Решение по дело №2449/2011 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Варна, 12.07.2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през двехиляди и тринадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

при секретаря Я.П. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2449 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от Д.К.О. срещу Й.К.В., С.И.Б., В.И.М., Ж.Н.П., В.Г.П. и В.К.П. за изкупуване на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Херман Шкорпил" № 18, представляващ 4/10 ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 242 кв. м, идентификатор 10135.1504.140, при граници: ул. "Херман Шкорпил", имоти ид. 10135.1504.141, 10135.1504.222 и 10135.1504.133, ведно с 4/10 ид. ч. от построената в него еднофамилна жилищна сграда, на два етажа, със застроена площ 96 кв. м, като всеки етаж се състои от по три стаи, кухня, тоалет, входно антре и четири избени помещения, представляваща сграда идентификатор 10135.1504.140.1 по кадастралната карта и кадастралните рег., одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г., продаден чрез договор, сключен на 10.08.2011 г. с НА № 80, т. ІІ, рег. № 6084, нот. д. № 261 по описа за 2011 г. на ВН, вп. в рег. НК под № 195, за сумата от 80 000 евро, платима в месечен срок от влизането на решението в сила, по чл. 33 ЗС.

Ответниците оспорват иска. Ответниците Попови предявяват възражения за нищожност на договора, сключен на 18.06.2010 г. с НА № 129, т. І, рег. № 1522, нот. д. № 74 по описа за 2010 г. на ВН, вп. в рег. НК под № 572, акт № 104, том XXIX, дело № 6311/2010 г., вх. рег. № 11172 от 18.06.2010 г. СВ Варна, основани на твърдения, че особеният представител Г. И. и пълномощникът на ищцата са се споразумяли във вреда на представляваната М. Г. В., по чл. 40 ЗЗД и че не е било дадено разрешение от РС, евентуално районният съдия не е могъл да прецени предпоставките по чл. 130, ал. 3 вр. чл. 165, ал. 4 СК и чл. 159, ал. 1 СК.

Ищцата счита, че ответниците не са активно процесуално легитимирани да предявят тези възражения, евентуално ги оспорва. Сочи, че преди замяната не е било известно какви права влизат в наследството, тъй като през 2009 г. е извършено запечатване.

В първото съдебно заседание ответниците са предявили също възражения, че ищцата не е придобила чрез замяната твърдяното право на собственост върху идеална част, т.к. прехвърлителката Маргарита Градева Вълканова не е приела наследството по опис, както и че цената по атакуваната продажба е платена изцяло с лични средства на В.П..

Ищцата счита, че тези възражения са недопустими, т.к. са предявени след срока по чл. 131 ГПК. Сочи, че прехвърлителката е заявила, че приема наследството по опис с молба, депозирана по делбеното дело, но съдията-докладчик още не е разпоредил тази молба да се докладва за преценка за образуване на отделно производство в гражданско дело.

Предявява реплика, че по атакуваната продажба са вложени средства, получени от предходни продажби на вещи в СИО.

По същество страните поддържат становищата.

Ищцата и ответниците В. и В. Попови представят писмени бележки и претендират разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Искът и отговорите са допустими и надлежно предявени.

По същество:

От представеното в заверен препис удостоверение № 23750 от 26.08.2010 г., изд. от община Варна, район "Одесос" (л. 9 от делото на РС) се установява, че Виолета Димитрова Вълканова е починала на 28.11.2009 г. и е оставила за наследници своите братовчеди, сред които Маргарита Градева Вълканова.

От представения заверен препис (л. 108) се установява, че с разпореждане от 19.12.2009 г. районният съдия е разпоредил да се извърши запечатване на помещенията, ползвани от Виолета Вълканова в сградата на ул. "Братя Шкорпил" № 18 от съдебен изпълнител. От представения протокол (л. 109) се установява, че на 22.12.2009 г. помещенията са запечатани от ЧСИ.

От представения заверен препис (21 от делото на РС) се установява, че на 18.06.2010 г. е сключен договор с НА № 129, т. І, рег. № 1522, нот. д. № 74 по описа за 2010 г. на ВН № 572, чрез който ищцата, действаща чрез пълномощника Мартин О. е следвало да прехвърли на Маргарита Градева Вълканова, действаща чрез особения представител Галина Йорданова И. ***, сграда № 3, вх. "Г", ет. 6, ид. № 10135.1502.3.3.17 срещу което Маргарита Вълканова е следвало да й прехвърли 1/3 ид. ч. от поземлен имот и сграда на ул. "Осми март" № 3 и наследството, останало й от Виолета Вълканова.

Маргарита Вълканова е била поставена под пълно запрещение към момента на сключване на договора.

Сред документите, представени на нотариуса в нотариалния акт са описани и удостоверения, издадени от ВРС за издадено разрешение за сключване на договора и за назначаване на особен представител.

 

лист втори от решение от 12.07.2013 г. по гр. д. № 2449/11 ВОС

 

По твърдението, че районният съдия не е могъл да прецени дали сключването на договора не противоречи на интереса на поставената под запрещение:

По допустимостта:

В доктрината се приема, че когато има съдебно разрешение, въпреки липсата на предпоставките за издаването му, сделката е действителна (Тасев, С. Гражданско право. Обща част, С. Сиби, 2007, с. 222).

Дори въобще да не е било издадено разрешение сделката е само унищожаема (в този смисъл е и съдебната практика по чл. 73, ал. 2 СК (отм.) – решение № 54 от 26.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4683/2008 г., IV г. о., ГК).

В този случай недееспособният може да поиска унищожаване след придобиването на дееспособност. Съдът не може да изследва предпоставките служебно или по твърдение на трето лице.

Твърдението не следва да бъде разглеждано.

Настойникът на запретената не е представял на органа по настойничеството опис на придобитото от нея наследство (л. 170), но това не опорочава замяната по същите съображения.

По възражението, че особеният представител на Маргарита Вълканова и пълномощникът на ищцата са се споразумяли във вреда на Маргарита Вълканова, тъй като липсва еквивалентност:

По квалификацията на възражението:

Твърдението за нееквивалентност на престациите по договор чрез особен представител, който се е споразумял във вреда на представлявания не е равнозначно на твърдение, че е бил сключен смесен договор замяна-дарение (Т., С. Цит. съч., с. 178-179).

Съдът приема, че възражението следва да се квалифицира по чл. 40 ЗЗД. Тази правна норма се прилага и при задължителното представителство (така Тасев, С. Цит. съч., с. 264).

Приема се, че договарянето във вреда на представлявания противоречи на добрите нрави т.е. договорът е нищожен (Тасев, С. Цит. съч., с. 210; решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о., ГК).

На нищожността може да се позове всяко лице, което има правен интерес т.е. и ответниците В. и В. Попови.

В доктрината се приема също, че само споразумението е нищожно като противно на закона и добрите нрави, а договорът във вреда на представлявания е сключен при злоупотреба с право извън границите на представителната власт т.е. договорът е висящо недействителен (Тасев, С. Цит. съч., с. 264; Таков, Кр. Доброволно представителство. С.: Сиби, 2006, с. 302-303).

Съдът приема, че договорът, сключен при споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания е висящо недействителен. Ако се приеме другото: че договорът е нищожен, нормата на чл. 40 ЗЗД е излишна, а такова тълкуване е неприемливо (Т., Р. Теория на тълкуването. С.: Сиби, 2001, с. 164).

По легитимацията на ответниците по това възражение:

Приема се, че няма формална пречка трети лица да се позоват на недействителността (Таков, Кр. Цит. съч., с. 278).

С определение № 746, постановено на 16.03.2012 г. по гр. дело № 2424 по описа за 2011 г. на ВОС, ІХ-ти състав е прието, че ответниците не са процесуално легитимирани да се позоват на недействителността.

Ограниченията на процесуалната легитимация са изрично уредени в закона: на правото да се иска унищожение на сделки (чл. 32, ал. 1 ЗЗД); на правото да се иска разваляне на договори (чл. 87 ЗЗД) и т.н.

Ограниченията не следва да се тълкуват разширително.

Тези ограничения са на легитимацията по конститутивни иск или възражение, а възражението за висяща недействителност не е конститутивно.

Поради това съдът приема, че ответниците са процесуално легитимирани да предявят възражението.

Позоваването от трето лице лесно може да бъде преодоляно ефективно чрез потвърждение (Таков, Кр. Цит. съч., с. 278).

По споразумяването във вреда на запретената:

Следва да се предполага, че особеният представител е приел, че придобиването на апартамент № 87 на ул. "Отец Паисий" № 6 е било особено необходимо за Маргарита Вълканова. Наред с това обаче особеният представител е бил длъжен да положи необходимата грижа, за да установи пазарните цени на имота на ул. "Осми март" № 3 и на имотите в наследството, останало от Виолета Вълканова. Това е било възможно чрез справки по партидата на Виолета Вълканова в СВ и приблизителна оценка на квотата на запретената.

Сключването на договор за продажба за цена, до стотинка равна на данъчната оценка, е възможно, но малко вероятно.

Поради това съдът кредитира заключението на вещото лице (л. 222), от което се установява, че имотите, дадени от запретената по замяната към същия момент са имали пазарни стойности, както следва: 1/10 ид. ч. от поземлен имот и сграда на на ул. "Братя Шкорпил" № 18 – 70610 лв.; 1/10 ид. ч. от 800 кв. м ид. ч. от имота в кв. "Изгрев" – 5634.29 лв.; 1/10 ид. част от нивите в землището на с. Любен Каравелово – 9980 лв.; 1/10 ид. ч. от движимите вещи – 4970 лв.; 1/3 ид. ч. от поземлен имот и сграда на ул. "Осми март" № 3 – 91066.67 лв., които общо надвишават почти четири пъти пазарната стойност на имота, даден от ищцата (48 000 лв.).

Дори представителят да бе установил само някои от имотите в наследството, това би било достатъчно, за да разбере, че престациите по проектираната замяна са нееквивалентни.

Поради това и независимо, че придобиването на апартамент № 87 на ул. "Отец Паисий" № 6 е било особено необходимо за М.В. съдът приема, че особеният представител и пълномощникът, които са в близки отношения (придобили са общо имот и са поели солидарно задължение – л. 174 и л. 176) са се споразумяли във вреда на поставената под запрещение.

лист трети от решение от 12.07.2013 г. по гр. д. № 2449/11 ВОС

 

Договорът с НА № 129, т. І, рег. № 1522, нот. д. № 74 по описа за 2010 г. на ВН № 572 е висящо недействителен и не е бил потвърден.

По възражението, че запретената не е притежавала наследството, тъй като не го е приела по опис:

По допустимостта:

Възражението е за липса на прехвърлително действие на замяната и е следвало да бъде предявено в срока за отговор.

Приема се, че недееспособните имат право да приемат по опис и след изтичане на срока по чл. 61, ал. 1 ЗН (изрично решение № 187 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2009 г., I г. о., ГК).

Запретената е заявила, че приема наследството по опис (л. 107), но заявлението не е вписано. Вписването е елемент от фактическия състав (изрично по ЗН (отм.) Венедиков, П. Система на българското наследствено право. С.: Книпеграф, 1945, с. 220; обратно Тасев, Хр. Българско наследствено право. С.: Софи-Р, 1993, с. 149). Запретената се е разпоредила т.е. не е приела наследството по опис, а направо.

В действащия ЗН не са уредени последиците в този случай.

Според ЗН (отм.) ако лице, което трябва да приеме по опис, приеме направо, приемането е унищожаемо (изрично по чл. 188 ЗН (отм.) Венедиков, П. Цит. съч., с. 221). Предполага се, че законодателят е искал да уреди по еднакъв начин еднаквата материя, но е допуснал неяснота при формулирането на новата норма (изрично Т., Р. Теория на тълкуването. С.: Сиби, 2001, с. 250) или е допуснал празнота.

Поради това съдът приема, че приемането на наследството е само унищожаемо, а ответниците не са процесуално легитимирани да искат унищожаването.

Възражението не следва да бъде разглеждано.

Възражението, че цената по атакуваната продажба е платена изцяло с лични средства на В.П., е следвало да бъде предявено в срока по чл. 131 ГПК, поради което също не следва да бъде разглеждано.

В обобщение само защото договорът за замяна е висящо недействителен и не е бил потвърден ищцата не е придобила право на собственост върху идеална част от имота в гр. Варна, ул. "Херман Шкорпил" № 18.

По правото на изкупуване:

От представения заверен препис (л. 4 от делото на РС) се установява, че на 10.08.2011 г. е сключен процесният договор общо за цена 80 000 евро, от които – по 20 000 евро за всеки от продавачите. Договорът е действителен.

Ответницата В.К.П. е придобила право на собственост върху прехвърлените чрез атакуваната продажба идеални части, но не чрез договора, а по силата на закона. Интересите на съсобствеността не са застрашени, поради което в този случай не възниква право на изкупуване (решение № 763 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2953/2008 г., I г. о., ГК; решение № 1195 от 22.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4817/2007 г., I г. о., ГК).

Ищцата не е съсобственик, но и да беше не би имала право на изкупуване.

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищцата следва да заплати на ответниците В. и В. Попови 2240 лв. разноски: възнаграждения на адвокат в размер 1440 лв. и на вещи лица в размер 800 лв.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.К.О., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Д.Б. *** съдебен адрес: гр. Варна, ул. "Поп Харитон" № 22, адвокат Д.Б. срещу Й.К.В., ЕГН **********,***, С.И.Б., ЕГН **********,***, В.И.М., ЕГН **********,***, Ж.Н.П., ЕГН **********,***, В.Г.П., ЕГН **********,*** и В.К.П., ЕГН **********,*** за изкупуване на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Херман Шкорпил" № 18, представляващ 4/10 ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 242 кв. м (по скица 272 кв. м) идентификатор 10135.1504.140 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г., при граници: ул. "Херман Шкорпил", имоти идентификатори 10135.1504.141, 10135.1504.222 и 10135.1504.133, ведно с 4/10 ид. ч. от построената в него еднофамилна жилищна сграда, на два етажа, със застроена площ 96 кв. м, като всеки етаж се състои от по три стаи, кухня, тоалет, входно антре и четири избени помещения, представляваща сграда с идентификатор 10135.1504.140.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г., продаден чрез договор, сключен на 10.08.2011 г. с НА № 80, т. ІІ, рег. № 6084, нот. д. № 261 по описа за 2011 г. на ВН, вп. в рег. НК под № 195, за сумата от 80 000 евро, платима в месечен срок от влизането на решението в сила, на основание чл. 33 ЗС.

ОСЪЖДА Д.К.О. да заплати на В.Г.П. и В.К.П. с. ЕГН, с. а. сумата 2240  (две хиляди и двеста и четиридесет) лв. разноски: възнаграждения на адвокат в размер 1440 лв. и на вещи лица в размер 800 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи на страните пред ВАпС.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: