№ 3599
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100500295 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20178397 от 30.08.2021 г., постановено по гр.д. № 40178/2019 г. по
описа на СРС, 151 състав, „Р.-М.Д.“ ЕООД е осъдено на заплати на П. Х. А. на основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 4952,80 лв., представляваща сбор от надплатени суми по фактура
№ 00060128/20.03.2018 г., фактура № 00000125/17.05.2018 г., квитанция №
000901/29.03.2018 г., квитанция № 000902/03.04.2018 г., фактура № **********/25.04.2018 г.
и фактура № **********/16.05.2018 г. за проектиране, изработване, транспорт и монтаж на
мебели по Договор за изработка № 01 от 08.04.2018 г., ведно със законната лихва от
11.07.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от
4952,80 лв. до установения размер от 5257 лв., като погасен чрез прихващане с насрещно
вземане на „Р.-М.Д.“ ЕООД за сумата от 304,20 лв., представляваща възнаграждение за
изготвяне на проект за електро схема – 250 лв. и стойността на доставка и монтаж на
прахосъбирателни четки на гардероб – 54,20 лв., а за разликата до предявения размер от
7257 лв., като неоснователен. С посоченото решене е отхвърлен предявения от „Р.-М.Д.“
ЕООД срещу П. Х. А. насрещен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 2670 лв. – съгласно чл. 10 от договора за изработка № 2 от 30.05.2018 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство „Р.-М.Д.“ ЕООД, чрез адв. М. която го обжалва в частта, в която Р.-М.Д.“
ЕООД е осъдена да заплати на П. Х. А. сумата от 4952,80 лв., ведно със законната лихва от
11.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с която е
отхвърлен предявения от„Р.-М.Д.“ ЕООД срещу П. Х. А. насрещния иск за сумата от 2670
лв. съгласно чл. 10 от договор за изработка № 2 от 30.05.2018 г.
В жалбата се излагат оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно и
необосновано, постановено при допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят счита, че въз основа на
погрешно установенa от първоинстанционния съд фактическа обстановка, се е стигнало до
абсурдното положение дружеството-ищец да е осъдено да заплати на ищеца суми, които то
1
самото е било заплатило на трети лица-доставчици. В тази насока излага, че видно от
приложените по делото фактури, не ищеца, а ответника е този, които е заплатил
електроуредите, предмет на сключения между страните договор за изработка към трети
лица-доставчици. Неправилни били и изводите на СРС, че „двете оферти имат идентично
съдържание“, доколкото макар цената на уредите за вграждане по представените оферти от
03.04.2018 г. и от 06.04.2018 г., да е 4987 лв., то стойността на мебелите била различна.
Поддържа, че не е налице осъществен състав на чл. 59 ЗЗД, доколкото сумите, предмет на
исковата претенция не са заплатени от ищеца, а от неговата майка, поради което не е налице
обедняване, като не е налице и обогатяване за ответника, тъй като сумите били преведени не
по сметка на дружеството, а на физическо лице Р.Б.. На следващо място, по отношение на
предявения насрещен иск, счита, че първоинстнционният съд незаконосъобразно е приел, че
клаузата на чл. 10 от сключения между страните договор за изработка е нищожна „поради
противоречие с добрите нрави“. В обобщение на заявените с въззвинта жалбата доводи от
въззивния съд се иска да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с
което да отхвърли иска по чл. 59 ЗЗД, и да уважи предявения от„Р.-М.Д.“ ЕООД срещу П. Х.
А. насрещен иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство П. Х. А., чрез адв. П., с който същата се оспорва като
неоснователна по подробно изложени съображения. Поддържа се, че първоинстанционното
решение е правилно, законосъобразно, обосновано и в съответствие с материалния и
процесуалния закон, с оглед на което следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения от П. Х. А.
срещу „Р.-М.Д.“ ЕООД иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата над 4595,80 лв. до
установения размер от 5257 лв., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „Р.-
М.Д.“ ЕООД за сумата от 304,20 лв. не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт
и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. В случая неправилната правна квалификация на предявената срещу „Р.-М.Д.“
ЕООД претенция, направена от СРС – по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вместо по приложимата
разпоредба по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – не води до недопустимост на решението, тъй като
първоинстанционният съд се е произнесъл именно по наведените в исковата молба факти в
рамките на петитума на същата. Въззивният съд, който е длъжен да определи правната
квалификация на предявените искове въз основа на заявените фактически основания, в
проведеното на 07.10.2022 г. открито съдебно заседание е указал на страните, че могат да
предприемат процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства
съобразно нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство
доводи, съдът приема следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Постановление на
пленума № 1/1979 г. на ВС, в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД са уредени три различни фактически
състава на неоснователно обогатяване. Първият от тях изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото даване
липсва основание за разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Този кондикционен иск е приложим както в случаите, когато е получено нещо въз
основа на изначално нищожен акт, така и когато предаването е станало без наличие на
някакво правно отношение. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната
сума, а на ответника - да докаже, че е налице основание за получаването, съответно - за
задържането му.
2
В случая, не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото се
установява, че на 08.04.2018 г. между П. Х. А. в качеството му на възложител и „Р.-М.Д.“
ЕООД, в качеството му на изпълнител, е сключен договор с характеристиките на такъв за
изработка, по силата на който „Р.-М.Д.“ ЕООД се е задължил да извърши проектиране,
изработване, транспорт и монтаж на мебели, по вид, количество и качество, описани в
приложение № 1 (Спецификация) срещу задължението на П. Х. А. да заплати
възнаграждение в размер на 17620 лв. В чл. 4 от договора страните са уговорили, че в деня
на подписване на договора, възложителят извършва авансово плащане в размер на 9000 лв.,
което е 50% от цената на договора. В Приложение № 1 спецификация към договора за
поръчка № 01/08/04.2018 г. в т. 3 са посочени и следните електроуреди за вграждане: фурна,
котлони, абсорбатор, м.н. 450 мл, пералня със сушилня.
Приета е по делото представена от ищеца оферта за проектиране, доставка и монтаж
по индивидуален проект от 03.04.2018 г., в която в раздел I е уговорено проектиране,
доставка и монтаж на мебелни изделия – кухненски ансамбъл, дневна, и антре на обща
стойност от 12 633 лв. В раздел II, т. 2 „Електроуреди, мивка и смесител“ са посочени
следните електроуреди:смесител и мивка „А.“ (599 лв.), вградена пералня Hotpoint-
CAWD129(EU) (999 лв.), фурни, котлони, аспиратор – „тека – комплект Avangard (1595 лв.),
хладилник – Samsung-RB31FERNDBC (949 лв.), съдомиялна машина – „Тека“ – DW8 40F1
(845 лв.), всички уреди на обща стойност от 4987 лв.
Приложена е по делото фактура № 00000123/20.07.2018 г., с издател „Р.-М.Д.“ ЕООС
и получател М.А. за сумата от 9000 лв., с посочено основание: плащане по Договор №
01/08/04.2018 г. и в това число следните ел. уреди: комплект „Авангард“ – Тека (фурна,
котлон, аспиратор), съдомиялна „Тека“, вградена пералня Hotpoint- CAWD129(EU),
хладилник и фризер Samsung-RB31FERNDBC. Фактурата е подписана от Р.Б..
От приложените по делото доказателства – преводно нареждане от 04.04.2018 г. и
извлечение от сметка, се установява, че на посочената дата П. А. е заплатил по сметка на
Р.Б., в качеството й на управител на ответното дружество сума в размер на 9000 лв. с
посочено основание – плащане по договор.
Представена е фактура № 00000125/17.05.2018 г., с издател „Р.-М.Д.“ ЕООД, и
получател М.А. за сумата от 8890 лв., с посочено основание: плащане за изработка на дизайн
по Договор № 01/08/04.2018 г. Фактурата е подписана от Р.Б..
От преводно нареждане от 15.05.2018 г., се установява, че на посочената дата М.А. е
превела по сметка на „Р.-М.Д.“ ЕООД сумата от 8890 лв., с посочено основание: плащане по
Договор № 01/08/04.2018 г.
По делото е приета квитанция от № 000901/29.03.2018 г., от която се установява, че
ищецът П. А. е заплатил в брой на ответното дружество сумата от 2000 лв. като капаро за
ел. уреди.
Представена е фискална касова бележка № 001/03.04.2018 г., издадена от „Р.-М.Д.“
ЕООД, за внесена сума в размер на 4987 лв. на каса от П. А. поради развалено ФУ. Като
основание за заплащане на сумата е посочено: плащане по договор № 01/08/04.2018 г.
Представена е и приходен касов ордер № 000902 от 03.04.2018 г. за сумата от 4987 лв., в
която като основание е посочено: „доплащане – ел. уреди“.
Приет е в производството и неоспорен от страните Приемо-предавателен протокол от
09.05.2018 г. между П. А. и „Р.-М.Д.“ ЕООД за изпълнение на възложеното по Договор за
изработка № 01/08/04.2018 г.
От представените с исковата молба фактура № **********/25.04.2018 г., на обща
стойност 1743 лв. с ДДС, и фактура № **********/16.05.2018 г., на обща стойност 1609 лв. с
ДДС, и доказателства за плащане на сумите по тях, се установява, че ответното дружество
„Р.-М.Д.“ ЕООД е закупило от трети за делото страни –доставчици, описаните във
фактурите 6 бр. електроуреди, съвпадащи по описание вид, марка и модел, с тези, посочени
в представената от ищеца оферта от 03.04.2018 г.
С оглед доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба и
поддържани във въззивна жалба, основният спорен по делото въпрос е дали уговореното
възнаграждение в договора от 08.04.2018 г. в размер на 17 620 лв., включва и цената на
монтираните електроуреди.
3
Тълкувайки съдържанието на уговорките в т. 3 (електроуреди за вграждане) от
Приложение № 1 (Спецификация), неразделна част от договора за изработка, във връзка с чл.
1 и чл. 3 от договора и раздел II, т. 2 от Оферта от 03.04.2018 г., въззивният съд приема, че
действителната воля на страните по договора е била, че в цена от 17 620 лв. се включва и
стойността на електроуредите за вграждане. Аргумент в подкрепа на този извод е приетата и
неоспорена от страните фактура № 00000123/20.07.2018 г., издадена от Р.-М.Д.“ ЕООД за
сумата от 9000 лв., в която като основание е посочено: плащане по Договор № 01/08/04.2018
г. и в това число следните ел. уреди: комплект „Авангард“ – Тека (фурна, котлон,
аспиратор), съдомиялна „Тека“, вградена пералня Hotpoint- CAWD129(EU), хладилник и
фризер Samsung-RB31FERNDBC. В същият смисъл са и останалите събрани по делото
писмени доказателства – оферта от 03.04.2018 г., в която електроуредите са описани с
посочване на марка, модел и единична цена на всеки един от тях, касова бележка №
001/03.04.2018 г. и приходен касов ордер № 000902 от 03.04.2018 г. за сумата от 4987 лв., в
която като основание е посочено: „доплащане –ел. уреди“. Този извод в пълна степен се
потвърждава и от показанията на св. А., депозирани пред първа инстанция, в който по
отношение на електроуредите за вграждане заявява, че с ищеца били установили
разминаване в цената, на която са закупени от ответника и цената, на която същият им ги е
продал. С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор има смесен характер,
защото съдържа елементи както на договор за продажба (електроуредите за вграждане), така
и на договор за изработка (проектиране, изработване, транспорт и монтаж).
Въззивният съд намира за неоснователни релевираните от въззивника доводи,че
окончателната оферта между страните била тази от 06.04.2018 г. Доколкото тя не е
подписана от ответника, същата не го обвързва. Обратното договорът за изработка №
01/08.04.2018 г. и Приложение № 1 (Спецификация към него) носят подписа и на двете
страни, поради което следва да се приеме, че страните са постигнали съгласие по
параметрите, посочени в оферта от 03.04.2018 г., а окончателната цена, дължима от
възложителя П. А. за проектиране, изработване, доставка, и монтаж на кухня с включени в
нея електроуреди възлиза на сумата от 17620 лв., както е уговорено в чл. 3, ал. 1 от
договора.
Не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства - фискална касова
бележка № 001/03.04.2018 г., издадена от „Р.-М.Д.“ ЕООД, приходен касов ордер №
000902/03.04.2018 г., както и гласни такива – показанията на св. А., се установява, че преди
подписване на договора за изработка, ищецът П. А. е заплатил в брой на касата на ответното
дружество сумата от 4987 лв. за електроуредите.
От преводни нареждания, съответно от 04.04.2018 г. и 17.05.2018 г. се установява, че
ищецът е превел в полза на ответното дружество във връзка със сключения на 08.04.2018 г.
договор между страните, сума в обща размер на 17 890 лв.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – фискална касова
бележка № 001/03.04.2018 г. и приходен касов ордер № 000902 от 03.04.2018 г., фактура №
00000123/20.07.2018 г., фактура № 00000125/17.05.2018 г., и преводни нареждания от
04.04.2018 г. и 17.05.2018 г. се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество
сума в общ размер от 22 877 лв. Предвид изложеното получените от ответното дружество
суми над дължимата съгласно договора от 08.04.2018 г. сума от 17 620 лв., се явяват
получени без основание, поради което подлежат на връщане.
Тук е мястото да се посочи, че са несъстоятелни доводите на ответника, че сумата от
9000 лв., съгласно преводно нареждане от 04.04.2018 г., не са получени от ответника, тъй
като същите са преведени по лична сметка на Р.Б.. По делото няма спор, че същата е
управител на „Р.-М.Д.“ ЕООД. Това обстоятелство се потвърждава както от приложените по
делото документи – договори, фактури, касови бонове, част от който носят подписа на Р.Б.
в качеството й на управител на „Р.-М.Д.“ ЕООД, така и от събраните в първа инстанция
гласни доказателства – показанията на свидетелите А. и Б.. Отделно от това, дори да се
приеме, че Р.Б. не е била упълномощена от ответника да получи процесните суми,
доколкото последният не се е противопоставил веднага след узнаването, следва да се
приложи уредената в чл. 301 ТЗ презумпция. Обстоятелството, че сумите са превеждани от
М.А. (майка на ищеца) не обуславя различен извод, тъй като със същите е погасено
задължението на ищеца за заплащане на възнаграждението по сключения договор от
4
08.04.2018 г.
Доколкото решението е обжалвано единствено от ответника в първоинстанционното
производство, въззивният съд не дължи излагане на мотиви относно извършеното от
първоинстанционния съд прихващане на сумата от 5257 лв. с насрещното вземане на
ответника.
Предвид изложеното и при липса на други конкретни оплаквания въззивният съд
намира първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения иск по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 за заплащане на сумата от 4952,80 лв., за правилно и законосъобразно, поради
което в тази част решението следва да се потвърди.
По насрещният иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
валидно възникнало правоотношение по договор за изработка с твърдяното съдържание,
точно изпълнение на задълженията си по договора, както и размерът на уговореното
възнаграждение.
В случая не е спорно по делото, а и се установява от представен Договор за изработка
№ 02/30.05.2018 г., че между страните е възникнало валидно облигационнно
правоотношение по договор с характеристиките на такъв за изработка, по силата на който
ответното дружество е поело задължение да проектира, изработи, достави и монтира мебели
- спалня за матрак, 2 бр. шкафчета, гардероб, ансамбър с тоалетка, съгласно спецификация,
неразделна част от договора. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора общата стойност на същия е
2670 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от договора, възложителят има право да се откаже
от договора във всеки един момент по време на изпълнението му, като заплати цялата
договорена цена по договора.
Безспорно е обстоятелството, че процесният договор е бил прекратен едностранно от
възложителя П. А..
Предвид горното, следва да се даде отговор на въпроса дали поведението на
ответника съставлява годно основание по смисъла на чл. 10 от договора между страните за
поставяне в действие на предвидената в същия текст клауза, както и по въпроса за
валидността на така предвидената клауза с оглед противоречието й с добрите нрави.
Основна характеристика на договора за изработка, е правото на възложителя по всяко
време да се откаже от договора, макар и изпълнението да е започнало (чл. 268, ал. 1 от ЗЗД).
Действително, в този случай той дължи на изпълнителя заплащане на направените разходи,
възнаграждение за извършената работа и печалбата, която изпълнителят би получил от
изпълнението на работата.
В настоящият случай в чл. 10 от договора е предвидена хипотеза на отказ от страна
на възложителя без основание във всеки един момент от изпълнението му, в който случай
той дължи заплащане на цялата цена. Въззвиният съд намира, че така уговорена клаузата на
чл. 10 от договора противоречи на добрите нрави, доколкото размерът на дължимата сума в
случай на отказ на възложителя от договора е равна (съизмерима) със стойността на самата
поръчката, и заплащането й би обусловило неоснователно обогатяване за изпълнителя. Ето
защо направеното с отговора по насрещния иск правоизключващо възражение на ответника
по него за нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД се явява основателно.
За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира, че дори клаузата да
беше действителна, изпълнителя не е доказал при условията на пълно и главно доказване
основателността на претенцията си. В този смисъл от събраните по делото доказателства не
се установява, че „Р.-М.Д.“ ЕООД е започнал изпълнение на възложените с договора от
30.05.2018 г. дейности. В показанията си, депозирани пред първата инстанция, св. Б. излага
единствено, че такъв договор е сключен, както и че ищецът се е отказал от него. Недоказани
остават твърденията на ответника, че е направил разходи за закупуване на материали за
изработка на меката мебел и същите се намират в склада на дружеството. Доказателства в
подкрепа на изложеното не са ангажирани от ответното дружество и в двете
съдебниинстанции.
С оглед изложеното и при липса на други конкретни оплаквания, въззивният съд
5
намира първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2670 лв. – дължима сума,
съгласно чл. 10 от договора за изработка № 2 от 30.05.2018 г., за правилно и
законосъобразно, поради което и в тази част решението следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има
право на направените в производството разноски. Пред настоящата инстанция въззиваемият
претендира разноски в размер на 1000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, като
представя доказателства за заплащането му в брой, видно от Договор за правна защита и
съдействие от 07.10.2022 г. (л. 41 от въззивното дело). Виззивникът своевременно е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Установеният
минимален размер в разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 и от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски
съвет, (в редакцията й към момента на приключване на устните състезания по делото),
възлиза на сумата от 993, 60 лв. Претендираният адвокатски хонорар от 1000 лв. не се явява
прекомерен, тъй като размерът му не надхвърля значително минимално определеният такъв,
поради което направеното от въззивника възражение е неоснователно и следва да се остави
без уважение.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20178397 от 30.08.2021 г., постановено по гр. д. №
40178/2019 г. по описа на СРС, 151 състав, в частта, в която Р.-М.Д.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „*******“, ул. ******* е осъден да
заплати на П. Х. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, при
правила правна квалификация на предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от
4952,80 лв., представляваща сбор от надплатени суми по фактура № 00000123/20.03.2018 г.,
фактура № 00000125/17.05.2018 г., квитанция № 000901/03.04.2018 г., квитанция №
000902/03.04.2018 г., фактура № **********/25.04.2018 г. и фактура №
**********/16.05.2018 г. за проектиране, изработване, транспорт и монтаж на мебели по
Договор за изработка № 01 от 08.04.2018 г., ведно със законната лихва от 11.07.2019 г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20178397 от 30.08.2021 г., постановено по гр. д. №
40178/2019 г. по описа на СРС, 151 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от Р.-
М.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „*******“,
ул. ******* срещу П. Х. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******,
иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2670 лв. – съгласно чл.
10 от Договор за изработка № 2 от 30.05.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 „Р.-М.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „*******“, ул. ******* представлявано от Р.Б., да
заплати на П. Х. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, сумата от
1000 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7