Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№……….,гр.София, 29.04.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в”
състав, в
открито съдебно заседание на
четиринадесети февруари две хиляди и дветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Андрей Георгиев
при участието
на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело №
4022 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК .
Обжалва се решение на СРС, 74 състав под № 312951 от 15.01.2018г.,
постановено по гр.дело № 29361/ 2016 г., с което ЗК „А.“ АД е осъдено да
заплати на МБАЛ „С.Б.“ ООД, на основание чл.208 от КЗ /отм./ – сумата от 2
201,99лв. по щета № 10015030126084, ведно със законната лихва от 31.05.2016г.-
до окончателното изплащане и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД- сумата от 161,80лв.-
мораторна лихва върху главницата за периода 10.09.2015г.- 30.05.2016г., както и
сумата от 650,00лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението се обжалва и в частта, с която е отхвърлен предявения от ЗК „А.“ АД
срещу МБАЛ „С.Б.“ ООД иск с правно основание чл.79 от ЗЗД- за сумата от
538,21лв., претендирана като остатък от дължима застрахователна премия по
полица № 0306Х0119306, ведно със законната лихва от 22.07.2016г.- до
окончателното изплащане на задължението.
Срещу решението е подадена жалба от ответника по
първоначалните искове и ищец по
насрещната претенция ЗК „А.“ АД.
Въззивникът поддържа доводи за
незаконосъобразност и неправилност на решението, подробно развити в жалбата, с
които мотивира искането си за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на
предявените първоначални искове- при условията на евентуалност- в случай, че
първоначалните искове бъдат уважени- да бъде уважен предявения от него
насрещен иск. Твърди неправилност на извода на първата инстанция, с който е
прието, че увреждания по застрахования автомобил са настъпили в резултат на
покрит от застрахователната полица риск, като събитието не е удостоверено от
компетентните органи, съгласно изискванията на т.58.1 и т.58.4 и т.59.6.1,
поради което застрахователното обезщетение следва да бъде редуцирано с 50% на основание т.61 от ОУ.
Възразява, че не дължи претендираната лихва за забава, тъй като от
застрахованото лице не са били представени всички изискуеми документи. При
условията на евентуалност- в случай, че съдът намери първоначалните искове за
основателни, моли да бъде уважен предявения от него насрещен иск , като твърди,
че ответникът по него дължи заплащане на всички застрахователни премии, дължими
на разсрочено плащане, на основание т.28 от ОУ, тъй като неплащането им би
довело до неоснователно обогатяване на ответника по насрещната претенция.
Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна МБАЛ „С.Б.“ ООД
оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на
атакуваното решение по доводи, подробно развити в депозирания в срока по чл.263
от ГПК писмен отговор. Моли съда да вземе предвид факта , че своевременно е
информирал ответника за настъпването на застрахователното събитие, но не е бил
уведомен от последния своевременно за отказа му да приеме за доказан посочения
механизъм на ПТП, в който случай той /ищецът-застахован/ не би пристъпил към
отстраняване на вредите по автомобила – до изясняване на механизма. Твърди, че
от негова страна не е налице каквото и да било неизпълнение на договорните
задължения, произтичащи от сключения с ответника застрахователен договор и ОУ
към него. По отношение на предявения насрещен иск – твърди, че от негова страна
са изплатени всички застрахователни вноски , дължими за периода до прекратяване
на застрахователния договор, в рамките на който период е настъпило и застрахователното събитие и не дължи такива
– за бъдещия момент – след прекратяването на договора, включително и съгласно
установеното с ОУ, поради което предсрочно заплатените от него за този период
вноски са му възстановени от ищеца по насрещния иск валидно. Заявява искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок и от легитимирана страна и като такава е допустима.
При извършената от съда проверка по реда на
чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото
на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първата инстанция, с които е
мотивирана основателността на предявения иск по чл.208,ал.1 от КЗ /отм./ и
обусловената от него претенция за акцесорното вземане по чл.86,ал.1 от ЗЗД ,
както и тези, с които е мотивирана неоснователността на предявения нарсещен иск
по чл.79,ал.1 от ЗЗД. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във
връзка с доводите, заявени с въззивната
жалба, настоящият съдебен състав приема следното:
По първоначалните претенции по чл.208,ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86,ал.1 о ЗЗД
Между страните по делото няма спор, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че към релевантния момент- 13.08.2015г. те са били
обвързани от валидно застрахователно правоотношение по комбинирана застраховка „Каско“ и „Злополука“
за процесния автомобил. Не се спори, че е срока на покритие на
застрахователната полица е настъпило събитие, в резултат на което на застрахования
автомобил са причинени вреди.
Спорните между страните по делото въпроси, във връзка със заявените от
ответника възражения с отговора на исковата молба са относно механизма , при
който са причинени вредите по застрахования автомобил, като ответникът
възразява, че той не е настъпил по твърдяния от ищеца начин и данните относно
механизма на ПТП са невярно декларирани от ищеца, което представлява
неизпълнение на договорно задължение от последния и обосновава изключен
застрахователен риск.. Другите възражения на ответника са свързани с
неизпълнение на договорно задължение на ищеца за регистриране на твърдяното
събитие пред компетентните държавни
органи и непредставянето на документ , удостоверяващ настъпването на събитието
по време, място и обстоятелства на реализирането му. Ответникът поддържа и
евентуално възражение срещу размера на претендираното обезщетение, което намира за завишено.
Настоящият съдебен състав приема, че действително по делото липсват
доказателства, от които да се установява, че вредите по застрахования при
ответника автомобил са причинени по начина, твърдян от ищеца- при паркирано
състояние на автомобила. Видно от
отговора на ответника, с който на ищцата е отказано изплащането на
застрахователно обезщетение /л.33 от делото на СРС /, той е мотивиран с
обстоятелството, че по преценка на ответника вредите са причинени в резултат на
маневра по време на движение на автомобила при съприкосновение с твърдо
неподвижно препятствие/, като този механизъм потвърждава и разпитания по делото
свидетел на ответника- св.А.Х.- експерта на ответника, извършил огледа на
автомобила след ПТП, както и приетото по делото
заключение на САТЕ. Настоящият
съдебен състав приема, обаче, че независимо от това дали вредите по
застрахования автомобил са причинени от трето лице при паркирано състояние на
автомобила, /както твърди ищецът/, или са причинени при управление на
автомобила от служител на ищеца /както поддържа ответника/ – то и двата случая
представляват покрит риск,тъй като попадат в приложното поле на раздел ІІІ от
Общите условия към застрахователния договор и не е налице основание за
освобождаване на ответника от отговорност за заплащане на застрахователно
обезщетение. Застрахователя-ответник би могъл да се освободи от
отговорност и да откаже изплащане на
обезщетение само при наличие на някое от основанията, установени с
императивната норма на чл.211 от КЗ /отм./.
В конкретния случай ответникът поддържа, че механизмът на причиняване на
вредите не е твърдяният от ищцата, но не твърди и не установява застрахователна
измама, като основание за изключване на отговорността му по чл.211,т.1 от КЗ
/отм./. Що се отнася до възражението на
ответника - за неизпълнение от страна на ищеца на договорно
задължение по т.58.1 от ОУ – за уведомяване на компетентните органи за
настъпилото ПТП, съдът приема,
че това възражение е неоснователно и не може да обоснове изключване
отговорността на ответника, доколкото твърдяният от ответника факт не попада в
кръга основания по чл.211 от КЗ /отм./. По делото не се твърди и не се
установява да е налице някоя от хипотезите по чл.125 от ЗДв.П. Разпоредбата на
чл.125 от ЗДв.П изброява изчерпателно случаите, при които органите на КАТ
посещават задължително на място пътнотранспортното произшествие. В конкретния
случай, не е налице нито една от тези законоустановените хипотези, той като се
касае само за причинени имуществени вреди на застрахования автомобил, които не са му пречели на движение на
собствен ход, поради което и не е било необходимо уведомяване на органите на
КАТ. С оглед изложените мотиви, съдът
приема, че по делото не е доказано неизпълнение на задължението на ищеца по
чл.206,ал.1 от КЗ /отм./, което да има за последица- установената в ал.3 на
чл.206 от КЗ /отм./- отказ за изплащане на застрахователното обезщетение. Ето
защо, съдът приема, че неоснователни се явяват заявените от ответника правоизключващи
възражения и същият дължи на ищеца, на основание чл.208,ал.1 от КЗ /отм./
изплащането на застрахователното обезщетение за вредите, причинени на
застрахования автомобил, в размера, установен с неоспореното заключение на САТЕ
от 2 201,99лв., присъден от първата инстанция с обжалваното решение.
Възражението за намаляване размера на дължимото обезщетение с 50% , заявено от
ответника за пръв път с въззивната жалба, съдът не обсъжда, като преклудирано,
на основание чл.266,ал.1 от ГПК.
Основателността на претенцията за главницата по чл.208,ал.1 от КЗ /отм./ от
2 201,99лв. обуславя основателността и на претенцията за акцесорното вземане за
обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД,
дължимо за времето на забавата.
Съгласно нормата на чл.208,ал.1 от КЗ /отм./, при договора за имуществена
застраховка застрахователят следва да изплати застрахователното обезщетение в
уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от
деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.206,ал.1 от КЗ
/отм./ и по чл.207,ал.3 от КЗ /отм./. Настоящият съдебен състав приема, че на
дата 13.08.2015г. от ищеца са били
изпълнени задълженията по чл.206,ал.1 от КЗ /отм./ и по чл.207,ал.3 от КЗ
/отм./, поради което 15 дн.срок е изтекъл на 28.08.2015г., но доколкото от
ищеца лихвата за забава се претендира от по-късен момент – 10.09.2015г., в
съответствие с принципа за диспозитивното начало искът следва да бъде уважен
съобразно заявения от ищеца начален момент на периода на забавата. Съдът намира , че не следва да бъде
обсъждано, като преклудирано, на основание чл.266,ал.1 от ГПК, заявеното за
пръв път от ответника с въззивната жалба възражението за непълно изпълнение на
задължението на ищеца по чл.207,ал.3 от КЗ /отм./ , поради представяне само на
част от изискуемите документи за
установяване на застрахователното събитие и размера на щетите. Още повече,
че по делото не се установява документи,
от кръга на установените с чл.207,ал.3 от КЗ /отм./ да са изискани допълнително
от ответника след постъпването на тези, представени от ищеца със заявлението му
от 13.08.2015г. Законосъобразно и обосновано с атакуваното решение претенцията
по чл.86,ал.1 от ЗЗД е уважена за доказания период на забавата- 10.09.2015г.- 30.05.2016г.,
като размерът на дължимата мораторна лихва е определен по реда на чл.162 от ГПК
в размер на161,80лв.
По насрещната искова претенция по чл.79,ал.1 от ЗЗД
Исковата претенция е основателна. Разрешението относно дължимостта на сумата
от 538,21лв., произтича от регламентацията на правоотношението между страните с
клаузата на т.45.1.2 от ОУ , която постановява, че в случай на предсрочното
прекратяване на правоотношението от страна на застрахования, не се възстановява
неизчерпаната част от застрахователната премия, ако в периода на валидност на
застраховката са изплатени или предстои да бъдат изплатени обезщетения- в
случая е налице втората хипотеза – ще се плати застрахователно обезщетение. Ето
защо, ответникът по насрещния иск- застрахован, дължи сумата от 532,21лв., представляваща дължими,
неизчерпани застрахователни премии и в хипотезата на предсрочно прекратяване на
застрахователния договор от негова страна , считано от 19.09.2015г. , доколкото
за периода от време, през който договорът
е обвързвал страните /бил е валиден- до 19.09.2016г./ , е дължимо и ще бъде
изплатено застрахователно обезщетение.
Тъй като изводите на настоящата инстанция частично съвпадат
с тези на първата, обжалваното решение следва
да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен насрещния иск и вместо
него- постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена, а в
останалата обжалвана част, с която първоначалните искове са уважени- решението
на първата инстанция следва да бъде
потвърдено. и вместо него0 постановено друго, с което предявеният иск по
чл.208,ал.1 от КЗ /отм./- уважен в пълния му заявен размер.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца по
първоначалните искове се дължат направените от него разноски по делото по тези
претенции – за държ.такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в пълен
размер от 650лв., предвид уважавенето на
исковете изцяло и доколкото тези разноски касаят само първоначалните искове.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца по насрещния иск също се дължат в
пълен размер направените разноски по тази претенция 150лв. – за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК, доколкото тези разноски
касаят само насрещния иск, уважен в пълен размер. Внесеният от ищеца по
насрещния иск депозит за вещо лице не представлява разноски , направени във
връзка със защитата му по настоящото дело, доколкото от доказателствено искане
от негова страна за допускане на експертиза не е заявено и съответно- не е допускано, поради което и сумата от
150,00лв.-депозит за вещо лице, не следва да му се присъжда като разноски по
настоящото дело. Връщането на недължимо внесения депозит може да бъде поискано
от първоинстанционния съд.
За въззивното производство на ищеца по първоначалните искове и ответник по
насрещната претенция се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от
жалбата на ответника по първоначалния иск и ищец по насрещната претенция от 325,79лв.-
адвокатско възнаграждение, а на ищеца по насрещния иск и ответник по първоначалните
искове- дължимите разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от жалбата му възлизат на 40,63лв.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението на СРС, 74 състав под № 312951 от 15.01.2018г., постановено по гр.дело № 29361/ 2016 г., с което
ЗК „А.“ АД в частта, с която е
отхвърлен предявения от ЗК „А.“ АД срещу МБАЛ „С.Б.“ ООД иск с правно основание
чл.79,ал.1 от ЗЗД- за сумата от 538,21лв., представляваща остатък от дължима застрахователна премия по
полица № 0306Х0119306, ведно със законната лихва от 22.07.2016г.- до
окончателното изплащане на задължението,
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА МБАЛ „С.Б.“ ООД да заплати на ЗК „А.“ АД , на
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД – сумата от 538,21лв., представляваща остатък от дължима застрахователна премия по
полица № 0306Х0119306, ведно със законната лихва от 22.07.2016г.- до
окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС, 74 състав под № 312951 от 15.01.2018г.,
постановено по гр.дело № 29361/ 2016 г., в останалата обжалвана част, с която ЗК
„А.“ АД е осъдено да заплати на МБАЛ „С.Б.“ ООД, на основание чл.208 от КЗ
/отм./ – сумата от 2 201,99лв. по щета № 10015030126084, ведно със законната
лихва от 31.05.2016г.- до окончателното изплащане и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД- сумата от 161,80лв.- мораторна лихва върху главницата за периода
10.09.2015г.- 30.05.2016г., както и сумата от 650,00лв.- разноски по делото, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „А.“ АД да заплати на МБАЛ „С.Б.“ ООД– сумата от
325,79лв.- разноски по делото за въззивното производство, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА МБАЛ „С.Б.“ ООД да заплати на ЗК „А.“ АД – сумата от 150,00лв.-
разноски по делото за първата инстанция и сумата от 40,63лв.- разноски за
въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.