МОТИВИ
:
Районна прокуратура Плевен е повдигнала
обвинение срещу М.И.Д. ***, ЕГН ********** за това, че:
На 26.04.2011г. в гр.Плевен,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи – пари в размер на
3510,00лв., собственост на ЕТ „В.Ц.”***, които е
владеел - престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Преди
даване ход на съдебното следствие съдът е приел за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения от ЕТ „В.Ц.”***
против подсъдимия граждански иск за сумата от 3510, 00 лв., представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, и е конституирал ЕТ „В.Ц.”*** като граждански ищец.
В с.з. представителят на РП –
Плевен поддържа обвинението така, както е предявено. Пледира за наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1
година, което на да бъде изтърпяно в Затвор
при първоначален общ режим.
ЕТ “В.Ц.” моли съдът да признае изцяло предявеният и приет за
съвместно разглеждане граждански иск за имуществени вреди в размер на 3510, 00
лв., както и да присъди направените разноски по делото.
Защитникът на подсъдимия в лицето
на адв. Б. Бецорански пледира по отношение на подзащитния й да бъде постановена
оправдателна присъда. Развива подробни съображения, че не са събрани
доказателства, които да уличават по категоричен и несъмнен начин, че
подсъдимият М.Д. е извършил престъплението, в което е обвинен.
Подсъдимия Д. разбира в какво се състои
повдигнатото срещу него обвинение, не се
признава за виновен, дава обяснения по случая.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдиият М.И.Д. е роден на ***г***, с постоянен адрес в
гр.Плевен, българин, с българско гражданство, със средно образование, не женен,
не осъждан, не работи ЕГН: **********.
През периода от 01.08.2010г.
до 28.01.2011г. подс.М.И.Д. работил като „Координатор клиентска мрежа” в магазин на „Билла
България” ЕООД в гр.Плевен и при заявки от клиенти сътрудничел за доставката на
различни стоки продавани от дружеството. С оглед предмета на дейност, която упражнявал, същия се запознал с В.И.Ц. ***,
който като едноличен търговец - ЕТ „В.Ц.”*** се занимавал с търговия на едро и
дребно на хранителни стоки и захрани изделия.
При упражняване дейността си,
на неустановен ден през месец януари 2011г. св.Ц. се свързал с подс.М.Д.. Последния му предоставил каталози на стоки и цени в мрежата на
„Билла България” ЕООД. Въпреки, че на 28.01.2011г. подс.Д. прекратил договора си с „Билла България” ЕООД, с
оглед изградените контакти и доверие, продължил да работи чрез дружеството и
чрез съответно договорено възнаграждение, да посредничи на търговци, желаещи да
закупят стоки. През този период св.Ц. многократно поръчвал на подс.Д. различни стоки, между които и захар. Плащал съответната за стойността
им сума на Д., а последния се обаждал в отдела за заявка и последващо
потвърждение, като привеждал сумата по банков път. След това стоката се доставяла на рампа на
„Билла”, находяща се в гр.Плевен ж.к.”Дружба”. От там св. Ц. взимал стоката си, като подс.Д. подписвал стоковите разписки за нейното освобождаване. След това
чрез „DHL” Ц. получавал фактурата в офиса на ЕТ „В.Ц.”***. С оглед така
описаната им съвместна дейност, между двамата се изградило доверие и на подс. Д. не се налагало да подписва
какъвто и да е документ при получаването на пари от св.Ц..
През същия този период, по
описания по-горе механизъм подс.М.Д. доставял
хранителни стоки и на магазин „Фантазия” в гр.Плевен, където се запознал с
управителя –св.И.Б.Д. от с. гр.
На неустановен ден през месец
април 2011г. количеството захар в магазин „Фантазия” било изчерпано и св.Д. се свързал с подс.Д., за да му поръча спешна доставка. Д.
знаел, че св.В.Ц. е поръчал вече и предварително е заплатил голямо количество захар,
което е доставено на рампата на „Билла”, но все още не е освободено. В тази
връзка предложил на св.Ц. да продаде това количество на магазин „Фантазия”.
Тъй като разфасовките на захарта били по 5кг. и към този момент не му били
нужни, св.Ц. се съгласил. Цената била приемлива и св.И.Б.Д. решил да я закупи. За целта В.Ц. издал фактура
със съответен касов бон за сумата от 3 510,00лв., която подс.Д. следвало да предаде на кн.Д., а последния да заплати съответната цена, която подс.Д. обратно да предаде на св.Ц.. На 26.04.2011г. подс.Д. доставил захарта на св.Д. и същия ден последния заплатил
посочената във фактурата цена. При заплащането подс. М.Д. удостоверил че е приел парите, чрез подписване на разходен
касов ордер. След това обаче подс. М.Д. решил да не дава парите на св.Ц., а да ги задържи ги за себе си, като по този начин неправомерно да
се обогати. В изпълнение на намерението си, същия се разпоредил със сумата за
удовлетворяване на лични потребности, а на св.Ц.
заявил, че в магазина нямали налични средства и по-късно ще приведат парите по
банков път.
Когато посочения от подс. Д. превод се забавил, св. В.Ц. се срещнал със св. Д. и от него
разбрал, че парите още при доставката са предадени на подс.Д.. В уверение на това му
представил подписания от последния разходен касов ордер. През този период
поради констатирана и друга злоупотреба с пари които му е дал за доставка на
захар, В.Ц. депозирал жалба в Районна прокуратура – гр.Плевен.
Установено е, че през
посочения по – горе период В.Ц. е дал на Д. още сумата от 8 000лв. за
друга заявка на захар, за която последния го уверявал, че все още не е
доставена от „Билла”, а в същност се разпоредил с нея, като я продал на трети
лица и се обогатил с получените средства. Това наложило второ плащане от Ц. до
„Билла България” ЕООД, тъй като заявката се водела на неговата фирма, доставена
е, освободена от рампата, а няма плащане.
За изясняване на тези
обстоятелства и с оглед предварителните данни по преписката, в хода на
разследването е възникнала необходимост от изследване на всички сделки
осъществени между „Билла България” ЕООД и ЕТ „В.Ц.”***, при които е посредничил
М.И.Д. и съответните плащания които е правил към „Билла България” ЕООД с парите
на Ц.. Установено е, че при сделките е имало застъпване на плащания, което е
наложило изискване на цялата документация – стокови разписки и фактури, които
ги удостоверяват. За тези документи обаче е констатирано, че след закриването
на магазин „Билла Маркет” – Плевен, находящ се в ж.к.”Дружба, бул.”Европа” №6
се наложило преместване на архива и към момента същите не са налични. Поради
това въпреки назначената и изготвена икономическа експертиза, тези
обстоятелства не са изяснени и експерта е отразил възникналага обективна
невъзможност за тяхното изследване до пълнотата, обуславяща наличието на
убедителни и безспорни доказателства, за виновно поведение у М.Д. при
разпореждането с посочените от В.Ц. пари в размер на 8000лв., наложили
повторното плащане към „Билла”.
Горната фактическа
обстановка се изяснява по безспорен и несъмнен
начин отчасти от обясненията на подс. М.Д., изцяло
от показанията на св. В.И.Ц. – дадени в съдебно заседание и тези, дадени
на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1,
т.2 от НПК; показанията на св. И.Б.Д., К.П.К.,
Людмила Великова Спасова и Н.М.Ц. - дадени в с.з.; показанията на св. М.П.И.-
дадени в съдебно заседание и тези,
дадени на досъдебното производство,
прочетени в с.з. по реда на чл.284, ал.1, вр. с ал.1, т.2 от НПК; заключението
на вещото лице по назначената на досъдебното производство икономическа
експертиза; заключението на вещото лице
по назначената на досъдебното производство графическа експертиза, изготвено от
вещото лице Й.Н.Й.; заключението на вещото лице по назначената на досъдебното
производство графическа експертиза, изотвено от вещото лице И.Т.А., както и представените с досъдебно
производсво №2639/2011г. по описа на РС-Плевен писмени доказателства, а именно:
разходен касов ордер от 26.04.2011 г. за сумата от 3510 лева с получател М.И.Д.,
фактура № ********** / 26.04.2011 г. издадена от ЕТ “В.Ц.”
на “Фиеста13”ЕООД гр. София,
Договор от 04.04.2011 г. между ЕТ “В.Ц.”
и М.И.Д., Запис на заповед от 01.06.2011 г. и свидетелство за съдимост на подсъдимия.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. В.И.Ц.,
дадени на досъдебното производствокогато, по време на което е заявил, че развивал търговска дейност, чрез фирмата си ЕТ
“В.Ц. “. Предмет на дейност на едноличния
тръговец бил – търговия на дребно с хранителни стоки и захарни изделия. През
месец януари 2011г.се запознал с подс. М.Д., който споделил с него, че е координатор на клиентската мрежа в “Билла
България” ЕООД. Твърди, че чрез посредничеството на подсъдимия започнал да
закупува стоки от магазин Билла, като Д. му предоставял каталог със стоки и
цени. Двамата договаряла цената на стоката, след което давал устна заявка на
подсъдимия. Последният се обаждал в отдела на дружеството в София, откъдето
потвърждавали заявката и транспортирали
стоката със собствени превоз до рампата на на “Билла “ в ж.к.” Дружба” в
гр.Плевен. Получавал заявените количества, след като подс. М. Дначев
подписвал стокова разписка и по този
начин освобождавал стоката. Заплащал цената по два
начина - в момента на договарянето лично
на подс. Д. на ръка, или авансово, когато подсъдимия го информирал, че има
налично количество на непроменени цени. Поддържа, че през месец април 2011год.
подсъдимият отишъл при него и му предложил да продат на магазин “Фантазия”
захар, която бил заплатил, но не бил
взел от склада на дружеството.Подсъдимият му обяснил, че бил договорил цената на захарта с управителя
на магазин “Фантазия”, находящ се на бул.”Христо Ботев” и за целта дрябвало да
издаде фактура. Поддържа, че издал
фактура и касов бон и ги дал на подсъдимия, който след като ги
занесъл му обяснил, че от “Фантазия”, ще преведат парите по банков път, тъй
като в момента не разполагали с парични средства. В началото на месец юни при
него в офиса му дошъл свидетелят М.И., който
го уведомил, че фирмата му има просрочено задължение към “Билла България
“ ЕООД в размер на 8 184, 52 лв., от доставена, но не платена захар.Предложил
му, ако не е продал захарта да я върне, или ако я е реализирал да им заплати
дължимите суми.Тогава разбрал, че подс. Д. е получавал захар, която е фактурирал на фирмата
му ЕТ “В.Ц.” и която той реално не е
получавал.Веднага потърсил подс. Д., но той не си вдигал мобилния телефон.
Отишъл до магазин “Фантазия” за да
изясни обстоятелствата около продадената
от подсъдимия захар. От управителя на магазина разбрал, че сумата за доставеното
количество захар са заплатени в момента на получаването на подс. Д..Същевременно
изплатил сумата от 8184, 52 лв.,
представляваща задължението на
ЕТ “В.Ц.” към ”Билла България “ ЕООД. По – нататък в изложението си св. Ц. поддържа,
че през месец юни се срещнал с представители
на “Била България” ЕООД и подс. Д.. На
срещата подс. Д. подписал Запис на заповед от 01.06.2011г., с което се задължил
да заплати на ЕТ “В.Ц.” сумата от 11 262 лева и договор от 04.04.2011г.,
Съдът кредитира
показанията на свидетеля И.Б.Д., който заявява, че е управител на Магазин
“Фантазия”, находящ се на бул.”Хр. Ботев” в гр.Плевен. Твърди, че
поддържал пъртньорски търговски вазимоотношения с ”Билла
България” ЕООД, откъдето купувал захар. При една от доставките била докарана
около 1 800 кг захар.При разплащането на място в магазина пристигнал подс. Д.,
но не с фактура на Била, а на друга фирма.
Той му обяснил, че е станала грешка и е объркал фактурите. Въпреки това заплатил в брой цената на
доставеното количество захар и накарал подсъдимия да подпише разходен касов
ордер за точната сума отразена във фактурата. Твърди още, че подс. Д. го уверил, че ще преведе получената сума по сметка на “Билла България ”
ЕООД.
Съдът дава вяра на
показанията на св. М.П.И., който заявява, че заема длъжността координатор на
търговия на едро в “Билла – България” ЕООД.
Поддържа, че през 2011г.
подс. Д. бил съкратен и за
кратък период от време работил на граждански договор в дружеството. Набирал
клиенти, като поръчвал стоки от тяхно име, които били доставяни от дружеството.
ЕТ “В.Ц.” бил един от клиентите намерени от подс. Д., който приемал заявките и организирал доставката на стоките. Плащанията
били извършвани по банков път от подс. Д..Тъй като в един момент едноличният
търговец спрял плащанията по доставките му било наредено да се срещне със св. В.Ц.. В края на месец май осъществил контакт със
св. В.Ц., който му обяснил, че стоката е
предплатена, като парите са дадени на подс. Д.
в брой, но реално стоката не е получена. На тази среща св.В.Ц. се съгласил да заплати повторно
дължимата към “Билла България” ЕООД сума, което сторил в едноседмичен срок. В началото на месец юни 2011
год.отново посетил гр. Плевен. Срещнал се подс. Д.,
който не отрекъл, че е взел парите от В.Ц. и поел ангажимент да ги върне, като
се зъдължил писмено, подписвайки Запис на
заповед. Относно получената захар обяснил, че е бил реализирал на трето лице, който не му е
платило.
Съдът кредитира
показанията на св. К.П.К., който твърди, че работил заедно с подс. М.Д. в отдел
“Търговия на едро” в “Билла България” ЕООД. Заявява, че подс.Д. имал изградени
контакти с множество търговци в района на гр. Плевен, в това число и с ЕТ ”В.Ц.”. През първото
тримесечие на 2011год. и в началото на второто било установено, че задълженията
на ЕТ “В. Ц.” не били в график. Била проведена среща със
св. Ц., при която той заявил, че е
плащал парите по доставките
на подс. М.Д., който ги е превеждал по банков път
по сметка на “Била България” ЕООД. Във
връзка с изясняване на причините за натрупаните задължения на едноличния
търговец и с оглед твърденията, че е бил коректен с дружеството била организирана среща с подс.М.Д.,
В.Ц. и М.П.. На срещата подс. Д. обяснил, че
стоката е платена от св. В.Ц., но
не му е доставена, а той е договорил и реализирал
на друго лице, предложило по изгодна
цена. Посочва, че на тази среща подс. Д. подписал Запис на заповед за сумата,
която дължал на Ц..
Съдът възприе и
кредитира показанията на свидетелката Н.М.Ц., от които се установява, че е майка на св. В.Ц. и работи като касиер в ЕТ” В.Ц.”. М.
посочва, че през месец април 2011г.
подс. М.Д. доставил захар, собственост на ЕТ “ В.Ц.” на магазин “Фантазия” за
сумата от 3510 лв.След това се върнал и ги уверил, че парите ще бъдат платени по
банков път. Според свидетелката Ц., когато
през месец юни 2011г. се срещнали с
представители на “Билла България” ЕООД разбрали, че са били измамени от подсъдимия,
тъй като захарта, която са плащали на подс. Д. не е била въобще доставяна. Тогава
със сина си - В.Ц. отишли до магазин
“Фантазия” за да проверят сделката с продаената от подс. Дначев захар.
На място им било обяснено, че сумата от 3510 лв. е платена в брой на подс. Д.. Представили и РКО, подписан от подсъдимия.
Съдът дава вяра и на показанията
на св. Людмила Валикова Спасова, според които: ”Отношенията на М.Д. със съпруга
ми са търговски. Тъй като има добри контакти в Билла му предоставяше
закупуването на захар, която не знам защо представяше като дефицитна, но
пролетта, след като извърши една сделка от фирмата на мъжа ми достави захар на
Фантазията. Съмнителното беше, че парите ще бъдат преведени по банков път и го
е питал дали е получил банковия превод. На първи юни го посещават хора от Билла
на проверка при Ц. защо не се извършва плащане .. приложили сме множество
стокови разписки срещу неговия подпис. Тогава се срещаме с лицето М.Д. в една
бензиностанция на първата спирка на Сторгозия, където се срещнахме четиримата.
Носех записна заповед, която той пред свидетели собственоръчно попълва,
подписва и тогава сам си признава за създалата се ситуация, като твърди, че ще
върне първо парите, по които е направил задължение от 8 000 лева и в
последствие ще върне и останалите. Всичко това направи собственоръчно и пред
свидетели. Лицата М.И. и К.К. присъстваха тогава и аз помолих съпруга ми да
отиде до фантазията, в която работи като касиер и познава М., за да видим какво
става с тези пари, тъй като излиза, че ние сме ощетени и измамени от това лице.
Отиваме и установяваме - те ни дават един РКО, на който той в деня на
доставката - М.Д. получава парите от управител, ли касиер ли не съм запозната,
подписва се, излиза с парите, като се връща при мъжа ми и казва, че ще бъдат
преведени по банков път."
Съдът кредитира заключението на
вещото лице Виржиния В. по назначената на досъдебното произоводство съдебно –
икономическа експертиза, прието и неоспорено от страните в съдебно заседание,
от което се установява, че ЕТ “В.Ц.” е издал фактура №**********/26.04.2011
год. на “Фиеста 13” ЕООД гр. София за доставка на захар в разфасовка от 1 кг на стойност 3510, 00 лв
за магазин “Фантазия” гр.Плевен, бул.” Хр. Ботев”.
Фактурата е платена
в брой с Разходен касов ордер от 26.04.2011 год. . Получател на сумата е М.И.Д.,
удостоверил горното с подпис. Липсват документ доказващи, че М.Д. е внесъл
сумата от 3510, лв. на Едноличния търговец или на “Билла България” ЕООД. На
26.04.2011год., като не е внесъл получената от магазин “Фантазия” сума по
издадената от ЕТ “В.Ц.” фактура и подписания РКО, М.Д. е нанесъл щета на
ЕТ в размер на 3510, 00лв.
От заключението на
вещото лице И.Т.А. по назначената на досъдебното производство
графическа експертиза, се установява, че подписът за “Счетоводител” в разходен
касов ордер от 26.04.2011г. е положен от М.И.Д.. Заключението не е оспорено от
страните и съдът го приема, за обективно, вярно и компетентно.
В съдебно заседание съдът изслуша и
заключението на вещото лице Й.Н. Й. по назначената на досъдебното производство
графическа експертиза, от което евидно,
че положените за “Клиент” в екземпляр 2
на вносни бележки с №00009/18.05.2011г., №00027/11.04.2011г.,
№00102/26.04.2011г. и № 00078/20.04.2011г.на “Райфенбанк” са положени от М.И.Д..
Заключението не е оспорено от страните и съдът го приема, за обективно, вярно и
компетентно.
При анализа на гласните доказателствени
средства, поотделно и съвкупност, по отношение на съществените обстоятелства
от предмета на доказвване, значими за
правилно решаване на делото, съдът намира, че те са безпротиворечиви, еднопосочни, логични, вазимно се
допълват и кореспондират по – между си.
Писмените
доказателства по делото също са безпротиворечиви по отношение на фактите,
подлежащи на доказване, поради което,
съдът счита за безпредметно да ги обсъжда в детайли.
На фона на
подбробните, ясни и категорични показания на разпитаните свидетели, обясненията
на подсъдимия бяха преценени като неубедителни, уклончиви и вътрешнопротиворечиви.
В обясненията си
под. М.Д. не оспорва обстоятелството, че е предложил на св. В.Ц. и след като
последният се е сагласил е продал на магазин “Фантазия” захар на стойност
3510,00лв. Не отрича, че в деня на
продажбата е получил сумата от 3510 лв.. Твръди, че извършил плащане в
“Райфайзенбанк” за да се изплати предишно
количество захар. По отношение на оправдателните обяснения на подсъдимия, на първо място, следва да се отбележи, че доказателства в тази насока не е представил
На следващо място, показанията му се
опровергават от събрания по делото доказателствен материал – показанията на всички разпитани по делото
свидетели и заключението на експерта по
назначената икономическа експертиза. Освен това по делото е установено, че подсъдимият е заявил пред свидетилете В. Ц. и Н.Ц., че сумата от продажбата на захарта
ще бъде платена от “Фантазия” по банков
път, прикривайки факта, че лично е
получил сумата.Установи се от показанията на свидетелите В.Ц. и М.П./ лист от
досъдебно производство№2639/2011г. по описа на РС-Плевен/, че много трудно са
осъществявали контакт с подс. Д., който се
е укривал, обещавал е да върне парите на В. Петров, но не сторил това.
Във връзка с тези
обстоятелства св.М.П. в показанията си, дадени на досъдебното производство,
посочва: ”В началото на месец юни, отновоно посетихме гр. Плевен. Тогава
успяхме да се срещнем с М.Д., въпреки че той се криеше, не си вдигаше телефона и
много трудно го открихме. Той обясни, че въпросната захар е била взета от друг
човек, но не му е платена. Д. не отричаше, че е взел парите от В.Ц. и пое
ангажимент да ги върне, като подписа и
запис на заповед в полза на ЕТ “В.Ц.”
При
така анализираните доказателства, съдът намира за установено от правна страна следното:
С деянието си подс. М.И.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.206, ал.1 от НК, като
на 26.04.2011г. в
гр.Плевен, противозаконно е присвоил чужди движими
вещи – пари в размер на 3510,00лв.,
собственост на ЕТ „В.Ц.”***, които е владеел.
Обсебването съгласно
разпоредбата на чл.206, ал.1 от НК е противозаконно присвояване на вещ, която
деецът владее или пази. Изпълнителното деяние се осъществява
чрез акт на противозаконно юридическо
или фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес. По
делото безспорно е установено, не се
оспорва и от подсъдимия, че той е
получил сългласие да реализира 1800 кг. захар, собственост на ЕТ “В.Ц.” на
“Фантазия”, като получената от
продажбата сума е следвало да върне на свидетеля Ц.. Вместо да върне парите на св. Ц. подсъдимият го излъгал, че ще му бъдат преведени от
“Фантазия “ по банков път и ги задържал за себе си, т. е. разпоредил се с тях
като със свои и по този начин лично се облагодетелствал. Или, по делото
безспорно е установено, че подсъдимият
е владеел предадената му чужда сума по РКО, с която сума противозаконно се е
разпоредил, задържайки я за себе си, вместо да я предаде на св. Ц..
Налице е извършено деяние.
Деянието е извършено от подсъдимия М.И.Д. Извършено е виновно, при форма на
вината - пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
настъпването на тези последици. Деянието съставлява престъпление според
Наказателния закон на Република Бъргария и е обхванато като съставомерно от
нормата на чл. 206, ал. 1 от НК.
Деецът
подлежи на съответно наказание.
При
определяне вида и размера съдът взе
предвид тежестта на деянието, което има за предмет неправомерна облага - относително
високата сума - в размер на 3150
лв.
При индивидуализация на наказанието съдът
отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства - добрите характеристични
данни, чистото съдебно минало и доброто
процесуално поведение на подсъдимия.
След
преценка на смекчаващите и отеггчаващи отговорността обстоятелства, съдът
прецени, че за постигане на целите, визирани в чл.36 от НК на подс.Д. следва да
бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно лишаване свобода за срок от 2 години.
Съдът намира, че в случая са
налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане – чл.66,
ал.1 от НК – и в този смисъл на подсъдимия Д. следва да бъде дадена възможност
в един изпитателен срок от 3 години да покаже, че наложеното наказание му е
подействало поправително – възпиращо и предупредително – възпитателно.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ
ИСК
В резултат на виновното поведение
на подсъдимия М.И.Д., за гражданския ищец - ЕТ “В.Ц.”- са настъпили определени
имуществени вреди. В конкретния казус са налице всички елементи на сложния
фактически състав на непозволеното увреждане: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата, и вина.
Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
обезщети, като по този начин възстанови, вредите, които виновно е причинил
другиму. Тези вреди подлежат на обезщетяване към датата на тяхното причиняване
– 26.04.2011г. Ето защо съдът счита,
че подс. Д. следва да заплати на гр. ищец обезщетение за причинените му
имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от деянието в пълния
предявен от него размер на 3510, 00 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от деня на причиняването им до окончателното й изплащане.
При този изход на процеса и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М.И.Д. следва да заплати по сметка на
РС-Плевен направените по делото разноски в размер на 70, 00 лв., сумата от 155, 00 лв. по сметка на ОД на МВР -Плевен, както и държавна такса върху
уважения размер на гр. иск в размер на 140,40 лева.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: