РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр. П., 19.02.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесети януари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря Нели Странджева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 971 по
описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по глава Тридесета от
ГПК и е образувано по искова молба от К.В.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу М.Н.Ч., ЕГН **********, адрес: ***.
Ищецът твърди, че баща му В. Н. и ответницата
били съсобственици всеки един от тях на по ½ ид.ч. от АПАРТАМЕНТ
на първи етаж в жилищна сграда, построена в УПИ V-2718
в кв.147 по плана на град П., със застроена площ 79
кв.м, състоящ се от две спални, дневна, входно антре и сервизни помещения, при
граници: изток - ул."Васил Априлов", запад - наследници на И.И.,
север - ул." Константин Вигант", юг - И.П., отдолу гараж и избени
помещения, отгоре - апартамент на В. Н. Н., ведно с прилежащо избено помещение
с площ 8.39 кв.м, разположено на югозападния ъгъл на жилищната сграда при
граници: наследници на И.И. и И.П., изток - изба на В. Н. Н., север перално, като и 1/2 ид.част от таванско
помещение, разпределено на две разни части от посока север- юг, с ползване на
западната половина, заедно c 1/2 ид.ч
от общите части на сградата, с административен адрес: гр. П., ул. „Васил
Априлов" № 26.
Ищецът твърди, че е живял в имота на основание
договор за послужване със срок до продажба на имота, след взето решение от
собствениците за начина на управление на имота, алтернативно, че договорът бил
сключен със съсобственика В. Н. Н., ЕГН ********** за което ответницата, знаела
и не се е противопоставила, била дала съгласие. Твърди се, че след сключване на
договора, с предаването на имота на 22.02.2015 г., собствениците били завели
дело за делба, в което по искане на ответника била постановена привременна
мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК с Определение № 589/02.03.2017 г. по ч.гр.д. №
118/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна за разпределя ползването на делбените
имоти до окончателното приключване на делото с влязло в сила решение по
извършване на делбата. Бил издаден изпълнителен лист 231 от 22.05.2018 г. за
разпределяне ползването на имотите. Въз основа на издадения изпълнителен лист
било образувано изпълнително дело № 20188950401163 при частен съдебен
изпълнител Людмил Станев, peг. №
895, Район на действие ОС – Варна. По делото
бил извършен въвод във владение на 24.07.2018 г., с който ЧСИ Л. Станев,
който предал на ответницата фактическата власт върху имота.
Твърди
се, че въвода във владение бил незаконосъобразен, тъй като е направен по
привременна мярка до приключване на делбеното производство, която мярка имала
действие само по отношение на съделителите, но не и по отношение на трети лица,
ползващи имота преди завеждане на иска за делба. Твърди се, че ищеца е заявил
правата си пред съдебния изпълнител, които изключвали правата на ищцата, че не
били налице предпоставките на чл.523, ал.1 от ГПК за въвод срещу трето лице и
че ЧСИ не било изпълнило задълженията си по чл.523, ал.2 от ГПК. Иска се
осъждането на ответницата да върне на ищеца отнетото държане върху процесния
имот, отнето чрез насилие, предварително изпълнение на решението, налагане на
глоба на ответницата по чл.360 ГПК вр. с чл.24, ал.2 от ЗАНН. Претендират се
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от
ответницата.
В него тя твърди, че предявения иск е недопустим,
в евентуалност неоснователен. Ответницата оспорва твърденията изложени в
исковата молба. Твърди, че са налице основания за прекратяване на делото, тъй
като ищеца нямал правен интерес да предяви иска си срещу ответницата, тъй като
ищеца не твърдял отнемането на владението да е станало чрез насилие или по
скрит начин от ответницата. Моли производството по делото да бъде прекратено. В
случай, че не се стори това счита, че
иска е неоснователен. Твърди, че ищецът никога не е живял в имота, а
ответницата никога не е предоставяла на ищеца имота, нито е давала съгласие нейната
част от процесния имот, да се ползва, държи, владее или обитава от ищеца - на
каквото и да било основание, още по-малко по договор за заем за послужване.
Ответницата никога не била сключвала с ищеца такъв договор, нито е давала
пълномощия на друг да сключи от нейно име такъв договор, или да предоставя на
ищеца фактическата власт върху имота, включително ответницата не е давала
правомощия на съсобственика си - бащата на ищеца да сключва от нейно име
каквито и да било договори със сина си, както и да допуска ищеца в нейната част
от имота.
Ответницата
не е вземала и решение за „начина на управление на имота” - нито сама, нито със
съсобственика на имота.
Ответницата
никога не е била и уведомявана за сключен договор между ищеца и неговия баща -
съсобственик на имота е ответницата, както и никога не е давала и съгласие за
такъв договор. Ответницата никога не била предавала нито държането, нито
владението върху имота на ищеца или на неговия баща. Ответницата била
отстранена от имота от съсобственика си — баща на ищеца по дело. Ако ищецът бил
пребивавал в имота за определен период от време, то това той е правил
упражнявайки правомощията на баща си, който като съсобственик на имота има
право да упражнява правомощията си и чрез трето лице. При това може да се приеме,
че ищецът е бил обитател на частта на баща си от процесния имот, но не и на
частта на ответницата.
Прави
възражение за нищожност поради липса на съгласие на договора за заем за
послужване, в случай, че такъв съществува.
Твърди,
че ищецът нямал нужда да живее в процесния имот, тъй като в същата сграда неговият баща
притежавал еднолично и друго жилище, което е дал на ищеца за послужване
Твърди,
че известно време след смъртта на наследодателката процесния имот не бил
ползван от никого, а съсобствениците са се събирали в него по поводи.
Съсобственикът
В. Н. искал да изкупи дела от имота, принадлежащ на ответницата, като е
предлагал на ответницата крайно ниска цена, поради което не постигнали съгласие
за прекратяване на съсобствеността. Затова В. Н. не допускал вече ответницата
до имота и завел дело за делба в РС-Провадня.
В
СОЕ по гр.д.970/2015г. вещото лице Ж.Б. заявила, че апартамента към момента на
огледа не се ползвал и нямало условия затова.
Ответникът
инициирал производство по извършване на обстоятелствена проверка за придобиване
по давност от него на процесния имот въпреки решението по допускане на делбата.
Ответницата
била подала жалба до прокуратурата срещу К.Н. за опита му да присвои
собствеността върху процесния имот.
Ответницата
се снабдила с изпълнителен лист на основание предоставеното й ползване на
делбения имот и образувала изпълнително дело затова.
В
деня преди въвда бащата на ищеца подал молба до ЧСИ, че имота бил обитаван от
сина му, но сочел друго основание. ЧСИ намерил, че това е пречка за въвода, но
поради възражение от страна на ответницата въвода се състоял. За въвода се
водил подробен протокол. В деня на въвода в имота присъствал ищеца заедно с
адв.Т., които твърдели, че имота е обитаван от ищеца преди завеждане на делото
за делба, ответницата е оспорила това. Въвода бил извършен. Нямало основание за
уважаване на иска, моли да бъде отхвърлен, както и за присъждане на разноски.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения
иск и моли да бъде уважен. Ответникът чрез процесуалния си представител моли за
отхвърляне на предявения иск.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
От протокол за въвод във владение; Искова
молба с вх. № 4964/11.11.2015 г. с правно основание чл. 69 от ЗН, чл. 124, ал.
1 ГПК; Писмен отговор по гр.д. № 314/2014 г.; Скица № 109/22.02.2011 г.; Скица
№ 237/20.07.2018 г.; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК;
Решение № 263/06.12.2017 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П.;
Определение № 350/30.05.2016 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П.;
Протокол от 14.07.2016 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П.; Решение от
06.10.2016 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П., Молба от адв. К. Костов
с вх. № 2810/23.06.2016 ж. по гр.д. № 970/2016 г. по описа на РС П.; Въззивна
жалба от М.Н.Ч. до ВОС; Определение от 02.03.2017 г. по в.гр.д. №118/2017 г. по
описа на ВОС; Определение № 716/11.10.2017 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа
на РС П.; Протокол от открито с.з. от 28.11.2017 г. по гр.д. № 970/2015 г. по
описа на РС П.; Уведомление с изх. № СД 01-30/1/27.04.2018 г.; Известие за
доставяне от 02.01.2018 г. ведно с касов бон за сумата от 2,15 лв. на
„Български пощи“ ЕАД; Възражение от М.Н.Ч. ***; Известие за доставяне с касов
бон за сумата от 2,15 лв. на „Български пощи“ ЕАД; Жалба на М.Н.Ч. до Районна
Прокуратура П.; Молба до ВОС от М.Н.Ч.; Молба до ЧСИ Людмил Станев с вх. №
6639/08.08.2018 г.; Изпълнителен лист № 231/22.05.2018 г. по ЧГД(в)№118/2017 г.
по описа на ВОС; Молба от адв. Костов с вх. № 07344/22.06.20185 г. до ЧСИ
Людмил Станев; Възражение до ЧСИ Людмил
Станев с вх. № 7861/02.07.2018 г.; Договор за групов строеж от 20.06.1978 г.;
Договор за доброволна делба на групов строеж; нотариален акт № 170, том ІV,
дело № 1610/1975 г.; Удостоверение за наследници с изх. № ГР17-366/1/21.06.2016
г., изд. от Община П.; Удостоверение за наследници с изх. №
ГР17-483/1/19.08.2015 г.; Скица № 109/22.02.2011 г.; и представените с
допълнителната молба от 04.12.2018 г. - отговор на иск по гр. д. № 883/2018 г.
по описа на РС П., след подаване на настоящият иск; писмен отговор от М.Ч.,
Съобщение и разписка по гр.д. № 883/2018 г., Молба от М.Ч. относно гр.д. №
883/2018 г., съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Протокола за въвод във владение,
съставен по изпълнително дело № 20188950401163 на Людмил Станев, Частен съдебен
изпълнител, рег.№ 895, с район на действие ОС-Варна се установява, че на
24.07.2018г. е извършил въвод във владение на ответницата в процесния имот, по
време на въвода е присъствал ищеца, който заявил, че е в имота от преди
завеждане на изпълнителното дело.
От искова молба с вх. №
4964/11.11.2015 г. с правно основание чл. 69 от ЗН, чл. 124, ал. 1 ГПК; Писмен
отговор по гр.д. № 314/2014 г.; Скица № 109/22.02.2011 г.; Скица №
237/20.07.2018 г.; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК;
Решение № 263/06.12.2017 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П.;
Определение № 350/30.05.2016 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П.;
Протокол от 14.07.2016 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П.; Решение от
06.10.2016 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П., Молба от адв. К. Костов
с вх. № 2810/23.06.2016 ж. по гр.д. № 970/2016 г. по описа на РС П.; Въззивна
жалба от М.Н.Ч. до ВОС; Определение от 02.03.2017 г. по в.гр.д. №118/2017 г. по
описа на ВОС; Определение № 716/11.10.2017 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа
на РС П.; Протокол от открито с.з. от 28.11.2017 г. по гр.д. № 970/2015 г. по
описа на РС П. се установява, че бащата
на ищеца е инициирал производство по съдебна делба по отношение на процесния
имот на основание чл.69 от ЗН на 11.11.2015г.. Видно е, че съдът е допуснал
извършването на същата при квоти по ½ за ответницата и бащата на ищеца.
Постановено е изнасянето на публична продан на имота. Отхвърлена е претенцията
на М.Н.Ч. да бъде предоставено ползването на процесния апартамент, както и
½ ид.част от тавана като неоснователна. Варненски окръжен съд на
02.03.2017г. е отменил решението в частта му, с която е отхвърлено претенцията
по чл.344, ал. 2 от ГПК и е постановил разпределяне на ползването на делбените
имоти до окончателно приключване на делото с влязло в сила решение по
извършване на делбата. На ответницата е разпределено ползването на процесния
апартамент на 1-ви етаж в жилищната сграда и ½ ид.ч. от таванското
помещение.
От Уведомление с изх. № СД
01-30/1/27.04.2018 г.; Известие за доставяне от 02.01.2018 г. ведно с касов бон
за сумата от 2,15 лв. на „Български пощи“ ЕАД; Възражение от М.Н.Ч. ***;
Известие за доставяне с касов бон за сумата от 2,15 лв. на „Български пощи“
ЕАД, е видно, че ищеца по настоящето
дело е подал молба до общинската администрация на 27.04.2018г. на община П. за
започване на административно производство по заверка на молба-декларация от
съответните общински и областни органи с цел представяне пред нотариус и
снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по давност на процесния
имот. Ответницата е подала възражение след като е била уведомена от
административните органи за инициираното производство, с искане да не се издава
удостоверение за липса на акт за общинска собственост. Поискано е спирано на
производството на основание чл. 54 от АПК. Изтъква се от страна на ответницата,
че молителят не е владял имот непрекъснато, 10 години съгласно разпоредбата на
чл.79 от ЗС.
От жалба на М.Н.Ч. до Районна
Прокуратура П. се установява, че ответницата е подала жалба до РП-П. срещу К.В.Н.
във връзка с искането му за снабдяване с констативен нотариален акт за
процесния апартамент. В жалбата е изтъкнато, че бащата на К. – В. Н. Н. също
участва в опита да се отнеме имота на ответницата и че става въпрос за опит за
имотна измама, с цел присвояване на имот, както и за деклариране пред надлежни
държавни и общински органи на неверни факти и обстоятелства, за които
предварително деклараторът знаел, че не са истина, всичко това с цел имотна облага.
От молба до ВОС от М.Н.Ч.; Молба до
ЧСИ Людмил Станев с вх. № 6639/08.08.2018 г.; Изпълнителен лист №
231/22.05.2018 г. по ЧГД(в)№118/2017 г. по описа на ВОС е видно, че с молбата до ВОС, ответницата по настоящето
производство е поискала да й бъде издаден изпълнителен лист съгласно
Определение от 02.03.2017г. по в.гр.д.№ 118/2017г. на ВОС по повод
разпределеното ползване на процесния апартамент. Издаден е изпълнителен лист №
231/22.05.2018г. за разпределеното ползване на процесния апартамент на
ответницата. Подадена е и молба до ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 807, с район на
действие ОС-Варна.
От Молба от адв. Костов с вх. №
07344/22.06.20185 г. до ЧСИ Людмил Станев; Възражение до ЧСИ Людмил Станев с вх. № 7861/02.07.2018 г.
се установява, че в молбата е посочено, че имота предмет на изпълнението е във
владението на трето лице и че това е пречка да се предаде владението на имота,
но тъй като се дължи съдействие длъжника и представителя му ще присъстват в
посочените дата и час. Ответницата по
настоящето производство е възразила срещу това твърдение, посочвайки, че
процесния имот, за който съдът е предоставил ползването в хода на висящото
делбено дело, не е във владение на трето лице. Също така длъжника по
изпълнението лично твърдял пред взискателя, че бил предоставил процесния имот
за временно послужване на сина си К.В.Н. – ищеца по настоящето производство.
Самият длъжник притежавал втория етаж от същата жилищна сграда, където се
намира апартамента. Не били налице каквито и да е факти и обстоятелства, които
могат да препятстват изпълнението по делото.
От Договор за групов строеж от
20.06.1978 г.; Договор за доброволна делба на групов строеж; нотариален акт №
170, том ІV, дело № 1610/1975 г.; Удостоверение за наследници с изх. №
ГР17-366/1/21.06.2016 г., изд. от Община П.; Удостоверение за наследници с изх.
№ ГР17-483/1/19.08.2015 г.; Скица № 109/22.02.2011 г. се установява, че Неделчо Стоянов на 13.06.1975г. дарява на внука
си В. Н., къщата, находящ се в гр.П., ул.“Васил Априлов“ №26 и дворното място,
с площ 203 кв.м., съставляващо парцел V-2108. С договор за групов строеж от 20.06.1978г. сключен между
С. Петрова и В. Н. са се договорили да построят в дворното място къща, като С.
Петрова получава апартамент на първия жилищен етаж, изба, гараж и ½ част
от подпокривното пространство, а В. Н. апартамент на 2-ри жилищен етаж, 2 бр.
изби и ½ от подпокривното пространство. Извършена е делба на груповия
строеж. Никола Петров и Султана Петрова са били съпрузи, като Петров е починал
на 24.06.2002г., а Петрова на 02.02.2009г.. Техни наследници са В. Н. и
ответницата М.Ч..
От събраните по делото гласни
доказателства, съдът установява следното:
В показанията на св.Г.Д.Д. и св.Стефка
И. Гунева, които съдът кредитира в една част, понеже си противоречат по
отношение на някои факти се сочи, че процесния апартамент е бил обещан на ищеца
– да му се даде, за да живее там. Обещанието било отправено от бабата и дядото
на ищеца, сочи се и че лелята на ищеца, т.е. ответницата също била там като
празнували 60-тия рожден ден на майката на ищеца. Съдът не кредитира
показанията на свидетелите, че бабата на ищеца – общия наследодател е била там,
тъй като те сочат годината 2014 и 2015, а видно от писмените доказателства и
по-конкретно от Удостоверение за наследници с изх. № ГР17-483/1/19.08.2015 г.,
бабата – Султана И. Петрова е починала на 02.02.2009г.. Съдът дава вяра на
Удостоверението за наследници понеже същото представлява официален документ по
смисъла на чл.178 от ГПК. От около 2016г. ищецът се нанесъл в апартамента и
живял там за известно време докато имота се наводнил след няколко месеца, след
което в апартамента започнал ремонт, който приключил през 2017г., ищецът живял
в апартамента до въвода във владение извършен от съдебния изпълнител. Съдът не
кредитира показанията, в частта, че ремонта на апартамента е приключил през
2017г., тъй като видно от показанията на св.Б., която е извършвала оглед на
имота на 13.11.2017г., към тази дата ремонта в имота не е приключил, имало е
много довършителни работи и имота е бил необитаем.
От показанията на Ж.Б. се установява,
че на 13.11.2017г. е правила оглед на процесния апартамент във връзка с
изготвяне на експертиза. Имота не е бил годен за обитаване, нямало е тоалетна,
нямало мивка в кухнята, правило се ремонт, нямало настилка в коридора и
кухненския бокс. В спалнята и всекидневната имало складирани вещи. Била сменена
тръбата, която е течала и ремонта е спрял, тъй като е имало съдебен процес.
От
показанията на св. Васил Вангелов Чакъров, се установява, че съпругата му – ответницата,
никога не е давала съгласие племенника й К. да живее в това жилище. Твърди, че
нито той, нито съпругата му са присъствали на този рожден ден, където било
отправено това обещание. Също така сочи и че Ответницата и бащата на ищеца,
явяващи се сестра и брат, не си говорят откакто майка им е починала на
02.02.2009г. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Чакъров, считайки че
същият, като съпруг на ответницата е по-запознат със случая от останалите
свидетели и сочи точна дата на смъртта на наследодателя, докато останалите
твърдят, че Султана Петрова е била жива след датата на смъртта, посочена в
Удостоверението за наследници и е обещала апартамента на внука си К..
От правна страна съдът намира следното:
Предявен е посесорен иск
по чл.76 ЗС с искане ответницата да предаде на ищеца процесния имот, на който
той бил държател, тъй като държането било отнето чрез насилие.
Възражение по чл.26, ал.1 ЗЗД за нищожност поради липса на съгласие на договора за заем за послужване
направено в евентуалност от ответницата.
В тежест на ищеца, е да
докаже, че е бил държател на процесния имот на
твърдените основания; отнемане на същото по насилствен начин, изразяващо се в
незаконосъобразен въвод във владение, осъществен от съдебния
изпълнител, незаконосъобразността на въвода, лицето което се намира в
имота към момента на разглеждане на делото.
В тежест на ответника, е
да докаже воденото дело за делба между бащата на ищеца и ответницата,
предоставяне ползването на процесния апартамент на ответницата по чл.344, ал.2
от ГПК, снабдяването й с изпълнителен лист затова, образуване на изпълнително
дело по него, въвеждането на ответницата във владение на процесния имот от
съдебния изпълнител.
Според разпоредбата на 76 ЗС
владелецът или държателят, на който е отнета чрез насилие или по скрит начин
движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от
лицето, което я е отнело.
Целта на защита чрез предявяване
на посесорен иск е да се забрани и
предотврати самоуправното изменение на фактическото положение като
се възстанови отнетото държане върху имота като фактическо
състояние.
Предпоставки за уважаване на предявения иск са: установяване
на факта на държание на процесния имот от ищеца, отнемането му по насилствен
начин чрез назаконосъобразни действия на съдебния изпълнител и констатиране на
обстоятелството кой се намира в имота към момента на разглеждане на спора. В
този смисъл решение № 733/04.11.2010 по гр.д. № 1536/2009 г. по описа на ВКС, І
г.о. и решение № 99/22.11.2016 г. по гр.д. № 4873/2015 г. по описа на ВКС, ІІ
г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, решение № 66/25.07.2016 г. по гр.д. №
5203/2015 г. по описа на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Съобразно нормата на чл.358 ГПК и изложените в исковата молба твърдения за
извършване на незаконосъобразни действия от страна съдебния изпълнител,
въпросът за тяхната законосъобразност подлежи на преценка от състава на съда,
разглеждащ посесорния иск, независимо дали действието на съдебния
изпълнител е обжалвано по реда на чл.435 ГПК или не.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесния
имот е собственост на ответницата и бащата на ищеца по наследство от тяхната
майка Сулатана Петрова като всеки е собственик на по ½ ид.ч. от него.
Бащата на ищеца е подал искова молба за делба на процесния имот на 11.11.2015г.
като към този момент ищеца не е живял в делбения имот. От събраните по делото
гласни доказателства се установи, че през 2016г. ищецът се е нанесъл да живее в
делбения имот, но е нямал съгласие затова от ответницата, която е собственик на
½ ид.ч. от делбения имот. Ищецът е живял в делбения имот видно от
показанията на неговите свидетели за няколко месеца през 2016г. до наводнението
и за няколко месеца през 2018г. преди въвода във владение на ответницата. Съгласно
чл.32 ЗС общата вещ се управлява съгласно решението на съсобствениците
притежаващи повече от половината от съсобствеността. В случая предоставянето на
ползването на процесния апартамент на ищеца е станало от баща му, който
единствен е имал достъп до апартамента видно от показанията на св.Чакъров,
които са кредитирани от съда. Липсва съгласие на притежателите на повече от
половината от съсобствеността относно предоставяне ползването на процесния
апартамент, поради което съдът заключва, че ищецът е държал същия без правно
основание. В този смисъл възражението за нищожност на устния договор за заем за
послужване е основателно предвид липсата на изразено съгласие от ответницата
относно ползването на процесния имот от ищеца.
Извършеният от съдебния
изпълнител въвод във владение е процесуално законосъобразен. Въвод във
владение може да бъде осъществен срещу длъжника, членовете на неговото семейство
или неговите универсални правоприемници. В случая въвода е осъществен спрямо
ищеца - син на длъжника по
изпълнителното дело, което е напълно законосъобразно. Въводът отговаря на изискванията на
чл.522 ГПК. Законосъобразно съдебния изпълнител е въвел във владение
ответницата в делбения имот въпреки, че при въвода в имота се е намирал ищеца.
Същият е бил там при липса на законно основание и не е бил негов владелец, не е
живял в имота преди завеждане на исковата молба по делбеното дело, не е имал противопоставими
права спрямо ответницата. В този смисъл са спазени изискванията на чл.523 ГПК.
Извършената държавна принуда от съдебния изпълнител е позволена, тъй като е упражнена
напълно законосъобразно.
Предвид гореизложеното предявения иск е неоснователен
и следа да бъде отхвърлен както и акцесорните искания за налагане на глоба и
предварително изпълнение на решението. Налагането на глоба представлява последица от
уважаването на иска, която съдът може да наложи, ако счете, че ответникът има
особено укоримо поведение. Освен това законът е категоричен, че такава може да
бъде наложена само при уважаването на иск по чл.76 от ЗС – чл.360 ГПК. Самата
глоба представлява държавно вземане и не подлежи на принудително изпълнение по
реда на ГПК, изпълнителения лист за глобата се издава в полза на РС П., а не в
полза на ищеца. Същото важи и за предварителното изпълнение на основание чл.361
от ГПК – то също не е предмет на иска. С предявения иск ищецът търси защита на
едно засегнато от ответника свое материално право или фактическо състояние,
както е в случая. Систематичното място на чл.361 от ГПК и логическото му
тълкуване сочи на извод, че императивната разпоредба е приложима при уважаване
на иск по чл.76 от ЗС.
Страните са претендирали разноски,
като с оглед отхвърлянето на предявения иск такива се дължат от ищеца на
ответника. Според списъка и доказателствата за сторените от ответницата
разноски, те са в общ размер на 820 лева, от които 800 лева – адвокатско
възнаграждение и 20 лева – депозит призоваване на свидетел.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТВХЪРЛЯ предявения иск с правно основание
чл.76 ЗС от К.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, срещу М.Н.Ч.,
ЕГН **********, адрес: *** за осъждане на М.Н.Ч. да предаде държането на АПАРТАМЕНТ
на първи етаж в жилищна сграда, построена в УПИ V-2718 в кв.147 по плана на град П., със застроена
площ 79 кв.м, състоящ се от две спални, дневна, входно антре и сервизни
помещения, при граници: изток - ул."Васил Априлов", запад -
наследници на И.И., север - ул." Константин Вигант", юг - И.П.,
отдолу гараж и избени помещения, отгоре - апартамент на В. Н. Н., ведно с
прилежащо избено помещение с площ 8.39 кв.м, разположено на югозападния ъгъл на
жилищната сграда при граници: наследници на И.И. и И.П., изток - изба на В. Н. Н.,
север перално, като и 1/2 ид.част от
таванско помещение, разпределено на две разни части от посока север- юг, с
ползване на западната половина, заедно c 1/2 ид.ч
от общите части на сградата, с административен адрес: гр. П., ул. „Васил
Априлов" № 26.
ОСЪЖДА К.В.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Ч., ЕГН **********, адрес: *** сума в размер на 820 лева представляваща
сторените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал. 3 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС-Варна с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от постановеното решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………………