РЕШЕНИЕ
№ 616
гр. Бургас, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120106742 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., с която се
моли съда да приеме за установено, че ответникът Р. В. М., ЕГН **********, адрес: *,
дължи на ищеца сумата от 74,97 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор от 29.12.2017 г. за кл. № 16877179001, сключен между длъжника и
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 1277/15.06.2021 г. по ч. гр. д. № 4179/2021 г. на БРС.
Твърди се, че на 29.12.2017 г. между „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД и Р.М. е сключен договор за далекосъобщителна услуга, по който не е
платена цената на потреблението за периода 08.05. - 08.08.2018 г., поради което мобилният
оператор е прекратил предсрочно договора и претендира неустойка, за която е издадена
фактура № **********/08.09.2018 г. С договор за цесия от 16.10.2018 г. кредиторът е
прехвърлил правата си в полза на „С. Г. Груп“ ООД, което с договор за цесия от 01.10.2019
г. ги е прехвърлило на ищеца. Ответникът е уведомен за двете цесии на 02.01.2020 г. Моли
се за уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна чрез особен представител е депозирала писмен
отговор по исковата молба, в който е оспорила претенциите. Посочено е, че длъжникът не е
надлежно уведомен за цесиите, поради което договорите не са произвели действие спрямо
него. Освен това не може да се установи дали именно процесното вземане е прехвърлено на
ищеца. Не е установено и неизпълнение на договора от страна на ответника, което да е
1
породило право на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД да прекрати договора и
да претендира неустойка.
Моли се за отхвърляне на претенцията.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 29.12.2017 г. е сключен договор за далекосъобщителни услуги
между М. и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Уговорена е месечна
абонаментна такса в размер на 26,99 лева и срок на договора 24 месеца. В договора е
предвидено, че при прекратяване на договора по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, същият дължи неустойка, равна на
оставащите до края на срока месечни абонаментни такси, но не повече от трикратния им
размер. Издадени са фактури от 08.06.2018 г. на стойност 55,98 лева, от 08.07.2018 г. на
стойност 51,56 лева, от 09.08.2018 г. на стойност 20,03 лева, 08.09.2018 г. на стойност
281,63, в която е включена неустойка за предсрочно прекратяване на договор в размер на
74,97 лева. Не е установено по делото абонатът да е заплатил задълженията си по тези
фактури, въпреки разпределената от съда доказателствена тежест.
Представен е договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „С. Г. Груп“ ООД, а на 01.10.2019 г. на
„ЮБЦ“ ЕООД са прехвърлени вземанията, придобити от „С. Г. Груп“ ООД по силата на
предходния договор. Представено е извлечение от приложение № 1 към договора за цесия,
видно от което вземането към Р. В. М., произтичащо от договори за мобилни услуги,
сключени с „БТК“ ЕАД, в това число неустойка в размер на 74,97 лева, е прехвърлено на
„ЮБЦ“ ЕООД.
Предявеният иск е с правно основание чл. 92 ЗЗД във вр. с чл. 422
ГПК.
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза в договора, съгласно която в
случай на нарушаване на задълженията на абоната поради неплащане на месечни
задължения и прекратяване на договора в рамките на определения в него срок, последният
дължи неустойка в размер на три месечни абонаментни такси.
Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител
на ответника, че не е уведомен за прехвърляне на вземането и следователно ищецът няма
качеството на кредитор спрямо него. Смисълът на изискването за уведомяване на длъжника
за цесията е неговата защита – да знае на кого да изпълни и, ако не е бил надлежно уведомен
и е изпълнил на стария кредитор, то да е изпълнил валидно. Следва да се отбележи още, че
ответникът е получил отправеното от „ЮБЦ“ ЕООД уведомление за цесията най-късно
получавайки препис от исковата молба с приложенията към нея, включително договор за
цесия и уведомление за цесия. Следователно, най-късно на тази дата длъжникът е получил
2
изходящото от цедента до него уведомление, като според практиката на ВКС по реда на чл.
290 ГПК получаването на уведомлението от особен представител на ответника се счита за
надлежно връчено. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо следва да се
приеме, че договорът за цесия има действие за длъжника.
Съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като от събраните
доказателства не може да се направи извод, че операторът валидно е упражнил правото си да
прекрати договора за мобилни услуги. В общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е посочено, че
„когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще
смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма“. Тъй като договорът е сключен в писмена форма,
следвало е и изявлението за прекратяване на същия да е в такава съгласно посочената
разпоредба. В приложените по делото общи условия към договора – чл. 50.6, б. „в“, също е
предвидено, че при неплащане на задължения в срок БТК прекратява едностранно договора
с писмено предизвестие. По делото липсват доказателства ответникът да е бил уведомен
писмено за упражнено от страна на оператора прекратяване на договора, съответно не става
ясно как е уведомен ответникът и от кой момент се прекратява действието на договора. Към
датата на връчването на исковата молба на особения представител, назначен на ответника,
двугодишният срок на договора също е изтекъл, поради което и няма как да се приеме, че М.
е уведомен надлежно за прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок.
Неустойка би се дължала само при предсрочното прекратяване на договора, което в случая
не е налице. В конкретната хипотеза договорът е прекратен не предсрочно, а с изтичане на
уговорения в него срок. Следва да се отбележи още, че клаузата за плащане на неустойка е
нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя и задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., с който се моли съда да приеме за
установено, че ответникът Р. В. М., ЕГН **********, адрес: *, дължи на ищеца сумата от
74,97 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 29.12.2017
г. за кл. № 16877179001, сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна
3
компания” ЕАД, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
1277/15.06.2021 г. по ч. гр. д. № 4179/2021 г. на БРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4