Решение по дело №227/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 август 2022 г.
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20227200700227
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 34

 

гр. Русе, 12.08.2022 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Административен съд-Русе, VІI-ми състав, в открито заседание на осемнадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                 СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

при участието на секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм.д. № 227 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопорцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на Л.В.А. ***, в качеството й на земеделски производител, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. № 02-180-6500/955 от 10.03.2022 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което са извършени намаления на поисканите от жалбоподателката субсидии за кампания 2020, най-голямото от които по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна) – 11 422,56 лв. и съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014 г. на Комисията за Кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане в бъдещи периоди, в размер на: СП (основна) – 7 615,04 лв. В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неспазване на изискванията за форма и съдържание и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че от уведомителното писмо не става ясно какви са мотивите на административния орган да приложи конкретните намаления по всяка една от мерките, нито пък еднозначно са посочени основанията, въз основа на които е извършено намалението, както и е определена санкцията за бъдещ период. Посочва се също така, че при подпомагане конкретно по мярка СП (основна) финансирането е обвързано с реализираната продукция и по тази причина не следва да е от значение първоначално заявената за подпомагане площ, когато от нея не е произведена продукция.

Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло административния акт. Претендира се присъждане на направените разноски, за които е представен списък.

Ответникът – зам.-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ – София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебно заседание пояснява, че извършените намаления на поисканата от жалбоподателката субсидия са следствие от констатации от извършена проверка на място, при която е установено, че част от заявените от жалбоподателката парцели са с овошки, които са на три години за процесната кампания и са неплододаващи. Посочва, че жалбоподателката е била запозната с резултатите от извършените проверки на място, въз основа на които е постановено оспорваното уведомително писмо. Претендира присъждането разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че жалбоподателката е регистриран земеделски производител с уникален регистрационен номер (УРН) 703759 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 17.04.2020 г. тя е подала заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 18/300520/91796 по няколко схеми и мерки за подпомагане, а именно Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за млади земеделски стопани (МЗС), Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна) и Схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП). В заявлението са посочени общо 3 броя земеделски парцела, в землищата на гр. Мартен и с. Юделник обл. Русе с обща декларирана площ от 5,07 ха и конкретно заявени култури за всеки един от тях. Към заявлението са приложени изискуемите от нормативните актове документи.

При подаване на заявлението били извършени автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2020, при което не са открити несъответствия (л. 36-38 от преписката).

С писмо вх. № 07-04-00/1224 от 24.02.2021 г. на МЗХГ Държавен фонд „Земеделие“ е уведомен, че при извършени теренни проверки в периода от август до октомври 2020 г., както и в процеса на дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2020 г. са констатирани случаи, при които състоянието на насажденията не предполага възможност за получаване на посочените в Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания добиви или декларираната култура не е налична. Във връзка с това писмо е изготвена Докладна записка вх.№ 07-0400/1224 от 11.03.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ (л. 70-75 от преписката), с която се предлага на изпълнителния директор на ДФЗ да разпореди извършването на проверки на място на конкретно изброени парцели, сред които и БЗС 86026-422-1-3 и БЗС 86026-422-4-1, заявени за подпомагане от жалбоподателката за кампания 2020 г. За извършването на такава проверка на място за тези два парцела е издадена Заповед № 430610/10.05.2021 г. (л. 62 от преписката). Според изготвения Доклад за проверка на площи (л. 63-68 от преписката) проверката е извършена в периода 18-19.05.2021 г. и при извършването й е присъствала жалбоподателката. В доклада е отразена следната констатация „Трайните насаждения /кайсии/ са в добро агротехническо и фенологично състояние; По извършена административна проверка и по твърдение на бенефициера трайните насаждения са на три години; За кампания 2020 същите са неплододаващи“. В доклада се съдържа и извод, че и двата проверени парцела са недопустими по заявената схема за обвързано подпомагане. Жалбоподателката се е подписала лично, че е получила на 19.05.2021 г. доклада с резултатите от проверката на място като е и уведомена, че разполага с 14-дневен срок да направи своите забележки и възражения по констатациите от проверката на място. Отделно от това копие от доклада е изпратен на А. и уведомително писмо изх.№ 01-172-6500/13 от 19.05.2021 г. на началник отдел „РТИ“ при ОД „Земеделие“ Разград (л. 78-79 от преписката) като отново е указана възможността за подаване на възражения. По делото липсват данни такива възражения да са подавани.

На 10.03.2022 г. е издадено уведомително писмо от зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, по силата на което е оторизирана сума по първата схема, по която е кандидатствала жалбоподателката СЕПП – в размер на 1 076,08 лв., по втората схема СПП – в размер на 742,34 лв., по третата схема СП (основна) – 0,00 лв., по четвъртата схема ЗДП – в размер на 658,75 лв., по петата схема МЗС – в размер на 522,99 лв. и по Възстановяване от ФД – 26,16 лв., или общо оторизирана сума в размер на 3 026,32 лв. Същевременно е направено намаление на поисканите суми по схеми, както следва: по СЕПП – 1,19 лв., по СПП – 22,22 лв., по СП (основна) – 11 422,56 лв., по ЗДП – 19,72 лв. и по МЗС – 15,65 лв. или обща сума на намалението в размер на 11 481,34 лв. (л.1-4 от преписката).

В оспорения акт е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните по подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Посочените по-горе суми са описани в Таблица 1 от уведомителното писмо. В нея са структурирани детайлно по схеми и мерки както исканата сума, наложените намаления, редукции, така и оторизираната сума. Под таблицата е направено кратко разяснение за съдържанието на всяка една от колоните. В колона 3 „Намаления“ са посочени пет основания за наложените намаления. Липсва конкретизация кое основание за намаление за коя схема се отнася или дали някое от намаленията е на две или повече основания. На първо място е посочено намаление на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ. На второ място е посочено намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Третото основание за намаление е свързано с наложена ставка за корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Четвъртото и петото основание за намаление са линейни намаления съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, във връзка с чл. 6, параграф 2, б. е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията и съгласно чл. 65, параграф 2, б.в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, във връзка с чл. 6, параграф 2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За последните две основания изрично е посочено, че са неприложими за кампания 2020. Под Таблица 1 са отбелязани и съответните ставки за всяка една от петте схеми.

В Таблица 2, по заявените от кандидата схеми и мерки, детайлно са посочени датите на оторизация, оторизираните суми, изплатените суми. Под таблицата – по колони, отново следват кратки обяснения на отделните понятия и начина на формиране на отделните суми, ведно с основанията за наложените санкции и удръжки.

На последно място в уведомителното писмо е посочено, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията за кампания 2019 са наложени санкции за бъдещ период в размер на 7 615,04 лв. по СП (основно). В забележка към тази част от уведомителното писмо е вписано, че посочените суми се прихващат в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията, а ако сумите не могат да бъдат изцяло прихванати в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Видно от представеното по преписката известие за доставяне/връчване на Уведомително писмо (л. 5 от преписката), оспореният административен акт е връчен на жалбоподателката чрез СУЕ 17.05.2022 г., а жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е депозирана чрез административния орган, издал акта, на 26.05.2022 г. (л. 6 от делото). Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на оспорване е уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 год. изх. № 02-180-6500/955 от 10.03.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - гр. София. С акта, е намалена поисканата от жалбоподателката субсидия по пет схеми и мерки за подпомагане на земеделски стопани като най-голямото намаление е по СП (основна), по която е отказана изцяло поисканата сума и е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 7 615,04 лв. на основание чл. 19 от Делегиран регламент № 640/2014 на Комисията.

Оспореното уведомително писмо съставлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия.

Според разпоредбата на чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство. Съответно, съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Акредитацията, т.е. процедурата по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз (§1, т. 15 от ДР на ЗПЗП), в случая е налице, което не е спорно по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му, изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника). Съгласно чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, в правомощията на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции.

Съгласно ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В случая, видно от представената заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г. (л. 19-21 от преписката) на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Петя Димитрова Славчева са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане.

Актът е постановен в изискуемата писмена форма. При издаването на акта обаче е допуснато нарушение на изискванията за неговото мотивиране, което нарушение съдът счита за съществено и поради това съставляващо основание по чл. 146, т. 2 от АПК за неговата отмяна.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. трябва да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.

Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт.

В настоящия случай в УП, само в две изречения, се съдържат мотиви за издаването му, в които е посочено най-общо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с информацията във външните регистри на ИСАК. Никъде в акта обаче не е посочено какви факти от установените от административния орган при извършените задължителни административни проверки, са обосновали намалението на исканите от заявителя суми по всяка една от схемите.

Уведомителното писмо не съдържа позоваване на резултатите от извършените проверки на място. Единствено в поясненията към колона 3 „Намаления“ към таблица 1 от уведомителното писмо са посочени три хипотези, намиращи отражение в тази колона, първата от които е „намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверка на площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните за слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МИОСВ“. Дори и тук обаче липсва конкретизация и изрично позоваване на конкретна проверка на място, извършена спрямо адресата на уведомителното писмо.

В случая, в оспореното УП, в двете таблици - Таблица 1: Оторизирани суми и Таблица 2: Извършени плащания по схеми, са посочени исканите суми, намаленията, оторизираните суми, датите на извършеното плащане, както и размера на изплатената сума. Тези таблици съдържат само суми, без да е посочено фактическото и правно основание за извършените намаления.

По същия начин стои въпросът и с наложената санкция за бъдещи периоди, по отношение на която също липсват посочени каквито и да е самостоятелни фактически установявания. Такива, по изложените по-горе мотиви, не могат да се черпят и от съображенията на административния орган относно намаленията на исканите субсидии по отделните схеми и мерки. Санкцията е определена по чл. 19 от Делегиран регламент № 640/2014 г. (наричана още „санкция за бъдещи периоди“ според терминологията на по-рано действащи нормативни актове на Съюза).

Съгласно чл. 19 от Делегиран регламент № 640/2014 (озаглавен „Административни санкции при свръхдеклариране“) ако във връзка с дадена група култури по член 17, параграф 1 площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, надвишава установената по реда на член 18 площ, размерът на помощта се изчислява въз основа на установената площ, намалена с двойния размер на установената разлика, ако тази разлика превишава 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от установената площ. Ако разликата превишава 20 % от установената площ, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане на площ (§1). Ако разликата превишава 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18 (§2). Ако сумата, изчислена съгласно параграфи 1 и 2, не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията през следващите три календарни години след календарната година на констатацията, неиздължената сума се анулира (§3).

В настоящия случай административният орган се е позовал на цитираната норма на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. и е определил санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания по СП (основна) в размер на 7 615,04 лв. В оспореното уведомително писмо липса посочване, освен както се изясни по-горе на фактическите основания за намаленията, респективно за налагането на санкция, така и на начина на изчисляване на посочената санкция, включително и на база каква площ е направено изчислението.

В случая само може да се предполага, че административният орган е установил недопустими за подпомагане площи в подаденото заявление, но кои са тези площи, какъв е техният размер и поради какви причини са приети като недопустими, не става ясно от УП. Действително в доклада от проверката на място се съдържат данни за парцели, за които може да се приеме, че са недопустими за подпомагане, но тъй като в УП липсва конкретно позоваване на резултатите от проверката на място, то по същество в писмото не са изложени никакви доводи кои точно са тези парцели, каква част от тях е недопустима и на какво основание.

Едва в Становище изх.№ 02-180-6500/955#2/31.05.2022 г. (л. 7-9 от преписката) административният орган е направил подробно разяснение кои от хипотезите, посочени в разяснението за намаленията се отнасят за схемите по заявлението на жалбоподателката, кои са недопустимите според него площи, както и какви са извършените изчисления.

Във връзка с това съдът намира, че не може волята на административния орган да бъде мотивирана за първи път след издаване на административния акт, в съдебно производство по повод оспорване на този акт. Действително няма пречка, както вече се посочи, мотивите да се съдържат и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е приложен към преписката, но случаят не е такъв.

От друга страна съгласно Тълкувателно решение № 16/1975г. на ОСГК на ВС, не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига обаче да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива. Според изложеното в тълкувателното решение такива са например случаите, когато мотивите са изложени в съобщението по чл.28, ал.1 ЗАП (отм.), с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт. Също така би следвало да се приеме за възможно мотивите да бъдат изложени и в препроводителното писмо, с което жалбата на страната и административното производство се изпращат на по-горния административен орган за разглеждане по реда на чл.30 и сл. от ЗАП (отм.). Но, както е прието и в тълкувателното решение, в описаните случаи допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. Съответно по-горният административен орган и съдът, пред който актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт. За да се счита още, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото представлява неизлагането на мотиви към основния акт) и че актът е саниран, следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен орган, който го е издал.

Съдът намира за нужно изрично да наблегне на обстоятелството, че в случая коментираното становище, което единствено дава някаква насока за основанията за извършените от административния орган намаления, е документ, който не би могъл да се приеме за част от административната преписка и за такъв, който допълва мотивите на оспорения акт, тъй като не отговаря на условията, посочени в цитираното тълкувателно решение. Макар това становище да изхожда от издателя на оспорения акт и да е представено с административната преписка в изпълнение на задължението на органа по чл.152, ал.2 от АПК, то е изготвено по повод вече депозираната чрез органа до съда жалба, с която е оспорено издаденото УП. В случая адресатът на акта не е бил запознат със изложените в това становище фактически основания и съответно не е могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно да организира защитата си срещу него.

Даденото в тълкувателното решение разрешение на този въпрос е свързан с възможността административният орган-издател на акта да допълни мотивите си със съпроводителното писмо, с което административната преписка се изпраща на по-горестоящия административен орган, т.е. при оспорване на акта по административен ред, тъй като в този случай адресатът на акта би имал възможност да оспори акта и по съдебен ред, след като вече се е запознал с допълнително изложените мотиви при оспорването на акта по административен ред. Случаят, както беше посочено по-горе, не е такъв. Липсва оспорване по административен ред и адресатът на акта не е бил запознат с допълнително изложените във въпросното становище мотиви преди да упражни правото си на оспорване на акта по съдебен ред. В този смисъл са Решение № 5897/15.06.2022 г. по адм.д. № 2366/2022 г. на ВАС, V отд., Решение № 3546 от 13.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 277/2022 г. на ВАС, V отд. и др.

Така в оспорения акт е налице пълно отсъствие на фактическото му основание, което съставлява съществено нарушение на изискването за форма на акта и основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Тази липса препятства осъществяването на ефективен съдебен контрол по повод материалната законосъобразност на акта.

По изложените съображения административният акт следва да бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на жалбоподателката за кампания 2020 година и излагане от административния орган на конкретни мотиви от фактическа и правна страна.

С оглед изхода от делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски, а именно - сумата от 510 лв., от които 10 лв. за държавна такса и 500 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение по представен договор за правно съдействие и защита (л. 20 от делото). Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но съдът намира същото за неоснователно, определен по реда на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела без определен материален интерес по ЗПЗП. В действителност настоящото дело е с материален интерес 19 096,38 лв. (сбора от извършените намаления по отделните схеми и мерки за подпомагане и наложената санкция), при което обаче минималният размер на адвокатското възнаграждение би следвало да се определи по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. и би следвало да е в размер на 1 102,89 лв. – 830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лв., която в случая е 9 096,38 лв. Този размер обаче далеч надхвърля претендирания от жалбоподателя, поради което липсва основание за намаляване на адвокатското възнаграждение. Деловодните разноски, на основание §1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на ДФ „Земеделие“, който фонд има качеството на юридическо лице съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПЗП.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Л.В.А. ***, в качеството й на земеделски производител, Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. № 02-180-6500/955 от 10.03.2022 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на Л.В.А. за кампания 2020 с УИН 18/300520/91796.

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие”, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 136, да заплати на Л.В.А. ***, ЕГН **********, сумата от 510,00 (петстотин и десет) лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: