№ 13970
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110163058
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „ФИРМА” ЕАД искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответника В. Д. Димовa съществуването на вземане в
размер на сумата от 3908,49 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот в /населено място/, аб. № ...., ведно със законна лихва от
21.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 г.
до 31.05.2021 г. в размер на 490,67 лв., сумата от 54,75 лв. – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 01.07.2018г. до 31.05.2021 г. в размер на
10,55 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 29.06.2021 г. по ч. гр. д. № 35395/2021 г. по
описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „ФИРМА ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на
ищеца. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
1
разноски в производството.
Ответникът В. Д. Димовa подава отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК, с който се оспорват исковите претенции като неоснователни и
недоказани. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
между страните да съществуват облигационни отношения, респективно
ответникът да е собственик на процесния имот или негов вещен ползвател.
Оспорва да е поискал доставка на топлинна енергия, която да е била измерена
с технически изправни измервателните уреди, да е извършено отчитане на
индивидуалните разпределители или да са създадени пречки от абоната,
възпрепятствали такова отчитане. Поддържа, че клаузата за рекламация,
съдържаща се в Общите условия на ищцовото дружество е неравоправна като
ограничаваща възможността на потребителите да възразят по отношение на
получаваните от ищеца фактури. Оспорва да дължи и суми за предоставена
услуга „дялово разпределение“, тъй като същата се извършвала от
„Термокомплект“ ООД. Относно претенциите за лихва ответникът оспорва да
дължи такава, тъй като ищецът не бил публикувал фактурите на сайта на
дружеството или по друг начин, с оглед което ответникът не е бил поставен в
забава. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В проведените открити съдебни заседания ответникът В. Д. Димовa
твърди, че е извършено плащане, а процесуалният представител на ищеца
признава, че на 11.10.2022 г. е постъпило плащане в размер на сумата 3963,24
лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
2
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
Ответникът не оспорва да се собственик на процесния апартамент, а и
същото се установява от приложените към исковата молба писмени
доказателства. По изложените съображения може да се направи обоснован
извод, че ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния имот за
посочените периоди, респ. между него и ищцовото дружество е налице
облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено
от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния
период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото
дружество са публикувани и са влезли в сила. Общите условия обвързват
ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150,
ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага
извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„ФИРМА ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната
цена, в качеството им на потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката.
Ищецът признава, че на 11.10.2022 г. е получил плащане на сумата от
3963,24 лева. Ответникът в проведеното на 08.11.2022 г. ОСЗ представя
доказателства, че е заплатил и сумата от 1096,67 лева по сметка на ответника
с платежно нареждане от същата дата. Същите според настоящия състав са
достатъчни да се приеме, че е налице изпълнение с погасителен ефект по
смисъла на чл. 75 ЗЗД. Посоченият факт следва да се отчете на основание чл.
235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от значение за
спорното право. Поради правопогасяващия ефект на плащането предявените
искове за главница и мораторна лихва следва да се отхвърлят. Изцяло платена
се явява и законната лихва върху сумите за главница за ТЕ и ДР от датата на
подаване на заявлението 21.06.2021 г. до датата на плащане на 11.10.2022 г. в
размер на 526,23 лева и част от дължимата в заповедното производство
държавна такса.
Доколкото исковете са отхвърлени поради плащане в хода на процеса
ответникът дължи разноски, тъй като е станал повод за завеждане на делото –
не е погасил дължимите суми на падеж. Още повече – подал е възражение и
отговор на исковата молба с които оспорва исковете, поради което дължи и
сторените разноски за депозит за вещи лица. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
3
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в заповедното производство в размер на 18,07
лева – платена държавна такса в заповедното производство (след приспадани
на заплатената в хода на процеса част) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева – определено от съда възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата
и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят
(ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство в
размер на 89,29 лева – платена държавна такса в исковото производство,
350,00 лева – депозит за СТЕ, 350,00 лева – депозит за ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Ответникът
дължи същите, защото е направил оспорвания в заповедното и исковото
производства, а е представил доказателства за плащане и е признал
претенциите тепърва в първото по делото ОСЗ, когато експертизите вече са
били допуснати и изготвени. Поради настъпилото в хода на процеса плащане
на всички процесни вземания на ответника не се дължат разноски.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА ЕАД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: /населено място/ срещу В. Д. Димовa, ЕГН **********,
с адрес /населено място/ искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане в размер на сумата от 3908,49 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г.
– 30.04.2020 г. за топлоснабден имот в /населено място/, аб. № ...., ведно със
законна лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г. в размер на 490,67 лв., сумата от 54,75 лв. –
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 01.07.2018г. до 31.05.2021 г. в размер на
10,55 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 29.06.2021 г. по ч. гр. д. № 35395/2021 г. по
описа на СРС, 166 състав поради ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА В. Д. Димовa, ЕГН **********, с адрес /населено място/ ДА
ЗАПЛАТИ на „ФИРМА ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
/населено място/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 68,07 лева –
разноски в заповедното производство и сумата 889,29 лева – разноски в
исковото производство пред СРС.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5