Р
Е Ш Е Н И Е № 260145
Гр.Хасково, 23.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, първи въззивен граждански състав в
съдебно заседание на двадесет и четвърти март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР
ХАДЖИЕВ
Секретар : Р.К.
след като разгледа
докладваното от съдия Серафимова
в.гр.д.
№ 116 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно и е
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260008/06.01.2021 г., по гр. дело №
3282/2019 г., Районен съд – Хасково е приел за установено по отношение на Н.И.Т.,
че дължи на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД неизплатено задължение за
заплащане на стойността на ел. енергия, законна лихва за определен период от
време и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателното заплащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1576/2019 г. по описа на РС – Хасково.С
решението Н.И.Т. е осъдена да заплати на ищеца и направените по делото
разноски.
Недоволна
от решението е останала въззивницата Н.И.Т., която чрез
назначения особен представител адв. Д.Ф.-Р. го обжалва в законоустановения
срок, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Изложени са
съображения за неправилните изводи на съда във връзка с установените факти и
обстоятелства по делото. Счита, че от събраните доказателства не се установява
да е възникнало правоотношение между страните по делото за заплащането на
фактурираната от ищеца ел. енергия. В тази връзка са изложени съображения, че
по съществото на исковата претенция и възникването на действителното договорно
правоотношение между страните в мотивите на процесното решение не са въведени
никакви доводи. Направен е и анализ на някои от разпоредбите на Общите условия
за договорите за продажба на ел. енергия от „ЕВН България Електроразпределение“
ЕАД.
Претендира
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС - Хасково и вместо
него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло
предявената установителна претенция за съществуване на вземането на ищеца по
отношение на ответника по делото.
В срока по чл.
263,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор
от въззиваемата страна „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, с който се
оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната
неоснователност.Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното
решение на Районен съд – Хасково.
СЪДЪТ,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена
в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК,
от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно
решение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във
въззивната жалба.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност, настоящият състав на възивния съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира възприета от първоинстанционния съд фактическа
обстановка за безспорно установена
и кореспондираща със събраните
доказателства.
С оглед наведените в
депозираната въззивна жалба доводи,
съдът намира за необходимо
да обсъди следното:
Производството пред Районен
съд- Хасково е образувано въз основа на искова молба подадена от „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул."Христо Г.Данов" №37, чрез юрисконсулт К.А. против Н.И.Т. с ЕГН:********** ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди,че в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период били общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на“ ЕВН България
Електроснабдяване“ АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008г. и
влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35
ал,1 от Общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Общите
условия били публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл.7 т.1 от
общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия и да предоставя мрежови услуги за следния
обект на ответника: обект с ИТН ***, находящ се в гр.***. За партидата
на ответника бил открит клиентски номер ***.
От своя страна ответникът съгласно чл.11 т.1 от общите условия се задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия в сроковете и по начините,
определени в същите - чл.18 ал.1 и
ал.2. Поради неплащане в срок на дължимите суми ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на
законната лихва. В изпълнение на задълженията
си по общите условия ищецът доставил до обекта на ответника, за периода от 06.06.2017г. до 01.09.2017г. електроенергия на
обща стойност 103,74лв., която до този момент не била заплатена. Поради
забава в заплащането на консумираната ел.енергия дължал и законна лихва в размер на 19,22лв. за периода от 21.07.2017г.
до 17.06.2019г.
В срока
по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.Д.Ф.-Р. е депозирала
отговор на исковата молба, с който оспорва
изцяло предявените от ищеца претенции като недопустими и неоснователни.
Видно от приетото като писмено доказателство ч.гр.д.№1576/2019г.
по описа на РС-Хасково, срещу
ответницата е била издадена заповед за изпълнение, връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК.В срока по чл.415 ал.2 от ГПК по подадено от ищеца
заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите от 103,74лв. -главница, представляваща неизплатено задължение за
заплащане стойността на електрическата енергия и
мрежови услуги, и 19,22лв. - обезщетение за забава за периода от 21.07.2017г. до 17.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението - 18.06.2019г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, за
които суми е издадена и заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №753/ 19.06.2019 г.
Като писмени доказателства по делото са приети препис-извлечение от сметка, декларация за
получаване на информация, подадена на 31.10.2014г. от
ответника до ищцовото дружество, както и издадените на ответника фактури за дължими суми към дружеството за периода посочен в
исковата молба. Приета е и справка от имотния регистър относно процесния
недвижим имот, от която се установява, че ответникът притежава право на
собственост върху същия, както и доказателства
относно промяна наименованието на улиците в гр.***, касаещо и адреса, на който се намира процесния жилищен имот.
Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза дава
заключение, че няма извършени плащания по процесиите фактури, касаещи ответника с
клиентски номер ***, ИТН ***, като задълженията възлизат на 103,74лв. - главница за
периода 06.06.2017г. -01.09.2017г.
и 19,22лв. - обезщетение за забава за периода 21.07.2017г. - 17.06.2019г.
Въз основа на установените по
делото факти и обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл,422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.Искът е допустим, тъй като
е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се
твърди, че дължи на ищеца процесната сума, представляваща консумирана и
неизплатена ел.енергия за периода посочен в исковата молба ведно с лихвата за забава
след датата на издаване на съответните
фактури.Разгледан по същество искът е и основателен.Неоснователни са възраженията на назначения на
ответника особен представител за липсата на доказателства относно това
дали действително е било доставено описаното във фактурите количество
електроенергия до процесния обект във визирания в исковата молба период, както
и липсата на доказателства за получаването на същото
от ответника. Извършеното доставяне на ел.енергия до
процесния обект се установява от заключението на назначената съдебна
експертиза,която е установила, че
правилно са приложени методиките за изчисляване на цената на доставената до
процесния обект ел.енергия.Видно от приложената с исковата молба справка от
имотния регистър ответникът притежава право
на собственост върху процесния недвижим имот.От представените от общината доказателства е видно,че е налице
промяна в наименованието на улицата, на която се намира имота на ответника,поради
което извода за основателност на предявената
против ответника претенция за заплащане
на доставената и консумирана ел.енергия за процесния период. Към момента на
начисляването на ел.енергията няма
промяна в титуляра на партидата, по
която се отчита доставената ел.енергия в имота.
Предвид гореизложените съображения исковите претенции с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД са основателни и доказани поради
което следва да се приеме за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца
процесиите суми за доставена и неизплатена ел.енергия и обезщетение за забава, поради неизплащане на
дължимата главница.
Поради съвпадане на
изводите на двете съдебни
инстанции обжалваното решение като правилно
ще следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на
подадената въззивна жалба въззивницата Н.И.Т., ще следва да
заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 250,00 лева, в това число 100
лева - за юрисконсултско възнаграждение и за 150 ,00 лева - възнаграждение за особен
представител.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 260008/06.01.2021
г. на Районен съд-Хасково по гр. дело № 3282/2019 г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА Н.И.Т., с ЕГН ********** ***,да заплати на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул."Христо
Г.Данов" №37, чрез юрисконсулт К.А. направените във въззивното производство
разноски в размер на 250,00 лева, в това
число за юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждение за особения
представител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.