Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.06.2017 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съд.заседание на втори юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 2/17
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „Б.Е.Х.“ ЕАД,
с която са предявени срещу „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл.99 ЗЗД, вр.
с чл.327 ТЗ и чл.92 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 29.12.1998 г. „Б.“ ЕАД е
сключил с ответника договор N 1/29.12.1998 г. за доставка на природен газ, а след това са сключени споразумения на
25.11.2002 г., на 21.09.2007 г., с които страните по договора са постигнали
съгласие за подновяване на задълженията на ответника за доставени количества
природен газ. На 17.03.2009 г. е сключен договор за цесия N БГ 86/БЕХ N 43, с който доставчика на
природен газ „Б.“ ЕАД е прехвърлил на ищеца вземане от 95 862 759
лв., което вземане е формирано от доставки за периода м.07.2008 г. до м.11.2008
г. / 94 866 375,85 лв. – главница и 996 383,08 лв. – законна
лихва/. Ответникът в качеството на длъжник е бил уведомен за прехвърляне на
вземането на 26.03.2009 г. и на 26.03.2010 г. е сключено споразумение, с което
ответникът е признал задълженията си към ищеца в размер на
223 155 417,09 лв. / 213 966 375,92 лв. – главница и
9 189 041,17 лв. – законна лихва/. На 02.08.2011 г. между страните е
сключено ново споразумение, с което са постигнали съгласие за прихващане на
насрещните им задължения. Сочи се, че според условията на споразумението от 26.03.2010
г. ответникът е поел задължение да плати вноска за м.12.2011 г. в размер на 2 971 750
лв. на 31.12.2011 г. Ответникът не е
изпълнил договорното задължение и не е платил дължимата за м.12.2011 г.
погасителна вноска, поради което е изпаднал в забава и дължи договорената в чл.5 от споразумението
лихва. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
2 971 750 лв. – главница, представляваща вноска за м.12.2011 г.,
както и сумата от 363 649,78 лв. – договорна лихва за забава за периода
03.01.2014 г. – 03.01.2017 г.
Ответникът е представил писмен отговор, с
който оспорва исковете с възражението, че са погасени по давност, защото
вземанията за цена за доставени количества природен газ са периодични и се
погасяват с тригодишния давностен срок. Не се оспорва от ответника, че „Б.“ ЕАД
е доставил природен газ и че в негова полза е възникнало вземане за цена, както
и че след цесията е сключил с ответника описаните в исковата молба
споразумения, но се сочи, че с тях не е извършена „новация“ на задълженията,
които са запазили своя характер. Сочи се от ответника, че вземането за главница
е погасено по давност още на 31.12.2014 г., защото вноската за месец 12.2011 г.
е била дължима на 31.12.2014 г.
Представен е договор N 1/29.12.1998 г. за доставка на
природен газ, от който се установява, че между „Б.“ ЕАД и ответника е
възникнало облигационно правоотношение, по което „Б.“ ЕАД е поел задължението
да доставя на ответника природен газ на всяко тримесечие, срещу което
ответникът е поел задължението да плаща цена.
Представено е доп.споразумение
от 25.11.2002 г., от което се установява, че „Б.“ ЕАД и ответника са постигнали
съгласие за наличие на задължение на ответника в размер на общо
120 451 690,05 лв., което следва да се погаси чрез разсрочено
плащане.
Представено е споразумение от
21.09.2007 г., с което „Б.“ ЕАД и ответника са се съгласили, че задължението на
ответника възлиза на 150 760 905,66 лв., което следва да се погаси на
разсрочено плащане до 27.08.2013 г.
Представен е договор от
17.03.2009 г., с който „Б.“ ЕАД е прехвърлил на ищеца вземанията си срещу
ответника в размер на
214 962 759 лв.
Представено е писмо от
23.03.2009 г., с което „Б.“ ЕАД е уведомил ответника за цесията.
Представено е споразумение от
26.03.2010 г., с което ищецът и ответникът са постигнали съгласие за разсрочено
погасяване на задълженията. Уговорено е, че ответникът дължи погасителна вноска
за м.12.2011 г. в размер на 2 971 750 лв., която следва да се плати
до 31.12.2011 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на спора пред
първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.99 ЗЗД, вр. с чл.327 ТЗ
и чл.92 ЗЗД.
Не се спори, че в полза на „Б.“
ЕАД, който в качеството на цедент е праводател на ищеца, са съществували
вземания срещу ответника за цена на доставено количество природен газ. Не се
спори и че е сключен договор за цесия, с който доставчикът на природен газ е
прехвърлил в полза на ищеца вземанията си срещу ответника.
Спорен се явява въпросът за срока на
погасителната давност досежно придобитите от ищеца с договора за цесия
вземания.
Отношенията между доставчика на природен газ и ответника са били уредени
от сключения между тях договор N 1/29.12.1998 г. С този договор „Б.“ ЕАД е поел задължението да доставя на ответника
природен газ всеки месец в количества, посочени в тримесечни и месечни
спецификации, срещу което ответникът е поел задължението да плаща цена на 15-то
/40%/ и и на 27-мо число /60 %/ от съответния месец. В случая поетото от
ответника задължение да плаща всеки месец на 15-то и на 27-мо число цената на
доставеното количество природен газ е „периодично“.
Понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за плащане на пари или за предаване на други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Когато едно дължимо от страна по договора плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то има качеството на „периодично“ по смисъла на чл. 111 б. "в" ЗЗД. Вземането на „Б.“ ЕАД за цена на доставеното количество природен газ е периодично плащане по смисъла на чл. 111 б.
"в" ЗЗД, защото отнапред е уговорено, че всеки месец на 15-то и
на 27-мо число настъпва падежът на задължението да се плати цената за
договореното за месеца количество природен газ/. Следователно за това вземане се прилага кратката тригодишна давност по чл.111 б.“В“ ЗЗД / ТР 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на
ВКС/.
Няма основание за процесното
вземане да се прилага 5-годишният давностен срок по чл.110 ЗЗД. В исковата
молба са изложени от ищеца доводи, че със сключеното на 21.09.2007 г.
споразумение е извършена „новация“ по смисъла на чл.107 ЗЗД. Съдът не споделя
тезата на ищеца, защото изразената от „Б.“ ЕАД и ответника воля в
споразумението не съдържа намерение
задължението на ответника за заплащане на доставеното количество природен газ да
се погаси и замени с друго по характер задължение. Волята на страните е била
задължението на ответника да се разсрочи, но не и да се погаси и на негово
място да възникне ново задължение, което да е различно по основание или предмет, поради което не е налице обективна новация по смисъла
на чл.107 ЗЗД. По същество със споразумението ответникът длъжник не е поел
друго задължение, защото продължава да дължи същата престация, но при нов срок
на изпълнение, т.е налице е отсрочване. Старият дълг не е погасен и продължава
да съществува, но с нов срок за изпълнение. В споразумението задължението е
посочено в общ размер, представляващ стойността на натрупаните задължения до
момента на неговото сключване, но това не променя неговия характер - месечно
дължима цена за доставено количество природен газ.
Отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение, което
не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за неговото погасяване и за поемане на
ново задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна
новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД / решение №
138/22.08.13 г. по т.д. № 27/12 г. на ІІ т.о.; решение № 210/22.12.14 г. по
т.д. № 4090/13 г. на I т.о.; решение № 110/17.07.15 г. по т.д. № 1568/14 г. на
І т.о.; решение № 136/06.11.15 г. по т.д. № 2483/14 г. на II т.о.; решение №
175/25.02.16 г. по т.д. № 2602/14 г. на II т.о.; решение № 225/03.08.16 г. по
т.д. № 3696/14 г. на I т.о.; решение № 118/08.06.16 г. по т.д. № 729/15 г. на I
т.о., решение № 69 от 30.03.2017 г. по т.д. № 602/2016 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Ищецът има качеството на цесионер,
поради което като правоприемник на доставчика на природен газ не може да бъде в
по-благоприятно правно положение от своя праводател - цедента. Следователно и
за вземанията на ищеца следва да се прилага тригодишният давностен срок по
чл.111 б. “В“ ЗЗД.
Горните правни изводи относно
правния характер на споразумението от 21.09.2007 г., което не представлява
„новация“ по чл.107 ЗЗД, а отсрочване на
задължението, следва да се отнасят и за сключеното между ищеца и ответника
споразумение от 26.03.2010 г. С това споразумение, след като ищецът е придобил
вземания по договора за цесия, е уреден въпросът за срока за изпълнение, но страните
не са променили характера на задължението на ответника, което не е погасено и
продължава да съществува. В този случай споразумението не води и от възникване
на ново задължение.
Претендираното от ищеца вземане
представлява дължима сума за м.12.2011 г., падежът на който съгласно споразумение
N 149/26.03.2010 г. е настъпил на
31.12.2011 г. Това означава, че давностният срок е изтекъл на 31.12.2014 г., поради
което предявеният на 03.01.2017 г. иск е погасен по давност.
След като искът за главница е погасен по давност, по давност на основание
чл.119 ЗЗД е погасен и акцесорният иск за неустойка за забава в размер на договорената
в клаузата на чл.5 от споразумението лихва от ОЛП плюс 4 пункта.
С
оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да се отхвърлят
като погасени по давност.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност предявените
от „Б.Е.Х.“ ЕАД срещу „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл.99 ЗЗД, вр. с
чл.327 ТЗ и чл.92 ЗЗД за сумата от 2 971 750 лв. – главница,
представляваща дължима за м.12.2011
г. погасителна вноска по споразумение N 149/26.03.2010 г., както и за сумата
от 363 649,78 лв. – неустойка за забава в размер на договорна лихва по
чл.5 от споразумение N 149/26.03.2010 г. за периода 03.01.2014 г. – 03.01.2017 г.
ОСЪЖДА „Б.Е.Х.“ ЕАД, ***, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, *** N ** съд.разноски от 53 859,60 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: