№ 21909
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110108087 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба вх. № 46242/13.02.2024 г., уточнена с
последваща писмена молба вх. № 184808/05.06.2024 г. на С. С. А., ЕГН **********, срещу
„Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника поради погасяването им по давност вземания за сумата от 3
270,00 лева – част от задължение по запис на заповед, издаден на 21.10.2013 г., предявен за
плащане на 28.04.2014 г., ведно със законната лихва от 12.09.2014 г. до окончателното
плащане на сумата, и за сумата от 409,85 лева – разноски по делото, за които суми е бил
издаден изпълнителен лист от 18.09.2014 г. по гр. д. № 50095/2014 г. на СРС, 126 състав, и е
било образувано изпълнително дело /ИД/ № 20148380409247 г. по описа на ЧСИ Милен
Бъзински, с рег. № 838 на КЧСИ.
В исковата молба, уточнена с писмена молба от 05.06.2024 г., се твърди, че въз основа
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, с изпълнителен лист от 18.09.2014 г. по
гр. д. № 50095/2014 г. на СРС, 126 състав, С. С. А. е бил осъден да заплати на „Кредихелп“
ООД следните суми: 1./ 3 270,00 лева – част от задължение по запис на заповед, издаден на
21.10.2013 г., предявен за плащане на 28.04.2014 г., ведно със законната лихва от 12.09.2014 г.
до окончателното плащане на сумата, 2./ 409,85 лева – разноски по делото. Въз основа на
издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело /ИД/ № 20148380409247
г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с рег. № 838 на КЧСИ, по което с молба от 30.03.2018 г.
„Ф. И.“ ЕАД е направил искане за конституиране в качеството на взискател, легитимирайки
се като носител на вземането чрез договор за цесия, сключен с първоначалния взискател
„Кредихелп“ ООД. Поддържа се, че при запознаване се материалите по ИД се установява, че
по същото в продължение на повече от 2 години, считано от 09.02.2015 г. до 07.03.2018 г., не
са извършвани валидни изпълнителни действия, поради което същото се е прекратило по
силата на закона на 09.02.2017 г. Съобразявайки приложимите тълкувателни постановки на
ТР № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС, счита, че в случая погасителната
давност е започнала да тече, считано от 26.06.2015 г. и е изтекла на 02.09.2020 г., евентуално,
при зачитане на действията, извършени по перемираното дело – давността е изтекла на
06.06.2023 г. С уточнителната молба от 05.06.2024 г. ищецът твърди, че при извършена от
негов процесуален представител справка в кантората на ЧСИ Милен Бъзински не е
1
установено наличие на отбелязвания на гърба на изпълнителния лист досежно разпределени
на взискателя суми по ИД, съответно че ако такива са направени, то това е било сторено
след неговата справка. Във връзка с последното счита, че за него съществува правен интерес
от предявяване на иска по чл. 439 ГПК и за сумата от 409,85 лева – разноски по делото, за
която е бил издаден изпълнителен лист от 18.09.2014 г. по гр. д. № 50095/2014 г. на СРС, 126
състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба с доводи за
частична недопустимост на предявения иск досежно сумата от 409,85 лева – съдебни
разноски, присъдени в полза на "Кредихелп" ООД с изпълнителен лист от 18.09.2014 г. по
гр. д. № 50095/2014 г. на СРС, 126 състав. Конкретно се твърди, че посочената сума е била
събрана по ИД 9247/2014 г. на ЧСИ Милен Бъзински и разпределена в полза на взискателя
по това дело още през 2015 г. /видно от отбелязване на гърба на изпълнителния лист,
приложен към ОИМ/, поради което за същата не е налице правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. В останалата част признава иска и моли за
постановяване на решение при признание на иска.
С оглед възраженията в срока по чл. 131 ГПК и във връзка със служебните си
задължения да следи за допустимостта на производството, с разпореждания от 25.06.2024 г.
и 26.07.2024 г. съдът е изискал от ЧСИ Милен Бъзински в заверен препис материалите по
ИД № 20148380409247 г., както и удостоверение за разпределение по ИД № 20148380409247
с отбелязване за влизане в сила, ведно със справка за реално изплатените суми – в полза на
кого са извършени и на каква стойност.
Видно от приложените материали по ИД № 20148380409247 г. по описа на ЧСИ
Милен Бъзински, с рег. № 838 на КЧСИ, на гърба на изпълнителния лист от 18.09.2014 г. по
гр. д. № 50095/2014 г. на СРС, 126 състав, се съдържа отбелязване за преведени в полза на
взискателя суми, както следва: 64,94 лева – преведена на 08.01.2015 г., и сумата от 1 100,00
лева – преведена на 09.02.2015 г., т. е. съдържа се отбелязване за преведени в полза на
взискателя суми далеч преди образуване на настоящото исково производство, извършени по
време, съвпадащо с доброволно извършеното от самия длъжник плащане, доказателства за
което се съдържат на л. 70 от ИД.
От приложеното от ЧСИ Милен Бъзински, с рег. № 838 на КЧСИ, удостоверение изх.
№ 47458/09.08.2024 г. се установява, че изплатените от длъжника по ИД № 20148380409247
г. суми в общ размер на 1 829,88 лева са разпределени, както следва: 1./ към взискателя
сумата от 1 164,94 лева /съответстваща на отбелязванията на гърба на изпълнителния лист/;
2./ удържани от ЧСИ суми от 451,20 лева и 213,74 лева.
В писмения отговор на ИМ се съдържа признание, че с разпределената в полза на
взискателя сума от 1 164,94 лева са погасени, както следва: 1./ 700,00 лева – разноски по ИД,
2./ 409,85 лева – съдебни разноски по изпълнителния лист, 3./ 55,09 лева – част от законна
лихва, присъдена с изпълнителния лист.
С разпореждане № 133273/19.09.2024 г. съдът е върнал исковата молба в частта, в
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
поради погасяването по давност сумата от 409,85 лева – разноски по делото, за която сума
е бил издаден изпълнителен лист от 18.09.2014 г. по гр. д. № 50095/2014 г. на СРС, 126
състав, и е било образувано изпълнително дело /ИД/ № 20148380409247 г. по описа на ЧСИ
Милен Бъзински, с рег. № 838 на КЧСИ.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
При предявен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК ищецът следва единствено да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на иска, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу ищеца за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като в
ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Следователно посочените норми уреждат защита на длъжника
след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание (а дори и
2
да не предприел такива, тъй като разполага с възможността за това по всяко време въз
основа на субективната си преценка), като тази защита може да се основава само на
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Давността е институт, който не се прилага
служебно, т. е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на
субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от
настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното
задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се
позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да
прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно
решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, вкл. поради
погасяване на задължението по давност.
С оглед на изложеното и като съобрази конкретиката на разглеждания казус, съдът
намира, че предявеният иск е допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след
влизане в сила на изпълнителното основание факти, на които длъжникът може да се
позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК /изтекла погасителна давност/.
Дори в хипотезата на прекратено изпълнително производство /с изключение на случаите,
когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен/
длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист
правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед
осуетяване на възможността за иницииране на ново такова.
С отговора на исковата молба ответникът изрично признава предявения против него
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за сумата от 3 270,00 лева –
част от задължение по запис на заповед, издаден на 21.10.2013 г., предявен за плащане на
28.04.2014 г., ведно със законната лихва от 12.09.2014 г. до окончателното плащане на
сумата, за която сума е бил издаден изпълнителен лист от 18.09.2014 г. по гр. д. №
50095/2014 г. на СРС, 126 състав, и е било образувано изпълнително дело /ИД/ №
20148380409247 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с рег. № 838 на КЧСИ.
В проведеното на 27.11.2024 г. открито съдебно заседание ищецът прави искане за
постановяване на решение при признание на иска, в случай, че са налице предпоставките за
това.
Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение при признание
на иска по чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на
добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда.
Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание на предявения
иск, налице са предпоставките за постановяване на решение, основаващо се на признание на
иска, съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, като съдът не излага мотиви по съществото на спора.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски за производството има ищцовата страна.
Същата претендира разноски за платена държавна такса и платен адвокатски хонорар, като
съобразно размера на уважения иск, такива се следват до размера на 130,80 лева –
държавна такса, и 900,00 лева – адвокатски хонорар. Своевременно от ответната страна е
релевирано възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар,
което съдът намира за частично основателно, тъй като делото не е с фактическа и правна
сложност. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е
прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При
наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се
твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба. С оглед на така
даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата - чл. 633
3
ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът съдът не е обвързан от
посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимални размери. Възнаграждението следва да бъде определено при
съобразяване на фактическата и правната сложност на делото и действително извършената
работа (така и определение № 1016/06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС,
IV г. о.). Предвид изложеното, съдът определя дължимите на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в производството в размер от общо 500,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че С. С. А., ЕГН
**********, с адрес: с. Лозен, обл. София, ул. „Васил Левски“ № 34, не дължи на „Ф. И.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор
Александров“ № 109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, сумата в размер на 3 270,00 лева – част
от задължение по запис на заповед, издаден на 21.10.2013 г., предявен за плащане на
28.04.2014 г., ведно със законната лихва от 12.09.2014 г. до окончателното плащане на
сумата, за която сума е бил издаден изпълнителен лист от 18.09.2014 г. по гр. д. №
50095/2014 г. на СРС, 126 състав, и е било образувано изпълнително дело /ИД/ №
20148380409247 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с рег. № 838 на КЧСИ, поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, бизнес
сграда „ТАО“, ет. 6, да заплати на С. С. А., ЕГН **********, с адрес: с. Лозен, обл. София,
ул. „Васил Левски“ № 34, сумата в общ размер на 630,80 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 8087/2024 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4