Наказателното производство от частен характер е било образувано с Разпореждане № 613 от
16.04.2019 г. по описа на РС – Асеновград,
като е било образувано НЧХД № 314/2019
г. С Протоколно определение № 181 от 24.07.2019
г. на основание чл. 396, ал. 1, т. 1 от НПК образуваното наказателно
производство е прекратено, поради факта, че за престъпления, извършени от
военнослужещи, делата са подсъдни на Военен съд – Пловдив, като наред с горното
е прието, че съгласно чл. 396, ал. 2 от НПК
на Военните съдилища са подсъдни дела за престъпления, в осъществяването
на които са участвали и граждански лица. Така, след получаването на делото във
Военен съд – Пловдив, е образувано с Разпореждане № 62 от 31.07.2019 г. НЧХД №
77/2019 г. по опис на ВС –Пловдив по повод
подадената частна тъжба от К.В.К.
срещу *** З.Н.В. ***, Х.В.Б. и И.З.И., с оглед престъпление:
- За това, че на 14.02.2019 г.
в ***, в ***, на проведено заседание на *** *** З.Н.В.,
е разгласил позорни обстоятелства пред
присъстващите лица, че К.К. е „бракониер” факт вписан и в протокола, изготвен
по време на проведено заседание на***, като му е приписал и извършване на
престъпление – престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.
- За това, че на 14.02.2019 г.
в ***, в ***, на проведено заседание на ***, в *** И.З.И., е разгласил позорни обстоятелства пред
присъстващите лица ,че К. К. е „бракониер“, факт вписан и в протокола, изготвен
по време на проведено заседание на ***, като му е приписал и извършване на
престъпление – престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.
- За това, че на 14.02.2019 г. в ***, в ***, на
проведено заседание на ***, в *** Х.В.Б.,
,
е разгласил позорни обстоятелства пред присъстващите лица ,че К. К. е „
най-големия бракониер в Републиката и крадец “, факт вписан и в протокола,
изготвен по време на проведено заседание на ***, като му е приписал и
извършване на престъпление – престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК В проведените
съдебни заседания страните отказват да се помирят.
Повереникът на частния
тъжител, в лицето на а.. Д.,*** твърди, че по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства е установена фактическата
обстановка, изложена в тъжбата. Твърди, че в *** в ***, по време на проведено
заседание на Управителния съвет на дружеството се доказва, че тримата по
отделно са разгласили по отношение на тъжителя позорни за него обстоятелства и
му е приписано извършване на престъпление, което той не е извършил. Сочи, че по
отношение на тримата подсъдими по
несъмнен начин са доказва тяхното авторство, съобразно отразените констатации
по време на водения от свидетеля Б.П. протокол на заседанието на 14.02.2019 г.,
проведено в *** на ***. Сочи, че не се доказва твърдяното от тримата подсъдими
престъпление по отношение на тъжителя, съгласно чл. 237 от НК, тъй като не са
се събрала доказателства в тази насока. Налице са постановление за прекратяване
на образуваните прокурорски преписки, спрямо тъжителя К., по чл. 237 от НК от РП
–Асеновград.
Поради което моли съда да признание всеки един от
подсъдимите в извършване на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, за виновни,
като всеки едни от тях да бъде осъден да заплати и причинените неимуществени
вреди на тъжителя, ведно със законната лихва от датата на деянието, до
окончателно изплащане на сумата. Претендира и за направените разноски по отношение
на организиране и защита на тъжителя по настоящото наказателно производство, като
претендира размера, посочен в договора за
правна помощ на л. 225 от съдебния том по НЧХД № 77/2019 г. в размер на 5 100
лв. или от веси един от по 1 700 лв.
Подсъдимият И. дава
подробно обяснения, в които сочи, че причината за провеждане на събранието на
14.02.2019 г. е била изключването на тримата като членове на дружеството, като
същият обясни, че е ловец от 2016 г. в *** – ***. В
обясненията си твърди, че квалификацията „бракониер” не е използвал, а е
обяснил, че на законен лов като гост К.
е застрелял животно, което е било забранено за отстрел,
като не е присъствал лично на този лов, в който К. е отстрелял животното, а от
св. З. П. бил разбрал, че на втора гонка К. е отстрелял сръндак. Обясни, че К.
е приет за член на *** – *** едва през 2017 г. Нещо повече, подсъдимият И.
обясни, че в проведени разговори със св. А. същият му бил казал за случката и
от св. Т., който на дълго и на широко му разказал и той за случката. В обясненията
си сочи и още една причина, защо искат да ги изгонят, защото именно това е, че
не искали К. в *** на ***, тъй като и неговото приемане е станало по начин, който
е неправилен. В обясненията си твърди, че по време на провеждане на заседанието
не е видял някой да пише протокол, а с протокола от 14.02.2019 г. се запознал
едва при отпочване на настоящото делото. Отново обясни, че квалификацията ”бракониер”
не е използвал, а че е упоменал, че като гост на дружинката на ***, К. е убил
животно, което е забранена за отстрел. Нещо повече
същият обясни, че до 14.02.2019 г. е ловувал и с К.. Като при поставен въпрос,
от страна на повереника на тъжителя как се нарича отстрел
на нерегламентирано животно, от страна на подсъдимия не последва отговор, явно
е налице изградена защитна позиция, с оглед процесуалната му фигура в настоящия
наказателен процес. Несъгласието му, относно членството на тъжителя в *** – ***,
е подбудено от факта, че е била налице
промяна на датата на Общото събрание по прием на К. за член на дружинката, тъй
като датата била променена, макар същият да е бил уведомен по телефона в
четвъртък, че събранието няма да е в неделя, а в събота, но въпреки знанието му, същият не посетил събранието,
поради невъзможност. Последвали жалба от него и от останалите подсъдими до
различни инстанции. Обясни, че за първи път присъства на Общо събрание на *** и,
че не бил запознат предварително с дневния ред, макар самият в хода на
съдебното следствие лично да депозира покана на л. 32, от която е видно какъв е
бил дневния ред на провелото се Общо събрание на 14.02.2019 г., в***.
Не се признава за виновен. Моли съда да постанови
оправдателен съдебен акт.
Подсъдимият
*** В. депозира обяснения в насока, че
от 11 години е член на *** –*** и че
причина, за да бъдат извикани на това събрание на 14.02.2019 г. е да
бъдат изслушани по повод приемането на К. за ловец, като същият депозира в хода
на съдебното следствие показа на л. 33 от съдебния том. От същата е видно какъв
е дневния ред. Обясни, че по време на заседанието е заявил, че К. на законен лов, като гост, е извършил
нарушение, като си е позволил стрелба на животно, което не е било обект на
проведения излет, като обясни, че той лично е присъствал на този отстрел, тъй като неговите кучета са били подгонили сръндака и чул изстрел, но не казва от кого, като същият обясни,
че не знае как се нарича този отстрел. По време на
проведеното събрание на 14.02.2019 г. същият обясни, че протокол не е бил воден
пред тях. Обясни, че израза „бракониер” не го е казвал, защото не знае неговото
съдържание.
Не се призвана
за виновен и моли съда да го оправдае.
Подсъдимият Х.Б. обясни, че е член на *** от 14 г. и е нямал провинения.
Обясни, че по време на проведеното събрание на 14.02.2019 г. са били доста хора
и протоколчик не е видял, не познава и лицето Б.П.. Същият
обясни, че преди 4 – 5 г. К. бил отстрелял
кошута, макар същият да сочи, че лично е видял това, но не е прозвънил на тел. 112.
Като преди 2 – 3 години видял как К. застрелял
и сръндак. Обясни, че думите които са вписани в протокола не е изричал.
Не се признава за виновен и моли съда да го оправдае.
За тримата подсъдими се явява ***, който моли съда да признание подзащитните
му за невиновни, като се приложи нормата по чл. 147, ал. 2 от НК, тъй като от
събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че св. Т. и св. Я. са чули обстоятелството,
относно убитото животно, поради което твърди, че твърденията, относно действията
на К., отговарят на данните. Оспорва начина на водене на протокола на
14.02.2019 г. от св. Б.П., както и неговото съдържание, тъй като сме изправени
пред куриозна ситуация предмета на събранието на 14.02.2019 г. е по една
определена тема – изключване на тримата подсъдими от дружинката, а изведнъж се
намесва темата за К.. За твърденията на подзащитните
си, относно действията на К., а.. К. сочи, че се потвърждават и от показанията
на св. А. и св. П., а по отношение на лицата св. Д. и св. Т., че не си спомнят,
защитата сочи, че изведнъж те са изпаднали в „амнезия”, относно чутото и
възприето от него, относно действията от страна на К.. Същият се позовава на Решение
№ 101 от 17.07.2017 г., по н.д. № 450/2017 г.1 на 3 н. състав, в което е
посочено, че ако се докаже истинността на
твърденията на разгласените обстоятелства и поради липсва на законови предпоставки от страна на закона, а именно лисва на присъда или образуване на ДП,
то истинността подлежи на доказване, чрез всички способи на наказателния процес,
като в същото това решение е казано, че и истинността на твърденията не е
свързана с погасителната давност по дела от общ характер. Сочи, че извършеното
от страна на К., макар и след срока на образуване на ДП, си остава истинско извършено от него престъпление, което
е било установено в настоящото наказателно производство.
Поради което моли съда да оправдае подзащитите
му, като се позове на чл. 147, ал. 2 от НК.
Същият моли съда да
отхвърли и предявениe граждански искове
спрямо всеки един от подсъдимите изцяло. Тъй като те не са доказани, нито
по основание, нито по размер, поради липса на осъществен състав
от обективна и субективна страна от страна на подсъдимите, поради което не следва да се приеме, че са нанесени каквито
й да е неимуществени вреди, които да търпи тъжителя.
По отношение на претендирания за адвокатско възнаграждение
моли съда да се позове на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и се
запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Подсъдимият И.З.И. е роден на *** г. в ***, живеещ в ****.
Подсъдимият *** З.Н.В. ***, роден е на *** ***, живеещ
***.
Подсъдимият Х.В.Б. е роден на *** ***, живеещ на ***.
И тримата подсъдими били приети за ловци в***, която е
към***, като подс. И. е от 2016 г., подс. *** В. от 11 г.,
а подс. Б. от 14 г.
На 16.09.2017 г., видно от приложен протокол от
събрание на ***, на л. 58 от съдебния том, се провело събрание, което е било
обявено с начален час 9:00 ч., но започнало в 10:00 часа. На това събрание
присъствали 23 човека, тъй като към този момент *** наброявала 45 човека, като
под 65 годишна възраст и със тези които са навършили 65 г. става общо 52 ловци (виж
отговор на л. 106 от съдебния том от Регионална
дирекция по горите – Пловдив), т.е. имало е кворум за провеждане на събранието.
По време на това събрание, по предложение на С. Г., като член на дружинката бил
приет тъжителя К.В.К., с 18 гласа за и 5 против. Протоколът бил разписан от
председателя на ***– св. Д. и от протоколчика – св. А.Т..
За това събрание, както обясни подс. И., същият бил
уведомен в четвъртък по телефона, че се променя датата на провеждане на
събранието от неделя в събота. Не посетил
събранието, поради „невъзможност”, както самият той обясни. Подс. В. не посетил
събранието, а подс. Б. обясни, че не бил съгласен с
проведеното събрание, като приел, че това за него е извънредно събрание на *** и
провеждането му е било нелегитимно. Възползвал се от правото си на жалба и депозирал
такава (л. 95 от съдебния том, копие на
същата и на л. 114, с вх. № 54 от
25.08.2017 г. до управителния съвет на***. В тази и жалба посочил, че е нарушен
чл. 32, ал. 13 от Устава на Сдружението, тъй като проведеното събрание е
проведено на 16.09.2017 г. и е било налице несъгласие между членовете на
дружинката и ръководството на дружинката, относно задължителните разпоредби на
Устава на Сдружението, отнасящи се до начина на уведомяване на членовете на дружинката, за да се проведе Общо събрание на***.
Жалбата е била по повод проведеното събрание за приемане на тъжителя като член
на ***, тъй като същият няколко години по-рано е ловувал като гост, не само с дружинката на ***, но и с други дружинки, както показа св. Т.
– председател на***, св. Я. – председател на***, като и двамата бяха
категорични, че – „не е имало проблеми когато
К. е ловувал с нас, никой нищо лошо не е казал” и че „2 – 3 пъти е идвал и е
ловувал с нас, но нямам лоши впечатления от него, културно момче е”. Към
жалбата подс. В. е приложил и списъка на ловците,
които поддържали същата (л. 97 от съдебния том). Наред със тази жалба подс. В. е депозирал и жалба до Председателя на УС и УС на
Национален ловно рибарски съюз – гр. София на л. 98, без дата и година, като копие от същата има и на л. 117
и на л. 136 от съдебния том. По повод тази жалба е постъпил отговор от Съюза на
ловците и риболовците в България, с изх. № 210 от 28.11.2017 г., който е приложен
като заверено копие на л. 100, на л. 119 – л. 121 и на л. 138 – л. 140 от съдебния том. В този отговор е посочено, че
съгласно чл. 28, ал. 1 от Устава на***, че Общото събрание на дружинката се провежда един път годишно. Като това означава, че се поставя изискване поне един
път в годината да се провежда редовно Общо събрание. Освен редовно, може да се
провежда и извънредно събрание. В самия Устав са посочени различни фактически
състави за провеждане на редовно и извънредно заседание. Като всяко следващо се
приема, че е редовно събрание, според чл. 28, ал. 1 от Устава на сдружението, а извънредно събрание се свиква, съгласно чл. 28,
ал. 2 от Устава на сдружението. Редовното събрание се свиква с решение на Управителния
съвет на сдружението или от други управомощени лица –
по искане на ръководителя на дружинката. Поканата се отправя най-малко две
седмици преди насроченият ден, като отправянето на покана, според Устава на
дружеството, може да се отправи и устно. За разлика от редовния ред за свикване
на Общо събрание, то съгласно чл. 28, ал. 12 от Устава на Сдружението е
упоменат реда за свикване на извънредно събрание. В тази норма е посочен
диференциран ред за свикване на
извънредно събрание, което изисква отправени искане от изрично управомощен орган, какъвто е 1/3 от членския състав на
дружинката, изразила самостоятелна воля за провеждане на извънредно събрание,
т.е. това е право на малцинството. Поканата определя реда, начина и часа за
провеждане на Общото събрание, имайки предвид оповестителният
характер на поканата, като следва да се отбележи и вида на събранието. В
отговора е посочено, че според съдебната практика не представлява нередовност
на събранието и не обуславя неказоносъобразност, непосочване на вида на събранието – общо или
извънредно. В конкретния случай, за да се проведен събрание на 16.09.2017 г., инициатор
за провеждане на събранието е председателят на дружинката, като оповестяването
е било сторено по телефона, лицата са били запознати и с дневния ред и по-специално по
предвидената самостоятелна точка за приема на нови членове. Налице е свикано
редовно събрание на осн. чл. 28, ал. 3 от Устава на сдружението.
По отношение на наличния кворум е посочено, че при 52 ловци в дружинката са
необходими 26, за да има редовно събрание, но в чл. 28, ал .4 от Устава на сдружението
се регламентира т.нар. спадащ кворум,
т.е. при първоначална липса на кворум, се отлага събрание за определен часови
период, както е направено и е била налице възможност за провеждане на
събрание при присъствието на повече от 1/3 членове на дружинката, което не е
основание за отмяна на решението.
Въпреки този отговор е последвала жалба от подс.
Б. с вх. № 25067-0 от 11.06.2018 г. до директора на РДГ – Пловдив на л. 103 – л.
104, като копие от същия отговор е приложен и на л. 122 – л. 123 и л. 141 – л. 142
от съдебния том. По тази жалба е налице депозиран отговор от страна на Регионална
дирекция по горите – Пловдив с изх. № 25067-2 от 04.07.2018 г., намиращ се на
л. 105 – л. 106 и копие от същия на л. 124 –л. 125, л. 143 – л. 144 от съдебния
том. В този отговор е посочено, че конкретно за***, при влизане на измененията в
сила към м. октомври 2008 г., касаещо 70 хектара минимална ловна площ на един
ловец, то ловна дружинка ***е била 67 броя ловци (вкл. и ловците навършили 65
години). При ловна площ 3 226,3 хектара,
като съобразно заповед РД № 46-1464 от 14.08.2001 г. на Министъра на
земеделието и горите, т.е. е имало превишаване на броя на ловците, който брой се
запазва, тъй като е налице завареното
положение. Така по статистически данни през м. септември 2015 г. броят на
ловците в *** е бил 46 броя (вкл. и лицата навършили 65 години) или 38 броя (без
тези навършили 65 години). През 2016 г. са били приети 7 броя ловци в *** и броя на дружинката
става 45 души или 52 (с тези, които са
навършили 65 години). Към момента на проверката (2018 г.) общо броя на ловците
в *** е 59, от които 45 ловци са приети през 2015 г., 7 броя приети 2016 г.,
над 65 година възраст и 7 броя са ловците заварени членове, чрез вътрешно
прехвърляне в ***.
Жалби били подавани и от подс.
*** В. – жалба на л. 107 – л. 108 от съдебния том, от 12.10.2018 г. до Управителния съвет на сдружението на ***, с
копие до Министъра на земеделие и храните, като по делото има приложени
заверени копия и на л. 109 – л. 110. Последвала е и жаба от подс. Х.Б. на л. 126 – л. л. 127 от съдебния том до
Управителният съвет на сдружението на***, с копие до Министъра на
земеделието и храните, приложено е заверено
копие от същата и на л. 128 – л. 129 от съдебния том. Била депозирана и жалба от
подс. И.И. на л. 145 – л. 146
до Управителния съвет на сдружението на***,
с копия до Министъра на земеделието и храните от 12.10.2018 г., с копие от същата и на л. 147 – л. 148 от
съдебния том.
Така, въз основа на подадените многобройни жалби от
подсъдимите, от страна на председателя на
*** е последвало изготвяне на докладна записка на л. 149 от съдебния том, с
приложено копие от същата и на л. 56 до Председателя на ***, с искане за вписване в дневния ред на
предстоящото събрание на УС на ***да бъде включена и точка,
която да разгледа извършените нарушение от тримата подсъдими. В самата
докладна записка св. Д.,***, е посочил, че по време на излети и извън тях, тримата
подсъдими се държали агресивно и
провокативно към останалите членове на дружинката На 19.05.2018 г. подс. *** В. е нарекъл св. Т. „мръсник”, бил е налице и опит за удар с бутилка по главата
спрямо Г. Ж., както в този ред на мисли от тяхна страна редовно е имало обиди, заплашвания
и спрямо други членове - ловци С. А., А.А., А.Н., Г. Ж.
и А.Т.. В тази докладна е отразено още, че те се държали нагло спрямо ловци и
от други дружинки, включая и към гости на дружинката,
като това им поведение е срам за ръководството на дружинката и уронват престижа
и авторитета на самото***. Наред с това по време на лов не изпълнявали разпореждания
на ръководителя на лова, което налагало и отстраняването им от конкретен лов. Наред
с това е посочено, че и от тримата има подадени жалби до различни институции, с
което се уронва престижа и авторитета на***.
Така въз основа на тази докладна записка, на тримата
подсъдими били изпратени покани, приложени на лист 32 от съдебния том с изх. № 19
от 04.02.2019 г. на подс. И. и на л. 33 с изх. № 18
от 04.02.2019 г. за подс. *** В., като в тези покани
е посочен дневният ред за събранието, което щяло да се проведе на 14.02.2019 г.,
в ***от 18:30 часа. По отношение на подс. Б., той не
оспори факта, че не е знаел за това събрание и за часа. След получаването на
тези покани, видно от самите тях, е посочен какъв е дневния ред, така че на 14.02.2019 г. се провело събрание, на което
присъствали, съобразно изискванията на Устава на сдружението председателите на ловните
дружинки – членуващи управителният съвет на***. От поканените присъствали общо
27 човека, видно от протокола от
14.02.2019 г., приложен на л. 54, по НЧХД № 314/2019 г. по описа на РС – Асеновград,
за което обстоятелство е бил уведомен и е положил подписа си председателя на ***
св. *** Х..
По време на
провеждане на това събрание на 14.02.2019 г. присъствали и разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели св. Я., председател на***, св. М.Д.,***, св. С.А.,***.
Протоколист на събранието бил св. Б.П., председател на ***, като избора му бил
изрично упоменат в самия протокол, в който протокол изрично бил посочен и дневния
ред. По време на събранието се провело изслушване на тримата подсъдими, като
изказванията и отговорите ги обобщавал протоколчикът
и ги изписвал ръчно в приложения протокол на л. 152 – 155 от съдебния том. Това
била практика при провеждане на събрания да се изготвя ръкописен текст на протокола,
както посочи св. Х., като на следващия ден, както показа и св. П., с
деловодителката изготвяли на машина, тъй като „не мога да работя с такава”. Наред
с горното, по отношение на съдържанието на ръкописния протокол и този, изготвен
на машина, св. Х. бе категоричен, че
приема данните, които са в ръкописния текст и тези, които са в протокола,
изготвен на компютър, за еднакви и удостоверил с полагане на подписа
истинността им, като за истинността на съдържанието се разписвал той и протоколчика.
Факт, който бе потвърден от самия св. П., а именно, че „нещата от черновата и
оформения протокол на машина аз гарантирам за истинността им”. В сдружението е
приета практика да се пазят и ръкописно изготвените протоколи, така както показа
св. *** Х.. По време на провеждането на това събрание по първа точка се пристъпило към изслушване
на тримата подсъдими, като относно дневния
ред те били запознати с него от съдържанието на вече получените от всеки едни
покани. Пръв бил изслушан подс. Б., като видно от
самия протокол същият отговорил с твърдение, че причина за поведението му е
приемането в дружинката *** на лицето К.К. „който е
бил най-големият бракониер в Републиката и крадец”. След него бил изслушан и подс. И., който пред присъстващите членове е изразил
твърдението „че бил против К.К. за член на дружинката
-***, тъй като бил бракониер”. Последен бил
изслушан подс. ***В., който посочил като
причина за поведението му е приемането на К.К. в редовете на***, защото бил „бракониер”. След
проведеното изслушване се провело и гласуване, както показаха св. Т. и св. А.,
като за изключването им, видно от протокола, за подс. Б. са гласували
27 от присъстващите. За подс. И. 26 от присъстващите, един се е въздържал. За подс. *** В. 25 от присъстващите, двама са се въздържали.
След като узнали за тяхното изключване те депозирали жалби. От подс. В. жалба с вх. № 22 от 26.03.2019 г. на л. 92 – л. 94, чрез УС на *** до Общото събрание на ***. Жалба
от подс. Б. с вх. № 23 от 26.03.2019 г. на л. 111 – л.
114, чрез УС на *** до Общото събрание на ***. Жалба от подс.
И. с вх. № 24 от 26.03.2019 г. на л. 131 – л. 132, чрез УС на *** до Общото
събрание на***.
Самите подсъдими в хода на съдебното следствие
обясниха, че подс. И., че е знаел предмета на
събранието какъв ще е за изключването им от редовете на сдружението и, че той
не е използвал думата „Бракониер”, а обясни, че е казал, че на законен лов като
гост К. застрелял животно, което е забранено за отстрел,
макар това да са само негови твърдения, защото самият той обясни, че не е присъствал
на този лов. В хода на обясненията си
самият подс. И. обясни, че е отстреляно животно, което
е забранено, като при въпрос от страна на повереника „Как се нарича това?“ – не
последва отговор от страна на подсъдимия. Нещо повече самият подс. И. в обясненията си обясни, че не е присъствал лично
на този лов, а е чул това. Налице е разминаване върху възприето и чуто като
термини и съдържание, тъй като е едно да се възприеме лично, а друго е да се
доверяваш на чуто, от което може да се прави извод. Като подобно обяснение
депозира и подс. В., който обясни, че е присъствал на
изстрела на сръндака, но не посочва от кого е този изстрел,
което отново съдът приема само като твърдение, без да е налице реално възприятие.
Самият подсъдим В. обясни, че не е използвал квалификацията „Бракониер”, тъй
като не знае значението на тази дума. На което при депозиране на показанията на
св. Д. в хода на съдебното следствие показа, че „Ами ти (обръщайки се към подс. *** В.) лично нарече пред всички К. „Бракониер”.“, като
по отношение на тримата този свидетел бе категоричен, че нямат нищо против дружинката, а против К. и си спомни, че подс. И. е употребил именно израза „бракониер”, записан в протокола
спрямо К., както и за подс. В. и за подс. Б., „че е най-големият бракониер в Републиката и
крадец”, визирайки К.. Самият подс. Б. в обясненията
си е посочил, че преди 5 – 6 години лично не е видял, но е чул, че К. е утрепал
сръндак, а преди 2 – 3 години лично видял как К. застрелял животно, но какво е това животно не е видял. Отново
изрази касаещи предположения, а не лични възприятия от страна на подс. Б.. Той обясни, че не е употребил тези думи, посочени
в протокола, защото не е видял никакъв протоколчик, дори
обясни, че не познава св. Б.П..
На тези техни обяснения се противопоставиха свидетелите
А., Т., Д. А., Х., Т., Я. и Б.П. и Д., тъй като те оформят първата група свидетелски
от показанията на които по категоричен
начин се установя от последните трима, че
лично са възприели изречените дума по адрес на личността на
тъжителя и още повече, че св. П. бе категоричен, че „това, което е
отразено в протокола е казано за К.”, а останалите свидетели от тази група
показаха – св. А., че не може да си спомни за отстрел
на сръндак, че нещо, което не е видял не може да
твърди, че няма спомен за токова събитие – убийство на сръндак, тъй като когато
е бил на лов с К. не е имал проблеми. Св. А. пък бе категоричен, че не е видял
да пада сръндак и не е бил свидетел на
това какво К. да е отстрелял. По отношение на
К. същият показа, че най-вероятно, поради наклонностите му да стреля, тримата
не са го приемали като ловец, но не посочи вида на животните. А и К. е бил
приет за ловец в *** през 2017 г. по законен начин, тъй като лично е присъствал
по време на приемането му за член на дружинката.
Св. Д. показа, че не му е било известно К. да е убивал
сръндак и не го е виждал, а и те подсъдимите обвинявали и други лица от дружинката като А. Р. и В. Г., че и те са убили животни, които са били забранени.
Св. Д. сочи, че при убийство на забранена животно в
правомощията на ловците е да се обадят на тел. 112, за да съобщят за нередност.
Самият свидетел бе категоричен, че по време на изслушването им е видял, че протоколът са пишел на ръка, факт
потвърдени и от св. Т., че по време на
събранието се е изготвял протокол на ръка и че протоколчикът е
пишел с химикал на листове, като никой не му е диктувал и че алкохол по време
на събранието не е имало. Макар подсъдимите да оспорват начина на провеждане на
събранието и, че не са възприели наличие на протоколчик.
Този свидетел бе категоричен, че лично е чул думите, които са отразени в
протокола от 14.02.2019 г., изречени от тримата подсъдими, като след
изслушването му е последвало и гласуване. Нещо повече този свидетел бе
категоричен, че К. когато е идвал като гост на *** не е създавал проблеми и
никой нищо лошо не е казал за него. Подобни данни потвърдени и от св.Д. –председател на***, а
именно, че К. се ползвал с уважение и
респект, бил отзивчив, помагал е на всеки и не е правил нарушения, просто е
нормален ловец. Обстоятелства потвърдени от св. Я. – председател на***, който
бе категоричен, че К. е идвал като гост 2-3 пъти и няма лоши впечатления за
него. А по отношение на присъствието на св. Я. на събранието, проведено на
14.02.2019 г., същият в показанията си бе категоричен, че са викали подсъдимите
един по един и, че е чул изречените от тях твърдения по адрес на К., като е
чул, от подс. *** В., че е говорел нещо такова за убит сръндак, като това било
основанието да не искат К. в дружинката на***. Изречените думи са били отразени
от „бат Б.”, който е водел протокола на
ръка и същият ден не са празнували и по масите е липсвал алкохол. Факти потвърдени и от самия протоколчик, който бе категоричен, че е записал в протокола
основното, важното, тъй като е имало и много празни приказни, той лично е
преценял какво да се пише – само
основното и важното.
По отношение на св. П. и св. А. Молла съдът счита, че
те попадат във втората група свидетелки показания, тъй като св. П. е показал, че
по отношение на твърденията за убит сръндак, той лично е присъствал на лова и
разбрал от участник, че К. е убил сръндак, чул е и изстрела, но не може да
потвърди, че изстрелът е от пушката на К.. За отсртрел
на сръндак е чул и св. А. на събранието на 14.02.2019
г. от *** В., но тези му показания са само устни възприятия, без да са подкрепени с други доказателства в тази насока.
Самият св. А. бе категоричен, че видял протоколчик по време на събранието на 14.02.2019 г., но
отрича да е чул думата „бракониер” и от
тримата. Като на неговите показания, в тази част, се противопоставят
показанията на св. Д., св. Т., св. Я. и св. П., както и показанията на св. Х., които
показаха противното и това им възприятие на тези твърдения от подсъдимите са
вписани в протокола, изготвен на 14.02.2019 г. на ръка от св. П. и впоследствие
на протокола, изготвен на машина, както показа св. П.. За истинността на двата
протокола, същият бе категоричен, че записаното спрямо К. е това, което са
казали подсъдимите, вписаните твърдения същият потвърждава, че са казани за К..
Факт потвърден и от св. *** Х., който бе категоричен, че за истинността на
съдържанието на протокола самият протоколчик се
подписва в ръкописния протокол, а за изготвения протокол на машина се полагат
подписи на председателя на *** и на протоколчика, с
което се удостоверява истинността на
отразеното в него.
Съдът намира, с оглед на събраните по делото
доказателства, че подсъдимите, всеки едни от тях по отделно, следва да бъде признат
за ВИНОВЕН по наведеното в тъжбата от страна на тъжителя К.К.
обвинение за клевета, поради следните съображения:
Видно от
представения по делото протокол от проведеното събрание на управителния
съвет на *** на 14.02.2019 г. по категоричен начин се установи начина и реда на
изготвянето му от показанията на св. Б.П., същият бе категоричен, че това,
което е записано и в протокола, изготвен лично от него на ръка и в изготвения от
деловодителката на следващия ден, отговарят на написаното като съдържание. Това
което е записано в протокола са казали за К., като по отношение на истинността
и св. *** Х. показа, че не само св. П. се разписва за истинността на протокола, но и той.
Нещо повече от присъствалите представители на ловни дружинки, членуващи в***, тъй като тези представители са
членове на Управителния съвет на ***- св. Д. бе категоричен в показанията си в
съдебно заседание, че лично е чул и си спомня изразите, които тримата подсъдими,
всеки един от тях, са употребили по адрес на К.. Св. Т. показа, че е чул изразите, посочени в протокола от 14.02.2019 г.
До св. П. не е достигала информация за
нерегламентиран прием на ловец. Единствено св. А. показа, че не е чул думите „бракониер” и и че подс. В. е
говорил за убит сръндак.
Показания, на които се противопоставят показанията на св. Д., св. Т., св. Я.,
св. П. и св. Х.. Св. А. пък от друга
страна показа, че при нередност по време на лов за убито нерегламентирано
животно следва да се уведоми на тел. 112 този, който е установил тази
нередност. Поради, което съдът не дава вяра и на обясненията на подсъдимите, че
са уведомили за такъв нерегламентиран острел ръководителя на лова св. А., който
отрече този факт и потвърди казаното от св. А..
От показанията на св. Я. е видно, че изрично е казал думите и изразите, употребени от всеки
един от подсъдимите, спрямо лицето К..
Поради горното съдът счита, че от обективна страна е
доказано изпълнително деяние на състава на нормата по чл. 147, ал. 1 от НК и
в двете му изпълнителни форми, тъй
като се доказа по категоричен начин
разгласяването на неистински позорни обстоятелства,
за които тъжителят е узнал след срещата му със св. Д., една
седмица след провеждане на събранието на Управителният съвет на***, както
и че му било приписано извършване на престъпление, което в НК на Република България
се преследва по чл. 237 от НК. За липсата на такъв състав, извършен от страна на тъжителя К., се потвърди и от представените в хода на
съдебното следствие – постановление от 10.02.2020 г. – л. 220 – л. 221 от съдебния том, образувано
по жалба с вх. № 2496/2019 г. на подс. *** В. Като
въз основа на събраните по прокурорска преписка № 2496/2019 г. данни и доказателства
е налице прекратяване на образуваната прокурорска преписка, с оглед извършване
на престъпление по чл. 237 от НК. В това постановление е посочено, че от изложената фактическа обстановка не са налице
основания за образуване на ДП за извършено престъпление по чл. 237 от НК, както
и че за преследването на това
деяние е изтекла абсолютната давност. Наред с това постановление е налице и постановление
от 14.01.2020 г. – л. 222 – л. 223, въз
основа на което е образувана прокурорска
преписка по жалба от подс.
Х.Б. с вх. № 2497/2019 г. В това постановление е посочено, че въз основа на събраните доказателства е прието, че не следва да се образува ДП, тъй като не са
събрани данни за евентуално извършено престъпление по чл. 237 от НК от К., поради
което е прекратена прокурорската
преписка. По жалба на подс. Б. е налице постановление
от Окръжна прокуратура – Пловдив от 14.02.2020 г. на л. 224 – 225, с което е
потвърдено постановление от 14.01.2020 г.
По отношение на двете форми на изпълнителното деяние
на клеветата в случая по категоричен начин се установи, че първата форма е осъществена устно, а втората и устно и чрез депозиране на жалби
от страна на подс. В. и подс.
Б. до РП – Асеновград.
Самото разгласяване е довело до знанието на трети лица
на определени позорни обстоятелства, които
са несъществуващи и неверни, защото в случая не се доказана, че твърденията от
всеки един от подсъдимите по отношение
на сръндака и кошутата са действия, които тъжителят К.
не е извършил. Формата на разпространение на позорните обстоятелства, които са
достигнали до трети лица може да е различна, като в случая е изказване и съответно
депозирани на жалби. Нещо повече самото позорно обстоятелството е твърдение за
съществуването на определен факт, свързан чрез изричане и писане от тримата
подсъдими спрямо личността на тъжителя. В
случая е налице отрицателно позорно обстоятелство спрямо тъжителя, което е засегнало
негова чест и достойнство като за него се събраха данни, че е съвестен и
отговорен гражданин, че не е създавал проблеми, че е нормален ловец, отзивчив, добър и помага (св. Д.). Втората форма, за която се доказа, че по категоричен начин,
че е извършена е и приписване на пострадалия на неизвършено престъпление, което
не се доказа.За тези обстоятелства, относно липсата на състава по чл. 237 от НК,
съдът приема изцяло представените в хода на съдебното следствие – постановление
от 10.02.2020 г. – л. 220 – л. 221 от съдебния том, постановление от 14.01.2020
г. – л. 222 – л. 223 от съдебния том и постановление от Окръжна прокуратура –
Пловдив от 14.02.2020 г. на л. 224 – 225, с което е потвърдено постановление от
14.01.2020 г.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите от
първата група, а именно на тези, които не потвърдиха твърденията на подсъдимите,
относно позорните обстоятелства, изречени за К.. Съдът не приема показанията на
св. А. и на св. Я., тъй като техните показания в тази им част, относно
възприятията им, че е бил налице разговор на убит сръндак по време на
събранието на 14.02.2019 г. се оборват от показания на всички останали
свидетели и от приложените по делото писмени доказателства. За да се докаже
твърдяно престъпление, то трябва винаги да бъде доказано, че деянието е укоримо от гледна точка на НК и на господстващия морал,
което ще характеризира отрицателните личността на пострадалия. Поради това
твърдението, че дадено лице е извършило конкретно престъпление винаги се
отразява отрицателно на доброто му име и на честта на този, спрямо когото се
изрича. Ето защо, за да се твърди, че едно престъпление е извършено, то за него
трябва да се докаже, че е осъществено, както от обективна, така и от субективна
страна, т.е. да е налице окончателен съдебен акт на съда, който да е влязъл в
законна сила. Поради което съдът не приема доводът на защитата на подсъдимите а..
К., че ако се докаже истинността на твърдените и разгласени обстоятелства и поради
липсва в закона на предпоставки от страна закона, а именно лисва на присада или
образувано ДП, то истинността подлежи на доказване чрез всички способи на
наказателния процес, като на база единствено на твърденията, които не са свързани с
погасителната давност по дела от общ характер, то следва да се приеме, че
деянието е извършено. В нашето наказателно право законодателят, борави с всички
способи разрешени от закона, да така е, но чрез използването на тези способи трябва
да се докаже е ли е налице осъществен състав на едно деяние или не е. Доказването
става чрез доказателствени способи на база, на които се налага извода има ли осъществен
състав на деянието, както и виновно лице, а за да се приеме, че е налице
виновно противоправно деяние, следва да е налице акт, с който е обявена тази презумция за вината, който акт трябва да е влязъл в законна
сила.
В конкретния случай се установя, че разгласеното
позорно обстоятелство е неистинско, защото не се установи К. да е бил бракониер или крадец, а и не е установено, той да е
осъществил състава на чл. 237 от НК. Породи което изградената защитна позиция от
а.. К., че в случая е налице хипотезата на чл. 147, ал. 2 от НК съдът я приема
като недоказана, защото от събраните по делото доказателства не се установи
истинността на твърденията от страна на подсъдимите, спрямо личността на
тъжителя К., изречени от тях и вписани в проведеното събрание на 14.02.2019 г.,
в ***, както и че не се доказа приписаното
престъпление. В случая се установи, че разгласеното позорно обстоятелство е неистинско
и, че приписваният състав по чл. 237 от НК не е извършен. Установяването на
приписаното позорно обстоятелство и престъплението, че е извършено е в тежест
на подсъдимите, но от събраните доказателства не се потвърдиха техните твърдени,
изразени и вписани в протокола от 14.02.2019 г. и приписаното престъпление по
чл. 237 от НК спрямо К.. Един акт не може да бъде постановена на база само на
обяснения на подсъдимите. Обясненията им трябва да бъдат съпоставени с всички
събрани по делото доказателства гласни и
писмени, от които да се направи изводът има ли осъществен състав на деянието, или не. В случая обясненията
им се явяват тяхна защитна позиция.
В съдебната практика и в правната доктрина, принципно
се приема, че предмет на клеветата могат да бъдат твърдения, които носят конкретно
съдържание или носят информация за определени,
позорни обстоятелства, т.е. несъстоятелни от гледна точка на общоприетите
морални разбирания. На следващо място тези факти трябва да бъдат обективно
съобщени, а не да се ИЗВЕЖДАТ чрез
предположения, в случая те са асоциирани чрез изричането им устно и са отразени в протокола от 14.02.2019
г.
На следващо място съдът счита, че подсъдимите са извършили
обективния признак на престъплението „клевета”, тъй като чрез изричането им устно
пред 27 лица, присъствали по време на
заседанието на 14.02.2019 г., са възприели ясно тези твърдения, които са били
вписани от протоколчика и касаят личността на тъжителя К.. Налице е
адресат, за когото са насочени и те са израз на въздействали върху психическото му състояние, поради което същият
се е засегнал. Тъй като за личността на К. се установи, както показаха св. Я. –
че е културно момче, няма лоши впечатление от него. Св. Д.: К. се ползва с
уважение и респект, отзивчив е и помага, не е направил нарушения. Св. Т.: никой
не е казал нищо лошо за него. Св. Х.: К. е нямал проявления през годините. Личност,
която не е конфликтна, отзивчив е. А за тримата се доказа, че се държат
агресивно и провокативно с останалите членове от дружинката, обиждат и други членове
и че са срам за ***, не изпълняват по време на лов разпореждания на
ръководителя на лова (виж докладна записка на л. 56 от съдебния том).
Факт, че за К.
е налице дадена отлична оценка и като ловец и като човек, съобразно показанията
на по-горе посочените свидетели, не може да се интерпретира тъжителя, като личност,
която не спазва законите и установените порядки при провеждане на лов.
От субективна страна се установи, че деянието е
резултатно, защото се приема, че то е довършено, когато поне едно трето лице е
узнало за позорните обстоятелства твърдени от подсъдимите. А в случая самото
заседание е било публично и са станали достояние тези позорни обстоятелства и
на 27 човека, за които позорни обстоятелства К. е научил седмица след
провеждане на заседанието от св. Д..
За да е налице субективната страна на престъплението „клевета” е необходимо
неистинността на разгласеното позорно обстоятелство да е конкретно формирано
и разгласено. Те са съзнавали позорния
характер на твърденията макар да отричат, че не знаят какво е съдържанието на
изречените и твърдени от тях позорни обстоятелства.
С оглед индивидуализация на
наказанието, по отношение на реализираното от страна на подс. И. деяние, съдът счита, че за това обвинение, съблюдавайки
материалната норма се предвижда наказание глоба от три хиляди до седем хиляди и
обществено порицание, но в настоящия казус съдът следва да се позове на нормата
по реда на чл. 78а от НК. Причините за това са следните: подс.
И. не е осъждан за престъпление от общ
характер, не е освобождаван от наказателна отговорност, същият не е лице с
висока степен на обществена опасност, деянието е умишлено, а и деянието не
включва като елемент от обективна страна причиняване на имуществени вреди, като
целите по реда на чл. 36 от НК могат да се реализират по този начин. Поради което
следва подс. И. да бъде освободен от наказателна
отговорност и следва да му бъде наложено административно наказание ГЛОБА. При
определяне на размера на глобата, съдът се позова на имотното му състояние,
същият има добри характеристични данни, ето защо с ГЛОБА в размер на 1 000 лв.
биха се постигнали целите на чл. 36 от НК за превенция и превъзпитание.
С оглед индивидуализация на
наказанието, по отношение на реализираното от страна на подс. В. деяние, съдът счита, че
за това обвинение, съблюдавайки материалната норма се предвижда наказание глоба
от три хиляди до седем хиляди и обществено порицание, но в настоящия казус
съдът следва да се позове на нормата по реда на чл. 78а от НК. Причините за
това са следните: подс. И. не е осъждан за престъпление от общ характер,
не е освобождаван от наказателна отговорност, същият не е лице с висока степен
на обществена опасност, деянието е умишлено, а и деянието не включва като
елемент от обективна страна причиняване на имуществени вреди, като целите по
реда на чл. 36 от НК могат да се реализират по този начин. Поради което следва подс. И. да бъде освободен от наказателна отговорност и
следва да му бъде наложено административно наказание ГЛОБА. При определяне на
размера на глобата, съдът се позова на имотното му състояние, на факта, същият
има добри характеристични данни, ето защо с ГЛОБА в размер на 1000 лв. биха се
постигнали целите на чл. 36 от НК за превенция и превъзпитание.
С оглед индивидуализация на
наказанието, по отношение на реализираното от страна на подс. Б. деяние, съдът счита, че за това обвинение, съблюдавайки
материалната норма се предвижда наказание глоба от три хиляди до седем хиляди и
обществено порицание, но в настоящия казус съдът следва да се позове на нормата по
реда на чл. 78а от НК. Причините за това са следните: подс.
И. не е осъждан за престъпление от общ
характер, не е освобождаван от наказателна отговорност, същият не е лице с
висока степен на обществена опасност, деянието е умишлено, а и деянието не
включва като елемент от обективна страна причиняване на имуществени вреди, като
целите по реда на чл. 36 от НК могат да се реализират по този начин. Поради което
следва подс. И. да бъде освободен от наказателна
отговорност и следва да му бъде наложено административно наказание ГЛОБА. При
определяне на размера на глобата, съдът се позова на имотното му състояние, на
факта, че същият е семеен и следва да полага грижи за семейството си, същият
има добри характеристични данни, ето защо с ГЛОБА в размер на 1 000 лв. биха се
постигнали целите на чл. 36 от НК за превенция и превъзпитание.
По отношение на предявения граждански иск.
По отношение на
предявения граждански иск съдът счита, че в резултат на виновното поведение на подс. И., тъжителят е претърпял неимуществени вреди (унизяване
честта и достойнството му пред децата му,
пред самия него, пред приятели и познати. Св. Ж.: „личеше, че се чувства
дискомфортно просто „изчезна”. Сподели, че са го нарекли бракониер и крадец, което
доста му повлия, стана разстроен, дори сподели, че пие хапчета.“, факт потвърден
от приложената рецептурна бланка № 17 876291 от 24.03.2019 г. и рецепта, приложени по делото). За промяната
у К. показа и св. Стефанов, че не е бил същият, беше без чувство за хумор и нямаше настроение, защото бил обиден, че са го
нарекли бракониер и крадец.
Поради което
изречените обидни думи са пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение на подс. И., подс.
В. и Б.. Съблюдавайки нормата по реда на чл. 45 от ЗЗД всеки един от подсъдимите следва да репарира причинените
неимуществени вреди, които виновно са причинили. Така предявените граждански
искове, спрямо всеки един от подсъдимите, за обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от престъплението се явяват доказани по своето основание. Съгласно
чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за тези вреди съдът определя по
справедливост, като оптимална сума, изразяваща паричният еквивалент, съблюдавайки
преживяното от тъжителя – неимуществените вреди – засягането на честта и
достойнството. Съдът прие сума в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на деянието, до окончателно изплащане на сумата. Като до пълния
предявен размер на гражданския иск – 10 000 лв. съдът счита, че следва да бъде
отхвърлен като прекомерно завишен и недоказан по основание и размер.
Разноски
Ще следва на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимия *** З.Н. В. да бъде осъден
да заплати държавна такса в размер на 40.00 лв., съобразно уважената
част на гражданският иск и сумата от 5.00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист при липса на доброволно заплащане.
Ще следва на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимия Х. Б. да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 40.00 лв., съобразно уважената част на гражданският
иск и сумата от 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист при липса на
доброволно заплащане.
Ще следва на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия И.И. да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 40.00 лв.,
съобразно уважената част на гражданският иск и сумата от 5.00 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист при липса на доброволно заплащане.
Ще следва на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 18, ал.2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатското възнаграждение подсъдимите да бъдат осъдени
да заплатят на ***, с адрес на
дейност *** солидарно сумата от 830 лв. за оказана правна помощ на частният
тъжител по НЧХД № 77/2019 г. по описа на
ВС-Пловдив.
С оглед на гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
19.03.2020
г., ВОЕНЕН СЪДИЯ :
Гр.
Пловдив