Р Е Ш Е Н И Е № 260023
Гр.Кубрат, 22 декември 2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в
публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Албена Великова
При секретаря Вера Димова като
разгледа докладваното от съдията АНД № 222 по описа на РСКт за 2020 год., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Ю.И., ЕГН ********** с адрес ***8
против Наказателно постановление (НП) № 290-03-5/08.10.2020 г. на Началник на РУ на МВР гр. Кубрат, с
което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00
лв., на основание чл. 53 от ЗАНН, за извършено нарушение на
чл. 98, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
В
жалбата се посочва, че така издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се
претендира неговата отмяна изцяло.
Въззиваемата страна РУ на МВР гр. Кубрат,
при редовност в призоваването, не се явява представител и не ангажират
становище.
Районна прокуратура – Разград, ТО–Кубрат,
уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Кубратският районен съд, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и становищата на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 23.09.2020 г., около 06:30 часа, в гр.
Завет, обл. Разград, във връзка с организирана специализирана полицейска
операция от ОДМВР – Разград относно наличието на акцизни стоки без бандерол и
незаконно оръжие, св.Е.Г., на длъжност мл. полицейски инспектор служба „КОС“
при РУМВР–Кубрат, заедно със свои колеги, извършили проверка в жилището и
автомобила на И.Ю.И., живущ ***. Жалбоподателят и семейството му били събудени
от полицейските служители, след което същите обходили стаите на жилището, като
в ъгъла на една от тях намерили поставено в калъф огнестрелно оръжие – пушка
„Армсан“, калибър 12 с № 15Н1897. И. обяснил на проверяващите, че предния ден –
22.09.2020 г. – бил на лов и не прибрал оръжието, тъй като имал намерение да го
чисти на следващия ден, т. е. на 23.09.2020 г. В този смисъл са и писмените
обяснения на жалбоподателя, приложени към административнонаказателната
преписка, изпратена от въззиваемата. От извършена от актосъставителя справка
било установено, че същият е ловец и има издадено разрешително за носене,
съхранение и употреба на процесното оръжие. При предишни проверки не са
установени отклонения или нарушения на начина на съхранение на огнестерното
оръжие.
За констатираното св. Г. съставил Акт за
установяване на административно нарушение № 5-КОС/23.09.2020 г., предявен и
подписан от жалбоподателя с отбелязване, че оставил оръжието в стаята, в която
спи, за да го почисти. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл. 98, ал. 1 от
ЗОБВВПИ, тъй като жалбоподателят не съхранява собственото си ловно оръжие в
метална каса.
Въз основа на посочения АУАН е издадено и
обжалваното наказателно постановление. В него административно–наказващият орган
е възприел изцяло констатациите на актосъставителя, квалифицирал е нарушението
по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ и наложил на И. административно
наказание глоба в размер на 500.00 лева.
В съдебно заседание, разпитаният в
качеството на свидетел актосъставител Е.Г. потвърждава отразените в АУАН
констатации.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на събраните гласни доказателства – показанията
на св.Г., и писмени доказателства – Разрешително за индивидуален лов № 005057/01.09.2020
г. и Констативен протокол рег. № 290р-7533/17.06.2019 г.
Съдът кредитира така посочените
доказателства като непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични и
кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че
административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, в редакцията ѝ към ДВ, бр. 37 от 2019 г.,
огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси,
неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства - за
физическите лица на постоянния им адрес или настоящ адрес, за който е издадено
удостоверение от съответната община. Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите
за тях се съхраняват по настоящ адрес, физическите лица подават заявление за
уведомяване до съответния началник на РУ на МВР по постоянен и по настоящ
адрес. По силата на чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ, който не изпълни изискванията на чл. 98, ал. 1 - 3
за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, се наказва с глоба от
500 до 1500 лв. и/или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. Следователно,
деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е
обявено от закона за наказуемо.
Според чл. 215, ал. 1 ЗОБВВПИ, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон,
се съставят от полицейските органи на МВР, а в ал. 2 на цитираната разпоредба
се сочи, че наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. За неуредените в ЗОБВВПИ случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на
наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за
административните нарушения и наказания, съгласно текста на чл. 215, ал. 3 от същия закон.
При съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от
категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на
процесуално основание. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка със съставянето в присъствие и връчването на АУАН лично на
жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него, от която се е възползвал.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Налице е надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено. Направеното описание на деянието е необходимо да е релативно на посочената
като нарушена правна разпоредба. В случая, приета и посочена от актосъставителя
като нарушена е разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, която норма действително не е санкционна, тоест не
съдържа сама по себе си състав на нарушение, но с нея се вменява задължение, а
за нарушаване на задълженията по този текст, наказващата норма съдържа
необходимото препращане в диспозицията си. На следващо място, наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з – 595
от 26.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи в кръга на правомощията му и
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН
относно минимално необходимото съдържание, като макар и непълно, и не съвсем
прецизно, достатъчно конкретно е индивидуализиран актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на който санкционният акт е издаден.
От материалноправна страна, от събрания
доказателствен материал безспорно се установява, че жалбоподателят на
посочената дата е съхранявал процесното оръжие в дома си в гр. Завет, в ъгъла
на една от стаите, т. е. е осъществявал това съхранение в нарушение
изискванията на цитираната норма - реално е съхранявал оръжието не по
установения ред за това в цитираната разпоредба. В случая, законодателят е
поставил изискване това да става в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени
със секретно заключващи се устройства, което изискване именно не е било
изпълнено и това е достатъчно да се приеме неизпълнение на изискването по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, оттам за съставомерност на деянието по чл. 193, ал. 1 от същия закон. Установено в случая по необходимия безспорен и
категоричен начин е съхранението на огнестрелно оръжие пушка „Армсан“, калибър
12 с № 15Н1897 не в метална каса с необходимото заключване и прикрепяне, а в ъгъла
на стая в жилището. Възражението на
жалбоподателя, че като се върнал от лов имал намерение на следващия ден да
почисти оръжието си, се възприема от съда като защитна теза. Влизайки с
оръжието в дома си, ако не е предприел незабавното му почистване, то той е
следвало да го постави в металната каса, след което на следващия или в рамките на който ден реши да предприеме почистването
му. Съдът не споделя и възражението, че деянието е несъставомерно, тъй като
изисква продължителен във времето период, в който да не е изпълнено
задължението по чл. 98 от ЗОБВВП. За да е осъществено от обективна страна
нарушението не е необходимо деецът трайно и продължително да съхранява огнестрелно оръжие извън металната каса.
Изложеното до тук обосновава извод за наличие на основание за реализиране на
отговорността на жалбоподателя на основание именно на разпоредба чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ за деянието по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, като предпоставките за това са налице и същевременно
липсват аргументи да се даде различна оценка на деянието от гледна точка
неговата обществена опасност в контекста на приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Случаят не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичната
такава за този вид нарушения. Следва да се вземат предвид важността на
обществените отношения, които се охраняват с нормите на ЗОБВВПИ, както и
предвид факта, че огнестрелните оръжия винаги създават опасност за живота и
здравето на хората, включително и на техните собственици и живущите с тях.
Що се отнася до смекчаващите обстоятелства
в смисъла на чл. 27 от ЗАНН,
а именно – първо такова нарушение, непрепятстване на действията по
производството, същите са взети предвид при определяне размера на наказанието,
наложено в минимален размер. При индивидуализация на наказанието, административнонаказващият
орган е приложил правилно материалния закон и изискванията на чл. 27 от ЗАНН
при индивидуализация на санкцията съобразно установения специален минимум са
били спазени.
Поради изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено, а жалбата
да се остави без уважение.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № 290-03-5/08.10.2020 г. на Началник на РУ на МВР гр. Кубрат, с което на И.Ю.И.,
ЕГН ********** с адрес ***8,
е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 500.00 лв., на основание на основание чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ, за извършено от него нарушение на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд –Разград в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: /П/ Ал. Великова