Р Е Ш Е Н И Е
№ 1955 10.10.2018 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на десети септември през две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Марина Димова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1686 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от С.С.А. ЕГН **********, с адрес ***, против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” №2, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по време на ДП № 138/2013 по описа РУП- Стралджа до окончателното му приключване с Присъда №110 от 27.07.2017 година, постановена по НОХД №477 по описа на Районен съд – Ямбол за 2015 година, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на присъдата до окончателното изплащане на сумата, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото и сумата 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирана както следва: по 30 лева за двадесет пътувания по маршрут Бургас – Ямбол – Бургас за явяване за процесуално – следствени действия на фазата на ДП, както и за явяване в съдебни заседания.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът посочва, че с Присъда №110 от 27.07.2017 година, постановена по НОХД №477 по описа на Районен съд – Ямбол за 2015 година, е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 12.08.2017 година. Посочва, че по това наказателно производство е привлечен за първи път като обвиняем на 19.10.2013 година с Постановление за привличане на обвиняем от 05.11.2013 година и му е взета мярка за неотклонение „подписка“. По това наказателно производство бил изготвен и внесен обвинителен акт и било образувано НОХД № 905/2014 година по описа на Районен съд – Ямбол. На 14.01.2015 година била произнесена осъдителна присъда, която била отменена по пътя на инстанционния контрол с Решение №66 от 23.04.2015 година по ВНОХД № 56 /2015 година по описа на Окръжен съд – Ямбол и делото било върнато във фазата на досъдебното производство за отстраняване от Районна прокуратура – Ямбол на допуснато съществено процесуално нарушение. При последвалото внасяне на обвинителния акт в съда било образувано производството по НОХД № 477 по описа на Районен съд – Ямбол за 2017 година.
Ищецът твърди, че воденото срещу него наказателно производство се отразило изключително негативно на личния и професионалния му живот, както и върху физическото и психическото му състояние. Трудно му било да си намери работа, много негови познати започнали да го отбягват и да го критикуват и той бил принуден да търпи отчуждението на околните. В продължение на целия процес изпитвал непрекъснат стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда. След постановяване на осъдителната присъда бил напълно съсипан, тъй като бил осъден ефективно на три години лишаване от свобода за нещо, което не бил извършил. Отношенията в семейството му били обтегнати, тъй като жената с която живее на семейни начала А.Г.Ч. сама трябвало да се грижи за трите им деца – Р. /на 14 години тогава/, Г. /на 12 години тогава/ и З. /на 11 години тогава/. Те ставали свидетелите на конфликтите помежду им по този повод. Твърди, че в най – крехките си детски години в продължение на четири години децата живели с идеята, че баща им е престъпник.
На следващо място ищецът излага, че воденото срещу него наказателно производство дало отражение и на общественото му положение. Въпреки предишните му осъждания, последното от които за деяние през 2011 година, по време на повдигнатото обвинение той се бил разграничил от престъпния свят. На всички било известно, че полага честен труд като се занимава с обща работа и продава сладкарски изделия в квартала. Сред хората, с които общува бил положил основите на доверие, добро име и авторитет. В резултат на обвинението и първата осъдителна присъда бил напълно дискредитиран в обществото като станал обект на критики и обиди. Самият той станал изключително самокритичен и тръпнел в срам и унижение, че без вина е станал обект на наказателна репресия. Постоянните работодатели отказвали да работят с него, тъй като често пътувал до град Ямбол и сред всички се носел слуха, че го очаква дълга ефективна присъда.
Ищецът излага, че през цялото време на наказателното преследване бил принуден да понася всички ограничения, които поради качеството на обвиняем, впоследствие и подсъдим му били налагани. Трябвало за съобрази начина си на живот с производството – да се съобразява с взетата по отношение на него мярка за неотклонение „подписка“, да се явява на многобройни заседания, провеждани извън населеното място, където живее, и да изживява ежедневен стрес, че може да бъде осъден без вина. Освен това пътуването от Бургас до Ямбол и обратно през този период било свързано с разходването на финансови средства. За да осигури присъствието си всеки път се налагало да моли негов приятел да го закара с неговия автомобил, като за услугата му заплащал сумата от 30 лева на пътуване. Посочва, че в хода на производството се явил общо 20 пъти като посочва конкретните дати.
В следствие на посоченото ищецът изпаднал в депресивно състояние, съпътствано с често безсъние, постоянна напрегнатост и притеснение, отказ да осъществява редовни социални контакти. Бел затворен в себе си и трудно общувал дори с близките си. Бил в непрекъснато безпокойство и терзания.
Поради изложеното ищецът предявява посочените искове.
В исковата молба ищецът е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба и приложенията Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при Районна прокуратура – град Бургас, е дала писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и по размер. Счита същите за неоснователни и недоказани поради което моли претенциите да бъдат оставен без уважение за което излага следните съображения:
На първо място в писмения отговор е посочено, че не се установява пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между претендираните от ищеца вреди и дейността на Прокуратурата по процесното дело. Счита, че липсват доказателства за реално претърпени неимуществени вреди, за техния размер и най – вече за непосредствената им връзка с поведението на ответника. Конкретизира, че липсват доказателства органите на Прокуратурата на Република България да са извършвали действия извън правно регламентираните. Посочено е, че Прокуратурата не е разгласявала информация за разследването поради което не следва да носи отговорност за това. Поради изложеното ответникът счита, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан. Допълва, че изложените в обстоятелствената част на молбата обстоятелства сочат на едни обичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство, които не са причинили неимуществени вреди. В писмения отговор е отправено искане, в случай, че искът бъде счетен от съда за основателен, за намаляване на претендираното обезщетение, тъй като не е съобразен с твърдените вред и социално – икономическата обстановка в страната, не е в съответствие с принципа за справедливост и не е съобразен със съдебната практика по аналогични случаи. В тази насока ответникът отправя искане да се съобрази обстоятелството, че ищецът е осъждан, което счита, че сочи на по – нисък интензитет на претърпените вреди. Твърди, че наказателното производство в досъдебната и съдебната фаза е протекло в разумни срокове, имайки предвид тежестта на обвинението, както и обстоятелството, че обвиняеми по делото са били още три лица, бил е конституиран граждански ищец, като следва да се отчете, че процесуалното поведение на тези страни в наказателния процес също е от значение за неговата продължителност. В писмения отговор е посочено още, че признаването на ищеца за виновен и налагането на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години, налагат извод, че ако в процесния период са търпени вреди, то те не са единствено и само в резултат на действия и актове на органи на Прокуратурата. Въпреки тежестта на обвинението взетата мярка за неотклонение по отношение на ищеца е била най – леката предвидена в закона. Поради това ответникът заявява, че оспорва и размера на предявения иск. В писмения отговор е оспорена и претенцията за присъждане на лихва за забава от датата на постановяване на присъдата на 21.08.2017 година като неоснователна и недоказана. Посочено е, че липсват преки доказателства относно това дали присъдата е влязла в сила и кога. Ответникът посочва, че и искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на претърпяна загуба е неоснователен и недоказан, тъй като не са представени доказателства за направени разходи в претендирания размер. Ответникът е посочил доказателства.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител адвокат Н. поддържа предявения иск, сочи доказателства. По същество на спора отправя искане да бъде постановено решение за уважаване на предявения иск. Представя писмени бележки, в които излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание, ответникът, чрез прокурор Маркова излага доводи за неоснователност на предявения иск. Сочи доказателства. В писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на предявените искове.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и предвид приложения материален закон, се установява следното от фактическа и правна страна:
Материално правната квалификация на иска чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ съгласно който Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, Прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
С Постановление по ДП №138/2013 година на РУП – Стралджа за привличане на обвиняем от 05.11.2013 година С.С.А., ищец в настоящото производство, е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. На посочената дата е взета мярка за неотклонение „подписка“. С постановление за привличане на обвиняем от 19.10.2013 година ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК.
С Присъда №110 от 27.07.2017 година, постановена по НОХД №477 по описа на Районен съд – Ямбол за 2015 година, е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение по посочената правна квалификация.
По внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 905 по описа на Районен съд – Ямбол за 2014 година. Постановена е Присъда №5 от 14.01.2015 година, с която ищецът е признат за виновен в извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинение и той е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание той е следвало да изтърпи при строг режим в затвор. По повод подадена от подсъдимите въззивна жалба против посочената присъда е образувано производство по ВНОХ № 56 по описа на Окръжен съд – Ямбол. С решение по посоченото дело от 23.04.2015 година е отменена обжалваната присъда и делото е върнато на Ямболска районна прокуратура. С актовете на двете инстанции е потвърдена мярката за неотклонение на ищеца – „подписка“
Впоследствие по обвинителния акт е образувано НОХД № 477 по описа на Районен съд – Ямбол за 2015 година. Делото е приключило с посочената присъда от 17.07.3017 година, с която ищецът в настоящия процес, е оправдан по повдигнатото обвинение. Съдебният акт е влязъл в сила на 21.08.2017 година.
По отношение на иска за осъждане на Прокуратурата на Република България да плати обезщетение за причинени неимуществени вреди причинени от повдигнатото обвинение, за което ищецът е оправдан, настоящият състав приема следното:
От показанията на свидетелката А.Г.Ч., с която ищецът живее на семейни начала и двамата имат от съвместното съжителство три деца се установява, че когато го видяла след 2 -3 дни след задържането му той плачел и бил пребит от бой. Тя също плакала. След като го задържали тя го търсила няколко пъти по телефона , но той не отговарял. За наказателното производство заявява, че продължило много дълго време – 4 – 5 години. В този период ищецът бил много нервен, постоянно се карали. Стоял вкъщи, имал безсъние. Налагало се да лишават децата си, за да могат да се справят със ситуацията. Свидетелката излага още, че и тя и децата, на които има казали в училище също били притеснени в този период. На децата им казали, че баща им ще влезе в затвора и те ще останат без баща. Преди да бъде задържан ищецът продавал сладко. Работел обща работа на частно. На въпрос на представителя на Прокуратурата свидетелката А.Ч. излага, че С.А. се притеснявал за това дело, а не за друго дело от 2013 година по което бил осъден.
От приложеното към писмения отговор свидетелство за съдимост на ищеца се установява, че ищецът е осъждан за четири престъпления. С определения от 12.11.2013 година по НЧД № 3988 по описа на Бургаски районен съд за 2013 година на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23 , ал.1 от НК за последните две деяние му е определено общо наказание.
Поради това, че ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен, тъй като е налице предвидената в цитирания чл.2 от ЗОДОВ хипотеза.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ следва да се имат предвид и Постановление №4 от 23.12.1968 година на Пленума на Върховен съгласно /т. II./, съгласно което понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са обсъждани и в съдебната практика.
В конкретния случай, настоящият състав приема,
че следва да бъде взето предвид, че престъплението за което е бил привлечен
като обвиняем ищеца се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години. По време на воденото наказателно производство
ищецът се е явил пред разследващите органи и в съдебни заседания общо двадесет
пъти. Производството е продължило 3 години и 10 месеца. От показанията на
свидетелката А.Ч. се установява, че това е било източник на негативни
изживявания за ищеца, не я и децата им и периода е бил доста труден за тях.
Както беше посочено ищецът се променил станал изнервен, затворен, имал
безсъние, притеснявал се за близките си.
Търпял е и ограниченията на мярката за неотклонение подписка.
От друга страна следва да бъде
взето предвид, че ищецът в миналото си е осъждан и по делото липсват данни да е
реабилитиран поради което настоящият състав приема, че това обстоятелство
следва да бъде взето предвид при формиране на изводите на съда относно
определяне размера на неимуществените вреди.
При това положение настоящият
състав приема, че обоснован и съответен на конкретното претърпените вреди
размер на обезщетението е сума от 2000 лева. До пълния предявен размер от
10 000 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
По иска за осъждане на ответника
да плати обезщетение за имуществени вреди настоящият състав приема следното:
В исковата молба и уточнението към ищецът е посочил, че се е
явил пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание на
следните дати: 19.10.2013 годна за привличане като обвиняем, 05.11.2013 година
– привличане на обвиняем, 03.12.2013 година за разпит като обвиняем, 17.10.2014
година - явяване в съдебно заседание по
НОХД № 905 по описа на Ямболски районен съд за 2014 година, 01.12.2014 година –
явяване в съдебно заседание по същото дело, 14.01.2015 година – заседание по
посоченото дело, 04.03.2015 година -
явяване в съдебно заседание по ВНОХ № 56 по описа на Ямболски районен съд за
2015 година, 20.03.2015 година явяване в
съдебно заседание по ВНОХ № 56 по описа на Ямболски районен съд за 2015 година,
на 29.06.2015 година, 19.11.2015 година, 07.01.2015 година, 18.02.2015 година,
31.03.2015 година, 19.05.2016 година, 07.07.2016 година, 15.09.2016 година,
22.11.2016 година, 20.04.2017 година, 27.06.2017 година и 27.07.2017 година, на
които дати се е явил в съдебно заседание по НОХД № 477 по описа на Ямболски
районен съд за 2015 година.
Свидетелят Нико Христов Г.ев
установява, че возил ищеца със собствения си лек автомобил три – четири пъти от
Бургас до Ямбол и обратно през 2014 или
2015 година.
Тъй като от приложените дела се
установява, че ищецът се е явявал лично на посочените по – горе дати пред
съответните органи по повод повдигнатото обвинение,у както и предвид факта, че
не е спорно по делото, че за посочения период той е живеел в град Бургас,
настоящият състав приема, че претенцията за осъждане на ответника да плати
обезщетение за имуществени вреди в размер на разходите , направени за транспорт
е основателна и следва да бъде постановено решение, с което да бъде уважена.
Размерът на претенцията, определен по реда на чл.162 от ГПК от съда е
основателен до пълния предявен размер от 600 лева, по 30 лева на пътуване в двете
посоки, предвид стойността на обичайните разходи за пътуване с посочената
дестинация.
На основание т.4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 година по тълкувателно гражданско дело №3/2004 година
на ОСГК на ВКС следва да бъде присъдена лихва за забава върху обезщетението за
осъждане на ответника да плати неимуществени вреди за периода от влизане в сила
на присъдата до датата на предявяване на иска, която определена по правилото на
чл.162 от ГПК е в размер на 110, 55 лева за периода от 22.08.2017 година до 08.03.2017 година.
Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба.
По разноските, направени по
водене на делото, настоящият състав приема следното:
Ответникът е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено между адвокат Н. и
доверителят й – ищеца по делото. Страните по договора за празна защита и
съдействие са постигнали съгласие, че на основание чл.38, ал.1 , т.2 от Закона
за адвокатурата доверителят не заплаща възнаграждение по договора. В писмената
защита процесуалният представител на ищеца
адвокат Н. е поискал да му бъде присъдено възнаграждение на основание
чл.38 от Закона за адвокатурата, като
по иска за осъждане на ответника да плати обезщетение за неимуществени вреди
уговореното възнаграждение е в размер на 830 лева, по иска за заплащане на
обезщетени за имуществени вреди уговореното възнаграждение е в размер на 300
лева. Уговорените възнаграждения са в минималните размери, посочени в Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
възражението за прекомерност е неоснователно. Съответно на уважената част от
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ответникът дължи на
ищеца разноски в размер на 166 лева. До пълния предявен размер претенцията
следва да бъде отхвърлена. Дължи се пълния размер на претенцията за заплащане
на адвокатско възнаграждение за иска за осъждане на ответника да плати
обезщетение за имуществени вреди. Следва да бъде посочено, че титуляр на това
вземане е адвоката, осъществил процесуалното представителство.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да плати на ищеца сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на повдигнато обвинение по ДП № 138/2013 по описа РУП- Стралджа, за което е оправдан с Присъда №110 от 27.07.2017 година, постановена по НОХД №477 по описа на Районен съд – Ямбол за 2015 година, и сумата 6 00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на посоченото обвинение. До пълния предявен размер на иска за осъждане на ответника да плати обезщетение за причинени болки и страдания претенцията следва да бъде отхвърлена. В полза на адвокат Н. следва да бъдат присъдени разноските, съответно на уважената част от този иск и в пълния размер за иска за осъждане на ответника да плати обезщетение за имуществени вреди.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.София, бул.”Витоша” № 2, да плати на С.С.А. ЕГН **********, с адрес ***, сумата 2 000 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато обвинение по ДП № 138/2013 по описа РУП- Стралджа, за което е оправдан с Присъда №110 от 27.07.2017 година, постановена по НОХД №477 по описа на Районен съд – Ямбол за 2015 година, сумата 110, 55 лева /сто и десет лева, петдесети пет стотинки/, представляваща законна лихва върху посочената главница, начислена за периода от 22.08.2017 година до 08.03.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата от 2 000 лева /две хиляди лева/, считано от датата на подаване на исковата молба на 09.03.2018 година до окончателното й плащане, сумата 600 лева /шестстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени в резултат на повдигнато обвинение по ДП № 138/2013 по описа РУП- Стралджа, за което е оправдан с Присъда №110 от 27.07.2017 година, постановена по НОХД №477 по описа на Районен съд – Ямбол за 2015 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.С.А. ЕГН **********, с адрес *** за осъждане на Прокуратура на Република България, гр.София, бул.”Витоша” № 2, да му плати сума в размер разликата между присъдените 2 000 лева /две хиляди лева/ до претендирания размер от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато обвинение по ДП № 138/2013 по описа РУП- Стралджа, за което е оправдан с Присъда №110 от 27.07.2017 година, постановена по НОХД №477 по описа на Районен съд – Ямбол за 2015 година
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.София, бул.”Витоша” № 2, да плати на адвокат М.М.Н. ***, с адрес на упражняване на дейността: ****, с личен № ********** сумата 466 лева /четиристотин шестдесет и шест лева/, представляваща адвокатски хонорар за оказана правна помощ на ищеца С.С.А. ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
на адвокат М.М.Н. ***, с адрес на упражняване на
дейността: ****, за осъждане на ответника Прокуратура на Република България,
гр.София, бул.”Витоша” № 2, да й плати адвокатско възнаграждение за оказано на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата процесуално
представителство на ищеца по делото С.С.А. ЕГН **********, с адрес ***, в
размер разликата между сумата 466 лева /четиристотин шестдесет и шест лева/,
която й е присъдена до претендирания размер от 1 130 лева /хиляда сто и
тридесет лева/
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! М.Д.