Р Е Ш Е Н И Е
№403
гр.Плевен, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен,
девети състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември през две
хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Виолета Николова
при секретаря
Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело №546
по описа на съда за 2023г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано
е въз основа на жалба от Ц.К.Й. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв.С.Б. ***,
съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗПАМ) № 23-1772-000113/24.06.2023г. на младши полицейски
инспектор към ОД на МВР-Плевен, Първо РУ –Плевен. Посочва се в жалбата, че
заповедта е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени противоречия
на административно производствените правила, в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон, при неспазване на изискванията за съдържанието
на административния акт. Сочи се още, че в заповедта не са изложени мотиви,
фактическите и правни основания за издаване на акта, обосноваващи решението за
наличие на материално правно основание за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1А, б.“а“ от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП). Твърди се, че не е ясно за какво нарушение е
наложена принудителната административна мярка, както и кога и къде е
осъществено поведението, вменено в нарушение. Твърди се, че по отношение на
собственика на моторното превозно средство не е съставян акт за установяване на
административно нарушение, а АУАН е съставен на трето лице, в качеството му на
неправоспособен водач. Посочва се още в жалбата, че издадената ЗППАМ не е
съобразена с целта на ЗДвП. Иска се от съда да постанови решение, с което на
основание чл.146 т.3, 4 и 5 от АПК да отмени изцяло ЗППАМ
23-1772-000113/24.06.2023г. на младши полицейски инспектор към ОД на
МВР-Плевен, Първо РУ –Плевен. Претендират се направените деловодни разноски.
В
съдебно заседание оспорващата, редовно уведомена, не се явява и не се
представлява.
Ответникът,
редовно уведомен, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Г.А., която моли
съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, както и бъде
потвърдена оспорената ЗППАМ.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено
следното:
Видно
от Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) ф.№627631/24.06.2023г.,
на процесната дата в 16,25 часа в град Плевен, на кръстовището на ***служител
на Първо РУ –Плевен старши полицай И.В.Н.и Г.М.Г., възприели управление на
моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил „***, като водачът осъществил
нарушения на чл. 147, ал.1 и чл.150 от ЗДвП. При направената проверка на МПС-то
и водача се установило, че автомобилът не е преминал годишен технически
преглед. Била установена самоличността на водача – П.И.П.от гр.Плевен, като
водачът не бил правоспособен. След извършена справка с РСОД номер 723 се
установило, че на водача не и издавано свидетелство за управление на МПС на
територията на Република България. С АУАН били иззети СРМПС № ********* и два
броя регистрационни табели с ***. АУАН бил връчен на нарушителя лично срещу
подпис на 24.06.2023г.
Безспорно
е и се установява от справка от сектор КАТ – л. 30 от делото, че собственик на
лек автомобил „***, е оспорващата.
Видно
от справка, изготвена от сектор КАТ при ОД на МВР-Плевен, на Ц.К.Й. са издавани
четиринадесет наказателни постановления, последното от 08.05.2020г. за
нарушение на чл.150 и чл. 174, ал.3 пр.2 от ЗДвП.
Установява
се от заверено копие на Заповед рег.№ 316з-2561/04.07.2022г. на Директора на ОД
на МВР-Плевен, че сред оправомощените служители на МВР да прилагат принудителни
административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а и т.5 от ЗДвП са младши
полицейските инспектори в група „Териториална полиция“ в РУ при ОД на
МВР-Плевен (определени със заповед да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП) –
за територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР-Плевен.
Видно
от заверено копие на Заповед рег.№ 316з-2933/29.07.2022г. на Директора на ОД на
МВР-Плевен, в определения поименно списък на държавни служители от звената
„Охранителна полиция“ при РУ на ОД на МВР-Плевен, които могат да осъществяват
контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят
АУАН по ЗДВП, е издателят на оспорената ЗППАМ.
Предмет
на оспорване е ЗППАМ 23-1772-000113/24.06.2023г. на младши полицейски
инспектор към ОД на МВР-Плевен, Първо РУ –Плевен, с която на Ц.К.Й., като
собственик на лек автомобил „***, е наложена принудителна административна мярка
по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДВП – прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство за срок от 6 месеца, както и са отнети СРМПС № ********* и
два броя регистрационни табели с ***, за това че на 24.06.2023г. в 16,25 часа в
град Плевен, на кръстовището на ***П.И.П.от гр.Плевен е управлявал лек
автомобил „***, като неправоспособен, за което бил съставен
АУАН ф.№627631/24.06.2023г.
При така изложените
фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима като
подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт, с който се
засягат права и интереси на оспорващия като адресат на
акта.
Разгледана по същество
е неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство
е индивидуален административен акт – Заповед на прилагане на принудителна
административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед рег.№ 316з-2561/04.07.2022г.
Директорът на ОД на МВР-Плевен е оправомощил младши полицейските инспектори в
група „Териториална полиция“ в РУ при ОД на МВР-Плевен за територията,
обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР-Плевен, какъвто е и издателят на
ЗППАМ, поради което заповедта е издадена от материално компетентен
административен орган.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
които да са довели до ограничаване правото на защита на оспорващата. Заповедта
за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в изискуемата
от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити, съгласно изискванията
на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът установи, че оспорената заповед съдържа подробно
изложение на фактическите и правни основания за издаването й. Посочено е в заповедта,
че нарушението на водача на автомобила е такова по чл.150 ЗДвП т.е. управление
на моторно превозно средство без лицето да е правоспособно. Изложени са и
мотивите за налагане на принудителната административна мярка вкл. е направена
препратка към АУАН ф.№627631/24.06.2023г.
ЗПАМ
№ 23-1772-000113/24.06.2023г. на младши полицейски инспектор към ОД на
МВР-Плевен, Първо РУ –Плевен, е издадена и в съответствие с материалния закон.
Според чл. 150 от ЗДвП,
всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.Същевременно съгласно
чл.171 т.2а, б.“а“ ЗДвП се прекратява регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.В разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗдвП са предвидени две хипотези при които се налага ПАМ – в първия водачът
на МПС- то е и собственик, а във втория водач е трето лице ( какъвто е и конкретния случай), който е неправоспособен, но се прекратява
регистрацията на собственика т.е. ПАМ се налага именно на последния.
Действително в ЗПАМ № 23-1772-000113/24.06.2023г. не е посочено цифрово за кое
от двете предложения на закона се прекратява регистрацията на автомобила, но от
текстовото описание в същата ясно е посочено от издателя, че неправоспособен е
водачът, а не собственика, поради което не е допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила.
Издаването
на СУМПС се предпоставя от придобиване на правоспособност, като за правомерното
управление на МПС водачът трябва да притежава съответно СУМПС. В случай, че
водачът П.И.П.е не притежавал такова свидетелство. Доказателство в тази насока
е издадения АУАН, който като редовно съставен на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП
по закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар
последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на
административно наказателната отговорност спрямо лица, извършили
административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по
отношение на ПАМ, предвид празнотите в уредбата на материята в чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН). Следователно,
опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя,
като в тази връзка по делото не бяха ангажирани други доказателства.
По делото е разпитат в качеството на
свидетел П.И.П.. От показанията на свидетеля се установява, че на процесната
дата автомобилът му бил предоставен от приятел на Ц.К.Й. за ремонт и смяна на
сд плейър. По време на ремонта сд-то изгоряло и П.И.П. решил да го откара автомобила
в друг сервиз, като по време на управлението на моторното превозно средство бил
спрян от служителите на МВР. Свидетелят посочва, че собственика не е знаел за
управлението на лекия автомобил. Съдът кредитира с доверие показанията на св.П.И.П.,
предвид липсата на роднинска или друга връзка с Й. и липсата на доказателства в
противоречие с изнесените от него факти. Свидетелските показания подкрепят
изложеното в АУАН ф.№627631/24.06.2023г.
При
това положение, настоящият състав на съда приема за установено наличието на
фактическо основание за издаване на оспорената по делото заповед, а именно
управление на МПС от неправоспособен водач.
Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. При приложимостта на чл. 142, ал. 1 АПК в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП следва да се отчита факта, че по силата на изричната разпоредба
на чл. 172, ал. 4 ЗДвП принудителната административна мярка "прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство" фактически се прилага със
съставянето на акта за установяване на административно нарушение - именно
тогава се свалят регистрационните табели на превозното средство, а превозно
средство без регистрационни табели не може да се движи по пътищата - чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Липсата на табели е очевидна и лесно установима и прави моторното
превозно средство практически неизползваемо, което е и целта на принудителната
мярка - да преустанови възможността за продължаване на административното
нарушение. Следователно, законодателят изрично е предвидил възможност един
орган - длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в чл. 189, ал. 1 ЗДвП, да преценяват наличието на предпоставките за прилагане на
принудителната административна мярка и фактически да я приложат, а друг орган
впоследствие да издаде акта, чрез който се обективира волеизявлението за
прилагане на мярката. Това допуснато по закон предварително изпълнение на
принудителната мярка означава, че нейната законосъобразност трябва да се
преценява към датата на фактическото й прилагане, а не към датата на издаване
на акта, с който се прилага. Ако се приеме, че законосъобразността на акта в
хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП трябва да се преценява към датата на издаване на акта, а не към
датата на фактическото прилагане на мярката, когато е налице разлика в двете
дати, то никога не би могло принудителната мярка да бъде законосъобразна.
Безспорно,
характерът на принудителната административна мярка - като средство, чрез което
със силата на държавната принуда се преустановява едно административно
нарушение, изисква незабавно или поне във възможно най-кратък срок, издаване на
заповедта за прилагане на мярката, защото макар срока на мярката да се
изчислява от датата на фактическото й прилагане, възможността на адресата на
мярката да защити правата и законните си интереси е предпоставен от издаването
на заповедта за прилагане на мярката.В случая регистрационните табели са иззети
на 24.06.2023г. т.е. заповедта разпростира своето действие до
24.12.2023г.
Не
е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията за неприкосновеност на частната собственост,
както и че се създават ограничения в правната сфера на собственика, които
надхвърлят целените със закона. В случая засягането на правата на собственика е
законодателно решение, което не лишава мярката от предвидената от закона цел,
нито прави същата материално незаконосъобразна поради разширяване на предметния
обхват на нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Правото на собственост е защитено от Конституцията, но защитено право от Конституцията е
и правото на живот и здраве на гражданите. Въпрос на законодателна преценка е
възможността с цел охрана на особено важен интерес, какъвто е този на живота и
здравето на гражданите, да се ограничи правото на собственост на собственик,
като същият временно се лиши от възможността да управлява автомобила поради
извършено нарушение от друго лице,на което собственика е предоставил за
управление превозното средство.
Наложената
принудителна административна мярка съответства и с целта на закона. Тя не цели
да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни
последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване
на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните
произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в
движението. Временното отнемане на свидетелството за управление на МПС
препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ.
възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената
мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване
управлението на МПС след употреба на алкохол, което е и обществено значима цел
с оглед значителния брой жертви и пострадали. Предвид установените факти по
делото съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с
целта на закона.
Следва
да се има предвид от оспорващия, че мерките по чл. 171 ЗДвП,
вкл. и тази по чл. 171, т. 2а ЗДвП не са санкция (наказание). Те са принудителни административни
мерки, които се различават от административните наказания. ПАМ е вид държавна
принуда, но не и вид административно наказание. Съгласно чл. 22 и чл. 23 ЗАНН за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване
се уреждат в съответния закон или указ. Изложените възражения в касационната
жалба касаят административните наказания. Целта на ПАМ е да се преустанови
определено поведение, да се постигне определен правен резултат. Налагането на
ПАМ няма целите и функциите на административното наказание, поради което към
тях не са приложими разпоредбите на ЗАНН свързани с общата и
индивидуалната превенция на административното наказание (чл. 12 ЗАНН),
маловажността (чл. 28 ЗАНН),
както смята пълномощника на оспорващия. Не е приложим института на давността,
не се вземат предвид смекчаващите или отегчаващите отговорността обстоятелства.
Именно защото ПАМ не е наказание, то определения от органа срок на мярката не
може да бъде променян от съда. При осъществяване на предпоставките заложени в
материалноправната разпоредба органът, при условията на обвързана
компетентност, е длъжен на наложи предвидената в закона ПАМ. Само при
определяне на продължителността на ПАМ, органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, като сам определя в рамките на законоустановената
продължителност на ПАМ, за какъв точно срок да я приложи. Същевременно
продължителността на действието на ПАМ е съобразена със степента на обществена
опасност на деянието, което я прави пропорционална.
Заповедта
е надлежно мотивирана, като наред с това направената препратка към съставения
АУАН в съответствие с изискванията на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС относно мотивирането на акта. От
данните по преписката и приобщените към заповедта мотиви в АУАН, съдът може да
извърши контрол за законосъобразност на определения в условията на оперативна
самостоятелност срок на действие на ПАМ. Наложената мярка съответства по
вид и степен на извършеното противоправно деяние. Мерките нямат санкционен
характер, но имат превантивен /възпиращ/ такъв, като процесната ПАМ се явява от
този тип. Като е предоставил МПС-то на лице, което е било неправоспособно, собственикът
реализира хипотезата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП. Ирелевантно е дали
собственикът е знаел или не за обстоятелството, че водача е
неправоспособен.
Спазен
е и принципът за съразмерност на мярката по чл. 6 от АПК,
като правомощията си авторът на процесния ИАА е упражнил разумно, добросъвестно
и справедливо. Не са засегнати в повече от необходимото права и законни
интереси на жалбоподателя, като се има предвид, че е определен минималния
предвиден срок за прекратяване на регистрацията.
Неоснователно
е възражението на оспорващата, че предвид обстоятелството, че не е съставен
АУАН, то издадената ЗППАМ е незаконосъобразна. Неотносимо е и обстоятелството
дали е издаден или не акт за установяване на административно нарушение респ.
наказателно постановление на собственика на автомобила, управляван от
неправоспособен, с оглед на обстоятелството, че според българското
законодателство административно наказателната отговорност се носи самостоятелно
и отделно от производството по налагане на ПАМ.
Въз
основа на така изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената
заповед е издадена от оправомощен административен орган, в кръга на неговата
компетентност, което я прави действителна. Не са налице съществени
процесуални и материално правни нарушения, нито с издаването й са нарушени
принципи на правото и закона, поради което жалбата срещу заповедта следва да
бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото следва да бъдат присъдени в полза на ОД на МВР-Плевен
деловодни разноски в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Плевен, девети
състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Ц.К.Й. с ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адв.С.Б. ***, съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 23-1772-000113/24.06.2023г. на младши
полицейски инспектор към ОД на МВР-Плевен, Първо РУ –Плевен.
ОСЪЖДА Ц.К.Й. с ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на ОД на МВР-Плевен сумата от 150 (сто и петдесет) лева деловодни разноски.
Решението на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: