№ 3701
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110133537 по
описа за 2021 година
Предявен е иск от Г. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес ГР. С, УЛ. И Й № ...., ЕТ. ....,
АП. ..., черз адв.Ц., със съдебен адрес ГР. С, ул.”Милин камък” № 67, офис 1, за признаване
за установено по отношение на ответника “А1 България” ЕАД, ......, със седалище и адрес на
управление ГР. С, УЛ. К” № 1, представлявано от А В Д и М М, че ищецът не му дължи
сумата от 186.72 лв, представляваща претендирана от ответното дружество вземане по
договор за предоставяне на мобилен интернет с клиентски номер М...., по който са издадени
за периода от 28.04.2017 г. до 15.11.2017 г. фактури № ...................., № ....., № ..., № ....., №
...3, № **********, № ... и № ..., поради погасяване на вземанията по давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е начислил на ищеца процесната сума по
договор за предоставяне на мобилен интернет с клиентски номер М..... Последният обаче
оспорва тяхната дължимост с мотив, че е погасена по давност и именно на това основание
иска да бъде установена недължимостта им.
Уточнява, че е направил опит за извънсъдебно уреждане на отношенията си с
ответника, но това не е дало резултат, доколкото негови представители от „Ф П К ООД са
му изпращали периодично покани за плащане, в които се съдържа предупреждение за
образуване на съдебно дело срещу ищеца.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Искът се определя като допустим, а по същество и основателен, доколкото е изминал
предвидения в ЗЗД срок, с който вземанията на ищеца са погасени.
Ответникът обаче поддържа становище, че не е дал повод за завеждане на делото,
поради което иска разноските да бъдат поставени в тежест на ищеца, а на него да се
присъдят разходи за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
1
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искът има за предмет
установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за предоставени
мобилни услуги.
Предявеният иск се явява процесуално допустим, доколкото предявяването му не е
обвързано със срок и спорът не е предявен за решаване пред друг състав или решен с влязло
в сила решение.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Ответникът не оспорва, че е начислил на ищеца сума за доставени мобилни услуги в
размер на 186.72 лв. В отговора на исковата молба ответникът признава обстоятелството, че
процесните задължения са погасени по давност.
Предвид обстоятелството, че с исковата молба е предявен отрицателен
установителен иск, тежестта за доказване дължимостта на претендираните от ответника
извънсъдебно вземания, оспорени от ищеца по настоящето дело, е изцяло за ответника.
Съдът намира, че направеното признание не противоречи на закона и на добрите
нрави, нито пък е свързано с право, с което ответникът не може да се разпорежда. Предвид
така заявената процесуална позиция на ответника и на основание чл. 237 ГПК настоящият
състав намира, че исковете са основателен и следва да бъдат уважени, като на основание чл.
237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
За пълнота на изложението следва да се посочи единствено, че вземанията за
предоставени мобилни услуги представляват периодични плащания по смисъла на чл.111,
б.“в“ от ЗЗД. В ТР 3/18.05.2012 г. г. по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГТКВКС, е дадено тълкуване на
понятието „периодично плащане”, използвано в чл.111, б.”в” от ЗЗД. ВКС приема, че за да е
налице периодично плащане, то от една страна следва да е по парично задължение и да има
периодичен характер. Последният пък е дефиниран като нееднократно плащане, което не се
изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. То трябва да има
повтарящ се характер, да е за трайно изпълнение, като множеството престации се
обединяват от един и същ правопораждащ факт и периодичност на падежа. ВКС отбелязва,
че отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено.
Съобразявайки от една страна обстоятелството, че изброяването в чл.111, б.”в” от
ЗЗД не е изчерпателно, а от друга страна посочените по-горе характеристики на
периодичните плащания, съдът приема, че процесните вземания са именно такива и
възможността на кредитора за принудителното им събиране се погасява при негово
бездействие в предвидения в чл.111, б.”в” от ЗЗД 3-годишен период, който в случая е
изтекъл пред иподаване на исковата молба.
По отношение искането за присъждане на разноски следва да се отбележи, че
предвид изхода на спора, само ищеца има право на такива, каквото искане е направил още в
исковата молба. Направените в отговора възражения на ответника в тази насока, съдът
намира за неоснователни тъй като от ищеца е търсено заплащане на процесните суми от
упълномощено от ответника юридическо лице.
Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, за да се възложат разноските в тежест на ищеца,
2
независимо от обстоятелството, че предявеният иск е уважен, е необходимо при условията
на кумулативност ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и
да е признал предявения иск. В разглеждания случай е налице само втората предпоставка,
тъй като действително с отговора на исковата молба ответното дружество е признало изцяло
ищцовата претенция. Както вече се посочи, ответникът обаче претендира извънсъдебно
плащане на процесните вземания. Това обстоятелство настоящият състав намира, че
поражда правен интерес за ищеца от установяване с влязло в сила решение недължимостта
на процесната сума и внасяне на яснота в отношенията между страните в тази насока. Ето
защо съдът приема, че ответното дружество е дало повод за завеждане на делото, тъй като
извънсъдебно претендира заплащане на сума, за която по делото не е спорно, че е погасена
по давност.
В същото време следва да се има предвид, че когато сезирането на съда е условия за
упражняване на субективни права на ищеца /каквото е правото длъжникът да се позове на
изтекла погасителна давност по отношение на вземането на кредитора/, признанието на иска
не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски /в този смисъл
определение № 709/28.12.2012 г., постановено по ч.гр.д.№ 592/2012 г. по описа на ВКС, І
г.о./.
По така изложените съображения съдът намира, че следва да възложи в тежест на
ответника направените от ищеца разноски. С представения списък по чл.80 от ГПК се
претендира присъждане на държавна такса от 50.00 лв. и адвокатско възнаграждение от
600.00 лв. Срещу размера на последното пълномощникът на ищеца е направил възражение
за прекомерност, което съдът намира за основателно предвид материалния интерес по
делото и действителната фактически и правна сложност на спора, броя проведени съдебни
заседания, обема на събрания доказателствен материал, както и процесуалното поведение на
насрещната страна. Ето защо заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да
бъде намалено до размера, установен в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр.София, УЛ. К” № 1, че Г. Ц. Ц., ЕГН **********, с
адрес ГР. С, УЛ. И Й № ...., ЕТ. ...., АП. ..., не му дължи сумата от 186.72 лв, представляваща
претендирана от ответното дружество вземане по договор за предоставяне на мобилен
интернет с клиентски номер М...., по който са издадени за периода от 28.04.2017 г. до
15.11.2017 г. фактури № ...................., № ....., № ..., № ....., № ...3, № **********, № ... и № ...,
поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр.София, УЛ. К” № 1, да заплати на Г. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес ГР. С, УЛ. И Й № ....,
ЕТ. ...., АП. ..., сумата от 350.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3