Р Е Ш Е Н И Е
№133/22.2.2021г...
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, осми състав на двадесет и първи януари две хиляди
двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в състав
СЪДИЯ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
Секретар Янка Вукева
като разгледа докладваното от съдията Светомир Бабаков адм. дело № 1052 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба на Назим Н.А.
изтърпяващ наказание "доживотен затвор" в Затвора Пазарджик против мълчалив отказ на Затвора гр. Пазарджик да се произнесе
по заявление вх. № М-1715/27.08.2020 г., с което е поискано същия да издаде
заповед по чл.198 ал.5 от ЗИНЗС /в приложимата редакция/, с която А. да бъде
записан като ученик в 9 клас през учебната 2020-2021 г. в СУ „Мито Орозов“ гр.
Враца към Затвора Враца.
Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание и моли
съда да уважи жалбата му.
Ответникът по жалбата – Началника на Затвора Пазарджик, чрез процесуалния си представител юриск. Р. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Въз основа на приложените по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление вх. № М-1715/27.08.2020 г., подадено до Началника на Затвора
Пазарджик, жалбоподателят поискал от началника на Затвора Пазарджик да издаде
заповед по чл.198 ал.5 от ЗИНЗС /в приложимата редакция/, с която А. да бъде
записан като ученик в 9 клас през учебната 2020-2021 г. в СУ „Мито Орозов“ гр.
Враца към Затвора Враца.
Началникът на Затвора Пазарджик, не се произнесъл по
заявлението в 14- дневния срок по чл. 57 от АПК, поради което формирал мълчалив
отказ за издаване на заповед по чл. 198 ал.5 от ЗИНЗС.
Видно от заповед № Л-492/23.04.2020 г. на Началника на
Затвора гр. Пазарджик било продължено изтърпяване на наказанието, наложено по
НОХД № 112/2009 г. на ОС Пазарджик в условията на специален режим относно
осъдения на доживотен затвор Н.Н.А..
По преписката е приложена Заповед № Л-3020/01.07.2020 г.,
с която били утвърдени Правила за условията и реда за образование, обучение и
квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в
места за лишаване от свобода.
Приложен е още Правилник за дейността на СУ „Мито
Орозов“, гр. Враца.
От писмо изх. № 5170/18.07.2020 г. се установява, че
жалбоподателят Н.А. е изявил желание да продължи образованието си в СУ „Мито
Орозов“ към Затвора гр. Враца през учебната 2020-2021 г.
От справка на директора на СУ „Мито Орозов“ гр. Враца се
установява, че Н.А. може да участва в самостоятелна форма на обучение, но
такава форма на обучение, училището не организира.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че жалбата
е подадена в законоустановеният срок по чл. 149, ал.2 от АПК, от лице имащо правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал.2 от АПК, мълчаливият отказ може да се оспори по съдебен ред в едномесечен срок
от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се
произнесе. Заявлението
на А., с което е поискал от Началника на Затвора Пазарджик да бъде издадена
заповед по чл. 198 ал.5 от ЗИНЗС е депозирано на 27.08.2020 г., от която дата е
започнал да тече срока по чл. 57 ал.1 от АПК и е изтекъл на 11.09.2020 г.
Жалбата е подадена на 16.09.2020 г., те. в срока по чл. 149 ал.2 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административният акт е издаден от компетентния орган,
при спазване на административно процесуалните правила и правилно приложени и в
съответствие с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 198 ал.5 от ЗИНЗС / в приложимата редакция/, със заповед на началника на затвора поставените на
специален режим осъдени на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна
може да участват съвместно с други лишени от свобода в трудови, възпитателни,
образователни, спортни и други дейности. Безспорно е, че тази разпоредба е
специална и се отнася само за лицата с наложено наказание доживотен затвор и
доживотен затвор без замяна, т.е. такива които са поставени на специален режим.
Установи се по
делото от заповед № Л-492/23.04.2020 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик,
че жалбоподателя изтърпява присъдата си при специален режим. Законовата
регламентация на чл. 198 ал.5 от ЗИНЗС /в приложимата редакция/, не задължава
началника на Затвора Пазарджик да осигури на осъдените на наказание доживотен
затвор, поставени на специален режим да
издадат заповед за участието им в образователни мероприятия. Налице е
класически пример за т.нар. „оперативна самостоятелност“ на административния
орган, която съдът няма законово правомощие да контролира. Административните
актове подлежат на съдебен контрол само за законосъобразност, но не и за
тяхната целесъобразност, какъвто е настоящия случай и само това основание
жалбата срещу мълчаливия отказ на Началника на Затвора Пазарджик да издаде
Заповед по чл. 198 ал.5 от ЗИНЗС /в приложимата редакция/ следва да бъде
отхвърлена.
Отделно от горното, според разпоредбата на чл. 159, ал.1 от ЗИЗНС, в
местата за лишаване от свобода се осъществяват образователни, обучителни и
квалификационни дейности, в които всички лишени от свобода имат равен достъп.
Съгласно чл. 162, ал.2 от ЗИНЗС, лишените от свобода, навършили 16-годишна възраст,
се обучават в училищата по ал.1 по тяхно желание. Видно от гореизложеното е
безспорно, че жалбоподателят има право да бъде обучаван в училище към заведенията за лишаване от
свобода и е изразил това свое
желание в писмен вид. Съгласно чл. 34 от Правилата за условията и реда за образование, обучение
и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в
места за лишаване от свобода, доживотно осъдените, настанени в зоната за
повишена сигурност могат да бъдат включени в самостоятелна форма на обучение.
От Справка на директора на СУ „Мито Орозов“ гр. Враца, обаче се установява, че
училището не предлага самостоятелна форма на обучение. Налага се извод, че за
учебната 2020-2021 г. А. няма как да продължи образованието си в СУ „Мито
Орозов“ гр. Враца, защото изтърпява наказанието си доживотен затвор при
специален режим, а училището не предлага самостоятелна форма на обучение.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че
оспореният мълчалив отказ на Началника
на Затвора Пазарджик е законосъобразен, като постановен при
спазване на административно процесуалните правила, при правилно приложение и в
съответствие на материалния закон и с оглед на целта на закона.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предложение първо от АПК, Пазарджишкият административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.А., изтърпяващ наказание "доживотен затвор" в Затвора Пазарджик против мълчалив отказ на Затвора гр. Пазарджик да се произнесе
по заявление вх. № М-1715/27.08.2020 г., с което е поискано същия да издаде
заповед по чл.198 ал.5 от ЗИНЗС /в приложимата редакция/, с която А. да бъде
записан като ученик в 9 клас през учебната 2020-2021 г. в СУ „Мито Орозов“ гр.
Враца към Затвора Враца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/
Решение
№ 511 от 21.06.2021г. по КАД № 401/2021г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик,XI - ти състав - ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133/22.02.2021 г.,
постановено по адм. дело № 1052/2020 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
ОСЪЖДА Н. Н. Аз. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик, да заплати на Началника на Затвор гр. Пазарджик направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.