Р Е Ш Е Н
И Е
№ 8/02.01.2020 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, LI състав, в открито съдебно заседание, проведено на 18.12.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при
участието на секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8270 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен от ищеца В.Д.Д. срещу ГД
«Гранична полиция» - София осъдителен иск с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, за заплащане /съгласно прието изменение на размера на иска по реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК в съдебно заседание от 18.12.2019 г./ на сумата от 1517.78
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 214.79 часа, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 01.10.2019
г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът
твърди, че през периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е полагал труд при 12-часови
работни смени, предварително определени с график за всеки месец, на длъжност старши
полицай на ГКПП Пристанище Бургас към ГПУ _ Бургас при РДГП - Бургас. Ищецът
счита, че ответникът не му е заплатил допълнително дължимото възнаграждение за
положения нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа, преизчислен чрез
начисляване на допълнителен коефициент 1.143. Посоченият коефициент за
положения нощен труд следвало да се начислява, съгласно Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът оспорва предявените искове. През процесния период ищецът бил в
служебно правоотношение с МВР. През това време ищецът полагал труд на смени по
график. По отношение на държавните служители приложение намирали специалните
разпоредби от чл. 187 и следващите от ЗМВР. Положеният труд бил заплатен
своевременно след неговото отчитане. За процесния период съотношението между
дневен и нощен труд било 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен
труд), а не е както по КТ и по Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа
дневен труд.
В съдебно заседание ищецът, чрез
своя процесуален представител, поддържа искането за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание ответникът
не изпраща представител. С молба от 17.12.2019 г. поддържа искането си за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като взе
предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното:
Предявен е осъдителен иск
по чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Страните по делото не
спорят, че между тях е съществувало служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността старши полицай на ГКПП Пристанище Бургас. Страните не
спорят, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния
период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22.00 часа до 06.00
часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно.
Съгласно чл. 178, ал. 1, т.
3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплаща и допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд. Съгласно разпоредбата
на чл. 179, ал. 1 и 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед.
Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира със допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден;
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период приложение
намират Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (в сила
от 02.08.2016
г.), и Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение
и за изпълнение на специфични служебни дейности (в сила от 14.08.2018 г. до
04.10.2019 г.).
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г., за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал.
2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /отм./, предвижда, че при сумирано отчитане
на работното време се прилага коефициент 0.143
на общия брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч.
за отчетния период. След отмяната на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. са
издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на
ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779
/в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не регламентират отчитане на
отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената
Наредба № 8121з-407/2014 г. Следователно този ред на преизчисляване е
неприложим след отмяната на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., поради празнота
в уредбата на реда за организацията, отчитането
и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните
служители в МВР. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като
законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден,
тъй като такава забрана би била и противоконституционна,
а представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Доколкото в Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното
време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна
празнота по този въпрос. Съдът намира, че при наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва да се приложи общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата (арг. чл. 46, ал. 2
ЗНА).
Обратното
разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР
спрямо другите държавни служители, а също и спрямо служителите по трудови
правоотношения.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Във връзка с направеното твърдение в отговора на исковата молба,
че на ищеца е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно
ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на
работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага
чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това
двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд.
От извършената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за исковия период 01.10.2016 г.
до 30.09.2019 г. ищецът е работил на
смени, като за същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6
часа общо за целия процесен период от общо 1502 часа, като при превръщане на
часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143 се получават
общо 1716.79 часа. При което се установява, че разликата възлиза в размер на 214.79
часа и е на стойност 1517.78 лв., не е отчитана и не е заплатена от ответника.
По делото ответникът не
твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото
допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд,
преизчислен като извънреден труд по горепосочения коефициент в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на нощен труд за горепосочения период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като
извънреден е основателна, и следва да се уважи в изчисления от вещото лице
размер от 1517.78 лв., който съвпада с исковата претенция след увеличението на
размера й по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Като последица от уважаване
на исковата претенция ответникът дължи на ищеца и законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева.
На основание чл. 78, ал. 6
вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавната такса в размер на 60.71
лв., дължима върху уважения размер на иска, както и направените разноски от 285
лв. за извършената съдебно-счетоводна експертиза, платени от бюджета на съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция «Гранична полиция» МВР София да
заплати на В.Д.Д., ЕГН **********, на основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, сумата от 1517.78 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 214.79 часа, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Главна дирекция «Гранична полиция» МВР София да
заплати на В.Д.Д., ЕГН **********, направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв., на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция «Гранична полиция» МВР София да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на БРС,
дължимата върху уважения размер на иска държавна такса в размер от 60.71 лв.,
както и направените по делото разноски от бюджета на съда за извършената експертиза
в размер на 285 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на предварително изпълнение в частта за присъденото
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, на осн. чл. 242, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Окръжен съд - Бургас, а в частта, с която е допуснато
предварително изпълнение, решението има характер на определение и може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в седемдневен срок от
получаване на настоящото решение.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл.
7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ