РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Айтос, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20222110200339 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Й. Р., ЕГН **********, чрез адв.Р.Н., съд.адрес: ***,
против Наказателно постановление (НП) № 22-0237-000084/08.08.2022 г., издадено от
Началник група в ОД-МВР-Бургас, РУ-Айтос, с което за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и
на осн. чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Моли съдът да отмени атакуваното НП, т.к. към момента на проверката не знаел, че
регистрацията на автомобила била служебно прекратена и не бил уведомен за това, т.е.
липсвал умисъл. Счита, че не е налице нарушение по чл. 140 ЗДвП, нито е осъществено
деяние по чл. 175, ал.3 ЗДвП. Претендира разноски.
АНО редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище по
основателността на жалбата.
От събраните по делото доказателства от факт.страна се установява следното:
На 11.03.22 г. в 22.30 ч. в с. Мъглен, в близост до центъра на селото, с посока на
движение към гр.Айтос, жалбоподателят управлявал л.а. „***“, рег. № ***, собственост на
А.С., ЕГН **********, като МПС не е било регистрирано по надлежния ред и било със
служебно прекратена регистрация на осн. чл.143, ал.15 ЗДвП. За констатираното нарушение
бил съставен АУАН, като се установява, че регистрацията на л.а. е служебно прекратена въз
основа на чл.143, ал.15 ЗДвП, считано от 09.11.2021г. Актът бил предявен на водача, който
1
го подписал без възражения, като в писмено сведение посочил пред полицейските
служители, че не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация /л.10 от делото и
показанията на свид.А.В./. Установява се, че процесното МПС е било собственост на друго
лице, както и че жалбоподателят го е управлявал инцидентно на посочената дата.
Материалите по преписката били изпратени в РП-Бургас, ТО-Айтос, като с постановление
РП преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 НК, поради
което и отказал да образува ДП. Фактическата обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Фактическата обстановка не се
оспорва от жалбоподателя, който не отрича, че в посоченото време и място е управлявал
процесния л.а., заявявайки, че не е знаел, че регистрацията била служебно прекратена.Въз
основа на АУАН е издадено обжалваното НП, в което по идентичен начин са отразени
установените обстоятелства относно мястото на нарушението, нарушителя, вида на
автомобила, както и извършеното нарушение по ЗДвП, вкл. правното му основание.
При тази фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок и съдържа необходимите
реквизити, поради което е допустима. Административнонаказателното производство е било
образувано в срока по чл. 34, ал.1 ЗАНН. АУАН е издаден от компетентен орган при
спазване на чл. 42 ЗАНН. НП е било издадено в срока по чл.34,ал.3 ЗАНН – от компетентен
орган, съдържащо реквизитите по чл. 57 ЗАНН. Според чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗДвП по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в чл.
175, ал. 3 ЗДвП, съгласно който се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Разпоредбата на чл. 145, ал. 1 ЗДвП вменява задължение на
приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по
постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба. Нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП сочи, че
се прекратява служебно регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. Субект на административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП е водачът на МПС, който е длъжен да регистрира закупеният автомобил в
предвидените от закона срокове. За да се приеме, че водачът е осъществил от субективна
страна нарушение на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП не е необходимо да е действал умишлено, тъй
като нормата не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за
съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП не се изключва
2
наказуемостта при тази форма на вината.
По делото няма спор относно факта, че на 11.03.22 г. в хода на извършваната
проверка е установено, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, собственост на
друго лице /жалбоподателят не е бил собственик на л.а./, със служебно прекратена
регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП. При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че в случая са доказани обективните признаци на състава на нарушението. За
да се приеме обаче, че нарушението е извършено, е необходимо да са налице и
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с
обстоятелството, че управляваният от него автомобил е бил със служебно прекратена
регистрация, считано от 09.11.2021г., каквито доказателствата по делото липсват, поради
което не може да се формира несъмнен извод за наличие на умисъл у него. Липсата на
субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП прави
деянието несъставомерно. Налице е т. нар. извинителна грешка по см. на чл. 14 НК. За
наличието на непредпазливост е нужно деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди
общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати
резултата се преценя конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото
поведение, т. е. на това поведение, което се изисква в подобни случаи. Като ползвател /но не
и като собственик/ на процесното МПС жалбоподателят е длъжен да установи дали същото
отговаря на всички законови изисквания преди да започне да го управлява. В разглеждания
случай той не би могъл да предвиди, че управлява служебно дерегистрирано МПС, защото
обективно не е могъл да узнае, че процесният автомобил е със служебно прекратена
регистрация, като липсват какви да е доказателства, че същият е бил уведомен за това от
собственика на автомобила или по друг начин, поради което следва да се приеме, че е
изключен не само умисълът, но и непредпазливостта като форма на вината /в т.см. Решение
№ 636 от 12.05.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 270/2022 г./. Доколкото към 11.03.22
г. жалбоподателят е нямал задължение да предприема действия за пререгистрация и след
като не се спори, че автомобилът е бил оборудван с два броя регистрационни табели,
поставени на съответните места, както и с всички необходими документи, съпътстващи
неговото управление, следва да се приеме, че са липсвали каквито и да е признаци за
прекратяване на регистрацията, които водачът би могъл да възприеме, преди да предприеме
управление на превозното средство, за да осъществи виновно или непредпазливо подобно
нарушение, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, налагащо отмяна на атакуваното НП /в т.см. Решение № 177 от 15.02.2022 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2665/2021 г., Решение № 737 от 19.05.2021 г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 750/2021 г., Решение № 928 от 24.07.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
941/2020 г., Решение № 1199 от 27.06.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1025/2019 г./.
Жалбоподателят има право на разноски на осн. чл.63д ЗАНН в размер от 400 лв.
/заплатено адв. възнаграждение/, което следва да се възложи в тежест на АНО.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН,
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0237-000084/08.08.2022 г., издадено от
Началник група в ОД-МВР-Бургас, РУ-Айтос, с което за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и
на осн. чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на Р. Й. Р., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Р. Й. Р., ЕГН **********, сумата от 400 лв.
– разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4