Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № .../...г., постановено по гр.д. № .../...г. горнооряховският Районен съд е осъдил Т. Б. Т. да върне на ЧЗППК” А.” с. А. недвижим имот, находящ се в с. А., а именно:селскостопански обект – сграда за угояване н а прасета /свинарник/ в стопански двор на с. А.- имот № ... Против това решение е постъпила въззивна жалба от Т. Б. Т.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като се сочи, че съдът не е обсъдил възраженията на ответника. По делото бил представен недействителен договор, който нямал необходимите формално изискуеми данни за описание на наетата сграда. В сочения от ищеца поземлен имот нямало сграда , ако имало имот от такъв вид, той не бил в сочения поземлен имот. Решението на съда според жалбоподателя било недопустимо, защото в договора за наем нямало ясна идентификация на спорната сграда, а соченият в решението поземлен имот , където се намирала според ищеца сградата, бил общинска собственост. При постановяване на решението били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото имало неяснота относно предмета на спора, но въпреки направените против доклада възражения, било постановено решение.- Претендира се да бъде обезсилено първоинстанционното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – предметът на иска не бил конкретизиран. Евентуално се иска отмяна на решението като неправилно и необосновано и отхвърляне на иска като необоснован и недоказан. Ответникът не е депозирал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание процесуалният представител на същия заявява становище за неоснователност на жалбата . Сочи, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното: Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му –в обжалваната част. В изпълнение на това свое задължение съдът, след като извърши служебно проверка на първоинстанционното решение, приема, че същото е изцяло валидно и допустимо. По същество решението е правилно, по следните съображения: С исковата си молба ищецът ЧЗППК” А.” с. А. твърди, че по силата на договор за наем от...г. между него и ответника Т. Б. Т., на последния е предоставен под наем принадлежащ на кооперацията обект – сграда за угояване на прасета/ свинарник/ в стопанския двор на с. А.. Договорът бил сключен за срок от три години , считано от ...г., тоест, срокът му изтичал на ...г. Съгласно чл. 11 от договора същият се прекратявал с изтичане на срока, а съгласно чл. 6 от същия наемателят следва в 7 дневен срок след прекратяване на договора да върне на наемодателя предоставения под наем имот. В посочения срок ответникът не освободил имота, във връзка с което му била отправена писмена покана да го стори на ...г. Ответникът отказал да получи поканата и не се явил на посочената в нея дата за предаване на обекта. Той без основание продължавал да ползва имота и по настоящем, въпреки противопоставянето от страна на кооперацията – В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да освободи и предаде на ищеца ползването на обект – сграда за угояване на прасета- в стопанския двор на с. А. , община С. – имот № .... Ответникът в депозиран по делото редовен отговор на исковата молба от ...г. е заявил становището си за неоснователност на предявения иск. Сочи, че договорът за наем е недействителен, защото няма ясна индивидуализация на сградата, а и защото сградата не е част от имуществото на кооперацията ищец. Заеманата от ответника сграда била в общински парцел ... , а не в държавен поземлен фонд , за да е част от стопанския двор на кооперацията. Договорът за наем не е изпълняван от ищеца, не е плащан наем, а ако е бил действителен, то кооперацията – ищец щяла да търси от него плащането на наем. Ответникът счита, че няма договор за наем между него и ищцовата кооперация, тъй като владее явно и спокойно имота три години, а кооперацията не може да иска освобождаването на сградата. Оспорва се приложеното към исковата молба доказателство – покана, сочи се, че то било подготвено, за да се оформи при условията на отказ. Действията на председателя на ЧЗППК” А.” с. А., когато били свързани с отдаването под наем на недвижим имот, следвало да бъдат одобрени предварително с решение на УС. Ответникът ежедневно се намирал в наетата сграда, в която отглеждал животни и на посочената в протокола дата бил в нея, но комисия не се появявала. Личните отношения на ответника с председателя на кооперацията много се влошили и спорът бил изкуствено създаден. Председателят на кооперацията нарушавал устава и нямал право да назначава комисии и да съставя протоколи. .Имотът- предмет на предявената претенция, не бил собственост на ищеца, а освен това липсвала компетентност на председателя на кооперацията да извършва действия за освобождаване на чужда сграда по съдебен ред. От данните по делото се установява следната фактическа обстановка: С договор за наем от ...г. сключен между ЧЗППК” А.” с. А. представлявана от председателя и Т. Б. Т., кооперацията е отдала под наем на ответника недвижим имот, намиращ се в стопански двор на кооперацията, а именно сграда за угояване на прасета. Ср¯кът на договора е три години, като е посочена и крайната дата на действие на същия- до ...г.. Съгласно договора в 7 дневен срок след прекратяването или развалянето му наемодателят следва да върне предоставения му под наем имот във вид и в състоянието, в което го е получил. Договорът е подписан и от двете страни, като на ...г. е сключен и анекс към същия. Със Заповед № ... /...г. Председателят на ищцовата кооперация е заповядал на ...г. комисия в посочен състав да приеме от ответника обекта сграда за угояване на прасета. С писмо до ответника ищцовата кооперация е направила изявление, че счита договора за наем между тях за прекратен, като отправя покана за предаване на предмета на договора на ...г. Писмото е изпратено с обратна разписка до ответника, който е отказал да го получи, като отказът е удостоверен както от пощенския служител, така и от кмета на с. А.. С протокол от ...г. назначената от председателя на ЧЗППК” А.” с. А. комисия с цитираната по –горе заповед, е констатирала, че ответникът не се явил на обекта, но сградата се ползва от него и в момента на съставяне на протокола в нея се намират отглеждани от Т. крави и прасета. Ответникът е депозирал жалба пред районна прокуратура Г.О., с която е сезирал прокуратурата за това, че изпратената до него покана за опразване на спорния имот е с подправен подпис на обратната разписка. Образуваната в прокуратурата преписка по тази тъжба е прекратена. Пред въззивната инстанция са представени договор за наем, сключен между ответника и Община С. за отдаване под наем на земя общинска собственост, представляваща поземлен имот № ..., в землището на с. А.. Именно в този имот според ищцовата страна се намира процесната сграда. Представено е и удостоверение от ОДЗГ В. Т. – ОСЗГ С., че в посочения имот № 109028 в землището на с. А. се намира стопанска постройка. Приложено е и решение на ВТОС по гр.д. № .../...г., с което са отменени възлагателни постановления на частен съдебен изпълнител К. с район на действие района на ВТОС именно по повод процесния свинарник. При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: В случая е предявен иск с правно основание чл. 233,ал.1 от ЗЗД . За уважаването на този иск следва да са налице следните предпоставки: Да е бил налице валиден договор за наем между страните, този договор да е бил прекратен и наемателят да отказва връщане на имота. В конкретния случай според въззивната инстанция тези предпоставки са налице. Договорът за наем, представен по делото, е абсолютно валиден. Председателят на кооперацията в качеството си на представляващ същата е имал правомощията да сключи договора за отдаване под наем на недвижим имот. Този извод следва по аргумент за обратното от разпоредбата на чл. 21, ал.2, т.4 от ЗК, съгласно която предварително решение на УС се изисква само за сключването на договор за наем на недвижими имоти, чиято балансова стойност надхвърля 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година. Възраженията на ответника в насока липса на правомощия на председателя на ЧЗППК” А.” с. А. да сключи процесния договор не са основани на твърденията, че имотът, който е отдаден под наем, е със стойност по- висока от посочената. При това положение , при липса на такова възражение и предвид обстоятелството, че председателят има правото да представлява и да се договаря от името на кооперацията при сключването на всякакви договори, съдът приема, че спорният имот е отдаден под наем правомерно. Ответникът не оспорва, че е подписал процесния договор за наем. Що се касае до възраженията, че договорът е нищожен поради обстоятелството, че предметът на същия не е индивидуализиран, съдът намира, че това възражение е неоснователно.В договора е посочено конкретно какъв имот се предава на ответника за временно и възмездно ползване. Още повече, че от самия отговор на ответника, въпреки направеното възражение, става ясно, че той е съвсем наясно какво му е отдадено под наем, като освен всичко друго твърди, че все още се намира в процесната сграда и я владее, но на друго основание. Възражението, че имотът отдаден под наем не е собственост на наемодателя и поради това договорът за наем е нищожен, също е неоснователно. Няма законова забрана да се отдава под наем чужд имот. От представените пред въззивната инстанция доказателства става ясно само, че поземленият имот, в който е построена спорната сграда, е отдаден под наем на ответника от страна на неговия собственик. По отношение прекратяването на договора за наем между страните съдът намира, че този договор е прекратен с изтичане на уговорения в него срок. Обстоятелството, че ответникът все още държи имота не означава, че той прави това без противопоставянето на ищеца, което от своя страна би довело до трансформиране на договора в безсрочен. Ищецът – наемодател ясно е изразил становището си, че се противопоставя на държането на имота след изтичане на договора за наем, като това е обективирано не само в поканата до ответника да го освободи, а и със самия факт на завеждане на настоящото дело по- малко от месец след изтичане срока на договора. Горните съображения мотивират настоящата инстанция да приеме, че са налице предпоставките на чл.233 , ал. 1 от ЗЗД и предявената претенция за връщане на имота –предмет на договора за наем на наемодателя, е основателна и следва да бъде уважена. До същия извод е достигнал и първоинстанционния съд, което прави решението му правилно и законосъобразно. Решението не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. При постановяването му и при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до неговата отмяна или обезсилване. Възраженията на жалбоподателя, че има неяснота в предмета на спора и съдът въпреки това е разгледал делото, са неоснователни. В направения по делото доклад съдът е квалифицирал предявената претенция правилно, посочил е кои факти са релевантни за спора,очертал е ясно рамките на повдигнатия пред него спор и е дал правилни и относими указания на страните. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата сумата от 500лв. разноски по делото за въззивната инстанция. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № .../...г., постановено по гр.д. № .../...г. на Горнооряховския Районен съд. ОСЪЖДА Т. Б. ТОДОРОВ ЕГН * да заплати на ЧЗППК” А.” с. А. ЕИК ... сумата от 500лв./ петстотин лева/ разноски по делото . Решението подлежи на жалба в едномесечен срок , считано от днес- 06.08.2010г. пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |