Р Е Ш Е Н И Е
№………………..
гр. Варна, …………………… год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично заседание на двадесет и втори
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ
: ТАНЯ ДИМИТРОВА
При
участието на секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова
административно дело № 726/2019 г. по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по
жалба на В.С.В. и В.Н.В. *** срещу Заповед № 269 от 15.02.2019
г. на Кмета на Община Провадия, с която е одобрено изменение на подробен
устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) и работен
устройствен план (РУП) за УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия,
като се променя отреждането на имота „за обществено обслужващи дейности“ и се
определя устройствения режим, начин и характер на застрояване в парцела.
С жалбата се настоява, че оспорената заповед е
необоснована и нищожна, издадена при съществени нарушения на материалния закон
при процедиране на плана, като същата е опорочена до степен на нищожност.
Искането е да се обяви нищожността на заповедта, като се претендира и
присъждане на направените по делото разноски. Сочи се, че през УПИ ХХІІІ-1341 в
кв. 72 по плана на гр. Провадия преминава основната канализационна система и
основния водопровод на оспорващите, които са собственици на съседни имоти (земя
и сгради в УПИ ХV и сграда в УПИ ХІV в кв. 72 по плана на гр. Провадия). Твърди
се, че в УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия попада основната
водомерна шахта на оспорващите, както и склад. Настоява се, че с одобрения с
оспорената заповед план се засяга собствеността на жалбоподателите и свързаните
с нея комуникации по начин, по който ги уврежда и пречи на тяхното нормално
функциониране, а и с преначертаните граници на имота се уврежда собствеността
им и правото им на ползване. Изтъква се, че през имота преминава и трасето на
аварийния изход на находящото се в съседство училище, което би застрашило
сериозно живота и здравето на находящите се в него при евентуален инцидент. В
първото заседание по делото процесуалният представител на оспорващите - адв. Л.
Б., заявява, че се претендира и нищожност, и унищожаемост на оспорения акт. С
молба с.д. № 15671/22.10.2019 г. адв. Л. Б. по същество на спора прави искане
за обявяване нищожността на обжалвания акт и за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът – Кметът на Община Варна, с писмена молба
(л. 86 от делото) поддържа становище за неоснователност на жалбата, като излага
подробни доводи за издаването й от компетентен орган и в изискуемата форма, при
спазване на процесуалните правила и материалния закон. По отношение на конкретните
доводи на оспорващите, ответникът заявява следното: В УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72
не съществува сграда, собственост на жалбоподателите, а и имотът не навлиза в
съседни имоти и не засяга собствеността на останалите заинтересовани страни в
производството; ПУП не включва информация относно водоснабдителните и
канализационни съоръжения, доколкото установява вертикалните параметри на застрояването,
като при изготвяне на инвестиционния проект за строителството и внасянето му за
одобряване и за издаване на разрешение за строеж, следва да се съдържат
необходимите части съгласно Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти; Имотът, за който е одобрен ПУП не граничи с обекти,
използвани с предназначение за учебни дейности, още повече, че именно
жалбоподателите са закупили собственост на ПТУ „Симеон Велики“ и към настоящия
момент тези помещения са с предназначение за обществено обслужващи дейности –
ползват се за извършване на търговска дейност; Не е ясно по какъв начин
промяната в отреждането на имота и определянето на режим на застрояване в него
ще доведе до увреждане на противопожарната безопасност; Не са представени
доказателства за реализиране на комуникационни връзки на имота на
жалбоподателите през този на заявителя на изменението на плана, доколкото в
Община Провадия данни за такива не се намират; По отношение на твърденията за
наличие на водомерна шахта и склад - не е реализирано и отразено право на
прокарване на отклонения от линейни мрежи, поради което не е ясно по какъв
начин и дали канализацията на имота на жалбоподателите преминава през УПИ
ХХІІІ-1341 в кв. 72. Искането на ответника е да се отхвърли жалбата и да се
присъдят направените по делото разноски. В хода по същество ответникът чрез
процесуалния си представител - гл. юрисконсулт М.П, поддържа доводите си
законосъобразност на оспорения акт и за неоснователност на оспорването, както и
искането за отхвърляне на жалбата, като се сочи и следното: От експертизата по
делото и от останалите доказателства не се установява наличието на сграда на
оспорващите, която да е в имота, за който е одобрен процесният ПУП; Не се
установява по делото наличието на строителни книжа за изпълнение на
канализационно и водопроводно отклонение, обслужващи имота на оспорващите,
както и надлежно учредено право на прокарване, поради което въпросните
отклонения, преминаващи през УПИ ХХV-1341 в кв. 72 са незаконни по смисъла на чл.
225, ал. 2 от ЗУТ; Относно твърдението, че с изменението на ПУП се създава
опасност за живота и здравето на намиращите се в съседното училище при
евентуален инцидент се сочи, че е изяснено по делото, че УПИ ХХІІІ-1341 в кв.
72 не граничи с обекти, използвани с предназначение за учебни дейности, а с
обект, използван за търговска дейност.
Заинтересованите страни – А.И.Р. и В.И.Б. (възложители
на изменението на процесния ПУП, одобрен с оспорената заповед), представлявани
от адв. П.И., в хода по същество на делото се присъединяват към становището на
ответника по делото и поддържат, че оспорваната заповед е правилна и
законосъобразно издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията на
материалния закон. Настоява се, че от доказателствата се установява, че в УПИ ХХІІІ-1341
в кв. 72 не съществува сграда, собственост на оспорващите, че ПУП не засяга
имотите на оспорващите, а прокараните комуникации през УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72
към имота на оспорващите не са изградени съгласно закона – за тях няма учредено
право на строеж, както и не са отразени в плановете на гр. Провадия, а и имотът
на оспорващите е с административен адрес на друга улица, от която има пряк
достъп до канализационната и водопроводна мрежа на града. Изтъква се, че според
ЗУТ с прокарването на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура не могат да се нарушават условията за застрояване на поземлените
имоти и да се препятства установеният начин на трайно ползване на същите, както
и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради. Сочи се, че
оспорващите не са носители на ограничено вещно право на прокарване на
комуникации през УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72.
Искането е да се потвърди обжалваната заповед, като се възразява по отношение
на претенцията за разноски на оспорващите, тъй като не са представени
доказателства за сторени такива, както и списък по чл. 80 от ГПК.
Заинтересованата страна – Висш съдебен съвет, чрез
процесуалния си представител – юриск. Цветелина Велинова, с писмен отговор по
жалбата (л. 161 от делото) се сочи, че с оспорената заповед не се засягат
правата и законните интереси на Висш съдебен съвет.
Заинтересованите страни – Община Провадия, Г.М.Г., С.И.С., ПК
«НАРКООП», НОТАРИУС И.К, «СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ ПРОВАДИЯ»
ЕАД, ЕТ «С С. РУМИФАРМ», Б.Б.Б., В.Б.Б.,
Л.Б.Б. и Р.Б.Б. не ангажират становище по жалбата и не се явяват в съдебно
заседание, за което са редовно призовани.
Жалбата е редовна като отговаряща на изискванията на
чл.150 и чл.151 от АПК. С оглед липсата на ограничение във времето за искането
да обявяване на нищожност, жалбата не е просрочена. Същевременно съдът
установява, че жалбата, подадена на 06.03.2019 г. (видно от клеймото на
пощенския плик на л. 33 от делото и системния бон на л. 25 от делото), се явява
подадена в 14-дневния срок за оспорване, регламентиран в чл 215, ал. 4 от ЗУТ.
Жалбата е и допустима, като изхождаща от лица с правен
интерес по смисъла на чл. 131, ал.1 и ал. 2, т. 4 от ЗУТ (оспорващите са
собственици на съседни имоти и се променя предназначението на имота – предмет
на план), предвид следното:
Видно от Договор от 29.04.2002 г. за продажба по реда
на чл. 1, ал. 3, т. 3 от ЗППДОбП (л. 18-22 от делото), оспорващият В.С.В. е собственик
на ПТУ „Симеон Велики“, представляващо двуетажна сграда (първи етаж с магазин и
складово помещение към него), пристройка на два етажа, склад на един етаж и
дворно място от 210 кв.м в парцел ХV-1340 в кв. 72 по регулационния план на гр.
Провадия.
От Нотариален акт за покупко-продажба от 2000 г. се
установява, че В.Н.В. е собственик на магазин в УПИ ХІV-1339 в кв. 72 по плана
на гр. Провадия.
Видно от графичната част на действащия ПУП-ПРЗ на гр.
Провадия (л. 113а от делото) и графичната част на плана за изменение на
ПУП-ПРЗ, одобрен с оспорената заповед (л. 57 от адм. пр.), УПИ ХV-1340 и УПИ
ХІV-1339 в кв. 72 по плана на гр. Провадия са съседни имоти на УПИ ХХІІІ-1341 в
кв. 72 по плана на гр. Провадия.
От словесното описание на процесното изменение на
плана с оспорената заповед, а и от заключението по въпрос 3.3. на вещото лице
по допуснатата съдебно-техническа експертиза (СТЕ – л. 181 от делото), което
съдът напълно възприема като компетентно дадено, обосновано и кореспондиращо с
фактите, изведени и от други доказателства по делото (обяснителната записка към
проекта), се установява, че с процесното изменение на ПУП-ПЗ се изменя
отреждането на имота в „за обществено-обслужващи дейности“. Вещото лице дава
заключение по въпрос 1 (л. 180 от делото), потвърдено с допълнително заключение
(л. 212-213 от делото), че според действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 262
от 15.07.1997 г. на Кмета на Община Провадия (л. 120 и л. 113а от делото), УПИ
ХХІІІ-1341 в кв. 72 няма конкретно отреждане за застрояване. Съдът съобрази, че
съгласно чл. 8 от ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се
определя с подробния устройствен план и може да бъде някое от изброените в т.
1-7 от посочената разпоредба
С оглед изложеното съдът приема, че с одобряването на
процесния ПУП-ПРЗ за УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия с
оспорената заповед се променя предназначението на съседен на имотите на
оспорващите имот, респ. оспорващите се явяват заинтересувани лица по смисъла на
чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 от ЗУТ с право да оспорят заповедта за
одобряване на процесния ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на
гр. Провадия.
Съгласно чл. 214, т. 1 от ЗУТ актовете
по устройство на територията (какъвто акт е оспорената заповед за одобряване на
ПУП) са индивидуални административни актове, т.е. налице е годен за оспорване
акт.
Съобразявайки посочените от
жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат
от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168
от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Административното производство по
издаване на оспорения акт е започнато по заявление от А.И.Р. и В.И.Б. (подадено
чрез И М. Славчев, притежаващ нотариално заверено пълномощно) с вх. № УТ-21-10/03.08.2018
г. до Кмета на Община Провадия с искане за разрешаване на основание чл. 135,
ал. 3 от ЗУТ на изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр.
Провадия (л. 104 от делото), като към заявление са приложени нотариален акт за
собственост, мотивирано заявление и скица-предложение (л. 105 и л. 111-112 от
делото).
Във връзка с посоченото заявление,
главният архитект на Община Провадия е изразил положително становище по чл.
135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ за законосъобразност на предложеното изменение на
действащия ПУП и за издаване на разрешение за поисканото изменение (л. 10 от
адм. пр.)
Със Заповед № 2183 от 20.08.2018 г. на кмета на Община
Провадия (л. 9 от адм. пр.), въз основа на становището на главния архитект и
заявлението за изменение на плана, на основание чл. 135, ал. 3 и ал. 4, т. 1 от ЗУТ е разрешил изменение на действащия ПУП като се изработи ПУП-ПРЗ, с който се
променя отреждането на УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия в „за
обществено обслужващи дейности“ и се определи устройствения режим, начин и
характер на застрояване в имота.
На основание чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ заповедта на Кмета
на Община Провадия за разрешаване изработването на проект за изменение на плана
е разгласена с обявление, публикувано на интернет страницата на общината – л.
98-99 от делото, както и чрез публикуване на обявление във вестник „Черно море“
– л. 101 от делото.
На 15.10.2018 г., със заявление с рег. № УТ-23-24
възложителите на проекта за изменение на ПУП са внесли проекта и са поискали
одобряването му – л. 41 от адм. пр.
Процесният проект за изменение на ПУП-ПРЗ е разгледан
от ЕСУТ - Протокол № 6/19.11.2018 г., като с решение по т. 4 е дадено указание
да се представи РУП към ПУП-ПРЗ – л. 78 от адм. пр. На заинтересованите лица е
изпратено обявление за изработения ПУП-ПРЗ с известия за доставяне – л. 61-75
от адм. пр.
На 03.12.2018 г. В.С.В. ***-9400-3993 – л. 40 от адм.
пр.), с което изразява несъгласие с плана, като сочи следните причини: не е
съгласен с очертаните граници на имота; през имота преминава основната му
канализационна система и водопровод; в имота се намира негов бивш склад; в
имота е и основната му водомерна шахта.
Върху заявлението с рег. № УТ-23-24 от 15.10.2018 г.
(л. 41 от адм. пр.) е положен и втори вх. № УТ-23-1 от 25.01.2019 г. вероятно
при представяне и на изискания РУП.
С Решение по т. 4 от Протокол № 1/04.02.2019 г. на
ЕСУТ при Община Провадия (л. 6 от адм. пр.) е приет проектът за ПУП-ПРЗ.
Със Заповед № 369 от 15.02.2019 г. заместник кметът на
Община Провадия е одобрил поисканото изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ
ХХІІІ-1341 в кв. 72 по прана на гр. Провадия, с което се променя отреждането на
имота за „обществено обслужващи дейности“ и се определя устройствения режим,
начин и характер на застрояване в парцела, с препратка към графичната част на
плана.
Видно от приетите по делото основно и
допълнително заключение на вещото лице арх. Б.К. по допусната
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), които са компетентно, обосновано и
правилно направени, а и кореспондиращи с фактите, извеждащи се от останалите
доказателства по делото, и като неоспорени от страните съдът напълно възприема,
се установява следното:
Действащият за УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 ПУП-ПРЗ е
одобрен със Заповед № 262/15.07.1997 г. на Кмета на Община Провадия (л. 120 от
делото), като според този план процесният имот е урегулиран като УПИ ХХІІІ-1341
в кв. 72, без конкретно отреждане за застрояване (л. 113 от делото) - към
заповедта няма приложен план за застрояване.
С одобрения с оспорената заповед ПУП-ПРЗ:
1.
се променя предназначението на имота в „за
обществено обслужващи дейности“ и се определя устройствен режим, начин и
характер на застрояване в парцела, като имотите на жалбоподателите – УПИ
ХV-1340 и УПИ ХІV-1339 в кв. 72, гр. Провадия не са предмет на плана, а се
явяват съседни на имота, предмет на оспорвания план - УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72;
2.
се предвижда
свързано застрояване между процесния УПИ и още два УПИ, но не и с УПИ на
оспорващите, като не се предвижда промяна в застрояването на имотите на
оспорващите;
3.
не се въвеждат
ограничения в режима на застрояване и ползване на имотите, съседни на имота,
предмет на плана;
4.
не се изменят
границите на УПИ ХХІІІ-1341, както и на имотите на оспорващите - УПИ ХV-1340 и
УПИ ХІV-1339 в кв. 72, гр. Провадия.
Вещото лице дава заключение и че със заповедта, с
която е разрешено изработването на проект за изменение на плана (Заповед №
2183/20.08.2018 г. на Кмета на Община Провадия) не е указано изработването и на
план-схеми за водоснабдяване, канализация и електрификация и такива схеми не са
изработени.
Експертът е установил, че предвиденото ново триетажно
застрояване в УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по оспорения ПУП-ПРЗ е разположено върху
трасе на съществуващо канализационно отклонение, свързано с шахта в УПИ
ХІV-1339 в кв. 72, т.е. в имота на единия жалбоподател (Приложение № 3 към СТЕ
– л. 186 от делото). Вещото лице е установило, че и водомерната шахта,
обслужваща имота на жалбоподателите попада в УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72. Експертът
не е констатирал наличие на данни за строителни книжа и право на прокарване на
отклонения за реализиране на подземни мрежи и съоръжения на ВиК техническата
инфраструктура, обслужващи имотите на жалбоподателите и преминаваща през УПИ
ХХІІІ-1341 в кв. 72.
От заключението на вещото лице се установява, че в УПИ
ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия не съществува склад, а само руини
след пожар, като още в кадастралната основа към ЧИЗРП от 1997 г. този обект
(означен с МС) е заличен чрез задраскване. На въпроса дали през УПИ ХХІІІ-1341
в кв. 72 преминава трасето на авариен изход на находящо се в съседство училище,
експертът заявява, че имотите на оспорващите (максимално застроени) със
съществуващите в тях сгради не функционират като училище, а са с различни
обществено обслужващи дейности – офис, магазини, склад и др., като на източната
(задна) ограда на УПИ ХІV-1339 и на оградата към ул. „Г. Кирков“, на УПИ
ХХІІІ-1341 са налични съществуващи метални ажурни двукрили врати, с останки от
основа на ограда и настилка между тях (в УПИ ХХІІІ-1341).
Въпреки дадената възможност на оспорващите да
представят доказателства за регистрация на сграда в имотите им като
функциониращо учебно заведение, оспорващите не представят такива по делото.
Ответникът представя доказателства, че оспорваната
заповед е постановена от заместник кмета в условията на заместване на Кмета на
Община Провадия поради ползване на платен годишен отпуск – Писмо до
Председателя на Общински съвет – Провадия с изх. № ВД-64/14.02.2019 г. и
Заповед № 357/13.02.2019 г. на Кмета на Община Провадия, с която нарежда за
периода от 14.02.2019 г. до 15.02.2019 г., включително да бъде заместван от
заместник кмета А.А (л. 31-32 от делото)
Основанията за нищожност на административните
актове са същите, както и за унищожаемостта им, с разликата, че при нищожността
юридическите факти, свързани с нарушаване на изискванията за законосъобразност
на акта, изключват въобще възникването на целените с акта правни последици.
Следва да се установи по делото дали е налице съществено, тежко и основно
нарушение на изискванията по чл.146 от АПК за законосъобразност на акта, за да
се направи извод за основателността на жалбата с искане за прогласяване на
нищожност на акта.
Настоящият състав на съда намира, че
оспореният акт е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му,
респ. в този аспект не е нищожен. Съгласно чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 136,
ал. 1 от ЗУТ, заповедите за одобряване изменение на ПУП се издават от кмета на
Общината. В случая оспореният акт е издаден в условията на заместване - кметът
на Община Провадия надлежно е определил зам. кмета на Община Провадия – А.А със
Заповед № 357/13.02.2019 г. (л. 32 от делото) да го замества за периода от
14.02.2019 г. до 15.02.2019 г., включително, като са налице и данни за
уведомяване на председателя на Общински съвет – Провадия.
С оглед спецификата на оспорения акт и предвид на
обстоятелството, че от преписката по издаване на акта стават ясни юридически
факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право и
предвид наличието на изискуемата от закона писмената форма за акта, съдържащ
необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, установената форма за издаване
на административния акт е спазена. Властническото волеизявление за одобряване
на изменението на устройствения план е обективирано по предписания от закона
начин, а именно със заповед на кмета на Община Провадия, препращаща към приложените
към нея графични материали, представляващи самия план. Наличието на мотивирано волеизявление,
което дава възможност да се индивидуализират в достатъчна степен разпоредените
с акта права и задължения, респ. наличието на разбираемо изразена воля на
органа, обосновават извода за липса на основания за нищожност или унищожаемост
на акта поради нарушение на изискванията за формата на акта.
Като правни основания за издаване на заповедта са
посочени чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, а като
фактически – Заповед № 2183/20.08.2018 г. но Кмета на Община Провадия за
разрешение изменение на действащия ПУП, заявление с вх. № УТ-23-1/25.01.2019 г.
от пълномощника на възложителите на проекта и Решение № 1/04.02.2019 г. на
ЕСУТ. Липсва нарушение относно формата на административния акт, което да е
особено съществено и да опорочава волеизявлението на административния орган и
да го прави нищожно или унищожаемо.
При постановяване на оспорения административен акт не
са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обосновават неговата нищожност или унищожаемост.
Въз основа на становище на главния архитект на Община
Провадия по заявлението на А.И.Р. и В.И.Б.,*** на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е разрешил да се изработи проект за изменение на плана, като
заповедта е съобщена на заинтересованите лица по
чл. 131 по реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ.
След представяне на проекта за изменение на ПУП-ПРЗ за
УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия в общината, същият надлежно е съобщен
на заинтересуваните лица, както изисква разпоредбата на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ и
им е предоставена възможност за писмено възражение. След като проектът за
изменение на плана е разгледан от ЕСУТ и е изпълнено даденото указание да се
представи и РУП към процесния ПУП-ПРЗ, в съответствие с чл. 129, ал. 2 от ЗУТ,
оспорената заповед е издадена, след като проектът на основание чл. 128, ал. 7
от ЗУТ е разгледан и приет от ЕСУТ при Община Провадия.
В разглеждания случай, в заповедта за одобреното
изменение на ПУП-ПРЗ по отношение на УПИ ХХІІІ-1341 като правно основание е
посочена разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Според тази разпоредба,
влезлите в сила ПУП могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици
на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни
права върху тях, и на концесионерите. По аргумент от чл.131, ал.1 и ал. 2, т. 1
от ЗУТ пряко и непосредствено засегнати заинтересувани собственици са
собствениците на недвижимите имоти, предмет на плана. В случая предмет на
одобреното изменение на ПУП-ПРЗ е единствено имотът на заинтересованите страни А.И.Р.
и В.И.Б. – възложители на процесното изменение, както и вещото лице сочи. Същите,
съгласно представения Нотариален акт, вписан в СВ с вх. рег. № 9815/04.10.2017
г., Акт № 5, том ХІ, дело № 1981/2017 г. (л. 11-13 от адм. пр.), са собственици
на дворно място с площ 680 кв. м, съставляващо УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана
на гр. Провадия, заедно с построената в същото дворно място масивна
административна сграда на 3 етажа със застроена площ от 161 кв. м и РЗП – 480
кв. м. Т.е. съдът установява наличието на посоченото в оспорената заповед
основание за изменение на плана.
Настоящият състав на съда намира, че не са налице
радикални пороци, които да обуславят невалидност на оспорения акт, респ. нищожността
му, както и унищожаемостта му.
Не се установява противоречие с материалноправните
разпоредби, което да се определя като „особено тежко”, доколкото такова би
било, ако актът не е издаден въобще въз основа на закон или подзаконов
нормативен акт и последиците от издадения акт са напълно нетърпими за правовия
ред. Не се установява пълна липса на предпоставките за издаване на оспорения
акт. Оспореният административен акт не е лишен от законова опора – издаден е
въз основа на предвидената за това възможност в ЗУТ, не е издаден и при пълна
липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна разпоредба – чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, доколкото е налице
съгласие от заявителя на изменението.
Няма данни правомощието на органа да се издаде
оспореният акта да е упражнено за постигане на цел, различна от
законоустановената, респ. не е налице порокът превратно упражняване на власт.
Съдът намира, че доводите на оспорващите за
незаконосъобразност на оспорената заповед, с която е одобрено изменението на
процесния план са неоснователни и не обуславят нито извод за нищожност, нито за
унищожаемост на оспорения акта, предвид следните съображения:
Видно от заключението на вещото лице не се установява в
УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия наличието на склад,
собственост на оспорващите. От графичната част на процесния ПУП-ПРЗ не се
установява промяна в регулационните граници, както на УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72
по плана на гр. Провадия, така и на имотите на двамата жалбоподатели – УПИ
ХV-1340 и УПИ ХІV-1339 в същия квартал, в какъвто смисъл е и заключението на
вещото лице. Предвид изложеното напълно е несъстоятелно твърдението на
оспорващите, че с одобреното изменение на плана се уврежда собствеността им и
правото им на ползване.
Недоказано по делото остана твърдението на
оспорващите, че през УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия преминава
трасе на аварийния изход на съседно училище, което би застрашило сериозно
живота и здравето на находящите се в него при евентуален инцидент. Вещото лице
дава заключение, че имотите на оспорващите УПИ ХV-1340 и УПИ ХІV-1339 със
съществуващите в тях сгради не функционират като училище, а са с различни
обществено обслужващи функции (офис, магазини, склад и др.) От друга страна,
въпреки дадената възможност на оспорващите същите не са приобщили по делото
доказателства за регистрация на сграда в имотите им като функциониращи учебни
заведения. Фактите, които се извличат от Информационния меморандум на
недвижимия имот – дворно място с масивна двуетажна сграда, находящ се в УПИ
ХV-1340 в кв. 72 по прана на гр. Провадия (л. 195 от делото), както и от
решението на ОбС-Провадия по Протокол № 29 от заседание, проведено на
06.12.2001 г. за утвърждаване на нова тръжна цена и за решение за продажба чрез
търг на обекти общинска собственост – земя и сгради в кв. 72 парцел ХV-1340 и
парцел ХІV-1339, не способстват да се приеме, че понастоящем процесните сгради
в двата имота на оспорващите се ползват като учебни заведения, респ. че с
одобреното изменение на плана се засяга трасето на аварийния им изход. Същевременно
процесуалният представител на Кмета на Община Провадия в съдебно заседание,
проведено на 25.06.2019 г. (л. 136 от делото) уточнява, че оспорващите са
закупили сграда на ПТУ „Цар Симеон Велики“ от Общината като това професионално
техническо училище не функционира като такова, с отпаднало предназначение е
закупената от оспорващите сграда.
По отношение на установеното от вещото лице, че предвиденото
ново триетажно застрояване в УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по оспорения ПУП-ПРЗ е
разположено върху трасе на съществуващо канализационно отклонение, свързано с
шахта в УПИ ХІV-1339 в кв. 72, т.е. в имота на единия жалбоподател (Приложение
№ 3 към СТЕ – л. 186 от делото), както и наличието на водомерната шахта,
обслужваща имота на жалбоподателите, която попада в УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72:
Според изискването, регламентирано в чл. 66 от ЗУТ, недвижимите
имоти се свързват задължително с изградените мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура въз основа на издадени строителни книжа. Т.е. всеки недвижим
имот следва да е обезпечен с възможност за свързване с изградените мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, каквито са водоснабдителните и канализационни
мрежи и съоръжения - § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ, чл. 64, ал. 1, т. 2 и чл. 83 от ЗУТ. Вменено е и задължение за собственика на общите водоснабдителни и
канализационни мрежи и съоръжения да включи към тях водопроводните и
канализационните инсталации на всички недвижими имоти в териториалния обхват на
мрежите и съоръженията при спазване изискването на чл. 125а от Закона за водите,
като присъединяването на недвижимите имоти и потребителите на вода към
водопроводните и канализационните мрежи се извършва при спазване на
разпоредбите на ЗУТ и със сключване на писмен договор за присъединяване между
потребителя и експлоатационното дружество – чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.
Съответстващо на посоченото задължение за собственика
на общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения е задължението собствениците
на застроени недвижими имоти по чл. 84, ал. 4 от ЗУТ да се присъединят към
изградените водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения, като присъединяването
се извършва по реда на наредбата по ал. 3 и договора по ал. 2.
Съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗУТ единствено при липса на
друга техническа възможност, доказана и с проект за вертикална планировка, се
допуска канализацията на сгради в урегулирани поземлени имоти да се включва в
уличната канализация, преминавайки през съседни имоти, без обаче с това да се
препятства възможността за извършване на допустимо застрояване в тях. В тези
случаи участъкът, преминаващ през имотите от сградата до уличната канализация,
се счита за дворна мрежа (сградно отклонение).
Тази нормативна регламентация, следва да се разглежда
и в съвкупност с факта, че имотите и на двамата жалбоподатели имат лице към ул.
„Цар Освободител“, по която именно следва да са прокарани уличните водопроводните
и канализационни мрежи, както и с факта на липсата на доказателства за надлежно
учредено в полза на оспорващите право на прокарване на отклонения от общите
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура – процесните водопроводна и
канализационна мрежа през УПИ ХХІІІ-1341 в съответствие с чл. 193, ал. 1 от ЗУТ
(Приложение № 3 към заключението на вещото лице - л. 186 от делото). Както се
посочи оспорващите не ангажират доказателства за наличието на надлежно учредено
право на прокарване през УПИ ХХІІІ-1341 в случая на процесните отклонения от
общите мрежи, а и в общината не са налични данни за такова право, като не са
налице и данни за наличие на строителни книжа за процесното изпълнено
строителство.
Изложеното обосновава извод, че липсва изискване в
случая за съобразяване на предвижданията на одобрения с оспорената заповед
ПУП-ПРЗ за УПИ ХХІІІ-1341 със съществуващото в имота трасе на водопровод
(отклонение от общата мрежа), водомерна шахта и трасе на канализацията в същия
имот, но обслужващи двата му съседни.
Поради което и в този аспект
възраженията на оспорващите за незаконосъобразност на обжалваната заповед (и
като нищожна, и като унищожаема) са неоснователни.
Същевременно
от графичната част на одобрените ПУП-ПРЗ и РУП и предвид заключението на вещото
лице, съдът намира, че плановете са одобрени в съответствие с материалния
закон.
Според оспорения план е предвидено запазване на
съществуващата 3-етажна сграда в УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72, ситуирана на калкан
(свързано застрояване) със съседния от север УПИ ХХІІ-1343 в кв. 72 (последният
имот е публична държавна собственост, с предоставени права за управление на ВСС
– АПДС № 9526/29.05.2018 г., л. 176 от делото), като именно между съществуващата
3-етажна сграда в УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 и калканната стена в УПИ ХХІV-1336 е
предвидено новото застрояване.
Предвиденото в УПИ ХХІІІ-1341 ново застрояване е с
ограничителни линии към имотите на оспорващите, като единствено към УПИ
ХХІV-1336 е предвидено задължително свързано застрояване на страничната
регулационна линия, с покриване на калкана на съществуваща/заварена калканна
стена на 3-етажна сграда в УПИ ХХІV-1336,
както изисква разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ. Последното се установява и
от графичната част на РУП (план за застрояване и силуетно оформяне). Характерът
на предвиденото застрояване, според зададените параметри с плана е по смисъла
на чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗУТ ниско – с височина до 10 метра.
Показателите за застрояване като Кинт – 2, плътност –
60% и озеленяване 30% са в съответствие с допустимите такива за устройствена
зона Смесена централна и отреждането на имота с предназначение Обществено
обслужващи дейности (Оо), нормативно установени в Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони (чл. 38).
С одобрения ПУП-ПЗ с ограничителни линии на
застрояване към дъното на УПИ ХХІІІ-1341 (където са и двата имота на
оспорващите) е предвидено застрояването да отстои на минимум 5 метра от
регулационните линии на УПИ ХV-1340 и УПИ ХІV-1339 (имотите на оспорващите).
За процесния ПУП-ПРЗ с писмо с изх. № 94-00-7228(А1)
от 19.11.2018 г. (л. 19 от адм. пр.) Директорът на РИОСВ – Варна е преценил, че
не подлежи на процедурите по оценка на въздействието върху околната среда или
екологична оценка, а и не е необходимо провеждането на процедурата по глава
втора на Наредбата за ОС.
Гореизложеното обуславя извод, че така одобрените
ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия се явяват в
съответствие с материалноправните разпоредби. Процесните одобрени планове са в
съответствие и с целта на закона – устройственото планиране да бъде съобразено
с инвестиционните намерения на собствениците на имотите, но в рамките на
императивно заложените от законодателя правила и нормативи, за да се постига
баланс между обществения интерес и интересите на собствениците на имоти.
Направеният извод за неоснователност на жалбата с
искане за обявяване на нищожността на оспорената заповед или за отмяната й като
унищожаема обосновава отхвърлянето й.
С оглед изхода на спора, право на разноски съгласно
чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК имат ответникът и заинтересованите страни по
делото, за които оспореният акт е благоприятен. В полза на Община Провадия следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв., определени от
съда в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът
съобрази броя на проведените съдебни заседания по делото, фактическата и правна
сложност на делото и процесуалните действия, извършени от юрисконсулта,
представляващ ответника по делото. Заинтересованите страни А.Р. и В. Кръстева
не претендират присъждане на разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административният съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, обективирано в жалбата
на В.С.В. и В.Н.В. *** срещу Заповед № 269 от 15.02.2019 г. на Кмета на Община
Провадия, с която е одобрено изменение на подробен устройствен план – план за
регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) и Работен устройствен план (РУП) за УПИ
ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия, като се променя отреждането на
имота „за обществено обслужващи дейности“ и се определя устройствения режим, начин
и характер на застрояване в парцела с препратка към графичната част на плана.
ОСЪЖДА В.С.В. с ЕГН ********** и В.Н.В. с ЕГН ********** *** да
заплатят на Община Провадия сумата в размер на 120 (сто и двадесет) лева,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за постановяването му, пред ВАС на РБ с касационна жалба.
СЪДИЯ: