Определение по дело №44/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.278 от ГПК.

С определение № 1855/23.04.2012 г., постановено по гр.д. № 397 по описа за 2012 г., Кърджалийският районен съд оставил без уважение искането за привличане като трето лице по делото на С. Г. С.

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател “Г.-И.” – Г., представляван от изпълнителния директор, който го обжалва като незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че искането за привличане на трето лице било направено във връзка с възраженията, изложени в отговора на исковата молба относно изискуемостта на вземането и договорения срок за плащане. Интересът от привличането на третото лице не се изключвал от обстоятелството, че дружеството не оспорвало сключването и изпълнението на договора. За посоченото трето лице съществувал интерес от постановяване на решение в полза на привляклата го страна, като привличащата страна имала право да предяви обратен иск срещу третото лице или да го обвърже с мотивите на решението. Съществуването на регресната претенция на главната страна към третото лице не била непременно условие за правния интерес от привличането и такава не била предявена за съвместно разглеждане. Непосочването какво точно е и регресното вземане на ответното дружество към третото лице не било основание за оставянето без уважение на искането за привличане, след като съществувал правен интерес от това. Моли съда да отмени обжалваното определение на Кърджалийския районен съд в частта, с която е отказано привличане на трето лице, като конституира С. Г. С. като трето лице-помагач.

Ответникът Ц. М. К. не е представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК и не взема становище по частната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира:

Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Обосновано и правилно Кърджалийския районен съд е оставил без уважение искането за привличане като трето лице на С. Г. С. поради необосноваване на правния интерес от привличането. Съгласно разпоредбата на чл.219, ал.1 от ГПК ответникът може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага, а разпоредбата на чл.218 от ГПК посочва, че третото лице може да встъпи ако има интерес решението да бъде постановено в негова полза. От анализа на тези две разпоредби следва извода, че ответникът може да привлече трето лице, ако има правен интерес от това привличане. В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че третото лице – С. Г. С. е бил изпълнителен директор на “Г.-И.” –Г. и като такъв е подписал договора между страните, като същият имал право да встъпи в процеса, предвид регресното право на дружеството спрямо него. Т.е., правният интерес от привличането се обосновава с регресното право на дружеството към третото лице, без обаче да се посочват конкретните факти и обстоятелства, от които произтича вземането на дружеството. Не е обоснован и правният интерес на третото лице от постановяване на решение в полза на ответното дружество. Ако приемем, че това е възможността ответното дружество да предяви обратен иск против третото лице, то тази възможност следва да бъде обоснована със съответните факти и обстоятелства. Предявяването на иск или привличането на трето лице следва да бъде обосновано, т.е. да почива на конкретни твърдения за настъпили факти, от които произтича съответното субективно право. В противен случай би се стигнало до злоупотреба с право, каквото законът не допуска. В тази връзка са неоснователни твърденията, изложени в частната жалба, че искането за привличане на трето лице били обосновани от възраженията на ответника относно изискуемостта на вземането на ищеца и подписването на договора от третото лице. В отговора на исковата молба ответникът не е посочил, че привличането на третото лице се прави въз основа на възраженията срещу иска. Напротив, това искане се обоснована единствено с регресното право на ответното дружество, което не е конкретизирано по никакъв начин и поради тази причина не може да обоснове правния интерес от привличането. Като е достигнал до тези изводи, първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно определение, а частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “Г.-И.” – Г. против определение № 1855/23.04.2012 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 397 по описа за 2012 г. на същия съд, в частта, с която е оставено без уважение искането за привличане като трето лице по делото на С. Г. С.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.