№ 243
гр. П., 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720103566 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителен иск и осъдителен иск по реда на чл.422,
ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове от „***“ ЕООД, ЕИК
*** със седалище/адрес на управление: *** чрез пълномощника си ю.к. К.,
срещу В. С. И., ЕГН **********, с адрес: ***, както следва:
- установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410
ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните
суми: сумата в размер на 2797,42 лева, представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № *** от 13.10.2021 г.; сумата в размер на 1087,43
лева - договорно възнаграждение за периода от 10.11.2022 г. до 06.11.2023 г.;
сумата от 367,37 лева - лихва за забава за периода от 11.11.2021 г до
06.11.2023 г.; сумата от 322,16 лева - законна лихва:за периода от 06.11.2023
г. до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
28.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
1
издадена Заповед за изпълнение № 806 от 01.04.2024 г. по ч. гр. д. №
01390/2024 г. по описа на ПРС и
- осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и искане да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца по Договор за потребителски кредит № *** от 13.10.2021 г.
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 583,00 лева и
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1633,28 лева, ведно
със законната лихва до изплащане на вземането.
Моли да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът В. С. И. чрез адв. В. е подал
отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове по
основание и размер. В отговора твърди, че между страните липсва сключен
действителен договор, а по отношение на претендираните възнаграждения за
допълнителни услуги, твърди, че тези клаузи на договора са недействителни.
Оспорва твърдението на ищеца, че процесния заем е следвало първоначално
да бъде върнат на 37 погасителни вноски, а в последствие отразен като 25
погасителни вноски. Оспорена е дължимостта на възнаградителната лихва,
като твърди, че тази претенция се основава на нищожно правно основание.
Твърди, че Общите условия не са били връчвани от ищеца на ответника, и
ответника не е бил запознат със съдържанието им. Излага доводи, че не е бил
уведомен за обявената предсрочна изискуемост на вземанията, като твърди, че
процесното споразумение е нищожно, тъй като не отговаря на императивните
изисквания на ЗПК. Твърди, че договора не отговаря на изискванията на чл.10,
ал.1 от ЗПК, тъй като не е написан на шрифт не по-малко от 12, както и не
отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради това, че
липсвала ясно разписана методика за формиране на годишния процент на
разходите по кредита. В отговора е противопоставено и възражение за
погасяване по давност на вземанията по процесния договор, като в тази връзка
ответника счита, че същите се погасяват с изтичане на три годишен давностен
период. Ответникът в отговора е противопоставил и възражение, че тъй като
по процесния договор е погасил сумата в размер на 1108,44 лева, която
ищецът е отнесъл за погасяване и по двата пакета за допълнителна услуга, то
съдът да отнесе тази сума като погасяване по отпуснатия кредит по процесния
договор. По отношение на предявения от ищеца осъдителен иск за заплащане
2
на пакет допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“, ответникът твърди, че
клаузите от процесния договор досежно тези два пакета допълнителни услуги
са нищожни по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК, поради заобикаляне на закона, а
именно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. По подробно изложените в
отговора доводи и аргументи, ответникът моли съда да отхвърли предявените
искове, като му се присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирани писмена
молба чрез ю.к. К., заявява че поддържа предявените искове и моли съда да ги
уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответника в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. В.,
който оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Предявени са искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за
процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 806 от
01.04.2024 г. по ч. гр. д. № 01390/2024 г. по описа на ПРС, срещу която,
ответника в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подал възражение, поради което
съдът намира, че установителните искове са допустим, и следва да бъдат
разгледани от съда.
С разпореждането, с което е постановено издаване на заповед за
изпълнение, сумите предмет на осъдителния иск са отхвърлени, и за тях не е
издавана заповед за изпълнение, поради което съдът намира, че осъдителния
иск също е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността:
От приложения Договор за потребителски кредит Профи кредит
стандарт № *** от 13.10.2021 г., се установява, че на 13.10.2021 г. страните по
делото са постигнали съгласие ищецът, в качеството му на кредитодател, да
предостави на ответника, в качеството му на кредитополучател, заем в размер
на 3500,00 лева, срещу задължението на последния да върне сума в общ
размер от 6088,32 лева, за срок от 36 месеца, с падеж на първата вноска
3
съгласно представен погасителен план на 10.11.2021 г., и падеж на последна
погасителна вноска на 10.10.2024 г., при годишен лихвен процент от 41,00 % и
годишен процент на разходите от 49,24 %, и лихвен процент на ден от 0,11 %.
В договора страните са постигнали съгласие да бъде закупен и допълнителна
услуга – „Фаст“, за което кредитополучателя дължи на кредитора
възнаграждение в размер на 875,00 лева, и допълнителна услуга „Флекси“, за
което кредитополучателя дължи на кредитора възнаграждение в размер на
2450,00 лева.
Няма спор, че по силата на процесния договор са рефинансирани сумите
от 2762,99 лева и 691,80 лева, които суми ответника е получил от кредитора,
като остатъка също е получен от ответника.
По делото ищеца не е представил сочените в исковата молба Анекси, за
които твърди, че са сключени между страните.
Към исковата молба е приложено извлечение по сметка към Договор за
потребителски кредит № ***, изготвено към 30.06.2024 г., съгласно което
ответника е извършил плащания по процесния договор за потребителски
кредит в размер на 3148,08 лева. Няма спор между страните, че в периода от
16.11.2021 г. до 19.01.2023 г., сумата от 3148,08 лева е платена от ответника по
процесния договор за кредит.
От приетата и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза,
изготвена от вещото лице В. М., се установява, че Договор за потребителски
кредит № *** от 13.10.2021 г., погасителният план към него и последвалото
споразумение са представени с еднакъв по вид и формат шрифт, с размер 12
pt.
От приетата съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото
лице В. В., се установява, че експерта е приел наличието на сключен между
страните Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *** на
13.10.2021 г., за отпускане на кредит в размер на 3500,00 лева, при следните
параметри: сума на кредита 3500,00 лева; срок на кредита 36 месеца, размер
на вноска по кредита 169,12 лева; годишен процент на разходите по кредита
(ГПР %) 49,14 %, годишен лихвен процент 41,00 %, лихвен процент на ден
0,11 %, дължима сума по кредита 6088,32 лева, и параметри по избран и
закупен пакет от допълнителни услуги, както следва: възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ - 875,00 лева, възнаграждение за
4
закупена допълнителна услуга „Флекси“ - 2450,00 лева, размер на вноската по
закупен пакет от допълнителни услуги 92,37 лева, която се дължи заедно с
месечната погасителна вноска, и общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги в размер на 9413,32 лева, с общ размер на вноска от
261,49 лева. Вещото лице е установило, че плащането на погасителни вноски
е месечно с падеж 10-ти ден на месеца, и съгласно погасителния план към
договора, последната падежна вноска е на 10.11.2024 т. Експерта е установил
също така, че в счетоводството на ищеца по процесния Договор за кредит е
открита сметка, с клиент ответника, по която са осчетоводени задължение за
плащане по погасителен план към Договора, като са осчетоводени и
плащанията, които ответника е извършил, Платените суми от ответника по
процесния договор, вещото лице е посочило подробно в приложена към
заключението Таблица № 1. Видно от приложената Таблица към експертизата,
в периода от 16.11.2021 г. до 06.11.2023 г., при ищеца са били осчетоводени
плащания извършени от ответника по процесния договор в общ размер на
3148,08 лева. Плащанията вещото лице е отразило в Таблицата подробно по
дати. Експерта е установил също ката, че с платената от ответника сума в
размер на 3148,08 лева, в счетоводството на ищеца по процесния договор, са
погасени: главница в размер на 702,58лева, договорна лихва за периода от
13.10.2021 г. до 06.11.2023 г. в размер на 1167,11 лева, възнаграждение по
пакет от 1108,44 лева, лихва за забава от 89,95 лева, и платени такси по тарифа
в размер на 80,00 лева, и осчетоводена предсрочна изискуемост с дата
06.11.2023 г., а неплатените суми по договора са в общ размер на 6322,51лева,
от които: главница в размер на 2797,42 лева, договорна лихва за периода от
10.11.2022 г. до 06.11.2023 г. в размер на 969,44 лева, възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2216,88 лева, лихва за
забава за периода от 11.11.2021 г. до 27.03.2024 г., от 190,54 лева, законна
лихва за забава за периода от 06.11.2023 г. (от датата на осчетоводената
предсрочна изискуемост) до 27.03.2024 г. в размер на 148,23 лева.
По отношение годишния процент на разходите, вещото лице е
установило, че при неговото изчисляване при сключване на договора са взети
предвид следните допускания: 1) договорът за паричен заем е валиден за
посочения в него срок, 2) всяка от страните изпълнява точно и в срок
задълженията си, и 3) няма да се начисляват разходи за събиране, лихви за
забава, неустойки за неизпълнение, но плащанията по допълнителните услуги
5
„Фаст“ и „Флекси“ не са били включени в ГПР по Договора.
Експерта е изчислил и годишния процент на разходите в случай, че
възнагражденията по допълнителните услуги се включат при неговото
изчисляване като по този начин е изчислило, че ГПР би бил в размер на 120,36
%.
Ищецът „***" ЕООД на 28.03.2024 г. е подал до ПРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника
В. С. И. за дължими суми по Договор за потребителски кредит № *** от
13.10.2021 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 01390/2024 г. на
ПРС. В рамките на образуваното заповедно производство, в полза на
заявителя - ищец, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
806 от 01.04.2024 г. против длъжника и настоящ ответник, като с
разпореждане № 4677 от 01.04.2024 г. по ч.гр.д. № 01390/2024 г. на ПРС, съдът
е отхвърлено заявлението за сумата от 583,28 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, сумата от 1633,28
лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги „Флекси“, както и сумата от 500,00 лева, представляваща незаплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за
изпълнение по чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея, в което твърди, че не дължи изпълнение на
сумите по заповедта, като е противопоставил възражения за погасяването им
по давност, и същевременно твърди, че сумите са начислени по нищожно
правно основание, поради което са и недължими, и е поискал да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски. Тъй като възражението е подадено в
срока по чл.414, ал.2 от ГПК, заповедният съд е дал на ищеца указания за
предявяване на иск, и в едномесечния срок от съобщаването ищецът е
предявил настоящия иск.
По основателността на предявения установителен иск:
Предявения установителен иск е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410
ГПК, и е с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Искът е за установяване на вземания по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение в
6
срок от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца
е налице правен интерес от предявяването им.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между
ищеца и ответника е сключен договор за кредит с твърдяното съдържание, по
който е изправна страна, и по силата на който за ответника в качеството му на
кредитополучател, е възникнало задължение за връщане на заетата сума
заедно с възнаграждение за ползването й в посочения размер.
Кредиторът „***“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.1, т.3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора за
паричен заем, е действала извън рамките на своята професионална дейност.
Следователно страните имат качество, съответно на кредитор и на потребител
по смисъла на чл.9, ал.4 и ал.3 от ЗПК. Сключеният между тях договор, е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК и следва да
отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на
специалните такива, предвидени в ЗПК.
Както вече бе посочено, от предмета на процесния договор, страните и
съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице
сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за
потребителския кредит. В тази връзка с определението за насрочване, съдът
изрично е указал на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в
процесния договор.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Ответника в отговора на исковата молба е оспорил сключването на
процесния договор за потребителски кредит, но доколкото не е оспорен
положения от него подпис, и не се твърди да не го е подписвал, то и следва да
7
се приеме, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
*** от 13.10.2021 г. В тази връзка съдът намира, че страните са обвързани от
наличие на облигационно правоотношение по между им, възникнало на
основание процесния Договор за кредит.
В определението за насрочване на делото съдът е указал на страните, че
служебно следи за неравноправни клаузи в договори, сключени между
търговец и потребител, както и че следи за нищожността на правни сделки
или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК. В тази връзка съдът служебно дължи
проверка за нищожност на клаузи от процесния Договор за потребителски
кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, задължителна част от съдържанието
на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК
регламентира, че разходите, които се включват в ГПР са настоящи или бъдещи
разходи, представляващи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора. В тази връзка и следва извода, че възнагражденията,
уговорени за предоставяне на услугите „Фаст“ и „Флекси“ представляват
разход, който следва да бъде включен в ГПР съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, тъй
като макар и уговорени като възнаграждения за допълнителни услуги, по
съществото си, последните представляват част от съществените особености на
договорите за кредит, предоставяни от финансови институции – бързина при
отпускането им, респ. възможност за предоговаряне на клаузите им.
Същевременно включването на този разход при изчислението на ГПР, води до
промяна на неговия размер.
От приетата съдебно – икономическа експертиза се установява, че ако
тези разходи за закупените от ответника 2 броя пакети по допълнителни
услуги се включат при изчисляване на ГПР по процесния договор, то
8
действителния размер на ГПР би бил от 120,36 %.
Изложеното, налага извода, че освен, че ГПР е в размер значително
надвишаващ законово допустимия, като при посочването му в договора не е
спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Целта на посочената правна норма
е да се предостави на потребителя точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Затова
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява дали тя създава задължение за допълнително плащане по
кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с
нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, е възможно да
заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването му. Същевременно - посочването на по-нисък от действителния
ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Това от своя страна означава, че клаузата за
общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна
по смисъла на чл.143 от ЗЗП и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
В горния смисъл, съдът намира, че поради неспазване изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то на основание чл.22 от ЗПК, процесният договор за
потребителски кредит е изцяло недействителен. Поради това и следва да
бъдат приложени последиците предвидени в нормата на чл.23 от ЗПК, а
именно – потребителят – ответник, дължи връщане само на чистата стойност
по кредита, но не и лихви или други разходи.
В случая чистата стойност на кредита, респ. главницата е от 3500,00
лева. Видно от приложеното извлечение по сметка към процесния Договор за
потребителски кредит, изготвено към 30.06.2024 г., преценено по отделно и в
съвкупност с приетата и неоспорена от страните съдебно – икономическа
9
експертиза, ответника в периода от 16.11.2021 г. до 06.11.2023 г. е извършвал
плащания по Договора за кредит на обща стойност от 3148,08 лева, които
плащания на ответника са осчетоводени при ищеца. За общата стойност на
извършените от ответника плащания по процесния договор не се спори между
страните.
Тъй като в настоящото решение съдът прие, че процесният Договор за
потребителски кредит е нищожен, то при тези обстоятелства, съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, НО НЕ ДЪЛЖИ лихви или други разходи по кредита. В тази
връзка съгласно константната съдебна практика намерила израз в
постановените по реда на чл.290 от ГПК решения, а именно: решение №
50005 от 21.02.2024 г., по т. д. № 1950/2022 г., на ВКС, II т. о., ТК; решение №
50174 от 26.10.2022 г., по т.д. № 3855/2021 г. на ВКС, ГК ІV г.о.; решение №
60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение №
50259 от 12.01.2023 г., по гр. д. № 3620/2021 г. на ВКС, ГК, III г.о, и решение
№ 50056 от 29.05.2023 г., по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о., ако тази
недействителност се установи в производството по чл.422 от ГПК, съдът
следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД, и в цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Ако се приеме, че установяване дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва
да се извърши в отделно производство - по предявен иск с правно основание
чл.55 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя предвид изискуемостта на вземането по недействителен
договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит, и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 в
специалния закон ЗПК.
В горния смисъл и предвид приетата от съда недействителност на
процесния Договор за потребителски кредит, то съгласно разпоредбата на
чл.23 от ЗПК, която норма е както вече бе посочено е специална, изключваща
приложените на общия закон (lex specialis derogat generali) - общото правило
10
по чл.34 от ЗЗД, изрично уредена в Закона за потребителския кредит, като
последица от приемане недействителност, респ. нищожност на Договор за
кредит по чл.22 от ЗПК (какъвто е настоящият случай), и при развитие на
процесните взаимоотношения между страните (възникнали и развили се при
действието на ЗПК), то ответника дължи само чистата стойност на кредита,
т.е. дължи установената, респ. доказана стойност на неплатената главница. От
тук и следва извода че при чиста стойност на кредита от 3500,00 лева
(главница), и безспорно установените за извършени от ответника плащания на
обща стойност от 3148,08 лева, то остава неплатена главница в размер на
351,92 лева, до която сума иска за главница е основателен и доказан, и следва
да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 351,92 лева, представляваща неплатена главница по процесния Договор за
кредит. На основание чл.23 от ЗПК ответника НЕ ДЪЛЖИ на ищеца плащане
на сумата в размер на 1087,43 лева - договорно възнаграждение за периода
от 10.11.2022 г. до 06.11.2023 г.; сумата от 367,37 лева - лихва за забава за
периода от 11.11.2021 г до 06.11.2023 г.; сумата от 322,16 лева - законна
лихва:за периода от 06.11.2023 г. до 27.03.2024 г., поради което и тези искове,
като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.86 от ЗЗД, ответникът дължи на ищеца и законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.03.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Що се отнася до противопоставеното от ответника възражение за
погасяване по давност на процесните суми, то същото е неоснователно, по
следните съображения:
Настоящия съдебен състав намира, че вземането за главница се погасява
с общата пет годишна давност, независимо от обстоятелството, че
погасяването е следвало да се извършва при месечни погасителни вноски,
което не прави вземането на кредитора периодично плащане. По същество
това обстоятелство представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение
на задължението на части, и в този смисъл частично плащане по договор на
конкретно определена изначално сума. При договора за заем е налице
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски, чрез внасяне на минимални вноски при определени дати,
11
то това не превръща тези вноски в периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора (в този смисъл е решение № 261/12.07.2011 г.
по гр.д. № 795/2010 г. на ВКС, ІV г.о.). При тези обстоятелства и следва
извода, че задължението по заплащане на главницата се погасява с обща
петгодишна давност, съобразно чл.110 от ЗЗД. Съгласно чл.114 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Искът е предявен от ищеца по реда на чл.422 от ГПК, който се явява
продължение на проведено вече заповедно производство, поради което и се
смята за предявен от момента на депозиране на заявлението с искане за
издаване на заповед за изпълнение в съда. В случая заявлението е депозирано
пред ПРС от ищеца на 28.03.2024 г. С оглед на това, че в настоящото решение
съдът прие процесният Договор за потребителски кредит за недействителен,
поради което и ответникът дължи само чистата стойност на кредита, то и
началото на давностния срок започва да тече от датата на получаване на
сумата (главницата) по процесния договор за кредит, с която са
рефинансирани предходни задължения към ищеца на ответника. Доколкото
между страните няма спор, че главницата по процесния договор за кредит е
получена от ответника, то и най – ранната дата, на която е получена
главницата е датата на сключване на процесния договор - 13.10.2021 г. Към
датата на депозиране на заявлението от ищеца – 28.03.2024 г. пет годишният
давностен срок не е изтекъл. В този смисъл възражението на ответника за
погасяване по давност на процесните суми е неоснователно.
По осъдителния иск:
Предмет на осъдителния иск е възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ в размер на 583,00 лева и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“
в размер на 1633,28 лева, ведно със законната лихва до изплащане на
вземането.
При разглеждане на Договора за потребителски кредит съдът прие, че
същия е нищожен изцяло, поради което и клаузите за заплащане на пакети за
закупена допълнителна услуга, също са нищожни и не произвеждат действие,
респ. задължение за ответника, за заплащане на възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“. В тази връзка и
предявеният осъдителен иск е неоснователен.
За пълнота и правна прецизност следва да се отбележи, че допълнителна
12
услуга „Фаст“ – право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, и
допълнителната услуга „Флекси“ – право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит, съдът намира, че клаузите досежно същите са
нищожни, респ. неравноправни, по следните съображения:
Уговореното възнаграждение за допълнителна услуга представлява
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като тези плащания не
представляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които би се
достигнало до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на
ГПР.
Същевременно следва да се отбележи, че е уговорено предварително
заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на услуги и без значение дали тези услуги
ще бъдат използвани. Принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не при хипотетична възможност за ползване на такава.
Също така, следва да се има предвид и факта, че с оглед естеството на част от
посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за
потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона
(правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една
или повече погасителни вноски).
Изложеното води до извод, че уговорките за закупуване на
допълнителния пакет услуги са нищожни на основание чл.21, ал.1 от ЗПК,
поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
След като посочените клаузи са нищожни, респ. неравноправни, то и не
са произвели действие.
В горния смисъл предявения осъдителен иск е неоснователен и
недоказани, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърляне на главните осъдителни искове, следва да бъде
отхвърлена и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, до
окончателното изплащане на вземането, тъй като този иск е акцесорен по
отношение на главния осъдителен иск, и следва неговата съдба.
13
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното производство, така и в исковото производство.
Страните са поискали от съда да им бъдат присъдени сторените по
делото разноски, за което са представили списък на разноските по чл.80 от
ГПК.
Ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и
в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от
Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът
следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния материален интерес,
както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева общо за
заповедното и исковото производства, от които: 100,00 лева – за исковото
производство, от които 50,00 лева по установителния иск, 50,00 лева по
осъдителния иск и 50,00 лева – за заповедното производство. В заповедното
производство на ищеца е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 31,37 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, и
предвид съдържащите се в делото доказателства за извършени от ищеца
разноски в заповедното и исковото производства, то съразмерно с уважената
част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
20,34 лева, които се възложат върху ответната страна.
Ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК също има право на
разноски. Съгласно представения списък на разноските ответника претендира
заплатено от него адвокатско възнаграждение в заповедното производство в
размер на 100,00 лева, а в исковото производство 1000,00 лева. Доколкото в
приложения по делото договор за правна защита и съдействие няма посочено
каква част от заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е по
предявения от ищеца установителен иск, и каква част е по предявения
осъдителен иск, то с оглед материалния интерес по всеки един от тях,
фактическата и правна сложност на делото по всеки един от съединените
искове, съдът намира, че ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 700,00 лева по предявения установителен иск и 300,00 лева по
14
предявения осъдителен иск. С оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете в исковото и заповедното производства в
размер на 1548,67 лева, които се възложат върху ищцовата страна.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. С. И., ЕГН **********, с адрес:
*** ДЪЛЖИ на „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
*** сумата в размер на 351,92 лева, представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № *** от 13.10.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.03.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 806 от 01.04.2024 г. по ч. гр. д. № 01390/2024 г. по описа на
ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер
от 351,92 лева до пълния предявен размер от 2797,42 лева, както и исковете
за следните суми: сумата в размер на 1087,43 лева - договорно
възнаграждение за периода от 10.11.2022 г. до 06.11.2023 г.; за сумата от
367,37 лева - лихва за забава за периода от 11.11.2021 г до 06.11.2023 г.;
сумата от 322,16 лева - законна лихва:за периода от 06.11.2023 г. до
27.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 806 от
01.04.2024 г. по ч. гр. д. № 01390/2024 г. по описа на ПРС
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, срещу В. С. И., ЕГН **********, с адрес: ***
осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на В. С. И. да заплати на
„***“ ЕООД по Договор за потребителски кредит № *** от 13.10.2021 г.
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 583,00 лева и
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1633,28 лева,
ведно със законната лихва до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. С. И., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 20,34 лева, представляваща направени разноски за
15
държавни такси, и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото
производства, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на В. С. И., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 1548,67 лева, представляваща направени
разноски за експертизи, адвокатско възнаграждение, и банкови такси в
заповедното и исковото производства, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч. гр. д. № 01390/2024 г. на ПРС да
бъде върнато на съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
16