РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. ХАСКОВО, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500420 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.
С Решение №260092/22.12.20120г.,постановено по гр.д.№35/2020г. Районен съд-
Свиленград:ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.422 ал.1 вр.
чл.4 ЗПК/отм./,вр. чл.430 ал.1 и ал.2 от ТЗ,чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД по
отношение на К. А. М.,че дължи на „Банка ДКС“АД-гр.София следните суми: 2 687,88лв.-
главница за периода 28.11.2014г.-08.02.2018г.; 263,83лв.-договорна лихва за периода
28.11.2016г.-08.02.2018г.; 804,82лв.-неустойка за забава за периода 112.2016г.-08.02.2018г.; 1
254,18лв.- обезщетение за забава за периода 08.02.2018г.-14.11.2019г. и 35лв.-такса
управление за 2017г.,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-18.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането,като
за разликата над сумата от 263,83лв. до пълния размер от 334,32лв. за договорна лихва,над
сумата от 804,82лв. до пълния предявен размер от 857,24лв. за неустойка за забава, над
сумата от 1 254,18лв. до пълния предявен размер от 1317,57лв. за обезщетение за забава и
над сумата от 35лв. до пълния предявен размер от 320лв. за такси ОТХВЪРЛЯ исковете,за
които суми е издадена Заповед №344/19.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1244/2019г. по описа на РС-Свиленград; ОСЪЖДА К. А. М. да
заплати на „Банка ДКС“АД-гр.София сумата от 104,25лв.,представляващи разноски в
1
заповедното производство и сумата от 365,71лв.-разноски в исковото производство по
компенсация.
С Определение №260079/17.02.2021г.,постановено по гр.д.№35/2020г. Районен съд-
Свиленград ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. А. М. за изменение на Решение
№260092/22.12.2020г. по гр.д.№3582020г. по описа на РС-Свиленград в частта за
разноските.
Недоволна от така постановеното решение по гр.д.№35/2020г. на РС-Свиленград
е останала въззивницата К. А. М.,която чрез пълномощника си го обжалва в
законоустановения срок с бланкетни оплаквания за неправилност поради противоречие с
материалния закон и необоснованост.Твърди,че не дължи сумите,присъдени в полза на
банката и неправилно са били изчислени разноските по делото,като съдът не присъдил на
ответницата разноски съобразно неуважената част от исковите претенции.Съдът не се бил
съобразил и със списъка за разноски представен по делото на 11.09.2020г. Претендира от
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Свиленград и да постанови
ново, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират
се и разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
„Банка ДСК“АД-гр.София,която чрез упълномощен юристконсулт оспорва подадената
въззивна жалба и излага съображения за нейната неоснователност. Прави искане въззивната
инстанция да потвърди обжалваното решение. Претендират се и разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящото въззивно производство.Прави се
възражение за прекомерност на заплатеното от въззивницата адвокатско възнаграждение.
Недоволна от определението,с което е оставена без уважение молбата за изменение
на решението в частта за разноските е останала въззивницата К. А. М., която чрез
пълномощника си го обжалва с оплаквания за неправилност.Претендира,че съдът се е
позовал на практика на ОС-Хасково,но се твърди,че има практика на същия съд в друг
смисъл,поради което намира изводите на РС-Свиленград за неправилни.Претендира от
въззивната инстанция да отмени Определение №260079/17.02.2021г. на РС-Свиленград и да
уважи искането на страната за изменение на решението в частта за разноските.
По подадената частна жалба не е депозиран писмен отговор от ответната страна
„Банка ДСК“АД-гр.София.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК, от
надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради
което същата е процесуално допустима.Допустима е и подадената частна жалба,срещу
постановеното от РС-Свиленград определение по реда на чл.248 от ГПК. Разгледани по
същество жалбите са неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и разгледа изложените от страните съображения, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Районен съд – Свиленград е бил сезиран с подадени от ищеца „Банка ДСК“АД –
гр.София против ответницата К. А. М. обективно съединени искове с правно основание
2
чл.422 ал.1 вр. чл.4 ЗПК/отм./,вр. чл.430 ал.1 и ал.2 от ТЗ,чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от
ЗЗД.С подадената искова молба ищецът е претендирал да се признае за установено по
отношение на ответницата ,че дължи на „Банка ДКС“АД-гр.София следните суми: 2
687,88лв.-главница за периода 28.11.2014г.-08.02.2018г.; 4084,33лв.-договорна лихва за
периода 28.11.2016г.-08.02.2018г.; 1296,19лв.-неустойка за забава за периода 28.11.2015г.-
08.02.2018г.; 1438,27лв.- обезщетение за забава за периода 08.02.2018г.-14.11.2019г. и
451лв.-такси и несъдебни разноски.,ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК-18.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането по
издадена Заповед №344 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
19.11.2029г. по ч.гр.д.№1244/2019г.
Ищецът е мотивирал исковата си молба с твърдения, че на 08.02.2008г. между
„Банка ДСК“АД и наследодателката на ответницата Ц.Н.М. е бил сключен Договор за
текущо потребление,по силата на който банката предоставила на кредитополучателя
сумата в размер на 15 000лв. със срок на издължаване 120 месеца,считано от датата на
неговото усвояване. Кредитът бил изцяло изцяло усвоен на 08.02.2008г.Договорът за кредит
е бил обезпечен с Договор за поръчителство,сключен между банката и И.К.У.
Кредитополучателката починала на 25.07.2010г., като след нейната смърт кредита не бил
обслужван и били натрупани забави по месечните вноски. След 18.06.2010г. по кредита не
били заплащани никакви суми. На 08.02.2018г. настъпил крайния падеж на задължението
по кредита,поради което бил отнесен в изискуемост.
С влязло в законна сила решение по гр.д.№772/2018г. на РС-Свиленград,било
признато по отношение на ответницата К. А. М.,че извършения от нея отказ от наследството
на Ц.Н.М. е нищожен поради невъзможен предмет. На 18.11.2019г. „Банка ДСК“АД подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу К. А. М. и И.
К.У. и по това заявление било образувано ч.гр.д.№ 1244/2019г. по описа на РС –
Свиленград ,по което на 19.11.2019г. била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №344, с която било разпоредено К. А. М. и И.К.У. солидарно
за заплатят на банката,посочените в заповедта суми.Поради подадено възражение от
длъжниците по чл.414 от ГПК, за ищеца възникнал правния интерес да предяви
настоящите искове,които се явяват продължение на заповедното производство. Ищецът се е
възползвал от правото си да предяви установителни искове само спрямо наследницата по
закон на кредитополучателката Ц.Н.М.,б.ж. на с.***,община Свиленград,област
Хасково,починала на 25.07.2010г.-ответницата в настоящето производство К. А. М..
С отговора на исковата молба ответницата по делото е оспорила исковите
претенции,като е твърдяла,че не дължи претендираните от ищеца суми,тъй като същите са
били изцяло погасени по давност.
С определение на РС-Свиленград от 11.09.2020г. ,постановено в открито съдебно
заседание по гр.д.№35/2020г. е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на
иска с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.4 от ЗПК/отм./ вр. чл.430 ал.1 от ТЗ,чрез
увеличаването му от сумата 2 687,88лв. на сумата от 7365,31лв.Съдът допуска изменение на
иска с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.4 от ЗПК/отм. вр. чл.430 ал.1 от ТЗ,като
3
намалява същия от сумата 4084,33лв. на сумата от 334,32лв. и прекратява на основание
чл.232 от ГПК производството по делото за разликата над 334,32лв. до пълния предявен
размер от 4084,33лв. Допуска изменение на иска с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр.
чл.92 от ЗЗД,като намалява същия от сумата от 1296,19лв. на сумата от 857,24лв. и
прекратява на основание чл.232 от ГПК производството по делото за разликата над сумата
от 857,24лв. до пълния предявен размер от 1296,19лв. и за периода от 28.11.2016г. до
16.12.2016г. Допуска изменение на иска с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.86
ал.1 от ЗЗД ,като намалява същия от сумата от 1438,27лв. на сумата от 1 317,57лв. и
прекратява на основание чл.232 от ГПК производството по делото за разликата над сумата
от 1 317,57лв. до пълния предявен размер от 1 438,27лв. Допуска изменение размера на иска
за признаване дължимостта на таксите и несъдебните разноски,като намалява същия от
сумата от 451лв. на сумата от 320лв. и прекратява на основание чл.232 от ГПК
производството по делото за разликата над сумата от 320лв. до пълния предявен размер от
451лв.Определението за частично прекратяване на производството по делото не е било
обжалвано и е влязло в законна сила.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението въззивната
инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в очертаните от въззивната
жалба рамки.Доколкото в настоящия случай няма визирани конкретни оплаквания против
обжалвания съдебен акт и подадената въззивна жалба е бланкетна,съдът ще следва да
извърши проверка само относно обстоятелството,дали първоинстанционният съд при
постановяването на съдебния акт не е нарушил императивни правни норми.
Първоинстанционният съд е обсъдил подбобно и задълбочено посочените от страните
допустими и относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е
постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка. Против така
възприетата фактическа обстановка не се въвеждат възражения, а и въззивният съд не
намери основания за нейното изменение, поради същата няма да бъде преповтаряна.
Настоящият състав на въззивния съд споделя фактическите констатации, направени от
първата инстанция, както и окончателните правни изводи за разрешаването на спора.
От представените по делото писмени доказателства се установява по несъмнен
начин,че страните по делото са обвързани от валидно облигационно правоотношение, по
силата на което „Банка ДСК“Ад-гр.София в качеството й на кредитодател е предоставила на
наследодателката на ответницата Ц.Н.М.,в качеството й на кредитополучател сумата в
размер на 15 000лв. ,с краен срок на погасяване 08.01.2018г. Към датата на сключване на
договора базовият лихвен процент е 5,19%,а стандартната надбавка-7,51%, като е намалена с
2 процентни пункта,или лихвения процент по кредита е общо 10,70%.Кредитът е следвало
да бъде погасен на 120 месечни вноски ,от които 119 в размер на 204,99 лв. и една в размер
на 75,24лв.,считано от 28.02.2008г. до 08.01.2018г. Неразделна част от договора са
погасителен план и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,в
които е предвидена възможността за едностранно изменение на базовия лихвен процент и
таксите,от страна на кредитора/чл.9.3/.Уговорена е също отговорността на
4
кредитополучателя при забава на плащането на дължимата месечна вноска,наказателната
надбавка и пр./чл.19.1/,както и дължимите такси и разноски/чл.13 и 14/.
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява,че
кредитополучателката Ц.Н. М.,б.ж на с.***,община Свиленград,област Хасково е починала
на 25.07.2010г.,като е оставила за наследник своята майка и ответница в настоящето
производство К. А. М..Настоящата ответница е направила отказ от наследството на
починалата кредитополучателка,но в последствие този отказ е прогласен за нищожен с
влязло в законна сила решение №32/04.02.2019г.,постановено по гр.д.№772/2018г. по описа
на РС-Свиленград.Поради неплащане на кредита след смъртта на кредитополучателката
Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на
18.11.2019г. ,по което е образувано ч.гр.дело № 1244/2019г. по описа на РС –
Свиленград.Именно по това дело е издадена и Заповед №344/19.11.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК,с което е разпоредено длъжниците К. А. М. и
И.К.У. да заплатят солидарно на „Банка ДСК“АД посочените в заповедта суми.
В срок длъжниците са подали писмено възражение по чл. 414 от ГПК, поради което и
на заявителя били дадени указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
За пълното и всестранно изясняване на делото от фактическа страна, районният съд
е назначил съдебно счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява,
че в полза на наследодателката на ответницата е бил предоставен потребителски кредит в
размер на 15 000лв.,в момента на сключване на договора за кредит 08.02.2008г. Общата
дължима сума,която е следвало да бъде върната на Банката е била разпределена на 120
месечни вноски ,включващи главница,договорна лихва,обезщетение за забава и
неустойка.Кредитът не е бил погасяван в уговорените в погасителния план срокове,като
последното плащане е постъпило на 18.06.2010г. От заключението се установява,че съгласно
приложения по делото погасителен план дължимата главница е в размер на 2687,88
лв.,неплатената дължима договорна лихва е в размер на 4 084,33лв.. за периода от
28.11.2016г.-08.02.2018г.; лихвена надбавка за забава за периода 28.11.2016г.-
08.02.2018г.;обезщетение за забава в размер на 1 438,27лв. за периода 08.02.2018г.-
14.11.2019г. и 451лв.-такси и несъдебни разноски .
Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното
производство за установяване съществуването на спорните вземания по заповедта. В тежест
на заявителя-ищец е да установи съществуването на вземането си спрямо длъжника.
Предметът на спора, решаван по реда на чл. 422 от ГПК се определя от правните твърдения
на кредитора-заявител в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение
вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение. Районният съд е сезиран с искова
молба от кредитора-заявител в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
поради което е допустим. Налице е и идентитет между вземането, предмет на исковото
производство и посоченото в заявлението вземане.
От събраните по делото доказателства,както правилно е приел първоинстанционният
съд, постигнатите уговорки между страните по повод предоставения кредит са действителни
с изключение на уговорката по чл.7 и чл.9.3 от ОУ към договора за кредит от
5
08.02.2008г.,които са нищожни на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП,тъй като същите
предвиждат,че базовият лихвен процент се определя периодично от кредитора при липса на
ясен механизъм и конкретни параметри за това и при непредвидена възможност на
потребителя да се откаже безусловно от договора. От друга страна доказателствата по
делото са безспорни, че кредитополучателят е поел задължението да върне дължимата по
договора сума на 120 погасителни вноски с определен в договора размер, с краен срок на
договора и падеж на последна вноска 18.01.2018г.,което свое задължения той очевидно не е
изпълнил .Постъпилите по договора суми ,очевидно не са били достатъчни,за да се погаси
както пълния размер на договорената главница,така и дължимите по договора лихви и
разноски по кредита. Доводи от страна на въззивника за изпълнение на задълженията му
,като наследник на кредитополучателя по договора за кредит от 08.02-2008г. по договора не
са въведени, нито се съдържат такива индиции в ангажираните по делото доказателства.
Напротив банката ищец е провела успешно доказване на претенцията си за съществуване
на вземане в нейна полза по отношение на ответницата,в размерите,които са посочени в
обжалваното решение на РС-Свиленград,определени след редуциране на неравноправните
клаузи в договора и изменението на исковите претенции на ищеца в хода на процеса.
Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е
постановил валидно ,допустимо и правилно решение,което ще следва да бъде
потвърдено.Правните изводи на РС-Свиленград в обжалваното решение,изцяло се споделят
от настоящата инстанция,поради което и на основание чл.272 от ГПК настоящия съдебен
състав препраща към мотивите на това решение.
По отношение на разноските,съдът намира,че същите са правилно определени от
първата инстанция в обжалваното решение,като същите са съобразени с представените по
делото списъци на разноските на всяка една от страните, с допуснатото изменение на
исковите претенции на ищеца,чрез тяхното намаляване и прекратяване на производството
за част от тези искове респ. влизане в сила на определението за частичното прекратяване на
производството по делото,със степента на уважаване на исковите претенции и с
фактическата и правна сложност на делото .В този ред на мисли неоснователна се явява и
частната жалба против определението на РС-Свиленград,с което е оставено без уважение
искането на ответницата по делото за изменение на решението по делото в частта за
разноските,постановено по реда на чл.248 ал.1 от ГПК.
По отношение на претенцията на ответника за присъждане на разноски,в частта в
която е прекратено производството по делото следва да се има предвид разпоредбата на
чл.81 от ГПК,както правилно е приел първоинстанционният съд.Разноски по влязлото в сила
определение от 11.09.2020г. за прекратяване на производството по отношение на сумите,за
които ищецът е оттеглил исковите си претенции не следва да се присъждат в полза на
ответницата,тъй като същата не е направила искане за допълване на определението в срока
по чл.248 от ГПК,поради което не следва съдът да се произнася за разноски по влязло в сила
определение за прекратяване с последващ съдебен акт.В случая препис от определението за
частично прекратяване е връчен на ответницата на 17.09.2020г.,поради което срокът й за
обжалване е изтекъл на 24.09.2020г.В рамките на този срок и съгласно чл.248 ал.1 от ГПК
6
ответницата е могла да направи искане за допълване на определението,в частта за
разноските,но това не е било сторено,поради което за нея е преклудирана възможността да
иска допълване на прекратителното определение в частта за разноските.От друга страна с
подадената молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските,не би могло и не следва да се присъждат разноски на страната, по прекратената
част от делото,която вече не е била предмет на разглеждане по същество със съдебното
решение.
Предвид изхода на делото и поради неоснователността на жалбата, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, в тежест на въззивницата следва да се възложат направените от
въззиваемата страна разноски за въззивното производство. В случая въззиваемата страна
претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай относно
размера юристконсултското възнаграждение приложение намират разпоредбата на 78, ал. 8
от ГПК, която препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за
заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 на МС от 06.01.2006 г.
Съгласно чл. 25 от наредбата, възнаграждението за представителство по гражданско дело с
определен материален интерес възлиза от 100 лв. до 300 лв. Предвид изхода на спора,
цената на иска, обстоятелствата, че спорът не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност, въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, без да се
събират нови доказателства и без посочената страна да е изпратила свой представител ,на
„Банка ДСК“АД следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лв. за развилото се пред Окръжен съд – Хасково въззивно производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260092/22.12.20120г. и Определение
№260079/17.02.2021г.,постановени по гр.д.№35/2020г. на Районен съд-Свиленград.
ОСЪЖДА К. А. М., ЕГН ********** от с.***,община Свиленград,област Хасково
да заплати на „Банка ДСК“АД,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Московска“ №19, ЕИК *********,със съдебен адрес за призоваване гр.Стара
Загора,бул.“Митрополит Методий Кусев“ №8,Банка ДСК,РЦ-Стара Загора направените
пред настоящата инстанция разноски в размер на 100 /сто/ лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8