношение
по имуществена застраховка с предмет процесното МПС, по което застраховател е
ответникът; 2). настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска; 3) причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, 4) размер на вредите; 5) придобиване
от ищеца на правото да се получи обезщетение за претърпените вреди.
Относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение, неговото съдържание и активната легитимация на
ищеца:
На 10.05.2019 г. между „Е.А.“ ЕАД като
застраховащ и застрахован и ответника като застраховател е подписана комбинирана
застрахователна полица № 440119041004312 за имуществено застраховане с предмет самоходна
машина, модификация „Can – Am MAVERICK X mr“
и рама № 3JBVWAW79KK000026, която съгласно
представеното свидетелство за регистрация на
земеделска и горска техника е регистрирана с ДК № *****Срокът на
застрахователно покритие е една година, считано от 15.05.2019 г., а сред
застрахователните рискове е и кражбата на застрахованата вещ. Застрахователят е
извършил оглед на застрахованата вещ, за което е съставил протокол. Безспорно
между страните е, че дължимата застрахователна премия е платена.
Изложеното сочи, че е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка с предмет
процесното превозно средство, което е породило действието си и е
обвързвало страните по него към датата на процесното събитие.
Възражението на ответника за
недействителност на договора поради идентичност на посоченото като застраховано
МПС с по-рано регистрирано и принадлежащо другиму превозно средство с ДК № СО ****,
е неоснователно. Ответникът, носещ тежестта, не доказа твърдението си за
припокриване на предмета на застраховане с този по друг застрахователен
договор, застрахован под друг регистрационен номер. Липсата на каквито и да е
доказателства в тази насока пък препятства съда да изложи правни доводи относно
евентуалните последици от осъществяване на подобен факт върху валидността на
процесния застрахователен договор и го задължава да приеме същия за валиден.
Застрахованата вещ е била предмет и на
договор за финансов лизинг, сключен на 10.05.2019 г. между застраховащия като
лизингодател и ищеца в качеството му на лизингополучател. Поради частичното
финансиране на придобиването на лизинговата вещ чрез банков кредит в договора
за застраховка е уговорено, че при реализиране на рисковете „кражба“ и „тотална
щета“ ползващо се лице ще бъде финансиращата банка „Уникредит Булбанк“ АД.
Страните не спорят, че с извършеното по-късно погасяване на задълженията по
договора за кредит правото на застрахователно обезщетение при настъпване на
горепосочените рискове е преминало от ползващото се лице върху застраховащия (и
застрахован) лизингодател съгласно чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ. Същото е валидно
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 23.11.2020 г., за което ответникът е
уведомен.
Въз основа на изложеното съдът приема,
че ако по силата на застрахователния договор в тежест на ответника е възникнало
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, то легитимиран да търси
и получи изпълнение към настоящия момент е именно ищецът.
Относно настъпването на застрахователното
събитие и наличието на основания за изключване/намаляване на отговорността на
застрахователя:
На 02.03.2020 г. е подадено уведомление
до застрахователя за извършена на 29.02.2020 г. кражба на застрахованото МПС.
На същата дата законният представител на лизингополучателя е представил
допълнителни пояснения относно мястото и обстоятелствата, при които е
реализирано събитието. За кражбата са сигнализирани и органите на реда, което
се установява от издаденото на 02.07.2020 г. постановление на Районна
прокуратура-гр. Костинброд. От същото е видно, че е било образувано досъдебно
производство, в рамките на което са разпитани свидетели (физическото лице,
ползвател на МПС, и охранителя на комплекса, в който е било паркирано то), но
не е установен извършителят, нито е открита открадната вещ. Тези факти се
подкрепят и от разпитания в настоящото производство свидетел С.Г., който дава
косвени показания относно извършването на кражбата и обстоятелствата, при които
това е станало.
Ето защо съдът намира, че, макар и
косвено, се доказа настъпването на събитие, което има характер на
застрахователно – кражба, осъществена в срока на застрахователно покритие по
процесния договор и съставляваща покрит риск. Действително, няма преки
доказателства за осъществената кражба, но е налице верига от косвени, които водят до
еднозначния извод за реализиране на този факт и нито едно от които не
противоречи нито на формалната логика, нито на други събрани по делото
доказателства.
Същевременно не се установиха основания за изключване
или намаляване на застрахователевата отговорност съгласно чл. 408, ал. 1 КЗ и чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ.
В частност, няма насрещно събрани доказателства, от които да се заключи, че е
осъществена застрахователна измама и че е налице основание за изключване на
отговорността на ответника съгласно чл. 9.1.9 и чл. 9.3.1 от общите условия,
при които е сключен застрахователният договор.
На следващо място, не се установи да е налице
неизпълнение на задължение на застрахования, което да е значително с оглед интереса на
застрахователя, да е било предвидено в закона или в застрахователния договор и да
е довело до възникване на застрахователното събитие. Напротив, превозното
средство е било снабдено с електронно устройство за осигуровка срещу кражба
(имобилайзер), което е видно от извършения от застрахователя оглед и съставения
за това протокол и което е съответно на изискванията на чл. 4.1.3 от общите
условия. На следващо място, от свидетелските показания на Г. се установи, че
МПС е било управлявано от законния представител на лизингополучателя, посочен в
застрахователната полица, и същият е положил грижата на добрия стопанин при
съхранението му. Няма данни МПС да е оставено незатворено, със заключващи
механизми и активиращи устройства в него, каквото поведение е прието за
увеличаващо риска съгласно чл. 10. 5 от общите условия на договора. Тъй като застрахователят
не е поставил други конкретни специални изисквания относно местодомуването на процесното
МПС, съдът не обсъжда възможните противоречия в събраните доказателства относно
това дали комплексът, в който е било паркирано превозното средство, е бил
ограден и охраняем или не.
Поради изложеното съдът приема,
че не
е налице неизпълнение на съществено задължение, в причинна връзка с което
да са настъпили процесните събития. Същевременно са предприети достатъчно действия
за ограничаване на вредите – чрез незабавно уведомяване на органите на
реда и на застрахователя. Ето защо застрахователят няма право да откаже или да
намали дължимото обезщетение.
Относно размера на дължимото
обезщетение:
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. В процесния случай вредата е действителната стойност на откраднатото
имущество, която съгласно заключението на САТЕ възлиза на 53 668,85 лв.
Тъй като не се установи основание за намаляване на обезщетението, то искът
следва да бъде уважен до посочения размер.
По
иска по чл. 409 КЗ:
Установи се наличие на главен дълг.
Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи
лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане на срока за произнасяне
по заведената щета, който съгласно чл. 10.5. от общите условия е 15 работни дни
от представяне на необходимите документи (разпоредба, съответна на чл. 405, ал.
1, изр. 2 КЗ).
Към началната дата, от която ищецът
претендира лихва за забава, срокът за произнасяне, изчислен по горепосочения
начин, е изтекъл. Ето защо ответникът дължи законна лихва върху главницата от
53 668,85 лв., която за периода 19.09.2020 г. – 23.03.2021 г. възлиза на
2 772, 89 лв. Да тази сума следва да бъде уважен искът.
По
разноските:
Съобразно уважената
част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 4 377,32
лв. разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокат.
Ищецът следва да заплати на ответника
съобразно отхвърлената част от исковете разноски да вещо лице и юрисконсулт в
размер на 75 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ АД,
ЕИК *******да заплати на „Х.А.Г.“ ЕООД,
ЕИК *******на основание чл. 405, ал. 1 вр. чл. 384, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД сумата
от 53 668,85 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 29.02.2020 г. застрахователно
събитие – кражба на самоходна машина, модификация „Can – Am MAVERICK X mr“ с ДК
№ С 15074, което съставлява покрит риск по договор за имуществено застраховане,
сключен с комбинирана застрахователна полица № № 4401190410043128/10.05.2019 г.,
ведно със законната лихва от 24.03.2021
г. до погасяването, на основание чл. 409 КЗ сумата от 2 772,89 лв., представляваща лихва за забава върху застрахователното
обезщетение за периода 19.09.2020 г. – 23.03.2021 г., както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 4 377,32
лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 405, ал. 1 вр. чл. 384, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД до предявения размер от 63
140 лв. и иска по чл. 409 КЗ до предявения размери от 3 262,23 лв.
ОСЪЖДА „Х.А.Г.“ ЕООД,
ЕИК *******да заплати на „ДЗИ-О.З.“ АД,
ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 75 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен
съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: