№ 1078
гр. Варна, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100501379 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. Т. И. и Ж. С. И. срещу Решение №
260039 от 19.04.2023г. по гр.д. № 15596/2020г. по описа на ВРС, ХIV-ти състав, с което на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивниците срещу К. К. П.
с ЕГН ********** и А. Т. П. с ЕГН **********, починал в хода на производството на
*******, в лицето на правоприемниците му по закон на основание чл. 227 от ГПК Й. А. П. с
ЕГН **********, А. А. П. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител К. К. П. и К. К. П. с ЕГН ********** искове за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, район „Приморски", СО „Траката", м. „Малкою", представляващ
поземлен имот с идентификатор 10135.2520.285 по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 498 кв.м. и при граници и съседи:
ид. 10135.2520.284, 10135.2520.9514, 10135.2520.291, 10135.2520.286, както и на недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски", СО „Траката", м. „Малкою",
представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2520.286 по КККР на гр. Варна,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 647 кв.м. и при
граници и съседи: ид. 10135.2520.285, 10135.2520.9514, 10135.2520.291, 10135.2520.289,
10135.2520.287, което право на собственост са придобили по време на брака на основание
специална, евентуално обща придобивна давност при владение от 13.06.2009г.,
евентуално от 15.01.2010г.
1
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението, като
постановено при липса на задълбочен анализ на доказателствата по делото, водещо до
необоснованост на фактическите изводи, опорочаващо и крайните правни изводи. Съдържа
доводи, че е установено по делото, че процесните имоти били декларирани по реда на чл. 14
от ЗМДТ и от двете страни, но ответниците са заплатили дължимите за тях данъци и такси
едва след завеждане на исковете с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК по гр.д. №
2576/2021г. на ВРС, 12 състав, както и исковете по настоящето дело. Именно ищците са
плащали регулярно дължимите за имотите МДТ, афиширайки по този начин упражняваната
от тях фактическа власт. В същото време и двете страни имат отношения с ВиК дружеството
за ползвани ВиК услуги, но именно ищците са сключили първоначалния договор за
продажба на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води от 09.10.2006г., преименували на
свое име партидата и редовно са плащали използваната вода. Ответниците са заявили
прехвърляне на партидата едва на 14.07.2021г. – в хода на настоящото дело. Всички
действия на ответниците насочени към имотите следхождат по време предявяването на
исковата молба и са неотносими към заявения период на давностно владение от ищците.
Представеният в тази връзка протокол за трасирине също не е индиция за владение,
доколкото по дефиниция то е фактическо действие на правоспособен геодезист, което дори
не изисква физическо присъствие на собствениците на място. Съдът неправилно не е
кредитирал показанията на свидетелите на ищците и необосновано е дал превес на тези на
ответниците. Свидетелските показания на последните са кредитирани от ВРС единствено на
база на това, че се отнасят към по-ранен период – 2006-2007г. в сравнение с показанията на
свидетелите на ищците, които се отнасят за процесния период. Само поради това изводът, че
ответниците не са изгубвали владението върху имотите от 2007г. до предявяване на
исковата молба е необоснован. Този извод е в пълен разрез със събраните по делото
писмени доказателства. Ето защо е отправено искане обжалваното решение да се отмени и
вместо него се постанови друго, с което предявените положителни установителни искове да
се уважат в цялост с извод за основателност.
В отговор на жалбата въззиваемите страни К. П., Й. П. и А. П. оспорват доводите в
нея. Поддържат други, с които обосновават правилност и законосъобразност на решението,
което молят да се потвърди. Така, посочват, че МДТ за имотите платили на 10.12.2020г.
видно от данните по изп.д. № 735/2020г. на ЧСИ 718, ведно с обезщетение за забава в
качеството им на собственици, а искът от И.и срещу Община Варна бил предявен на
19.02.2021г. Отделно, несвоевременното плащане на МДТ не лишава собственика от това му
качество, а е скрепено с финансови санкции, предвидени в закона. Трасирането на имота от
друга страна е извършено именно по възлагане от П.и, в качеството им на собственици. От
свидетелските показания от друга страна е установено, че процесните имоти се владеят от
П.и за себе си, постоянно, явно, непрекъснато и необезпокоявано от 2007г., когато са ги
закупили. Освен, че са декларирали имотите и са плащали данъци за тях, ответниците са и
вписани като техни собственици в КККР. По делото не е установено ищците да са
противопоставяли своя фактическа власт върху имотите или да са оспорвали тяхното
владение, нито че са упражнявали фактическа власт трайно, явно, непрекъснато и
2
необезпокоявано повече от 10 годишен период. Показанията на свидетелката Сарандиева са
заинтересовани и не почиват на непосредствени впечатления, а от всички показания на
свидетелите на ищците не може да се направи извод, че ответниците са загубили владението
над имотите след 2007г. По тези съображения молят обжалваното решение да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от С. Т. И. и Ж. С. И. срещу А.
Т. П. и К. К. П. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, район „Приморски", СО „Траката", м. „Малкою", представляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.2520.285 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-
92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 498 кв.м. и при граници и съседи: ид.
10135.2520.284, 10135.2520.9514, 10135.2520.291, 10135.2520.286, както и на недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски", СО „Траката", м. „Малкою",
представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2520.286 по КККР на гр. Варна,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 647 кв.м. и при
граници и съседи: ид. 10135.2520.285, 10135.2520.9514, 10135.2520.291, 10135.2520.289,
10135.2520.287, като правото на собственост са придобили по време на брака на основание
специална, евентуално обща придобивна давност при владение от 13.06.2009г.,
евентуално от 15.01.2010г.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: от
13.06.2009г. до настоящия момент ищците, като съпрузи упражняват явно и
необезпокоявано владение върху описаните имоти. Имат качеството на добросъвестни
владелци, доколкото установили владение върху имотите на основание договор за покупко
продажба по НА № 184/26.09.2006г., по силата на който закупили същите от продавачите Ю.
и Ст. Бр.. На основание кратка придобивна давност при владение от 13.06.2009г. до
13.06.2014г. придобили собствеността. Евентуално се позовали на дълга придобивна
давност, при спокойно владение в периода от 13.06.2009г. до 13.06.2019г. В условията на
евентуалност навели твърдения, че началната дата на установената фактическа власт върху
имотите, както при кратката, така и при общата придобивна давност е 15.01.2010г., когато в
единия от имотите разположили строителен фургон за съхранение на лични вещи.
Понастоящем владението им продължава, същото е явно афиширано посредством следните
действия: декларирали са имотите по реда на чл. 14 от ЗМДТ непосредствено след
закупуването им; плащат дължимите за имотите данъци и такси; имат прекарано външно
ВиК и регистрирана на тяхно име партида за инсталирания водомер; плащат инкасираната в
3
имота вода; в средата на м. януари 2010г. поставили в единия от имотите фургон, в който
съхраняват земеделски инвентар и свои лични вещи; обработват и двата имота лично или
чрез ангажирани трети лица от 2006г., като ежегодно изорават парцелите, засаждат ги с
различни насаждения. Спорът между страните произтича от обстоятелството, че след като
продали имотите, праводателите им по договора за покупко продажба Бр. извършили
повторна продажба на същите имоти – с договор по НА № 37 от 06.10.2006г. същите
продали имотите на лицето Ад.Ж.С., който от своя страна продал същите на Б.Т.Ц. с
договора по НА № 109/03.11.2006г. Б.и С.Ц. от своя страна продали имотите на ответниците
с договора по НА № 28/24.01.2007г. След като узнали, че праводателите им продали отново
същите имоти ищците предявили срещу ответниците отрицателни установителни искове, по
които било образувано гр.д. № 9410/2007г. по описа на ВРС, приключило с определение за
прекратяване на делото, влязло в сила на 12.06.2009г. В хода на това производство
владението им било оспорено от ответниците, но след приключването му ищците
продължили да осъществяват фактическа власт с намерение за своене, без това
обстоятелство да е било оспорено от ответниците. Така началният момент на придобивната
давност е обоснован от 13.06.2009г. Отделно, по искова молба, предявена от ищците срещу
ответниците е образувано гр.д. № 6310/2009г. по описа на ВРС, с предмет положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на право,
придобито на основание договора за покупко продажба по НА № 184/26.09.2006г. В хода на
това производство било установено, че на 10.01.2001г. е влязло в сила решение по гр.д. №
1066/1997г. по описа на ВРС, с което е обезсилен КНА № 189/16.12.1995г. – актът, с който
първоначалният собственик на процесните имоти е бил признат за собственик на основание
давностно владение и наследяване. На това основание е формиран извод, че Бр. е закупила
имотите от несобственик, поради което не е могла да прехвърли права, които не е придобила
нито на ищците, нито на ответниците. На това основание е отхвърлен предявеният
положителен установителен иск за собственост основан на придобиване по силата на
сделка. Тези факти и обстоятелства обосновават правния им интерес от провеждане на
установителните искове за разрешаване на спора за собственост, при твърдение, че правото
ищците придобили на оригинерно придобивно основание.
В отговор на исковата молба, К. и А. П.и оспорили допустимостта на исковете с
доводи за непререшаемост, поради наличие на влязло в сила на 21.04.2011г. решение, с
което предявените от ищците срещу тях положителни установителни искове са отхвърлени.
Евентуално оспорили исковете по основание, в т.ч. твърдението, че ищците са упражнявали
фактическа власт върху имотите с намерение за своене, ясно и необезпокоявано, считано от
13.06.2009г. в продължение на 10 години., както и евентуално сочената дата на установяване
на фактическата власт – от 2010г. Навели твърдения, че ищците не са демонстрирали пред
тях, че владеят имотите за себе си, нито са отблъснали тяхното владение. Оспорили
твърдението, че именно ищците са поставили намиращия се в единия от имотите фургон,
както и твърдението за момента на поставянето му. Заявили, че собственици на имотите са
именно те от 24.01.2007г., когато са закупили същите от Б.и С.Ц.. От този момент имат
съзнанието, че са собственици и владеят имотите в това качество. Евентуално навели
4
твърдения, че са придобили собствеността на оригинерно основание – при ясно, трайно,
непрекъснато и със съзнание, че са собственици са упражнявали фактическа власт повече от
5 години – от 24.01.2007г.-24.01.2013г., в който период са имали качеството добросъвестни
владелци, а евентуално повече от 10 години. Евентуално са навели твърдения, че правото на
собственост е придобито от тях при владение от 12.06.2009г. до 12.06.2020г. В тази връзка
посочили, че също са декларирали имотите пред Община Варна, заплащали са данъци за тях
от 2007-2021г.; през 2012г. ангажирали правоспособно лице и са трасирали имотите с
протокол от 07.11.2012г.; вписани са в качеството на собственици в КККР на гр. Варна.
Понастоящем продължават да владеят имотите си. Позовали се, че с предявяване на
положителните установителни искове на основание сделка по гр.д. № 6310/2009г. по описа
на ВРС, по което е налице влязло в сила решение на 21.04.2011г. е прекъсната давността, на
която ищците се позовават. Ето защо ищците могат да се позоват на придобивна давност
едва след 21.04.2011г., каквато към момента на предявяване на настоящата искова молба –
03.12.2020г. не е изтекла. Поради всичко изложено отправили искане предявените искове да
се отхвърлят като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
С договор за покупко продажба, оформен с НА № 184/26.09.2006г. Ю.К.Бр. и Ст.
Ст.ов Бр. продали на С. Т. И., собствените си недвижими имоти, представляващи ПИ № 285
с площ от 541.33 кв.м. и ПИ № 286 с площ от 647.80 лв., находящи се в гр. Варна, м.
„Мешелика“, СО „Траката“, при описани граници. Праводателите по договора установили
правата си на основание договор за покупко продажба по НА № 98/05.03.2004г., с
праводател Андр.Ат.П., който от своя страна се е легитимирал като собственик на
основание КНА № 189/16.12.1955г. – по давност и наследство. Видно от извършеното върху
този акт отбелязване на съдия по вписванията, както и от Решение на л. 26-27 от делото се
установява, че актът е отменен на основание влязло в сила на 10.01.2001г. решение по гр.д.
№ 1066/1997г. по описа на ВРС.
На 06.10.2006г. с договор за продажба, обективиран в НА № 37/2006г. Ю.К.Бр. и Ст.
Ст.ов Бр. продали същите недвижими имоти на Ад.Ж.С., който с договор по НА №
109/03.11.2006г. продал същите на Б.Т.Ц.. Б.Ц. и С.Ц. прехвърлили имотите на А. и К. П.и с
договор за покупко продажба, оформен с НА № 28 от 24.01.2007г.
С влязло в сила на 21.04.2011г. решение по гр.д. № 6310/2009г. по описа на ВРС са
отхвърлени предявените от ищците срещу ответниците положителни установителни искове
за установяване правото на собственост на ищците върху процесните имоти на основание
договора за покупко продажба по НА № 184/26.09.2006г.
Видно от Съобщения от Община Варна /л. 28 и л. 31/, С. И. подала декларации по чл.
14 от ЗМДТ на 03.10.2006г., в които декларирала придобиването на спорните имоти.
На 09.10.2006г. ищцата сключила с „ВиК“ ООД – Варна договор за продажба на
питейна вода и отвеждане на отпадъчни води, като е извършена услуга промяна на партида с
5
данъчна фактура от същата дата.
От приетите по делото приходни квитанции се установява, че в периода от
30.11.2006г. до 2022г. ищците са заплащали дължимите за имотите местни данъци и такса
битови отпадъци /л. 40-64, 91, 173-174, 181-182/.
С Протокол от 07.11.2012г. по молба на А. П. е извършено трасиране на граници на
ПИ 10135.2520.285 и 10135.2520.286 по КККР на гр. Варна въз основа на определящи точки
в координатната система от 1970г. от инж. Я.Д..
От приходни квитанции приложени на л.л. 142- 145 се установява, че ответниците са
заплатили местни данъци и такси битови отпадъци за процесните имоти за 2021г., а с
приходна квитанция от 10.12.2020г. са заплатили същите за 2017, 2018г. и 2020г.
Със Заявление за прехвърляне на партида от 14.07.2021г. К. П. отправила искане до
„ВиК“ ООД – Варна партидите, по които се води отчета на ползваните ВиК услуги за парцел
285, в гр. Варна, кв. Виница, м. Малкою заведени на името на С. Т. И. да бъдат прехвърлени
на нейно име. В заявлението броят на ползвателите на имота е посочен като 0.
От приета пред настоящата инстанция Фактура от 07.09.2023г., издадена от „ВиК –
Варна“ ООД е видно, че партидатапо аб. № 1176307 за имот в гр. Варна, м. „Малкою“ е с
получател Стилияна И..
По инициатива на ищците по делото са събрани гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Д.Д., Д.Д. и Т.С. /племенница на ищцата/. В показанията си
свидетелят Д. установява, че познава процесния имот, който е около 600-800 кв.м. и от
2010г. е посещавал 4-5 пъти, изоравал го е с трактор, както и Ж. си го орал с фрезата, сял в
него домати, тикви, картофи, поставял е фургон. Описва имота като ограден с мрежа, с
голямо дърво в началото и във вътрешността – с овошки. Има врата, катинар и синджир.
Участвал е в поставянето на фургон в имота заедно с Ж. преди около 10 години. Ж. взел
фургона от стария сервиз, в който работил в м. „Балъм дере“. От там закарали фургона до
процесния имот с камион. Последният път, когато посетил имота същият бил изчистен
много добре.
Свидетелят Д. описва в показанията си къде се намира имота, който се състои от два
парцела, обединени в един с обща площ около 1200 кв.м. За първи път посетил имота преди
около 10 години /2012г./, когато носили фургона. Мястото е оградено с мрежа с колчета, има
входна порта за кола и малка порта за хора. В имота има поставен фургон. В двора са
правили външна тоалетна, има чешма, овощни дръвчета. Свидетелят е направил табелата с
номера на имота, местността и имената на собствениците – Ж. и С. и телефонният им
номер, която е поставена на имота. Вътре във фургона описва, че има легло, масичка, печка,
мотики, лопати. Свидетелят е помагал и в разчистването на имота. Когато изкоренили
дивите дървета Димо дошъл и изорал мястото с неговия трактор. Посочва, че в имота има
външна тоалетна, която двамата с Ж. са правили. Посещавал е имота почти всяка година и
когато бил помолен от Ж. да свърши нещо.
По искане на ответниците по делото са събрани гласни доказателства посредством
6
показания на свидетелите Р.Ст., Д.Дж. и Д.К.. В показанията си свидетелят Стоев описва
процесните имоти като обединен имот, без физическа граница между тях с обща площ около
1200 кв.м. През 2006г. посетили имота с А. и в него имало поставен фургон, вода и плодни
дръвчета. През 2007г. ответниците П.и придобили имота. Целият имот бил ограден с ограда,
която била провиснала. Постегнали оградата, сложили катинар с верига. Табела на имота си
сложили месец-два след придобиването му. През 2012г. правили трасиране на имота във
връзка с намерението им за продажба. Помагал е с труд в дейности по подравняване на
имота и разчистване на лозето, като годишно поне десет пъти е посещавал имота. В имота
има малка чешма, вода, но ток няма. Правили са компоти. След като придобили имота
фургонът бил там, но бил непригоден за живеене. Ползвал се само за земеделски инвентар.
През м. септември в имота имало табела, която била вече много ръждясала и нечетлива.
Свидетелката Дж. има първи впечатления от имота от 2009г. Описва го като ограден
с телена мрежа, има барака тип фургон, овошки, сливи, дюля, смокиня, вода има, но ток
няма. В имота е виждала строителни материалиима поставена табела „П.и“, а свидетелката
К. познава имота от 2012г. Последно е видяла табелата на имота през м. 11.2022г.
Свидетелката К. установява, че знае от ответниците, че си прекарали ток в имота.
Преди е имало табела в имота, но сега вече я няма, защото във времето е била амортизирана.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването на едно право, когато има интерес от това.
Предмет на разглеждане са положителни установителни искове за собственост по
отношение на два недвижими имота /285 и 286/, основани на твърдения за придобиване на
правото на собственост на основание специална, евентуално обща придобивна давност при
владение от 13.06.2009г., евентуално от 15.01.2010г. при установено владение на
26.09.2006г. на основание договор за покупко продажба по НА № 184/2006г.
Неоснователно е оспорването на допустимостта на исковете с аргумент за
непререшаемост с оглед влязлото в сила на 21.04.2011г. решение по гр.д. № 6310/2009г. по
описа на ВРС, доколкото предмет на това производство са били предявени и разгледани
между същите страни положителни установителни искове за собственост, основани на
придобиване по силата на сделка от 26.09.2006г. Придобивните основания правна сделка и
придобивна давност са различни, имат различен правопораждащ фактически състав /чл. 77
от ЗС/, поради което влязлото в сила решение по това дело не формира СПН по заявеното в
настоящото производство оригинерно придобивно основание. Ето защо и при спор за
собственост, при който всяка от страните претендира да е носител на спорното право,
предявените искове на непреклудирано придобивно основание са процесуално допустими и
следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. А ако владението е
7
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години, съгласно ал. 2 на чл. 79 от ЗС.
Съгласно чл. 70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно
основание, което е годно да направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, като тази
добросъвестност се преценява към момента на възникване на правното основание и се
предполага до доказване на противното.
Добросъвестността се свежда само до незнание на определени обстоятелства. Без
значение е извинителността или неизвинителността на незнанието, а съответно и
небрежността на владелеца при това незнание, поради което възможността за узнаване на
определено обстоятелство, вкл. и относно отмяната на акта, легитимиращ първият в
поредицата прехвърлителни сделки праводател, не води до опровергаване презумцията по
чл. 70 от ЗС, а за целта знанието на купувача следва да се докаже по несъмнен начин.
Правното основание съставлява юридически акт с вещноправни последици –
прехвърлителни сделки, административни актове с вещноправни последици, съдебните
решения по конститутивни искове относно правото на собственост или ограничено вещно
право /т. 9 от ППВС № 6 от 27.12.1974г./. Когато праводателят по сделка с право на
собственост върху недвижим имот не е бил собственик, то не настъпва вещнотранслативния
ефект на сделката. Обстоятелството, че прехвърлителят не е притежавал собственост и
включеното в нея вещно правомощие да владее имота, не е пречка установената от
приобретателя фактическа власт да бъде квалифицирана като владение. Владението е
фактическо състояние /за разлика от правото на владение, което е субективно право/ и
правната уредба на субективните права е неприложима към факти. Ето защо лицето,
закупило недвижим имот от несобственик и противопоставящо възражение по чл. 79, ал. 2
от ЗС на лице, закупило същия имот от други частни правоприемници на същия праводател,
при вписана отмяна на акта на първия праводател преди този на лицето, претендиращо
придобивна давност, е добросъвестен владелец, щом не е доказано в процеса, че е знаело, че
праводателят му не е собственик /в аналогичен смисъл Решение № 86 от 30.10.2020г. по
гр.д. № 3076/2019г. на ВКС, II ГО/.
За квалификацията на владението като добросъвестно съгласно чл. 70 от ЗС е
необходимо фактическата власт да е установена на правно основание /в случая договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 184 от 26.09.2006г./ и приобретателят
към момента на осъществяване на правното основание да не е знаел, че праводателят му не е
собственик /по делото липсват каквито и да било доказателства, че към 26.09.2006г. С. Т. И.
и съпругът й Ж. С. И. са знаели, че КНА № 189/16.12.1995г., с който праводателят на
техните продавачи Андр.Ат.П. бил признат за собственик е бил отменен с вписано решение
по гр.д. № 1066/1997г. на ВРС, влязло в сила на 10.01.2001г. и че праводателите им Ю. и Ст.
Бр. не са собственици/. Обстоятелството, че решението по гр.д. № 1066/1997г. на ВРС е
вписано преди сключения с ищците договор от 26.09.2006г., само по-себе си е без правно
значение, тъй като действието на вписването на актове от един и същи праводател, уредено
8
в чл. 113 от ЗС е релевантно само, ако страната черпи права от сделката по вписания акт, а
оповестителното действие на вписването не опровергава презумпцията на чл. 70, ал. 2 от ЗС.
Следователно въз основа на сключения от тях договор от 26.09.2006г. за покупко-продажба,
който не е породил вещнотранслативния си ефект, тъй като продавачът също не е придобил
от собственик, ищците са установили добросъвестно владение върху процесните поземлени
имоти от момента на установяване на фактическа власт върху тях.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства /показанията на свидетелите
Д. и Д./, ценени в съвкупност и с оглед на всички други данни по делото се установява, че
фактическата власт върху процесните поземлени имоти №№ 285 и 286 е установена от
ищците И.и в състоянието, в което са се намирали по време на продажбата от 26.09.2006г.
/чл. 187 от ЗЗД/, евентуално от 15.01.2010г. /откогато имат впечатления свидетелите/.
Упражняваното от тях владение е било постоянно, спокойно, явно и несъмнено. Сключеният
договор за покупко продажба и последващите повтарящи се и трайни във времето действия
на ищците по подаване на данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 03.10.2006г. за всеки от
имотите; сключеният договор за продажба на питейна вода и отвеждане на отпадни води от
09.10.2006г. с „ВиК“ ООД, гр. Варна и заявената на същата дата промяна на партида за
имота в м. „Малкою" /л. 37/; фактурираните на името на ищцата ВиК услуги, доставени в
същия имот към 06.10.2008г. и към 25.08.2009г. /л. 38-39/; заплащаните от тях ежегодно
данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за всеки от имотите в периода от
30.11.2006г. до 2022г. са все прояви на намерението на ищците да са собственици на
имотите. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. и Д. се
установява, че от 2010г. до сега, имотът в м. Траката, ограден с телена мрежа като един /“два
парцела обединени в един“/ се обработва, оре се, сее се, почиства се именно от ищците. И
двамата свидетели са участвали в поставянето на фургон в имота през 2010г., който ищецът
взел от сервиз, в който работил преди. Първо фургонът бил поставен в имота на ищците в м.
„Балъм дере“, а после го натоварили в камион с кран и поставили в процесния имот в м.
„Траката“. Съдът кредитира като обективни с оглед на всички други данни по делото и
възможната им заинтересованост и показанията на свидетелката Сарандиева само в частта
им, сочеща, че при пренасянето на фургона преди 10 години е помагал и М., зет на ищците.
Свидетелят Д. е участвал в изграждането на външна тоалетна в имота, както и сам
изработил табела, която е поставена на входа на имота, съдържаща номер на имота,
местността и имената на собствениците – Ж. и С. и номер на „джиесема“. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели, изхождайки от прекия им, конкретен и подробен характер –
първите двама от тях са били ангажирани с конкретни изграждащи дейности, извършвани в
спорните имоти; взаимно се допълват и уточняват; логични са и са добросъвестно
поднесени пред съда, подкрепят се и от писмените доказателства, поради което приема тез
гласни доказателства за обективни и достоверни. Същите не се опровергават от показанията
на свидетелите Стоев, Дж. и К.. Показанията на тези свидетели, ангажирани от ответниците
съдът също цени като преки и описателни, но същите са плод на спорадични впечатления на
свидетелите, а в частите им относими към време, предхождащо спорния период /преди
13.06.2009г./, съдът приема показанията за неотносими, а в останалите им части с оглед
9
момента на събиране на тези доказателства /в с.з. на 13.12.2022г./, цени същите като
заинтересовани, продиктувани единствено с цел оборване на показанията на свидетелите на
ищците /събрани много преди това – в с.з. на 22.03.2022г./, поради което и като
недостоверни. Така, показанията на свидетеля Стоев, че през 2006г. в имота е имало фургон,
вода и плодни дръвчета са неотносими по делото, доколкото към този момент ответниците
не заявяват права върху същия. В частите им относно табелата на входа на имота,
показанията на тази група свидетели са противоречиви както по между им, така и вътрешно,
неточни и колебливи са /“през м. септември 2022г. табела имаше, но беше много вече
ръждясала и нечетлива – св. Стоев; „през м. октомври 2022г. в имота имаше табела „П.и“ –
св. Дж.; „Преди имаше табела на имота, но сега вече я няма, защото просто във времето е
амортизирана….Табелата съм я виждала .. преди около месец – м. ноември 2022г.; „бяха
казали, че си прекарали партида ток“ – св. К./. В частта им относима към релевантния за
спора период 2009г. – 2019г., гласните доказателства не са подкрепени от други
доказателства по делото, освен от протокол за трасиране от 2012г. Сам по себе си
протоколът за трасиране на имотите не доказва смущаване, оспорване или отнемане на
владението на ищците. Няма данни по делото действията по трасиране на имота да са били
явно доведени до знанието на ищците, да са им противопотавени явни действия по
упражняване на своя фактическа власт от страна на ответниците. Гласните доказателства
събрани по инициатива на ответниците не установяват отблъскване и противопоставяне на
установеното по-рано от страна на ищците владение върху имотите; противопоставяне на
свое владение от ответниците след 2007г. Свидетелските показания на тази група свидетели
не са подкрепени и от писмените доказателства по делото /данните за плащани от
ответниците данъци и такси за имотите датират от 2020г.; заявлението за смяна за партида
на ВиК услуги е от 2021г., а доказателства кога е заявено вписването им като собственици в
КККР на гр. Варна по делото не са ангажирани/.
Владението по смисъла на чл. 68 от ЗС от друга страна, както и придобивната
давност, се прекъсва с изгубване на фактическата власт за повече от шест месеца /чл. 81 от
ЗС/ и с предявяване на иск за собственост срещу владелеца /чл. 84 от ЗС вр. чл. 116, б. „б“ от
ЗЗД/. Прекъсването на давността в тези случаи е условно – изрично в закона е посочено, че
ако искът или възражението или искането за започване на помирително производство не
бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Същото разрешение се налага и в
случаите, когато делото бъде прекратено, тъй като вследствие прекратяването се заличават с
обратна сила извършените по него процесуални действия и отпадат правните последици от
предявяването на иска. Без значение е дали делото е прекратено служебно от съда или по
волята на ищеца. Неоснователни в тази връзка са доводите на ответниците, че владението на
ищците е било прекъснато с предявените от тях отрицателни установителни искове /по
които делото е било прекратено/ и положителни установителни искове на основание сделка
по гр.д. № 6310/2009г. по описа на ВРС /отхвърлени с влязло в сила решение на
21.04.2011г./. За да се приеме, че давността се прекъсва с предявяване на иск съгласно чл.
116, б. „б“ от ЗЗД вр. чл. 84 от ЗС, е необходимо собственикът да е предявил установителен
10
или ревандикационен иск срещу владелеца, а последният да се позове на придобивна
давност. Предявеният по гр.д. № 9410/2007г. на ВРС, както и по гр.д. № 6310/2009г. на ВРС
иск не е иск на собственика срещу владелеца, а иск на владелеца, поради което не е
обусловило прекъсване на придобивната давност за ищците, на която същите позовават в
рамките на настоящото производство начиная от 13.06.2009г., евентуално от 15.01.2010г.
От този момент по делото няма данни за изгубване или прекъсване на фактическата
власт върху имота от ищците, поради което и към 15.01.2015г. е изтекъл петгодишният срок
по чл. 79, ал. 2 от ЗС, при което са настъпили правните последици на придобивната давност
– ищците са придобили правото на собственост върху спорните поземлени имоти по
давност.
Следователно, по делото следва да се приеме, че ищците са собственици на имота по
силата на придобивна давност при добросъвестно владение от 2009г. до 2014г., евентуално
от 2010г. до 2015г. При доказано право на собственост на ищците на соченото основание,
предявените положителни установителни искове са основателни и следва да се уважат.
Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно изхода на делото пред настоящата
инстанция, право на разноски имат въззивниците. Съгласно доказателствата по делото и
списъци на разноски, реализираните такива от страната пред първа инстанция възлизат на
сумата от 1672.30 лв., а същите пред настоящата инстанция – на 160.59 лв. Претенцията за
адвокатско възнаграждение, уговорено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА следва да се
уважи съобразно размерите по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. В тези размери
отговорността за разноски следва да се понесе от въззиваемите страни.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260039 от 19.04.2023г. по гр.д. № 15596/2020г. по описа на
ВРС, ХIV-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените
от въззивниците срещу К. К. П. с ЕГН ********** и А. Т. П. с ЕГН **********, починал в
хода на производството на *******, в лицето на правоприемниците му по закон на
основание чл. 227 от ГПК Й. А. П. с ЕГН **********, А. А. П. с ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител К. К. П. и К. К.
П. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски", СО
„Траката", м. „Малкою", представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2520.285
по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ
от 498 кв.м. и при граници и съседи: ид. 10135.2520.284, 10135.2520.9514, 10135.2520.291,
10135.2520.286, както и на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски", СО
11
„Траката", м. „Малкою", представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2520.286
по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ
от 647 кв.м. и при граници и съседи: ид. 10135.2520.285, 10135.2520.9514, 10135.2520.291,
10135.2520.289, 10135.2520.287, което право на собственост са придобили по време на
брака на основание специална, евентуално обща придобивна давност при владение от
13.06.2009г., евентуално от 15.01.2010г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение
на К. К. П. с ЕГН ********** и А. Т. П. с ЕГН **********, починал в хода на
производството на *******, в лицето на правоприемниците му по закон на основание чл.
227 от ГПК Й. А. П. с ЕГН **********, А. А. П. с ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител К. К. П. и К. К. П. с ЕГН **********,
че С. Т. И. с ЕГН ********** и Ж. С. И. с ЕГН ********** са собственици на недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски", СО „Траката", м. „Малкою",
представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2520.285 по КККР на гр. Варна,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 498 кв.м. и при
граници и съседи: ид. 10135.2520.284, 10135.2520.9514, 10135.2520.291, 10135.2520.286,
както и на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски", СО „Траката", м.
„Малкою", представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2520.286 по КККР на гр.
Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 647 кв.м. и
при граници и съседи: ид. 10135.2520.285, 10135.2520.9514, 10135.2520.291, 10135.2520.289,
10135.2520.287, което право на собственост са придобили по време на брака на основание
придобивна давност при добросъвестно владение от 13.06.2009г., евентуално от
15.01.2010г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. К. П. с ЕГН ********** и А. Т. П. с
ЕГН **********, починал в хода на производството на *******, в лицето на
правоприемниците му по закон на основание чл. 227 от ГПК Й. А. П. с ЕГН **********, А.
А. П. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител К. К. П. и К. К. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на С. Т. И. с ЕГН
********** и Ж. С. И. с ЕГН ********** сумата от 1672.30 лева, представляваща съдебни
разноски пред първа инстанция, както и сумата от 160.59 лева, представляваща разноски
пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА К. К. П. с
ЕГН ********** и А. Т. П. с ЕГН **********, починал в хода на производството на
*******, в лицето на правоприемниците му по закон на основание чл. 227 от ГПК Й. А. П. с
ЕГН **********, А. А. П. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител К. К. П. и К. К. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
адв. Т. Р. Златева сумата от 2600 лева /по 1300 лв. по всеки иск/, представляваща адвокатско
възнаграждение уговорено в хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
12
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13