Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 60/30.04. Година 2019
Град Варна
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На тридесети април Година две хиляди и
деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова
Ангелина Лазарова
съдебен секретар Соня Дичева
прокурор Владимир Чавдаров
като разгледа докладваното от съдия Лазарова
ВЧНД № 155 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е решение №
40/17.04.2019 г. по ЧНД № 167/19 г. на Окръжен съд гр. Шумен, с което е
отказано изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена от зам. Окръжен
прокурор, Окръжна прокуратура на град Албертвил, Република Франция, за
предаване на българския гражданин Х.А.Д., за изтърпяване на наказание лишаване
от свобода по присъда № 203/10 от 08.02.2010 год. на Окръжен наказателен съд на
град Албертвил на Република Франция, като е постановено приемане за привеждане
в изпълнение от Шуменска окръжна прокуратура оставащата част от наказанието в
размер на 13 месеца и 13 дни от общото
наложеното наказание две години лишаване от свобода. Потвърдена е била взетата по
отношение на Х.А.Д. мярка за неотклонение „Домашен арест“ до привеждане в
изпълнение на наказанието.
Въззивното производство е образувано по протест на
прокурор от ШОП, с искане решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Независимо, че в с.з. прокурорът не се е противопоставил съдът да приеме
изпълнение на наказанието в РБългария по чл. 40 ал. 1 т. 4 от ЗЕЕЗА, в протеста
счита, че ЕЗА следва да бъде изпълнена и лицето да бъде предадено на РФранция.
Приемането да се приведе от прокурора наказанието лишаване от свобода се явява
безрезултатно действие доколкото следва да бъдат прилагани правилата по
българското право и по чл. 82 ал. 4 от НК са изтекли абсолютните срокове за
изпълнението му. Оспорва се тезата на ШОС, че деянието, описано по ЕЗА не е
подсъдно на българския съд с оглед чл. 4 ал. 1 от НК. Разглеждайки значението
на обикновената и абсолютна давност за изпълнение на наказанието, прокурорът
счита, че е невъзможно привеждане на остатъка от наложеното от френските власти
наказание в размер на 13 месеца и 13 дни. По изложените аргументи прокурорът
моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което искането за
предаване на Х.Д. на френските власти да бъде уважено. Прокурорът иска изменение
на мярката за неотклонение в „Задържане под стража“ до фактическото предаване
на лицето.
Представителят на въззивната прокуратура счита
протеста за неоснователен и предлага решението на окръжния съд да се потвърди.
Защитникът и лицето, чието предаване се иска,
изразяват идентично становище.
Съставът на апелативния съд намира, че протестът е
неоснователен.
Предмет на разглежданата Европейска заповед за арест е
предаване на лицето Х.А.Д. с оглед изтърпяване на остатък от 13 месеца и 13 дни
от наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на 2 години въз основа
на съдебно решение № 203/10 от 08.02.2010 год. издадено от Окръжен наказателен
съд на град Албертвил на Република Франция.
Съобразявайки приложимите правила по ЗЕЕЗА и
разглеждайки ЕЗА от 10.11.2014г. на Заместник окръжен прокурор на Прокуратурата
на Окръжен съд град Албертвил на Република Франция, по преписка прокурорски
номер 08005052, първоинстанционният съд е счел, че съдържа всички елементи
посочени в чл. 36 и чл. 37 от ЗЕЕЗА. Съдът установил, че е налице двойна
наказуемост на описаните в заповедта престъпления /при отбелязване от
издаващият орган и на т. 20 – „мошеничество“, от престъпленията, за които
двойна наказауемост не се изследва/, като деяния по чл.246 вр. чл. 243, ал.2 от НК, с предвидено наказание лишаване от свобода до шест години. Съдът не е
констатирал абсолютни основания за отказ по чл. 39 от ЗЕЕЗА, както и
факултативни по чл.40, ал.1, т.1, 1а, 2, 3 и 5
от ЗЕЕЗА, тъй като престъплението не е извършено цялостно или частично
на територията на РБългария, не е подсъдно на български съд, не е изтекъл
предвиденият давностен срок, лицето не е търпяло и не търпи наказание за това
деяние в страна, която не е членка на ЕС.
Протестът е насочен към постановения от ШОС отказ да
се изпълни ЕЗА спрямо Д. предвид факултативно основание по смисъла на чл. 40,
л.1, т. 4 от ЗЕЕЗА, без да са изложени
конкретни насрещни аргументи. Не се оспорват социалните и семейни връзки на Д.
с територията на България, където изтърпяването на наказанието би подпомогнало
настъпването на поправителен и превъзпитателен ефект.
Становището на прокурора е насочено към предмета на
следващото производство по чл. 44 ал. 11 от ЗЕЕЗА. Счита се, че наказанието
обективно не може да бъде приведено в изпълнение, доколкото би било приложимо
българското право и с оглед влизане в сила на присъдата на Окръжен наказателен
съд на град Албертвил, РФ, на 08.02.2010г. сроковете по чл. 82 ал. 4 вр. ал. 1
т. 5 от НК са изтекли.
Поставеният в протеста въпрос относно възможността за
изпълнение на наказанието и преценката за изтекла погасителна давност за това
не може да се решава в настоящото производство. Това следва да бъде сторено от
съда в производството по чл. 44 ал. 11 – 13 от ЗЕЕЗА.
Въззивният съд ревизирайки така постановеното решение
от състава на ШОС достигна до извод, че същото е правилно и законосъобразно:
налице е основанието по чл. 40 ал. 1 т. 4 от ЗЕЕЗА – исканото лице е български
гражданин и желае да изтърпи наложеното наказание в РБългария.
Като последица от взетото решение и на основание чл.
44 ал. 7 от ЗЕЕЗА съдът е потвърдил мярката за неотклонение “Домашен арест” до
привеждане в изпълнение на наказанието. Не се установяват основания за
промяната й, включително и с оглед справката за пътувания на Х.Д. в чужбина.
По изложените съображения, и като не констатира
основания за отмяна или изменение на проверяваното решение, по реда на чл.48
ал. 2 от ЗЕЕЗА, настоящият състав на Апелативен съд Варна
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/17.04.2019 г. по ЧНД №
167/19 г. на Окръжен съд Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: