№ 1905
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора И.а
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512711 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника – Г. И. Г. , с ЕГН **********, чрез
назначен особен представител адв.П. М., срещу решение №20161739 от 22.07.2021г.,
постановено по гр.дело №59904/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 154-ти състав, в
частта, в която е осъден жалбоподателя да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"
ЕАД, с ЕИК *******, на правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД следните суми: сумата от 691.05 лв., главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. -30.04.2016г.,
отразена в обща фактура №**********/31.07.2015г. за отоплителен сезон 01.05.2014г. -
30.04.2015г. и обща фактура №**********/31.07.2016г. за отоплителен сезон
01.05.2015г. - 30.04.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 12.09.2018г., до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 86.20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2015г. до
07.12.2017г.; сумата от 5.10 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода м.05.2015г. - м.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 12.09.2018 г., до окончателното изплащане на вземането;
както и сумата от 1.16 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху цената
на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2015г. до 07.12.2017г.. Във
въззивната жалба са инвокирани доводи за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на
материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.
Поддържа се, че в хода на съдебното производство е останал недоказан факта на
доставка на топлинна енергия в процесния имот в твърдяното количество, съответно не
е доказана стойността на потребеното количество топлинна енергия през исковия
1
период. Оспорват се констатациите на съда досежно установяване на реалното
количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден имот. Твърди се
още, че относно претендираната от ищеца цена за услугата дялово разпределение по
делото не са ангажирани доказателства относно начина, по който се определят цените
на процесната услуга, предвид на което не може да се приеме, че претендираните суми
са дължими. Излага се още, че неправилно първоинстанционният съд е уважил
частично предявения иск за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД, представляващи
обезщетение за забава върху цената на незаплатената топлинна енергия, в т.ч. и върху
цената на услугата дялово разпределение, без по делото да са налице доказателства, че
ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението да заплати дължимата
цена на доставената в имота топлинна енергия, респективно цената на услугата дялово
разпределение, предвид на което така предявената акцесорна претенция се явява
неоснователна и като такав следва да бъде отхвърлена. Предвид изложеното моли съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и
да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД не депозира писмен
отговор, представена е молба от 16.03.2023г., в която се изразява становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Моли съда да постанови съдебен акт,
с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Третото лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД не изразява становище по
подадената въззивна жалба.
Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу М.Д. С., Д. И. Г. и Г.
И. Г. при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед петитума на подадената въззивна жалба на въззивен контрол подлежи
постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ответника - Г. И. Г.. В останалата част относно останалите
ответници постановеният съдебен акт е влязъл в сила като необжалваем.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по
смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В
тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
2
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми, но по същество е частично неправилно. За да постанови
обжалваното съдебно решение, в частта, в която са уважени срещу ответника - Г. И. Г.
предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че претендираните
от ищеца вземания са дължими поради проведено доказване на количеството и
стойността на потребената от ответника топлоенергия, както и че същият е изпаднал в
забава, тъй като задължението му за заплащане на цената на топлинната енергия е
срочно. Настоящата въззивна инстанция споделя изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи в частта, в която е уважен
предявения срещу ответника - Г. И. Г. иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации
на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации в частта досежно основателността на осъдителния иск с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ /чл.272 ГПК/. Обоснованият
краен извод на СРС в частта, в която е приет за основателен предявения срещу
ответника - Г. И. Г. иск за вземания за обезщетение за забава върху цената на
незаплатената топлинна енергия, в т.ч. и върху цената на услугата дялово
разпределение, е направен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния
закон и некоспондира на събраните по делото доказателства. Изложените в жалбата
доводите в този смисъл за основателни.
В процесната хипотеза не се спори от страните, а и от доказателствата по делото
се установява, че ответникът - Г. И. Г. на основание наследствено правоприемство е
придобил 5/12 ид.ч. от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот -
апартамент №19, находящ се в град София, ж.к.“*******“, ********* вх.Б*******; за
исковия период от време. Според действалата през периода разпоредба на чл.153, ал.1
ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота – собственост или вещно право на ползване. В случая след като по делото е
установен по несъмнен начин факта, че ответникът притежава 5/12 ид.ч. от правото на
собственост върху имота през процесния период, т.е. без съмнение през процесния
период същият е имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ и е страна по договорното отношение с ищеца за продажба на топлинна
енергия. В случая не се изисква задължително договорът да е в писмена форма, касае
се за неформален договор за продажба на топлинна енергия, като съдържанието на този
договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ и
доколкото не се твърди и установява изключението по чл.150, ал.3 ЗЕ. По тези
съображения се налага единственият правилен извод, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия относно
процесния топлоснабден имот. При тези аргументи е налице основание в закона за
ангажиране на неговата договорна отговорност.
3
Въззивният съд приема за неоснователни възраженията на ответника за
необоснованост на решението предвид недоказан обем и качествени показатели на
доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. От събраните по делото
писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата
СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в
жилището на ответника е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на
същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и
изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за
установено по делото, че количеството на топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, е изчислено по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1. от
Наредба №16-334. Следователно се налага извода, че сумите за топлинна енергия за
имота на ответника са начислени в съответствие с действащата за исковия период
Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице,
специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за
извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи,
предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че следва да го кредитира.
Заявените с въззивната жалба на ответника общи възражения съдът намира, че не сочат
необоснованост на заключението и като отчита че не са подкрепени от събрани по
делото доказателства, приема за неоснователни. На следващо място в приетото по
делото заключение на съдебно-техническа експертиза се съдържат констатации, че при
извършената проверка от експерта е установено, че средствата за измерване на
топлинна енергия са преминали през необходимия метрологичен контрол и същите са
били в изправност през исковия период от време. Следователно съдът приема, че
ищецът е доказал, че през целия исков период е доставял топлинна енергия в
процесния недвижим имот, като до приключване на устните състезания не са
ангажирани доказателства, че ответникът - Г. И. Г. е заплатил стойността на
доставената в имота му топлинна енергия, в т.ч. и цена на услугата дялово
разпределение, съответстваща на притежаваната от него идеална част от правото на
собственост.
На следващо място въззивният съд приема, че след като вземането на ищеца е
доказано по основание, правилно СРС е разгледал своевременно заявеното от
ответника - Г. И. Г. възражение за давност, като правилно е прието, че е частично
основателно. Изложените в този смисъл мотиви от първостепенния съд са
законосъобразни, правилно е посочено, че вземането на „Топлофикация София” ЕАД
спрямо ответника представлява задължение за периодично плащане по смисъла на
чл.111 от Закона за задълженията и договорите, по отношение на което се прилага
тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения /каквито са процесните за главница и лихва/, давността тече от деня на
падежа. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни – според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В случая не се оспорва обстоятелството, че искът е предявен в съда на
12.09.2018г., т.е. погасени по давност се явяват всички претендирани вземания за
доставена в имота топлинна енергия от началото на исковия период - 01.05.2014г. до
31.07.2015г. вкл.. Размерът на непогасеното по давност вземане за останалата част от
исковия период от м.08.2015г. до м.04.2016г. при съобразяване със заключението на
съдебно-техническата експертиза за потребена топлинна енергия по месеци и на
4
основание чл.162 от ГПК възлиза в размер на 1658.49 лв., съответно вземането на
ищеца спрямо ответника - Г. И. Г. възлиза на сумата от 691.05 лв. /съответства на 5/12
части от 1658.49 лв./ Правилно предявеният осъдителен иск чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във
вр. с чл.150 от ЗЕ е уважен за сумата от 691.05 лв., представляваща цена на
незаплатена топлинна енергия, за периода от м.08.2015г. до м.04.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2018г. /дата на подаване на
исковата молба в съда/, до окончателното й изплащане. В тази част съдебният акт
следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Относно претендираната цена за услугата „дялово разпределение“ от
заключението на вещото лице се установява, че за процесния период тази услуга се е
извършвала от топлофикационното дружество. Съгласно клаузата на чл.22 и чл.36, ал.1
ОУ клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат цената за услугата „дялово
разпределение“ на топлопреносното предприятие, като в случая не са ангажирани
доказателства от страна на ответника да е заплатил дължимите от него суми за дялово
разпределение за частта от исковия период, за която вземането не е погасено по
давност, а именно за периода от м.08.2015г. до м.04.2016г.. Правилно предявеният
осъдителен иск чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ е уважен за сумата от
5.10 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение, за периода от
м.08.2015г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.09.2018г. /дата на подаване на исковата молба в съда/, до окончателното й
изплащане. В тази част съдебният акт следва да бъде потвърден на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
По предявените претенции за лихви за забава върху главниците за цена на
топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:
По отношение на задълженията за процесния период са приложими одобрени с
Решение №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. Общи условия, като
съгласно чл.33, ал.1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното
публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява
покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата
сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е
обвързано с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради което
следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от датата на
възникването им - арг. чл.114, ал.2 ЗЗД. В настоящия случай при доказателствена
тежест за ищеца по делото няма ангажирани доказателства за датата на публикуването
на интернет страницата на топлопреносното предприятие на месечните дължими от
ответника суми за топлинна енергия, поради което се налага извода, че липсват
доказателства, че ответникът е изпаднал в забава и дължи претендираното обезщетение
за забава върху главницата, представляваща стойност на доставена топлинна енергия.
На следващо място относно претенцията за лихва за забава върху цената на
услуга за дялово разпределение въззивният съд приема за недоказана и такава на
следва да се присъжда. Настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на ответника по нея. Съгласно разпоредбата на чл.84,
ал.2 от ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и конкретния случай
относно престирането на цената на услугата за дялово разпределение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане има
значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще
5
дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата се като главница
сумата. До приключване на производството пред първоинстанционния съд ищцовото
дружество не е ангажирало доказателства за връчването на ответника на такава покана
относно заплащането на услугата за дялово разпределение, съобразно което
последният не е изпаднал в забава и не дължи обезщетение за забава върху цената на
услугата за дялово разпределение за исков период.
По горните аргументи въззивният съд намира, че първоинстанционният съд като
е уважил предявеният осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата
от 86.20 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху стойността на
доставената в имота топлинна енергия, за периода от 15.09.2015г. до 07.12.2017г.;
както и за сумата от 1.16 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху цената
на услугата дялово разпределение, за периода от 15.09.2015г. до 07.12.2017г., е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен
предявеният осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 86.20
лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху стойността на доставената в
имота топлинна енергия, за периода от 15.09.2015г. до 07.12.2017г.; както и за сумата
от 1.16 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху цената на услугата
дялово разпределение, за периода от 15.09.2015г. до 07.12.2017г..
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски
има въззивника – ответник, но поради липса на доказателства за реално направени
такива съдът не следва да се произнася в тази насока. С оглед отхвърлената част на
подадената въззивна жалба в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат
разноски доколкото няма подаден писмен отговор от същата, както и неин процесуален
представител не се явява в съдебно заседание. При това положение в полза на
въззиваемата страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20161739 от 22.07.2021г., постановено по гр.дело
№59904/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 154-ти състав, В ЧАСТТА, в която са
уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД като е
осъден ответника - Г. И. Г., с ЕГН **********, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, следните суми: сумата от 86.20 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена върху стойността на доставената в имота топлинна
енергия, за периода от 15.09.2015г. до 07.12.2017г.; както и сумата от 1.16 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена върху цената на услугата дялово
разпределение, за периода от 15.09.2015г. до 07.12.2017г.,.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.*******, срещу Г. И. Г., с ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.”*******”, бл.*******, ап.19; осъдителен иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 86.20 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена върху стойността на доставената в имота топлинна енергия, за
6
периода от 15.09.2015г. до 07.12.2017г.; както и за сумата от 1.16 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена върху цената на услугата дялово разпределение, за
периода от 15.09.2015г. до 07.12.2017г..
ПОТВЪРЖДАВА решение №20161739 от 22.07.2021г., постановено по гр.дело
№59904/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 154-ти състав, в останалите обжалвани части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7