Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………06.07.2020
година………………....Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………..Седми
граждански състав
На…двадесет
и втори юни….……………………………………...…..Година 2020
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова..……………………………………………………….
Прокурор……….………………………………………….….………………………..
като
разгледа докладваното от………………………..………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 784..……………по описа за 2020……….………...година,
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 - 317 вр. чл. 103
- 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск за отмяна на заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Ищецът, твърди че от 12.06.2002 г. е полагал труд по
трудово правоотношение с ответника „Държавна опера“ Стара Загора на длъжност
„Артист – оркестрант“, като от 01.01.2020 г. с допълнително споразумение бил
назначен като „Солист оркестрант“. Сочи, че на 18.12.2019 г. работодателят
издал заповед № 1715/18.12.2019 г., с която му е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ за описано подробно в заповедта
дисциплинарно нарушение – уронване на престижа на работодателя и нарушение на
чл. 7 и чл. 17 от Етичния кодекс на Държавна опера „Стара Загора“. заповедта му била връчена на
19.12.2019 г. при отказ удостоверен с подписите на двама свидетели.
Сочи, че до този момент не е имал нарушения на
трудовата дисциплина или налагани дисциплинарни наказания.
Изяснява, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание не била мотивирана – в нея би посочено, че ищецът направил коментар в
социалните мрежи – „той не е диригент, той е митрополит на гр. Стара Загора,
пуснат като всички парашутисти, които нямат нищо общо с парашутната работа, тъй
че тази шоуменщина да си я прави в църквата“. Не било ясно как бил покрит
състава на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, като не бил споменат работодателя. Не било
описано самото дисциплинарно нарушение. Не било посочено кога било извършено
дисциплинарното нарушение. Коментарът не бил в законоустановеното работно
време, нито в изпълнение на служебни задължения. Моли за отмяна на наложеното
дисциплинарно наказание. Претендира разноски.
Ответникът „Държавна опера“ Стара Загора счита, че
иска е неоснователен. Не оспорва, че се е намирал в трудово правоотношение с
ищеца. Изяснява, че на 12.12.2019 г. била подадена докладва записка от зам.
Директора на „Държавна опера“ Стара Загора, с приложена публикация – „той не е
диригент, той е митрополит на гр. Стара Загора, пуснат като всички парашутисти,
които нямат нищо общо с парашутната работа, тъй че тази шоуменщина да си я
прави в църквата“. Вследствие на тази публикация била възникнала ситуация във
взаимоотношенията на ответника с митрополит Киприян. Получено било писмо от
него, с което изразявал своето разочарование от изразената позиция от ищеца.
Митрополит Киприян отменил участието си в коледния концерт на 19.12.2019 г., а
директорът на „Държавна опера“ Стара Загора поднесъл своите извинения. Изискани
били обяснения от ищеца. Поради възникналата ситуация между митрополит Киприян
и ответника, на 18.12.2019 г. работодателят издал процесната заповед. В нея
имало препращане към друг документ – докладната записка от 12.12.2019 г. Моли
за отхвърляне на иска, претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
Предявен e конститутивен
иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между
страните, че са в трудово правоотношение по силата на трудов договор /така и
трудов договор от 12.06.2002 г. и анекси към него, л. 4-6 от делото/, че ищецът
е бил наказан с процесната заповед – дисциплинарно наказание /така заповед от
18.12.2019 г., л. 9 от делото/, че ищецът е публикувал в социалните мрежи
следния коментар: „той не е диригент, той е митрополит на гр. Стара Загора,
пуснат като всички парашутисти, които нямат нищо общо с парашутната работа, тъй
че тази шоуменщина да си я прави в църквата“.
Със Заповед № 416/20.02.2018 г. на Директора на
„Държавна опера“ Стара Загора, е бил утвърден актуализиран Етичен кодекс за
поведението на служителите и ръководството в „Държавна опера“ Стара Загора.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Етичния кодекс,
действал към момента на възникването на спорното по настоящото дело правоотношение
между страните, изрично е предвидено че „служителят следва поведение, което не
накърнява престижа на институцията, в която работи не само при изпълнение на
служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот“. В чл. 7, ал. 1
и 2 се сочи, че служителят не следва да изразява лични мнения, по начин водещ
до тълкуване това като официална позиция на ръководството и няма право да
изнася и коментира пред външни лица, медии или в интернет пространството,
информация, която може да урони престижа на институцията, или продукцията на
операта. В разпоредбата на чл. 17 от Етичния кодекс е прието задължение за
работещите в да не участват в публични прояви, с които биха накърнили престижа
на културния институт. С нормата на чл. 19 от Етичния кодекс е прието, че „при
неспазване на нормите на поведение на този кодекс, работещите ще носят
дисциплинарна отговорност по КТ“.
Дисциплинарното производство е започнало по повод
подадена на 12.12.2019 г. докладна записка от зам. директора на „Държавна
опера“ Стара Загора
В тази връзка не се спори между страните, а и се
установява от приложените доказателства, че от ищеца са искани обяснения със
заповед № 1667/12.12.2019 г., по чл. 193 КТ, като ищецът е депозирал такива
/обяснение, л. 8 от делото/.
На ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, тъй като бил извършил следното твърдяно от
работодателя нарушение на трудовата дисциплина: с коментара си в социалните
мрежи „той не е диригент, той е митрополит на гр. Стара Загора, пуснат като
всички парашутисти, които нямат нищо общо с парашутната работа, тъй че тази
шоуменщина да си я прави в църквата“ е нарушил чл. 7 и 17 от Етичния кодекс на
Държавна опера Стара Загора и уронил доброто име на работодателя. Релевираното
нарушение на трудовите задължения е квалифицирано от работодателя по чл. 187,
т. 1, т. 8, предл. второ КТ, а именно – уронване
на доброто име на работодателя.
Установи се по делото, че със заповед от 06.12.2019 г.
на директора на „Държавна опера“ Стара Загора митрополит Киприян е бил
определени за диригент на коледния концерт на 19.12.2019 г., но е оттеглил своето участие /така док-ва, л.
19-л.24 от делото/.
От показанията на св. Николов се установява, че той е
написал докладната записка, с която е сигнализирал работодателя за извършеното
дисциплинарно нарушение. Освен заповедта за дисциплинарно наказание свидетелят
не си спомня на ищеца да са връчвани други документи и конкретно докладната
записка.
При така установените факти съдът достига до следните
правни изводи:
Старозагорски районен съд е сезиран с конститутивен иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1 КТ.
На първо място ищецът е направил няколко формални
възражения по самото съдържание на заповедта, относно нейните реквизити –
описание на нарушението и непосочване на датата на извършване.
Неоснователни са доводите, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана в достатъчна степен. Настоящият съд счита, че заповедта е мотивирана в съответствие с разпоредбата
на чл. 195 КТ. В процесната заповед е посочен нарушителят, нарушението, кога е
извършено, наказанието, както и законния текст, на основание който се налага
наказанието. Действително по делото не се
установи докладната записка от 12.12.2019 г., която е цитирана в заповедта за
изискване на обяснения и впоследствие за налагане на дисциплинарно наказание да
е била нарочно връчена на служителя. Това обстоятелство обаче от една страна не
е въведено като довод в исковата молба /вж. напр. решение № 167/30.07.2014 г. по гр.д. № 6368/ 2013 г.,
IV г.о., в което се сочи, че съдът не може да основе решението си на факти,
които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не
са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на
уволнението съдът няма служебно задължение да следи служебно за нито един факт,
който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване. Съдът не
следи служебно за спазването на срока за налагане на дисциплинарно наказание/,
а такъв довод не е направен в настоящия случай. От друга страна съдържанието на
самата докладна записка е било буквално възпроизведено както в заповед №
1667/12.12.2019 г. /с която на служителя са изискани обяснения/, така и в
заповед № 1715/18.12.2019 г. /с която е
наложено дисциплинарното наказание/. Допустимо е
препращане в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание към актове и документи извън нея, като в случая докладната записка е посочена и
възпроизведена двукратно в съдържанието на заповедите за изискване на обяснения
и налагане на дисциплинарно наказание. Същата
е и посочена в заповедта за дисциплинарно нарушение, което дава основание да се
приеме, че тя следва да се възприема като част от атакуваната заповед.
Отделно от това заповедта, с която са изисквани
обяснения от служителя е повече от мотивирана, тъй като в обикновения случай когато
на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата
дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства,
без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на
изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем
за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина
се изискват обясненията /така решение № 220/26.04.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1917/ 2010 г., ІV г.о./.
В случая ответникът е посочил подробно за какво дисциплинарно нарушение изисква
обяснения.
От приложените по
делото доказателства, както и от
поддържаната както пред работодателя,
така и
в хода на производството от ищеца защитна позиция се установява по несъмнен начин,
че основанието за уволнение му е било известно, било му е известно в коя точно
социална мрежа е направил изявлението, заради което му е наложено
дисциплинарното наказание. Това се установява както от заповедта с която на служителя са
искани обяснения, така и от самите
обяснения дадени от ищеца. За служителя не е имало съмнение относно
съдържанието на докладната записка, както и за кои конкретни действия е наказан
/така и решение № 78/11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1835/2017 г., IV г. о./. Съдебната
практика приема, дори, че уволнението е законно и когато не е посочено
основанието в заповедта, но същото е известно на служителя /така и в решение №
205/02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1244/2012 г., ІV г.о./. Освен това наказанието е наложено до изтичането на
една година от извършването му и преди изтичане на двумесечния срок от
узнаването му, като за начална дата на това узнаване, съдът приема заповед № 1667/12.12.2019 г.
Поради това доводите на ищеца във връзка с процедурата
за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са формални,
тъй като от самото поведение на служителя и от дадените от него обяснения, той
е бил напълно наясно, за кое негово поведение иска обяснения работодателя и
съответно за кое негово действие е наложил дисциплинарното наказание /така и
решение № 60/26.02.2019 г. на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д. № 78/2019 г.,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 789/20.11.2019 г. на ВКС по
гр.д. № 2230/2019 г., III
г.о./. Неснователни са доводите в исковата молба, че деянието не било
индивидуализирано от субективна страна - нито текстът на заповедта буди
съмнение, нито за работника е имало неяснота, че е субект на посоченото деяние;
че не било посочено времето на извършване на нарушението – посочена е ясно датата на откриване на
нарушението.
Ето защо настоящият
съд приема издадената заповед за мотивирана съобразно разпоредбата на чл.
195 КТ и не са налице формални нарушения
по нейното издаване.
На второ място доводите по съществото на спора се
изразяват в оспорване изобщо на нарушение на трудовата дисциплина, тъй като
според ищеца било изразено мнение и то в шеговит аспект.
По своя смисъл понятието „трудова дисциплина“ е
съвкупност от права и задължения на работника или служителя, свързани с
трудовото му правоотношение, но същото не може да бъде свързвано и ограничавано
само с основните нарушения посочени в чл. 187 КТ. Това изброяване не е изчерпателно,
а само примерно, тъй като с нормата на чл. 187, т. 10 КТ изрично е предвидено,
че законодателят обявява за нарушения на трудовата дисциплина и – „неизпълнението
на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред или определени при възникване на трудовото
правоотношение“. Тъй като и това изброяване не е изчерпателно, то цитираната
препращаща норма на КТ, прави необозрим списъка на нарушенията на трудовата
дисциплина и налага анализа им за всеки конкретен случай. Неслучайно с
разпоредбата на чл. 126, т. 9 КТ, е въведено общото задължение на работника или
служителя за лоялно отношение към работодателя си, като го задължава да не
злоупотребява с неговото доверие, да не разпространява поверителни за него
сведения, както и да пази доброто име на предприятието.
Ищецът е служител в „Държавна опера“ Стара Загора. Особения
статут на служителите в културни институти, налага поддържането на висок
авторитет и налага въвеждането по отношение на тях на специални изисквания за
повишена обществена отговорност и морал. В конкретния случай задълженията на
въззивника са регламентирани в Етичния кодекс на „Държавна опера“ Стара Загора където
в нормата на чл. 2, ал. 5 е записано, че „служителят
следва поведение, което не накърнява престижа на институцията, в която работи
не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и
личен живот“. Следователно е налице препращането, предвидено в чл. 187, т. 10 КТ към „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определен при възникването на трудовото правоотношение“, с които е
регламентирано какво би следвало да е поведението на служителя, работещ в
операта. В разпоредбата на чл. 19 от Етичния кодекс изрично е предвидено, че
неспазването на нормите на поведение на този кодекс, е основание за носене на
дисциплинарна отговорност по правилата на КТ. Налага се безспорния извод, че
нарушението на правилата на ЕТ, от служителя към „Държавна опера“ Стара Загора дори
в извън работно време и на обществено място, са основание за дисциплинарна
отговорност и налагане на дисциплинарна отговорност по реда, предвиден в КТ.
Затова фактът, че деянието е извършено извън работно време не води до извода,
че същото не е нарушение на трудовата дисциплина. Трудовата дисциплина е комплекс
от задължения на работника или служителя, които същият следва да спазва и след
като приключи работният ден. Ищецът е поел конкретни задължения по Етичния
кодекс, съгласно които следва да спазва добрите нрави в обществото както през
работното време, така и след него /така и решение № 1984/23.04.2018 г. на Благоевградски
окръжен съд по в. гр. д. № 220/2018 г./.
Хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ включва три
отделни състава: 1. злоупотреба с доверието на предприятието, 2. уронване на
доброто име на предприятието и 3. разпространяване на поверителни за
предприятието сведения.
„Уронването на доброто име“ на предприятието е
нарушение, при което работодателя се злепоставя пред третите лица. „Уронването“
означава извършване на действия и постъпки от негово име, които накърняват
престижа, излагат го и разколебават доверието в него. Тъй като трудовото
правоотношение е правоотношение с оглед личността, то изисква от работника и
служителя да се отнася към работодателя почтено и да зачита и утвърждава
неговото добро име, както в работно време, така и извън работата си. В
разпоредбата на чл. 126, т. 9 КТ е разписано задължението за работника или
служителя да пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на това
задължение съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187,
т. 8 пр. 2 КТ. В съдебната практика и доктрината се приема, че уронването на
доброто име на предприятието е нарушение, с което работодателят е злепоставен
от работника или служителя пред трети лица и това се отразява или е възможно да
се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и авторитета
на предприятието /така решение № 214/15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016
г., IV г. о./. То е формално и за него не се изисква настъпването на някакъв
неблагоприятен резултат. От гледна точка на вината е съставомерно както при
умисъл, така и при небрежност /вж. решение
№ 542/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2010 г., IV г.о., решение № 2094/16.12.2005
г. на ВКС по гр. д. № 1623/2003 г., III г. о., решение № 1379/04.11.1999 г. на
ВКС по гр.д. № 238/99 г., III г. о., решение № 1984/23.04.2018 г. на
Благоевградски окръжен сдъ по в.гр.д.№ 220/2018 г. и др./. То е нарушение на
трудовата дисциплина и когато е извършено при неполагане на дължимата грижа,
тъй като може да причини и имуществени вреди.
Тълкуването на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ следва да се
извършва и с оглед правата и свободите, прокламирани в чл. 39 и чл. 41 от Конституцията на РБ и чл. 10, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи. Правото да се изразява и разпространява мнение и да
се търси, получава и разпространява информация, не е абсолютно. Основания за
ограничаването му се съдържат в чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, изр. 2 от КРБ и
чл. 10, т. 2 ЕКЗПЧОС, които не позволяват то да бъде използвано за накърняване
и засягане на изрично изброените права и интереси, както и в тази на чл. 57,
ал. 2, която не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако
накърнява права или законни интереси на другия.
В конкретния случай, съдът следва да извърши преценка,
както на правото на работника и служителя да изразява свободно мнение във
връзка с трудовите си отношения с работодателя, така и на правото на
работодателя да защити своята репутация и търговски интереси, съответно
допустима ли е намеса в свободата на изразяване на работника или служителя - с
нея преследва ли се легитимна цел и тя пропорционална ли е на защитавания
интерес. В Решение на ЕСПЧ по делото Heinisch v. G. /no. 28274/08/ са изведени
няколко от критериите за преценка доколко намесата е пропорционална: дали е
имало обществен интерес от разкриването на информацията; дали са били
използвани алтернативни канали от работника/служителя преди публичната; дали
разкритата информация е автентична; работникът или служителят действал ли е
добросъвестно; каква е вредата, причинена на работодателя, съпоставена с
публичния интерес; строгостта на санкцията.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства настоящият
съд приема по делото да се установява извършването от ищеца и на соченото в
заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в
публикуване в социалните мрежи на информация уронваща доброто име на
работодателя чрез остро критикуване на организацията на работа от страна на
работодателя. По делото е обявено за безспорно, че ищецът е публикувал в
социалните мрежи следния коментар: „той
не е диригент, той е митрополит на гр. Стара Загора, пуснат като всички
парашутисти, които нямат нищо общо с парашутната работа, тъй че тази шоуменщина
да си я прави в църквата“. Този коментар е по повод назначаването на диригент
за коледния концерт на 2019 г., организиран от ответника-работодател. Ищецът в
писмените си обяснения признава да е автор на публикувания в интернет коментар,
като сочи, че се е шегувал. В тази връзка поведението на ищеца, макар и в извън
работно време, обективно нарушава сериозно изискванията на чл. 7, ал. 1 и 17 от
Етичния кодекс и е от естество да урони доброто име на предприятието, в което
работи. В случая, макар и за съставомерността на това дисциплинарно нарушение
законът да не изисква настъпването на някакъв неблагоприятен резултат,
обективно такъв е настъпил, доколкото публикацията е можела, а и е станала
достояние на широк кръг лица /обявено за безспорно и в доклада по делото на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК в с.з. на 22.06.2020 г./ и определеният за
диригент на Коледния концерт е отменил своето участие.
Разпространяването чрез интернет на коментари,
съдържаща осмиващи и иронични забележки и мнения на автора на текста досежно организацията
на работата от страна на работодателя – по-конкретно планиране на официалните
мероприятия, е нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8, предл. второ КТ. Нарушението е формално и за съставомерността му не е от значение дали за
работодателя е настъпил отрицателен резултат, както и дали изнесената
информация е вярна или не, достатъчно е да е насочено към подкопаване доверието
на трети лица към работодателя и да е обективно злепоставящо за последния /така
и решение № 978/12.02.2015 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 20178/2014
г./.
Същото нарушение по дефиниция може да се отрази
неблагоприятно върху ефективността на предприятието на работодателя. Неотносими
към съставомерността на деянието са възраженията на ищеца, че се е шегувал и
няма за цел да уронва доброто име на ответника. Дори при наличието на последици
в дейността на работодателя ищецът не е проявил критичност към стореното, а се
стреми да омаловажи същото. При анализ на публикацията се налагат два извода.
Първо, от израза „пуснат като всички парашутисти, които нямат нищо общо с
парашутната работа“ следва, че според ищеца работодателят не кани за диригент
компетентно лице притежаващо необходимата подготовка, професионална
квалификация и образование, а използва като критерий общественото положение на
лицето създаващо му определени привилегии. Това означава, че при работодателя
не е налице професионално отношение към работата и лицата, които я изпълняват.
Второ употребената дума „тази шоуменщина да си я прави в църквата“ навежда на ясния извод, че така организиран от
ответника, Коледният концерт ще представлява едно крайно несериозно
мероприятие.
Несъмнено е, че коментарът касае Държавна опера Стара
Загора и начина на организация на нейните мероприятия. Този коментар е преценен
от работодателя като неверен и сриващ авторитета на Държавната опера Стара
Загора. Както се посочи, нарушението по чл. 187, т.8, предл.2 КТ уронване
доброто име на ответника е формално, по начало насочено към доверието на трети
лица и чрез него работодателят се злепоставя пред тях, което може да се отрази
неблагоприятно на ефективността на работодателя без да е необходимо вече да е
настъпил /съответно, и да се твърди и установява/ някакъв неблагоприятен
резултат в тази насока. Тъй като служител на Държавна опера Стара Загора
отправя в социалните мрежи негативен коментар по адрес на мероприятието
организирано от ответника, говорещ за назначаване на некомпетентно лице за
диригент и несериозност на така организираното мероприятие, който коментар е
общодостъпен за широката общественост, то се явява засягащо авторитета на
самата Държавна опера като институция, който авторитет несъмнено е приоритет за
една културен институт. Чрез това нарушение работодателят се е злепоставил пред
трети лица, което може /а и се е отразило/ на ефективността на неговото
предприятие. Не се касае в случая за поведение на ищеца като отговорен
служител, който по регламентиран начин да отправи критики и да потърси
съответна реакция, ако има някакви възражения по отношение на организацията на
работа и определяне ролите на изпълнителите в концерта, а до публикуване на
определено недобронамерен коментар относно организирания Коледен концерт с цел
той да стане достояние на по-широк кръг лица. Отделно от това определеният за диригент
на Коледния концерт е оттеглил участието си в мероприятието. Направа на неконструктивен
коментар в социалните мрежи относно най-сериозното събитие края на годината –
Коледния концерт, с явна цел да стане достояние на широката общественост
представлява сериозно нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187,
т. 8, предл.2 КТ, а именно уронване на доброто име на „Държавна опера“ Стара
Загора.
По отношение на съответствието на дисциплинарното
нарушение с наложеното дисциплинарно наказание и задължението за излагане на
мотиви на съда за наличието/отсъствието на такова съответствие необходимо е да
се посочи, че преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и
нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание.
Не съществува законово изискване тази преценка да се обективира в писмен акт, а
дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между
извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на
наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по
въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и
извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагането
на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ като е взел
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както
и поведението на работника или служителя като изложи своите фактически и правни
изводи относно нейната правилност, респ. неправилност /така решение №
461/17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., III г.о./. Преценката на
тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на
извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение.
Настоящият съд намира, че наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание съответства на тежестта на извършеното от нея нарушение
на трудовата дисциплина съгласно нормативните изисквания, предписани в правната
норма на чл. 189, ал.1 КТ. По делото не се твърди или доказа на ищеца да е
налагано друго дисциплинарно наказание, което да не е заличено съгласно чл. 197 КТ, но негативните последици, произтекли от поведението му за работодателя,
предвид излагането на случая пред неограничен кръг лица и при съобразяване на
нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание, мотивират съдът да
приеме, че нарушението на трудовите задължения съответства на наложеното
дисциплинарно наказание. Самият ищец в обясненията си се стреми да омаловажи
стореното от него, и не се отнася критично към своето поведение, въпреки
наличието на вредни последици в дейността на работодателя. Освен това при
преценката на тежестта на нарушението следва да бъде съобразена и характера на
дейността и статута на предприятието /така решение № 195/18.02.2014 г. на
Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 71/2014 г./. В случая ищецът е служител в
културен институт /държавна опера/, което изисква безупречна репутация /като
институция и персонален състав/ и висока степен на доверие, тъй като на нея е
поверена сериозна част от културния живот в населеното място.
В конкретния случай работодателят е установил, че
служителят умишлено е нарушил правилата на Етичния кодекс, който е бил задължен
да спазва. Според настоящия съд, съществено в случая за преценката дали
извършеното нарушение на трудовата дисциплина е тежко по смисъла на закона, е
специфичния характер на извършваната от ищеца дисциплинарна простъпка, с оглед
на особения му статут на служител в културния институт, както и обстоятелството
че се касае за изключително непрофесионално и морално укоримо поведение на
ищеца в публичното пространство, с което безспорно е уронен авторитета на
„Държавна опера“ Стара Загора.
Отделно от това крайността и иронията в изявлението на
автора също води до извод за тежко дисциплинарно нарушение /така и решение №
978/12.02.2015 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 20178/2014 г./. Такова
нарушение се отразява отрицателно върху доверието на цялата институция за
организиране на културни мероприятия, като са злепоставени държавни интереси в
областта на провеждане на политиката в областта на културата.
Освен това в решение № 3/12.03.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1325/2010 г., IV г. о., се приема, че „по принцип гражданското право не се
интересува от формите на вината, защото гражданската отговорност се обуславя от
неполагането на дължимата грижа. Отделни видове отговорност в гражданското
право може да бъдат обусловени от наличието на умисъл, но само в изрично
уредените случаи. Злоупотребата с доверието и уронването на доброто име на
предприятието, разпространяването на поверителни за него сведения и увреждането
на имуществото на работодателя, както и разпиляването на материали, суровини,
енергия и други средства, като дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 8 и 9 КТ
не са обусловени от наличието на умисъл.
Ако те са извършени умишлено, това ги
утежнява и обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно наказание /както
е в настоящия случай” /в същия смисъл са и решение № 242/21.05.2012 г., на
ВКС по гр. д. № 932/2011 г., ІV г. о.; решение № 80/26.03.2010 г., по гр.д. №
4679/2008 г., ІІ г.о.; решение № 214/08.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1822/2009
г., IV г. о. и пр./.
При преценка на тежестта на нарушението следва да бъде
взето предвид и че в процесния случай има конкретни вредоносни резултати за
работодателя /така и решение № 978/12.02.2015 г. на Софийски градски съд по
в.гр.д. № 20178/2014 г./. Организацията на Коледния концерт е претърпяла
сериозна промяна – наложила се е смяна на диригента. Това означава, че
вследствие на коментарите на ищеца е налице последица, която обективно покрива
състав на настъпил вредоносен резултат от уронването на доброто име на
работодателя.
Следователно, процесното нарушение на трудовата
дисциплина, преценено със своите обективни
и субективни признаци, се явява тежко и обосновава наложеното дисциплинарно
наказание, което съответства на тежестта на нарушението, съобразно нормативните
изисквания, предписани в правната норма на чл. 189, ал. 1 КТ.
Предвид изхода на правния спор на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
по делото разноски в размер на 800,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
съобразно приложения договор за правна защита и съдействие от 02.03.2020 г. /л.
25 от настоящото дело/ - с отбелязване на плащането в брой е изпълнено
изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. №
6/2012 г. ОСГТК.
Така мотивиран, Старозагорски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.И.В., ЕГН: ********** и адрес: *** против
„Държавна опера“ Стара Загора, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, бул. „Митрополит Методи Кусев“ № 30 иск с правно
основание чл. 357, ал. 1 КТ за отмяна на наложеното му със Заповед №
1715/18.12.2019 г. дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Ф.И.В., ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „Държавна опера“ Стара
Загора, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора,
бул. „Митрополит Методи Кусев“ № 30 сумата от 409,00 лв. /четиристотин и девет
лева/ – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Старозагорски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: