Решение по дело №101/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба от Д. Т. Д., [ЕГН], адрес: гр. Пловдив., ул. „***“ № 7, срещу Заповед № 148/03.12.2023г. на старши полицай в Районно управление /РУ/ - Стамболийски при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Н. Г. И., с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил С. К. П. с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че оспорващият не е управлявал автомобилът си под въздействие на алкохол. Твърди, че установената от органите на полицията маневра е извършена от друго лице – водач на автомобила. В тази насока чрез процесуалния си представител - адв. С., излага съображения в писмена защита като обосновава твърденията си със събраните в хода на съдебното дирене свидетелски показния. Моли за присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът - старши полицай в РУ - Стамболийски – Н. Г. И., поддържа становище за неоснователност на жалбата.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА..

III. Фактите по делото:

5. Съставен е АУАН № 0536216/03.12.2023 г. от Н. Г. И., на длъжност старши полицай в РУ – Стамболийски при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка:

На 03.12.2023 г., около 02:20 часа, в с. Брестовица, по [улица]срещу № 29, Д. Т. Д. като водач на лек автомобил С. К. П. с рег. № [рег. номер] /лична собственост/ управлява под въздействие на алкохол, изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 250, с фабр. № ABBD 0060, който отчел 0,98 % в издишания въздух, за което е издаден талон за медицинско изследване № 0182752.

6. Въз основа на така установеното е издадена Заповед № 148/03.12.2023г., с която административният орган за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 вр. чл. 171, т.2а от ЗДвП е приложил спрямо Д. Т. Д. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

7. По делото се събраха свидетелските показания на Е. С. Т.-Т., З. А. Ч. и М. К. Т..

Свидетелят Т. -Т. твърди, че с Д. са бивши колеги. Във въпросната вечер на 2 срещу 3 декември 2023 г. били се разбрали с колегите да излязат на ресторант в гр. Пловдив. В. Д. от с. Брестовица, където оставила своята кола и се качили в неговата кола. Тя не употребявала алкохол и на връщане шофирала колата на Д.. Върнали се в с. Брестовица, тя паркирала колата на Д. пред тях, загасила я, слезли от неговата кола и се преместили в нейната кола, която била паркирана пред тях. О. Д. пред тях, а в колата с нея се качили М. и З.. З. седнал отпред, М. – отзад, а тя шофирала. В момента, когато тръгнали да излизат на пътя видяла, че идват фарове от посока гр. Перущица. Изчакали да мине колата. Оказало се полиция и те спрели пред тях и им се представили. Когато полицията дошла, Д. бил на тротоара, пред тях, не е бил в автомобила. Разстоянието между колите – нейната и на Д., била около 2 - 3 м. Д. не извършвал в този момент никакви дейности по управлението на колата.

Свидетелят Ч. твърди, че познава Д. от 15 г. Били се организирали да ходят на заведение на 02.12.2023 г., вечерта. Е. дошла от гр. Кричим, взела го и М., и продължили към с. Брестовица. След това от Д. тръгнали четиримата с неговата кола за Пловдив. Когато се връщали били той, Е., М. и М.. Е. карала, защото те били употребявали алкохол. Когато пристигнали пред Д., спрели пред колата на Е.. Тя паркирала колата на М. пред нейната. Изгасили колата и се преместили в колата на Е.. Тръгнали като дали назад, защото кола на Д. била спряна отпред и не можели да минат от там, и когато щели да излязат на главния път полицаите спрели пред тях. Докато те били в колата и правили маневрата Д. стоял на тротоара, не бил в колата.

Свидетелят Т. твърди, че работи с оспорващия във фирма „Найс Ориндж“ от 2010 г. Във въпросната вечер на 02.12.2023 г. ходили в гр. Пловдив на банкет. Бивша колежка я взела от гр. Перущица и от там до с. Брестовица, за да вземат Д.. Тази колежка била Е.. Д. предложил да ходят с неговата кола. Е. остави нейната кола. Тримата били в колата на Д. и около 19:30ч. – 20:00 ч., пристигнали в гр. Пловдив. На връщане след 01:00 ч. си тръгнали. Д. бил употребил алкохол, за това Е. седнала да кара колата му. И З. Ч. се качил в колата. Отишли в с. Брестовица, за да сменят колите. Е. паркирала колата на Д. пред тях. Качили се в нейната кола и в момента, когато излизали на главния път ги спряла полиция. Д. бил навън докато тръгвали. Д. не бил местил колата.

По делото се събраха и показанията на свидетеля С. А. С. - служител на МВР, който сочи че работи в РУ – гр. Стамболийски от около 3 години като младши инспектор група „Охранителна полиция“. Въпросния ден, бил на смяна – миналата година към края й в тъмната част на денонощието, в с. Брестовица с колегата си И.. На [улица]забелязали два автомобила, които се движели и предприели действия с подаване на звуков и светлинен сигнал по спирането им. Автомобилът на Д. се движеше в посока назад, извършвал маневра. Другият автомобил също бил в движение. Когато забелязал автомобилите, те били на около 30-40 метра разстояние. Имало осветление на улицата и видимостта била добра. Когато бил подаден сигналът, и двете коли спрели. Свидетелят извършал проверка на жалбоподателя и се отчела положителна проба за употреба на алкохол. Преди служителите на МВР да слязат от автомобила си никой от другите водачи не бил излязъл. Д. седял на шофьорското място. Автомобилът бил с работещ двигател и включени светлини.

При проведена очна ставка между свидетелите Т. -Т., Ч. и С., същите се разпознават взаимно. Първите двама твърдят, че към момента, когато бил подаден светлинния и звуков сигнал, не са гледали назад, където бил автомобилът на Д..

Свидетелят С. без колебания потвърждава, че от момента на подаване на сигнала до спирането на автомобилите, никой не е слизал и не се е премествал от тях.

8. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил полицейските органи, изпълняващи служебните си задължения в отдел „Охранителна полиция“, в качеството им на длъжностни лица от ОДМВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

Представена е също заповед № 317з-1639/20.04.2015г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която длъжностното лице, издало оспорения в настоящото производство административен акт, считано от 20.04.2015г. е назначено на поста старши полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ – Стамболийски към ОДМВР – Пловдив.

IV. От правна страна:

9. Описаните в АУАН № 0536216/03.12.2023 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая е налице спор между страните по установената от административния орган фактическа обстановка. По този въпрос съдът кредитира с довери показанията на свидетеля С., които се явяват последователни, непротиворечиви и в кореспонденция със съвкупния доказателствен материал. В частност по спорното обстоятелство дали Д. на процесната дата, място и време е управлявал личния си автомобил под въздействие на алкохол, определящ се явява фактът, че свидетелят С. е имал пряка и добра видимост към създалата се ситуация, при която е установил движение и на дата автомобила. Това обстоятелство се потвърждава косвено и от показанията на останалите свидетели, които заявяват че също са забелязали движещия се срещу тях патрулен автомобил. В този именно момент, по единодушните показния на всички свидетели, колата на Д. е била зад колата на Т. -Т., така щото свидетелят С. да има пряка видимост и към двата автомобила. От друга страна свидетелите Т. -Т. и Ч. макар да твърдят, че Д. е бил извън автомобила си към момента на потеглянето им, еднозначно заявяват, че при подаването на сигнала за спиране не са гледали назад, т.е. не са могли да формират преки впечатления по поведението на оспорващия и за това дали същият не е извършвал маневра с автомобила си. В този смисъл съдът намира за безспорно установено, че към момента на подаване на сигнала за спиране Д. е управлявал собствения си автомобил при обстоятелствата, посочени в АУАН № 0536216/03.12.2023 г.

Не е налице спор по обстоятелството, че Д. е управлявал под въздействие на алкохол, това се потвърждава от резултатите на полевия тест и от събраните свидетелски показания.

Според чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от новоприетите такива мерки по т.2 "а" /ред. ДВ, бр. 101 от 2016 г./ е: "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство … употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда … , както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. ".

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В случая е безспорно, че Д. като водач на лек автомобил е извършил нарушение в хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП – управление на моторно превозно средство след употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда

Обсъденият правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и ред, при спазване на административно- производствените правила и материалноправните разпоредби.

Ответният административен орган не е посочил конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е определена в минимален размер това не представлява съществено процесуално нарушение. Мотивите за размера на принудителната административна мярката са съставен елемент от съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите за налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е съответен на този принцип същата ще съответства и на целта на закона. Тази преценка се дължи служебно от съда въз основа на всички установени по делото факти и обстоятелства. Управлението на МПС след употреба на алкохол се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност. Отнесено към охраняваните от закона цели (подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението) това деяние изисква налагането на административна принуда с превантивен характер, за да се осуети възможността нарушителя да извърши други подобни нарушения. Мярката в посочения размер не засяга прекомерно правната сфера на нарушителя и напълно кореспондира с установената по делото фактическа обстановка.

Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна

V. По съдебните разноски.

10. Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Т. Д., [ЕГН], адрес: гр. Пловдив., ул. „***“ № 7, срещу Заповед № 148/03.12.2023г. на старши полицай в Районно управление /РУ/ - Стамболийски – Н. Г. И..

Решението не подлежи на обжалване.